Бизнесът догодина

Капитал - 34 стр.
Бизнесът догодина



Как ключови мениджъри очакват да се развиват водещите за икономиката на България сектори
Една особена u трудна година. Такава ще е 2009 според повечето мениджъри, които попитахме какво очакват да се случи в ключовите сектори. Прогнозата е сложна, защото икономиките в цял свят се настройват за спад в бизнеса. От анкетата се вижда, че и в България оптимизмът силно е намалял. Въпреки това има и сектори, 6 които ръстът не е невъзможен -например в интернет рекламата, фармацията, търговията...
***
По-взискателно кредитиране
В зависимост от външните условия и вътрешните политики на местните власти банките ще настроят депозитната и кредитната си дейност. С преминаването на кризата към реалния сектор очевидно на тях ще им се наложи да направят повече провизии, т.е. ключовата фраза собствен капитал ще е определяща и през 2009 г. Кредитирането ще е доста по-селективно и скъпо, отколкото в предходните години, а някои сектори от стопанството като строителството, дърводобива и дървообработката, химическата, миннодобивната и туристическата индустрия ще срещнат сериозни трудности с финансирането си.
Клиентите ще трябва да се съобразят с по-голямата взискателност на банките и вероятно ще загубят за известно време усещането си от последните 5-6 години за изключително лесно достъпни кредити. Рязкото съкращаване на финансирането от чужбина и от банките е и повод за сериозна тревога - лишаването на междуфирмената задлъжнялост от парични потоци може да доведе до бързо разпространение на затрудненията извън секторите, които сега се смятат за потенциално проблемни.
Най-печеливши може да се окажат най-малко регулираните финансови подсектори. Докато банките и застрахователите се борят с лавина от изисквания и ограничават операциите си, за да ги спазят, слабо регулираните посредници като компаниите за потребителско кредитиране ще могат да преструктурират бизнеса си и да извлекат предимства.
В застраховането вероятно фокусът ще се измести от пазарните дялове към сигурността и капиталовото обезпечаване. Разумът предполага в сегашните условия дъмпинговите цени по задължителните застраховки да са по-ограничени. Доброволните застраховки ще се купуват по-малко, т.е. при тях може да се очакват по-изгодни и благоприятни условия за клиентите.
***
Всички ще бъдат засегнати
Лорънс Марсланд, изпълнителен директор на „Челопеч майнинт'
Всички сектори на индустрията ще бъдат сериозно засегнати от задълбочаваща се криза. Някои браншове, като например рудодобив и металургия, усещат удара най-рано, защото при спад на търсенето първото, което производителите спират да купуват, са суровините. Другите сектори по веригата ще почувстват същите ефекти рано или късно.
финансовата криза вече се усеща 8 намалената наличност на капитал за всякакви видове инвестиции, от домакинствата до производствените предприятия. При сегашните обстоятелства много добри проекти няма да успеят да привлекат финансиране. Достъпът до кредитиране също ще е сериозен проблем.
Българската икономика ще почувства ефекта от кризата, а индустрията сериозно ще бъде засегната. Спекулативният бум в сектора на недвижимите имоти и туризма е пред своя край и това трябва да се
компенсира със стимулиране на чуждестранните инвестиции в други сектори на икономиката. Като че ли има склонност към подценяване на сериозността на ситуацията, а най-лошото все още не е дошло. Истинският размер и ефектът на кризата ще започнат да се разбират напълно към края на 2009 г. За рудодобива, където имам преки наблюдения, 2009 ще бъде повратна година. Секторът ще е в криза, някои компании няма да се справят. Намаленото търсене на пазара понижи цените на металите, а производителите трябва да продължават да покриват разходите си за доставки, консумативи и стоки, които сериозно се увеличиха през последните няколко години. Компаниите, които работят на минимална печалба, вероятно няма да оцелеят; същото важи и за онези от тях, които не отреагират достатъчно бързо на промените. Като цяло бизнесът ще е на загуба. По-скоро говорим за оцеляване на най-силните.
***
Инерцията ще продължи
Любомир Бояджиев, изпълнителен директор на „Бенчмарк"
По всичко личи, че ни очаква година, изпълнена с редица предизвикателства, но и възможности пред развитието на небанковия сектор. От една страна, намаляването на бизнес активността не може да не се отрази пряко и на сектора на небанковите финансови услуги. Негативната инерция, набрана през 2сю8 г., се очаква да продължи да движи бизнеса и през първото полугодие на 2009 г., като подобрение може да се наблюдава едва в края на годината. Това може да подложи на натиск бизнеса на инвестиционните посредници и особено на тези със слабо развита клиентска база, предлагани продукти и непостоянен годишен оборот. От друга страна обаче, секторът като цяло е силно регулиран и запазването на консерватизма по отношение на надзора през годините сигурно ще предпази бизнеса от големи сътресения. Вероятно оборотите ще се концентрират в по-ограничен брой брокерски компании. Всички тези
процеси ще доведат до появата на нови продукти и подобряване на съществуващата инфраструктура. Това ще даде възможност да се реализират нов вид сложни инвестиционни стратегии, което ще насърчи и появата на местни хедж фондове.
Годината на публичните предлагания не се състоя, но заявените намерения разкриват големия потенциал, който може да се реализира късно през следващата година. Също така вероятно ще станем свидетели на появата на нови търгови предлагания и преструктурирания на големи портфейли, тъй като при ниските цени транзакционните разходи намаляват. Класическа консолидация в бранша не е много вероятен процес. Разбира се, не може напълно да се изключват сделки по придобивания като резултат както от появата на нови чуждестранни брокерски компании, така и от стремежа към разширяване на клиентска база. Петър Андронов, главен изпълнителен директор СИБАНК
***
Жилищата ще са по-евтини
Атанас Гаров, изпълнителен
директор на Colliers International - България
Каква ще бъде 2009 г. за пазара зависи от качеството на проектите и политиката на банките за отпускане на кредити - както по отношение на ипотечните заеми за закупуване на жилища, така и при финансирането на нови проекти. Първият признак, който ще отличи качествените проекти в сектора на бизнес имотите, е осигуреното финансиране. фундаментално важни параметри са също локацията, миксът от наематели, мащабите на проекта, екипът и управленското дружество, които развиват съответния инвестиционен проект.
Ако условията не се облекчат чрез падане на лихвените нива или намаление на процента на самоучастие, пазарът на жилища няма да се раздвижи и най-вероятно ще сме свидетели на спад в цените на жилища от средно ю% през идната година. Ако компаниите искат да продават, ще трябва да са по-гъвкави в схемите си за
продажба на жилища и да се съобразяват с новите условия на банките.
По-високите изисквания за кредитиране от страна на финансовите институции засегнаха и строителните предприемачи. Това накара много инвеститори да преосмислят проектите си.
Случващото се всъщност е оздравително за пазара и го предпазва от много по-сериозната криза, в която щеше да изпадне, ако многобройните проекти бяха станали факт. Проектите, от които има нужда, ще намерят своята реализация и кредитиране. Все още в някои от сегментите търсенето продължава да е по-голямо от предлагането (офиси, търговски площи, логистика). Има и друга тенденция - българският ритейл сектор все още има капацитет за насищане. Значителен брой международни търговски марки проявяват интерес и ще стартират дейността си през следващите две години.
***
Година на застой
Богдан Христов,
мениджър в „ТУИ България"
При масовия зимен и летен туризъм очаквам застой и трудна борба да се достигнат и задържат обичайните нива на традиционните пазари, от които България приема туристи. Причините са две. Едната е външна, но достатъчно мощна - световната финансова криза, която неизбежно причини стагнация на всички важни за нас пазари. Има и вътрешни причини. На първо място, това е силното презастрояване на основните ни курортни зони, което доведе до не особено приятна визия на местата, с които България се рекламира. Второ, предлагаме туристически продукт със силно колебливо качество. Друга причина е, че имаме свръхпредлагане на леглова база, заради което непрекъснато трябва да се свалят цените. На четвърто място, имаме дефицит на кадри както на мениджърски позиции, така и на всички останали нива. Всичко това ме кара да прогнозирам, че ни чака година на застой и дори тенденция надолу.
Застоят ще засегне всички, макар и в различна степен. На първо място, това ще са хотелиерите. В условията на криза логично е те да свалят крайните си цени, за да гарантират заетост. Това ще е на фона на непрекъснато повишаващи се разходи. Ресторантьори-те също ще бъдат засегнати, и то главно сезонните. Причината ще е спадът на туристите. Влияние ще окаже и продължителността на летния сезон, която от година на година се скъсява. Транспортът, свързан с туризма, също ще бъде повлиян заради съкратените обеми.
Кризата се очаква да доведе до сваляне на цените. Не знам обаче дали то може да се тълкува като положителен факт. Въпросът е как да мотивираме потребителите да се заинтересуват към българския туристически продукт. Не смятам, че е добре да разчитаме само на ниските цени. Това неминуемо ще се отрази на качеството.
***
Спадът е неизбежен
Калин Пешов, изпълнителен директор на „Главболтарстрой холдинг"
Въпреки кризата 2008 г. беше една добра година за строителния бранш. Секторът отбеляза ръст от около 15%, но той до голяма степен се дължеше на набраната инерция от предходните години и старта на няколко големи инфраструктур-ни проекти. 2009 г. ще е първата от десет години насам, когато в сектора ще има намаляване на ръста. Вече регистрираме замразяване на някои големи инвестиционни проекти.
Най-силния удар ще поемат малките и средните компании, които разчитаха на по-дребни поръчки. Според статистиката на Камарата на строителите в България от близо пет хиляди компании в бранша около 100 правят над 6о% от оборота. Сериозни затруднения вече изпитват тази част от тях, които доскоро работеха основно във ваканционните курорти. Засегнати ще са и компаниите, които освен като изпълнители играеха ролята и на инвеститори. Но това не значи, че строителството ще спре.
Просто няма да е в този мащаб, с който бяхме свикнали. По-мобилните компании вече специализират в строителството на инфраструктура или се преориентират към нови райони, например от курортите към столицата. Тези, които не са достатъчно гъвкави, просто няма да оцелеят.
Хубавото на новата ситуация е, че секторът ще се изчисти от непрофесионалните играчи. Ще има повече специалисти на пазара на труда. По-високата конкуренция ще доведе до по-добро качество и стабилизиране на цената на строителната услуга.
В допълнение падащите цени на строителните материали и парцелите ще доведат и до по-ниска цена на крайния продукт, и то на едно по-високо качество. Ефектът ще се усети поне след две години най-малкото защото в момента инвестиционната активност 8 бранша е доведена до почти пълен минимум, а новите сгради с поевтинелите материали ще са на пазара след години.
***
Финансова суша
Светлан Станоев, изпълнителен директор на земеделски инвестиционен фонд „Серес"
Много е трудно да се прогнозира накъде и как точно ще тръгне секторът през гоод г. В момента на пазара на зърно има срив - цената е до два-три пъти по-ниска за отделните култури спрямо миналата година. Едно от обясненията е в рекордно високите добиви. Заради трудното финансиране на сделките със зърно в резултат на кризата производителите изпитваха трудности да реализират продукцията си и да си осигурят финансиране за есенната сеитба. Вероятно ситуацията в това отношение ще се влоши още повече при засяването на пролетните култури (царевица, слънчоглед), за което някои производители може и да не успеят да си осигурят оборотни средства. Особено ако закъснее плащането на евросубсидиите на хектар за 2008 г., които производителите получават за обработваните площи. Липсата на финансиране ще предизвика ефекта на доминото в сектора. Най-силно по веригата това ще се отрази на доставчиците на торове и земеделско оборудване. Нищо чудно някои фермери да решат да продадат активи или целия си бизнес - това допълнително ще удари доставчици на машини, оборудване, строеж на нови обекти.
На пазара на земеделска земя инвеститорите ще са затруднени да набират средства - както заемни, така и собствени, които да влагат в покупката на ниви. Последните два-три месеца вече се усеща намаляване на сделките, което доведе до връщане с около 10-15% назад на цените в сравнение с лятото. Ако нивите се купуваха на нива между 350 и 400 лв. на декар в районите на Централна Северна и Северозападна България до август, сега сделките се сключват на 300-350 лв. на декар. Все пак активът земеделска земя остава атрактивен, тъй като носи гарантиран доход под формата на рента. Смятам, че през 2009 г. ще има около 10% ръст на цените на земята.
***
Предпазливо развитие
Стефан Косев, член на борда на директорите на „Пикадили"
В търговията всеки ще продължи да се развива според стратегията си. Просто компаниите ще бъдат по-предпазливи. Ще внимават в приемането на всякакви условия и предложения за нови локации, но няма да спрат да се развиват. Компаниите от хранителния бранш се надяваме кризата да се отрази последно на нас. Разбира се, тя няма как да не ни засегне. Вече виждаме, че предприятия"започват да затварят. Малко по малко започва да спада износът. В тази връзка няма как да не се увеличи безработицата и съответно да намалее потреблението.
Всички в сектора ще бъдем засегнати. Най-потърпевши ще са тези вериги, които не са правилно позиционирани на пазара. Тези, които искат да бъдат всичко за всеки. Успешните вериги, които имат ясно таргетирана и лоялна клиентела, ще изпитват трудности, но няма да имат сериозни проблеми.
Очаквам преориентиране на потребителското търсене. В криза човек спира да потребява първо луксозните продукти и ограничава пътуванията. Хората стават по-предпазливи към разходите си. Това неминуемо ще доведе до насочване към по-ниските ценови категории. Също така на световните пазари стоките драстично поевтиняха и се надявам това донякъде да нормализира ситуацията. Тази година увеличението при цените на храните в България беше около з°%, надявам се през 2009 г. тенденцията да е в обратна посока.
Пряко засегнати от бизнеса на веригите ще са земеделието и цялата хранително-вкусова промишленост. Но не вярвам, че ще се стигне до негативни сценарии като фалити. По-скоро веригите ще станат много no-предпазливи, с много по-премерени рискове от гледна точка на наемите, инвестициите и условията.
***
Целогодишна разпродажба
Емил Арабаджиев, собственик на „Денил"
Кризата вече се усеща 8 текстилния бранш. От началото на октомври продажбите отбелязват спад. Най-сериозно засегнати са компаниите, които работят изцяло за износ. При някои поръчките от Европа намаляха и производството беше съкратено до 40%. Затова те ще трябва да съкратят персонал, ако не намерят нови пазари или ако след Нова година не се възстановят нивата преди кризата.
Някои ще достигнат и до критичния минимум на печалба, под който няма смисъл да се работи. За нашия бранш това е 18%. Ако се падне под него, по-добре компаниите да затворят изцяло производството си. Не мога обаче да прогнозирам при каква част от фирмите ще се случи това, защото няма точна статистика за това колко са компаниите от текстилната индустрия.
Аз обаче съм оптимистично настроен. От всяка криза може да има победители, стига да се вземат сериозни мерки, които да спрат спада и да стабилизират положението. Стратегията ни е да намалим разходите, да спрем новите проекти като излизане на европейски пазар и разработване на нови продукти извън задължителните за сезона. Ще продължим важните проекти - да отваряме нови магазини В моловете, планирани за 2009-2010 г. Другото задължително нещо, което трябва да се направи, е да се намалят цените. Така ще бъдат привлечени клиентите от широката част на пирамидата. Сега те са no-скоро уплашени, но няма да спрат да пазаруват. Намаляването на цените вече е задължително за всички,
за да могат да реализират продукцията. По-добре е 20% надолу сега, отколкото 60% после. Биха могли да се прилагат и други мерки - при спад и доближаване на критичния минимум на печалбата моментално трябва да се затворят слабите търговски обекти и да се отворят нови, на по-силни места.
***
Пазарът ще расте
Кунчо Трифонов, регионален мениджър на анализаторската компания IMS Health
Фармацевтичният пазар е от тези, които ще продължат да растат и през 2009 г. Разликата с 2008 е, че това ще става с по-бавни темпове, с много по-внимателни търговски практики и управление на стоковите наличности, с голямо притеснение за финансовата коректност от страна на контрагентите. Прогнозният ръст на аптечния пазар за 2009 г. е 8-10%, а на болничния - между 0 и 5%. фармацевтичният пазар като цяло се очаква да нарасне със 7-9% и да достигне 1.74 млрд. лв.
Икономическата криза през 2009 ще рефлектира В забавяне на темповете на насищане на пазара с лекарства по няколко линии. При очаквано свито общо потребление първо ще пострадат продажбите на онези продукти, които не са задължителни за пациентите. Става въпрос за някои хранителни добавки, които са силно ресурсоемки от финансова гледна точка или спадат към лайфстайл групите - за отслабване, за тонус и други. Тъй като обществените фондове не покриват напълно всички необходими лекарства с рецепта, се очаква следващата група, която ще пострада, да бъдат медикаментите с рецепта на оригинални фармацевтични компании, които имат свои генерични заместители. Генеричните компании ще продължат да имат висок ръст в продажбите, както и през тази година (над 15%), тъй като продуктите им са по-евтини от оригиналните. Като цяло не се очаква отлив от пазара на лекарства през 2009. Единичната средна стойност на покупка в аптеките е много ниска.
Проблем вероятно биха имали участници в търговската верига. Заради поскъпналия финансов ресурс дистрибуторите няма да кредитират болниците и аптеките, така както това се случваше досега.
***
Поскъпването на тока е сигурно
Ангел Минев, консултант в сектора
В България събитията се случват с шест-седем месеца закъснение, затова предполагам, че през 2009 г. почти няма да има инвестиционна активност. Банките станаха много по-предпазливи и ще затегнат още повече режима на отпускане на кредити. Големите проекти като АЕЦ „Белене", „Цанков камък" и някои други едва ли ще се блокират, no-скоро ще има някакво оскъпяване. За „Белене"съм убеден,че ще се стигне до финансово приключване на проекта, тъй като всички страни за заявили сериозна ангажираност. Трудно е да се каже дали проектът ще се оскъпи заради кризата - при тези цени на металите оборудването за централата може да излезе два пъти по-евтино. Сигурно е, че цените на енергията ще растат. Непрекъснато и устойчиво, защото в момента те са на 47% от средноевропейските. А ние произвеждаме енергията със същия газ, въглища и
ядрено гориво. По-ниски са единствено цената на труда и въглищата от „Марица-изток", с които произвеждаме 30-35% от енергията. Това са двете дадености, които ни позволяват да поддържаме малко по-ниски цени. Ясно е и че поне до средата на следващата година цената на газа ще расте.
Ако има ниски цени на петрола, т.е. икономическата криза се задълбочава - ще има намаляване на обороти, намаляване на продажби и свиване на всички консуматори на енергия. В такава ситуация България може да се окаже с голям излишък на ток и в този случай ще се намали производството на енергия от по-скъпите централи (ТЕЦ „Русе" и ТЕЦ „Варна"). При ниски цени на петрола ще има запазване или леко повишение на цените на енергията. За природния газ в този случай ще има увеличение само заради договора с „Газпром". При сценарий с покачване на котировките на петрола енергийните цени в България ще растат повече.
***
Свиването на пазара е сигурно
Дилян Павлов, изпълнителен директор на Netage Solutions
Всички очаквания са за много мрачна 2009 г. в IT сектора. Информационните технологии заедно с реклама и маркетинг са едно от нещата, за които големите компании първо спират да харчат при криза. Това засяга всички компании, които разработват софтуер или пък предлагат IT услуги.
В България IT фирмите могат да се разделят на две групи - работещи за чужди пазари и за местния. Първата група със сигурност ще бъде неблагоприятно повлияна от пазарната ситуация. Всички в Западна Европа и САЩ свиват разходите в тази посока. Чуждите компании, които имат филиали в България, вече обявиха замразяване на новите работни места и това вече се усеща.
Аутсорсинг компаниите ще изпаднат в голямо затруднение, защото проектите, по които работят, могат да престанат изведнъж, фирмите, които разработват собствени продукти, ще зависят от конкретния пазар, към който са ориентирани, но със сигурност ще им е по-трудно.
Български пазар де факто няма - много е фрагментиран и не се подчинява на някакви строги пазарни правила. Държавата играе като най-голям клиент, там са най-големите инвестиции - със средства от европейската общност, за преструктуриране, за цифровизации и т.н. Това няма да се промени съществено през 2009 г. В никакъв случай няма да стане по-добре за фирмите, които работят на българския пазар, но може би ефектът от кризата ще е по-малък за тях. На пазара на труда ще намалее търсенето на хора за нашия бранш. Имаше свръхтърсене на IT специалисти в последните 3-4 години, заплатите се качваха с 20-30% на година, през 2009 г. няма да е така.
***
Тежки товари
Ваньо Алексиев, изпълнителен директор на „Биомет"
Прогнозите за развитието на сектора през 2009 г. са песимистични. Бизнесът на превозвачите е свързан с цялостната икономическа ситуация както в Европа, така и в България. Транспортът е функция на икономиката и най-вече производството. Ако има какво да се произвежда, ще има и какво да се превозва. В Европа икономическата ситуация е силно влошена и производството е силно намаляло. В България все още сме в начало на кризата. Очакваме тя реално да засегне цялостно икономиката около март-април, като първите по-силни симптоми ще се почувстват още през януари. Този ноември за първи път нещата се промениха в низходящо направление и се почувства недостиг на товари. Това автоматично води до намаляване на цените, тъй като все по-голям брой камиони остават без работа и най-логичното за техните собственици е да се намалят цените. Резултатът е минимални приходи, които са недостатъчни за покриване на разходите. Очакваме и фалити на фирми от сектора, тъй като 90% от българските превозвачи работят с някакъв вид кредитиране, и то за много голям процент от техния автопарк. Рано или късно някои от фирмите ще бъдат принудени да се откажат от дейността, което ще доведе до вторични негативи. Ще се появят много камиони на пазара, които лизинговите компании и банките ще трябва да реализират по някакъв начин.
Не е възможно да се каже кога, но неконтролируемото намаляване на производството и потреблението в един момент ще спре. Който е бил готов за кризата, ще оцелее и ще има много добри стартови позиции за следващия етап на икономически възход.
***
Двоен скок на рекламата
Тенденцията повече хора да влизат по-често В мрежата ще продължи, като демографската група, която най-много ще нарасне през 2009, са хора над 35-години. Към края на 2009 очаквам проникването на интернет в България да бъде между 40% и 42%.
Интернет бизнесът ще претърпи съществени промени. Световната финансова криза ще накара много бизнеси да преосмислят политиките си по промотиране и налагане на продуктите си. Понеже наличието на кеш в кризисни моменти става приоритет за бизнеса, инвестицията на всеки лев ще бъде подложена на далеч по-внимателен анализ и преценка. Интернет е медиата, която предоставя най-евтиния и ефективен начин за реклама и по-голяма част от маркетинг бюджетите би следвало да бъдат пренасочени онлайн с цел да се намали общият разход и да се вдигне ефективността.
Навлизането на рекламни
мрежи също ще е определящ фактор, тъй като това ще позволи на повече бизнеси да достигнат по-евтино аудиторията си, използвайки интернет като среда. Малки и средни предприятия ще могат да купуват реклама в интернет на сравнително ниски цени, което ще разшири пазара, макар че краткосрочно ще доведе до спад на средните цени на онлайн рекламата. През 2009 очаквам В интернет да се продава повече реклама на по-ниски цени. Това ще се изрази в ръст на пазара от около 50%, което ще се дължи почти изцяло на увеличението на процента интернет реклама В общия медиа микс от 4% на 6%. Услугите, свързани с продажби и плащане онлайн, едва ли ще се наложат през 2009, защото инфраструктурата за разплащане и най-вече за доставка на стоки е де факто несъществуваща. Освен това българинът все още не е свикнал да плаща онлайн и това едва ли ще се промени бързо.
Вестник „Строителство Градът", е източник на многопосочна и обемна информация за строителството и инвестициите у нас, което го прави настолно издание за голяма част от българската архитектурна колегия.