Георги Лозанов: Догодина ще изчезне публицистиката

Поглед - 18 стр.
Георги Лозанов: Догодина ще изчезне публицистиката

Евелина СТРАХИЛОВА

- Г-н Лозанов, започват ли вече зрителите и у нас да губят интерес към риалити програмите?
- Не знам за зрителите, но интересът на телевизиите към риалити шоутата дори ще се засили, защото практически процесът на комерсиализацията им навлиза в нова фаза. Тя е в много по-голям мащаб, отколкото досега се е чувствала и е влияла на нашия пазар, и минава точно през риалититата. Те изглеждат най-бързия начин да печелиш пари от екрана. А изведнъж пазарът на медии у нас стана много важен, което си личи и по цените на продадените през 2008 телевизии. На тази територия през целия преход имаше огромен сблъсък на интереси, оттам до голяма степен вървеше преразпределението на властта - и политическата, и икономическата. Но едва тази година това изби в цената на телевизиите. А когато правиш големи инвестиции, трябва и да произведеш продукт, който да има потенциала ги връща. В момента не виждам друг такъв на телевизионната сергия, освен риалититата. Дори спортът започва да губи рейтинг. Така че докато не се появи нов хит на комерсиализацията, риалититата не са заплашени.
- В света обаче интересът към тях спада.
- Разбира се, но ние просто се развиваме в друго измерение, където риалититата обслужват доминиращите обществени нагласи. Заедно с влизането ни в ЕС влязохме и в един период на неокомформизъм. Допреди хората имаха мотивация за далеч по-голяма съпротива, желание да пренареждат света си от „а" и „б". Сега застинахме като жива картина, ЕС легитимира статуквото. И риалититата проявяват тази нагласа, като насочват погледа към частния човек и изземат комуникативните територии на гражданския тип журналистика. Така те хем трупат пари, хем задават конформистката матрица на публичността. Какво по-удобно за момента?
- Успешни ли бяха последните риалити сезони?
- Първо да кажа, че независимо комформисткото си влияние по принцип, „Биг брадър" върши и много конкретна социална работа. Особено като тест за отношението на обществото към различните. И тук новият сезон чувствително надмина предишните. Показа например, че хомо-сексуализмът, минал през лайфстайла и модата, вече е станал общоприет, докато въобще не сме така толерантни към различието, свързано с физически недъг. Което е повод да се замислим за ролята на християнските ценности в днешна България. Въпреки включването в такива важни дебати последният „Биг брадър" не даде очакваните рейтингови резултати. Можели защото имаше струпване в Къщата на представители на малцинства и групи в неравностойно положение, но различно-стта им не беше достатъчно добре усвоена драматургично. А и защото заради продуцентски противоречия Нико Тупарев, който до голяма степен създаде „Биг брадър", сега се оказа срещу него с „Денсинг старс". И го би. „Денсинг старс" ползваше инерцията от успеха на „Мюзик айдъл", а и предложи галерия от образи, които успяха да дадат, включително и през самоирония, собствен отговор на стария въпрос: има ли звезди в България? „Сървайвър" пък набави онази доза загадъчна еротика, която липсваше в „Биг брадър". А и този сезон той се освободи изцяло от някакви чужди на формата национални каузи и патриотарска гордост. Така че без патетика и с повече еротика, възползвайки се от това, че „Биг брадър" не беше в силния си сезон, „Сървайвър" постигна неочаквано добър резултат.
- Как ще коментирате последните действия на Слави Трифонов?
- Шоуто отдавна трябваше да се върне към своя същински ангажимент - острата критическа реакция към властта и Политиците. А и преди тези избори, когато компрометирането на елитите е общо място, няма как да общуваш с широка аудитория, без дадеш някакъв израз на разочарованията й. Така че само ако се върнат в центъра на политическия дебат, Слави и неговите момчета могат да задържат рейтинг. Но те направиха грешка със сляпата подкрепа на фонда „Ин витро", защото се заплетоха в конкретика, която не познават, и позволиха да бъдат свързани с чужди интереси. Освен това в тези спорове изпяло загубиха чувството си за хумор, което е главният аргумент на едно сатирично шоу. Нещо повече, самата сатира вече е съпротивата.
- Как изглежда родният пазар близо половин година след сделките на Нова тв с MTG и ТВ 2 и Ринг със СМЕ?
- Ужас, всичко се тресе и преобръща. Много са факторите. Дори ми се струва, че не ми е по силите да ги съотнеса всичките. Както отбелязах, цените на телевизиите многократно скочиха, което води до тежка комерсиализация, а тя на свой ред пъди сериозната журналистика и гражданските послания. Те вече не носят рейтинг.
- Какво ще се промени в медиите през 2009 г.?
- Влоговете ще изпълняват все по-важна роля в журналистката. Риалити форматите ще създават програмни матрици, които ще се разпространят далеч извън тях. Сутрешните блокове съвсем ще заприличат на риалити, а новините - отчасти. Ще има все по-малко същински публицистични предавания. Поне в рейтинговите телевизии. Сериозната журналистика ще се изнесе в маргинални медии. Това ще даде тежест на малки и амбициозни проекти като Ре:ТВ или тв „Европа". Те ще станат медиите на социалноактивния градски човек. Ще се роят и все по-голяма роля ще играят безплатните вестници. Те ще поемат скандалите на собствения си гръб, за да оставят платените тиражни вестници да поддържат с институции и авторитети. Безплатният вестник, който прилича на позив и често не знаеш кой ти го пуска, ще стане хартиеният аналог на информационните сайтове от типа на „Опасните новини". Жълтата преса все повече ще се намесва в централните дебати и особено в политическия. Тя ще добие още по-голяма смелост и ще прави разкрития за сенчестите физиономии на публичните лица, което другите няма да си позволяват. Ще текат непрестанни съдебни процеси, някои от които ще стигнат до Страсбург. Това ще е годината на една от най-тежките медийни битки - за цифровия ефир. Залогът ще е дали старите аналогови играчи ще станат цифрови. Как и доколко натрупани досега ресурси в публичната комуникация ще могат да бъдат в новата среда.
- Лесно ли ще се приспособят старите играчи в новата среда?
- В момента сме на прага на технологичната революция, а революцията трябва да отговаря и на морални, освен технологични въпроси. Например непрозрачността и концентрацията на капиталите в медиите, характерна за предишния период, ще може ли поне частично да се избегне при цифровзацята? Ще успеем ли да се възползваме от нея, за да възстановим катастрофиралия проект за частни обществени медии у нас? И т.н. Като всичко това ще съвпадне с предизборната ситуация и традиционните за нея флиртове на властта със собствениците на медиите. А в по-глобален мащаб ще съвпадне със световната финансова криза, която ще източи от България големи ресурси. Ние няма, както обикновено, да сме готови, тя ще ни изненада, защото упорито отказваме да проведем честен разговор за нея. А тази криза не е само финансова, тя е криза на ценностите на консумативния свят, така че изходът в последна сметка ще премине през преформулиране на доминиращия лайфстайл. Което пък със сигурност ще минава през медиите. И те през 2009 година вероятно ще започнат да говорят за неща, за които досега не им е и хрумвало...
***
Доц. Георги Лозанов е експерт по медии и журналистика. Работил е в списание „Българско фото", бил е редактор и зам. главен редактор на вестник „Култура" и главен редактор на списание „Егоист". Последователно е член на НСРТ и СЕМ. В момента преподава в Софийския университет, в Нов български университет и НАТ-фИЗ „Кръстьо Сарафов". Председател е на Управителния съвет на Българската медийна коалиция.
***
Маргарита Пешева
Доц. Георги Лозанов е известен медиен експерт, който е имал редкия шанс да бъде член както на Националния съвет за радио и телевизия, така и на Съвета за електронни медии. По моя преценка доц. Лозанов винаги се е отличавал с активна гражданска и професионална позиция.
***
Иво Хаджимишев
Познаваме се вече 30 години, отминали неусетно. С интерес следя развитието му и високо ценя огромната му ерудиция и култура. И дори често се притеснявам, че този огромен потенциал се разпръсква щедро в обществен интерес. Очаквам от Гого и неговите книги, той има какво да каже.