За 1/3 тв рекламите са полезни, половината игнорират банерите в нета

Класа - 11 стр.
За 1/3 тв рекламите са полезни, половината игнорират банерите в нета



Според 37% от американците телевизионните реклами са по-полезни за тях при избора на покупка. Половината обаче са категорични, че игнорират рекламните банери в интернет. Това сочи проучване на Американската асоциация на онлайн издателите (ОРА). Тя обяви, че 37 от членовете й, сред които New York Times, Forbes, ESPN, CNN и MSNBC.com, ще излъчват нови, по-големи рекламни единици.
С марки като Bank of America и MercedesrBenz, които достигат до около 68% от общата интернет аудитория на САЩ, форматите на реклама имат строго установени позиции. Бяха наименувани и фиксирани като размер три онлайн рекламни единици:
фиксиран панел (336x700 пиксела) - остава видим, докато потребителят скрол-ва. Кутия XXL (468x648) -екстраширока страна на сайта, която се разширява до 936x648 пиксела и включва способност за видео. The Pushdown (Събаряне 970x418 пиксела) - отваря се в голям размер, за да покаже рекламата, и след 7 секунди се набива към върха на страницата (свивайки се до 970x66 пиксела).
Президентът на ОРА Пам Хорън заяви, че реалната мотивация за това е била да се предостави възможност на маркетинговите специалисти и агенциите да доставят бранд стратегиите си директно на тези страници, които са с много богато съдържание, предаде PR Kernel.

PRO.BG "открадна" репортери на Нова тв и RE:TV

Класа - 11 стр.
PRO.BG "открадна" репортери на Нова тв и RE:TV



PRO.BG привлече в екипа си четирима нови репортери, които досега се изявяваха в Нова телевизия и в Re:TV, съобщиха от четвъртата национална телевизия. До 4 юли тя беше позната като TV2.
Сред новите попълнения в PRO.BG е Мариета Николаева. От 11 години тя се занимава с криминална журналистика, а от 2002 г. работи в Нова тв. Репортажите й за борбата срещу наркомашште и за безопасността на пътя са били награждавани. Разследвания-
та й за корупционните схеми в КАТ пък й носят през 2006 г. отличието "Достойните българи". Александра Кръстева, Елица Попова и Вяра Деянова са се разделили с RE:TV, за да се присъединят към PRO.BG. В новинарската медия Кръстева се е занимавала със Столична община, образование и ПП ГЕРБ, Попова е била водеща на новините, а Деянова освен като репортер е била и водещ на сутрешния блок и на новинарските информационни емисии.

Инвестициите в медиите и шоубизнеса ще достигнат $1,6 трилиона

Класа - 11 стр.
Инвестициите в медиите и шоубизнеса ще достигнат $1,6 трилиона



Дигиталните технологии ще бъдат основни за бизнеса, прогнозират експертите
Инвестициите в медиите и развлекателната индустрия в глобален мащаб ще нараснат до $1,6 трилиона до 2013 г., като основната заслуга за това ще имат дигиталните медии. Това сочи 6 годишния си доклад Pri-cewaterhouseCoopers (PwC), предаде Utalkmarketing, цитиран от prkemel.com. Анализаторите предвиждат, че глобалният пазар в двата сектора ще скочи с 2,7% в периода 2009 г. - 2013 г. Настоящата година най-вероятно ще отчете спад от 3,9%, а 2010 г. - 0,4 на сто увеличение. Предвижданият ръст за 2013 г. е най-голям - 7,1%
Отчетът 'Тлобални перспективи пред медиите и развлекателната индустрия 2009-2013" разкрива, че през следващите 5 г. "дигиталните технологии ще присъстват все по-осезаемо във всички сегменти на бизнеса, забавленията и медиите. Освен това е сигурно, че дигиталната миграция ще продължи да се разширява".
Според PwC сегашният икономически спад е засегнал виртуално всеки сектор от медиите и шоубизнеса, като в същото време е ускорил и мигрирането към дигиталната сфера и при потребителите, и при
доставчиците на съдържание. След като потребителите търсят повече реклами чрез дигшпални и мобилни платформи, от PWC вярват, че рекламодателите ще отделят все повече ресурси за разширяване на тяхното присъствие на рекламния пазар.
19% ръст на мобилната и интернет реклама
Очаква се още, че рекламата в интернет и на мобилните телефони ще нарасне с
около 19% до 2013 г. "Това, за което сме сигурни, е, че тази рецесия ще продължи повече от предиишата", коментират от PwC. Експертите са категорични, че това се дължи на по-трудното съвземане и на факта, че ударът върху разходите на аудиторията ще бъде по-сериозен, отколкото в миналото. Потребителските разходи в медиите и развлекателната индустрия например ще спаднат с около 1,2% през 2009 г., ще останат слаби през 2010 г., а още година по-късно се предвижда да нараснат с около 3,2%. Икономическата криза все пак не промени основни-
те движещи сили за дигиталната миграция и, изглежда, че no-скоро ще затвърди важността на цифровия сектор и ще съкрати времето за промяна на ме-дийния бизнес, сочи още изследването. Компаниите, които сграбчат тези възможности и са способни да адаптират техните бизнес модели, ще могат да извлекат пълно предимство.
Нови потребителски навици
Дигиталната миграция
създава и нови навици сред потребителите, които търсят най-добрата възможност да инвестират средствата си.
"В предишни години говорехме за "интернет поколението" и как неговите нужди водят индустрията към нови бизнес модели", обясни Марк фенец от PwC.
"Интересното е, че в момента това младо поколение оказва влияние върху по-старите генерации. В замяна на това те засилват интереса си към новите платформи", добави експертът от уважаваната компания.

Андреас Майерхофер, изпълнителен директор на „Мобилтел“: Разчитаме на интернет и стационарните телефони

Дневник - 12 стр.
Андреас Майерхофер, изпълнителен директор на „Мобилтел“: Разчитаме на интернет и стационарните телефони

Андриан ГЕОРГИЕВ

От 1 юли „Мобилтел“ е с нов изпълнителен директор - Андреас Майерхофер. Той наследява Йозеф Винацер, който се оттегля в Австрия след пет години начело на българската компания. Майерхофер ще съвместява и поста маркетинг мениджър в „Мобилтел“, на който работеше две години. Преди това ръководи словенския Si.mobil, част от „Телеком Аустрия“, собственик на „Мобилтел“. Разговаряме с Майерхофер за ситуацията в телекомуникационната индустрия, новите възможности за бизнес и регулаторната среда.
От броени дни ръководите най-големия мобилен оператор в България, как оценявате ситуацията, в която поемате „Мобилтел“?
- Сега ситуацията в телекомуникационния бизнес е много вълнуваща. Преди мениджърите бяха разглезени, защото всичко растеше нагоре като брой клиенти, изговорени минути и приходи. Макроикономическото развитие в Югоизточна Европа беше отлично. Сега обаче трябва да се научим да работим при по-нисък ръст. Не искам да кажа, че има спад, но ръстът на гласовата телефония е значително по-малък в сравнение с преди. Работя от 15 години в тази индустрия и за пръв път ни се налага да се научим да се справяме с тази по-различна ситуация.
- Няколко висши мениджъри смениха позиции в Telecom Austria Group (собственикът на „Мобилтел“). Защо има преструктуриране в групата?
- Първо, нашият изпълнителен директор Борис Немшич реши да търси нови предизвикателства и оглави Vimpelcom Group в Русия. След неговото напускане Ханес Амертсрайтер стана новият изпълнителен директор на Telecom Austria Group. Той има 15-годишен опит в компанията, така че не бих казал, че това е голяма промяна, а естествена приемственост.
- Означава ли това, че компанията централизира властта и ще се фокусира
повече върху продажбите?
- Търсим правилните синергии в областта на продуктите и услугите и покупателната сила. Целта е да запазим подхода на местния мениджмънт върху отделните страни, тъй като всеки пазар е различен сам за себе си. В групата се ръководим от следното мото: „Мисли глобално, действай локално”.
- Напускането на Йозеф Винацер част ли е от това преструктуриране?
- Не. Това е лично решение и аз напълно го разбирам. Йозеф Винацер работи извън Австрия вече седем-осем години. След толкова много време в чужбина той реши да се върне в Австрия. Много се радвам, че работихме заедно повече от 10 години.
- Има ли спад в приходите на „Мобилтел“ от началото на годината?
- Не бих казал, че има значителен спад, но определено икономическата рецесия повлия - не толкова на ръста в броя клиенти, колкото на потреблението. Хората спестяват пари, защото ситуацията в България и навсякъде в Югоизточна Европа е трудна. Затова те харчат по-малко за комуникации и говорят по-малко по телефона. Това важи особено за бизнес сегмента, където тенденцията във всички индустрии е надолу. Знаете, че има сериозно намаление в брутния вътрешен продукт. Целта е да запазим рентабилност.
- Как ще се борите с предизвикателствата на рецесията?
- Както казах вече, ръстът не е същият както преди. Гласовата телефония беше основният бизнес, но разпространението на SIM карти сред хората в България надмина 130% и затова не очакваме сериозен растеж тук. Идеята е да компенсираме с приходи от пренос на данни и най-вече от доставяне на високоскоростен интернет през мобилни устройства. Ще продължаваме да инвестираме все повече в безжичния интернет. Преди няколко месеца започнахме бизнес със стационарни телефони. Очаквам преносимостта на фиксираните номера да разклати монополното положение на БТК, най-вече в бизнес сегмента. Това са двата основни източника на приходи. Кабелната телевизия Quarto също е нов бизнес за нас.
- Колко абонати привлече Quarto?
- Пуснахме Quarto преди месец в четири града. Доволни сме от броя на новите клиенти. До края на годината ще пуснем услугата в цялата страна.
- Други нови източници на приходи?
- Индустрията трябва да разбере, че вече няма големи източници на приходи. Трябва да се научим да работим в микросегменти - видеонаблюдение, навигационни услуги и т.н.
- Значи фокусът ще е върху повече услуги?
- Определено. В последните две години предложи-
хме много нови услуги. Затова ще налагаме много, но по-тесни услуги.
- Липсата на iPhone в каталога на „Мобилтел“ отразява ли се по някакъв начин на телекома?
- iPhone има алтернативи на пазара. Мисля, че нашето предложение Blackberry Storm се продава по-добре от смартфона на Apple. Чрез нашето сътрудничество с Vodafone ще доведем още нови телефони. Подходите на Google и Microsoft са реални алтернативи на подхода на Apple например.
- Регулаторният натиск върху цените на едро и роуминга се увеличава. Как ще промените бизнес модела на „Мобилтел“?
- Аз съм против всякаква политическа и регулаторна намеса, особено върху цените на роуминга, тъй като именно свободният пазар е този, който регулира цените най-добре. Има обективни причини за досегашните роуминг тарифи. Не забравяйте, че
инвестираме много в инфраструктура. Регулациите на Европейската комисия се отразиха сериозно на нашите инвестиции. Това е мислене в краткосрочен план, което ние не разбираме.
- Тоест според вас не трябва да има регулация на роуминга?
- Странното е, че цените на разговорите падат, а не виждаме да има висок ръст в потреблението. От Европейската комисия смятаха, че щом повикванията в роуминг поевтиняват, това ще доведе до много повече обаждания. Това не се случи. Губим много пари, не само „Мобилтел“, а и индустрията като цяло. Това трябва да се компенсира по някакъв начин.
- Как?
- Мислим два пъти, преди да инвестираме някъде. Отново - икономическият спад затруднява всички нас още повече.
- Кога ще започне „Мобилтел“ да регистрира свои-
те предплатени абонати, както изискват промените в Закона за електронни съобщения?
- Чакаме по-подробни указания от държавата. Обявено е, че това трябва да се случи до 1 януари 2010 г. Изискват се огромни усилия от операторите. Надявам се, че регистрацията ще обхване само новите предплатени клиенти. Иначе записването на вече съществуващите абонати на ваучер ще бъде изключително трудно.
- Смятате ли, че регистрацията е необходима?
- Не знам. Досега хората можеха да купят предплатени карти за разговори от магазин напълно анонимно. Като маркетинг специалист нямам проблеми с това да знам повече за своите клиенти. Надявам се, че регистрацията ще е лесна.
- Как оценявате като оператор увеличението на състава на Комисията за регулиране на съобщенията с още четирима членове, нужно ли беше това?
- Не знам. Очаквам от регулатора да има ясна визия за пазара. Той трябва да е прозрачен, когато налага мерки. Регулаторът се фокусира твърде много върху мобилната индустрия, докато в същото време БТК оперира в условията на монопол. На пазара на стационарните телефони няма конкуренция. Няколко малки компании се борят да оцелеят в тази среда и регулаторът трябва да направи нещо, за да промени това статукво.

Publicis MARC е новата агенция на "БТК Груп"

Капитал - 35 стр.
Publicis MARC е новата агенция на "БТК Груп"

Борислав КАНДОВ

Телекомът запазва и Leo Burnett, но се раздели с MediaS SMV
всички статии от този автор
БТК обяви конкурс за избор на рекламна агенция
Няколко месеца преди най-голямата промяна в маркетинговото си съществуване "БТК груп" смени обслужващите си агенции.
От 1 юли Publicis MARC поеха всички задължения по креативното представяне на телекомуникационната компания, сменяйки Leo Burnett Sofia, които спечелиха обявения през 2008 г. конкурс. Договорът на Publicis е за една година. Leo Burnett пък получават ангажиментите да бъдат медиа планираща и купуваща агенция на "БТК груп". Досега тази дейност се извършваше от MediaS SMV.
Главният търговски директор на компанията Александър Димитров подчерта, че промяната не е в резултат на лоша работа от страна на Leo Burnett. "Доволни сме от тях, те ще продължат да работят за нас като медиа агенция", каза той.
За да обясни избора на Publicis, Димитров обърна внимание на предстоящото ребрандиране и сливане на двете основни марки на "БТК груп" - БТК и vivatel. "В конкурса, който бяхме обявили преди година, имаше въпрос, касаещ ребрандинга. Тогава Publicis предложиха точно това, което искахме. Задачата е да бъде завършен преходът ни към клиентски ориентирана компания. Искаме да променим имиджа си и потребителите да знаят, че ние предлагаме цялостно комуникационно обслужване", обяснява Димитров.
Така Publicis ще създадат новото име, лого и корпоративна идентичност на обединените марки БТК и vivatel. "БТК груп" придоби наскоро веригата магазини 2be, като те също ще бъдат ребрандирани с новата марка. В момента тече преходен период, през който те ще бъдат под логото на БТК. Александър Димитров каза, че на 1 юли в Благоевград е бил отворен първият магазин с променено име.
Запитан дали очаква, че съкратените бюджети на преките конкуренти на "БТК груп", както и на почти всички останали рекламодатели няма да им помогне в налагането на новата марка, Димитров казва: "Не мога да преценя, тъй като не знам какви бюджети ще отделят конкурентите ни", но не отхвърли вероятността това да им бъде от полза.
Макар и понастоящем да е един от най-големите рекламодатели в България (3.9 млн. лева са брутните им инвестиции в телевизионна и печатна реклама за първите пет месеца на 2009 г.), бившият държавен телеком има доста кратка маркетингова история. Първият конкурс за избор на рекламна агенция датира от 2004 г. Той бе спечелен от New Moment New Ideas, които създадоха дебюта на компанията на рекламния пазар и обслужваха марката БТК до миналата година. През 2005 г. телекомът избра Leo Burnett и РА "Крес" за обслужващи агенции на мобилния си оператор vivatel. След началото на процеса по сливането на двата бранда - БТК и vivatel, Leo Burnett останаха единствена креативна агенция на "БТК груп". Те по думите на Александър Димитров са изнесли междинния период по обединяването на двете марки.
Загубата на толкова голям клиент със сигурност ще се отрази на Leo Burnett и агенцията най-вероятно ще трябва да освободи част от креативния си екип. Все пак някаква утеха е, че те ще поемат медиа планирането и купуването за компанията.
На обратния полюс пък е Publicis MARC. Привличането на "БТК груп" е поредният успех за маркетинговата компания, която бележи стремглав възход през последните две години. Те са четвърти в последната класация на "Капитал", подреждаща рекламните компании по приходи (данните са за 2007 г.). Агенцията се представя и все по-убедително на рекламните фестивали, като от международния Creative Summit се върнаха с шест награди.
Благодарение на планираното от "БТК Ггуп" ребрандиране със сигурност ни очаква интересна маркетингова есен независимо от икономическата криза и свитите рекламни бюджети. В подобни тежки времена отговорността върху Publicis да изнесе подобна кампания е още по-голяма. Защото въпреки потенциално намалената активност на конкурентите агенцията ще трябва да се справя и с предпазливото отношение на потребителите към разходите им в несигурните месеци към края на годината.
***
Текст под снимка
Следващите месеци ще бъдат ключови за "БТК груп"

И все пак те се сляха

Капитал - 47 стр.
И все пак те се сляха

Весислава АНТОНОВА

"Евроком кабел" и "Кейбълтел" ще бъдат купени от инвестиционния фонд EQT V
всички статии от този автор
Новината, че двата най-големи кабелни оператора в страната "Евроком" и "Кейбълтел" се сливат, може и да ви звучи познато. Тя е от миналата година, когато собственикът на "Евроком" се договори да купи българския си конкурент. Сделката пропадна. Сега новината е същата, но главният герой е друг - фондът EQT V планира да придобие двата оператора. Инвеститорът първо се договори да придобие "Кейбълтел", а тази седмица поиска да купи и "Евроком".
Кабел по кабел
След провала на миналогодишната сделка собствениците на "Кейбълтел" продължиха да търсят купувач. Така се появи и финансовият инвеститор EQT (виж карето), който през април поиска от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разрешение да придобие оператора. Получи го бързо. В същото време в България се заговори, че чуждестранни купувачи посещават и "Евроком". Агенция "Блумбърг" пък съобщи в края на март, че собственикът на оператора - фондът Warburg Pincus, иска да продаде собствеността си в България. Така само за два-три месеца преговорите явно са приключили и предпочетеният купувач е точно EQT.
Сега вече двете сделки са пакетирани. Всички детайли по договора с "Кейбълтел" са договорени, но остават замразени, за да се приключат едновременно двете придобивания, каза източник, близък до преговорите. В най-оптимистичния вариант това означава началото на септември. Първо, КЗК трябва да се произнесе до месец. Никой на пазара не очаква пречки пред сделката с "Евроком", тъй като комисията вече е разрешавала преди година сливането на двата оператора. После ще започне да тече двуседмичен срок за обжалване. Ако никой не се възпротиви в съда, инвеститорът вече ще може да организира плащането на цената по двете сделки.
Забавянето едва ли ще зарадва собствениците на "Кейбълтел" (фонда "Рамфорд алайанс", зад който вероятно стоят интересите на управителите - американците Роналд Финли и Джин Филипс), които разчитаха на бърза сделка. Затова пък акционерът в "Евроком" може да се радва на неочаквано скоростна продажба. EQT отказаха да дадат коментар преди финализирането на сделките.
Цената и на двете сделки е търговска тайна. В случая с "Евроком" тя може и още да не е договорена окончателно. За "Кейбълтел" пък неофициалната информация е, че тя е с 30-40% по-ниска от договорената с Warburg Pincus отпреди световната криза. Тогава източници от консултантските среди твърдяха, че е близо до 100 млн. евро. По принцип цената на кабелните оператори се определя по 320-360 евро на абонат. При по-големи сделки като тези за "Кейбълтел" и "Евроком" обаче основно значение има печалбата. Естествено под внимание се вземат и други важни фактори, като например имат ли дружествата задължения. "Кейбълтел" има дълг от 40 млн. евро към австрийска банка.
Един за всички
Сделката има две страни - за потребителите тя означава много по-малка конкуренция. За купувача обаче обединението изглежда смислено - той може да постигне икономия от мащаба и да спести оперативни разходи и средства за инвестиции в мрежа.
Сегашната ситуация със сливането на двете кабелни компании под шапката на EQT V само потвърждава отдавна правените прогнози в сектора, че на пазара ще има един основен кабелен оператор, както е на някои европейски пазари. "Моето мнение винаги е било, че рано или късно двете компании ще се слеят, защото такова е бъдещето на пазара и тази сделка ще е ключова за консолидацията на кабелния пазар", коментира Петьо Стайков, председател на борда на "Евроком".
По данни от пазара в момента общият пазарен дял на "Евроком" и "Кейбълтел" на територията на София достига близо 80% от общия брой на абонатите на кабелна телевизия. Конкурентите на двете дружества твърдят, че "Кейбълтел" има около 300 хил. абоната, а "Евроком" - над 200 хил. Според изпълнителния директор на "Булсатком" Пламен Генчев "в България абонатите на кабелна телевизия са не повече от 1.9 милиона като доминиращо присъствие двата обединяващи се кабелни оператора имат в София, Пловдив, Сливен, Хасково, Димитровград, Кърджали и т.н. В тях е възможно да се постигне ситуация, близка до монопола", каза той пред "Капитал". Според него обаче "сделката няма да се отрази съществено на пазара и да доведе до монопол на кабелна телевизионна услуга", коментира Генчев.
По данни от двете компании "Кейбълтел" държи 13% от пазара, а "Евроком" има 12%. Преди година конкурентите им твърдяха пред антимонополния регулатор, че двата лидера контролират 80%. КЗК обаче явно не видя проблем и тогава разреши сливането.
Обединението на двата най-големи играча на пазара на кабелна телевизия съвсем скоро ще бъде факт и така ще се реализира прогнозата, че секторът ще се окрупни. Любопитно е дали след обединението на двата оператора ще има промяна на цената и качеството на услугата кабелна телевизия и дали ще има преливане на абонати от портфейла на кабелните оператори към сателитните като "Булсатком" и ITV Partner.
Сделката ще се усети основно на пазара на платена телевизия, докато при интернет доставчиците все още има значителна конкуренция. "Евроком" и "Кейбълтел" отскоро предлагат и фиксирани телефонни услуги, но присъствието им там е слабо. Затова пък телекомите и интернет доставчиците все по-често поглеждат към пазара на кабелните оператори. Клиентите остава да разчитат на бързото развитие на нови конкуренти, ако искат да получават добра услуга на приятна цена.
***
Кои са EQT V
Фондът EQT V инвестира предимно в Северна Европа и няма дъщерни предприятия в страната, а генерира приходи чрез своите международни дружества Санитек и Кимбриа.
EQT e група от 12 фонда за дялови инвестиции, които имат операции в Европа, САЩ и Азия и са регистрирани в офшорната зона Гърнси. Общият консултант на тези фондове е EQT Partners, създаден през 1994 г. от влиятелната шведска фамилия Валенберг, чиято холдингова компания Investor AB и до днес има различно по размер финансово участие във фондовете. Инвеститори в EQT през годините са шведски и датски пенсионни фондове, германския застрахователен гигант Allianz, основателят на Microsoft Бил Гейтс и др.
Според официалните данни на EQT групата досега е набрала 13 млрд. евро за капиталовлажения в компании от най-различни сектори - от търговия на дребно до медицинско оборудване. Фондовете на EQT през последните 14 години са инвестирали в над 70 компании в Европа. Данните на EQT показват, че средното годишно увеличение на продажбите на тези компании е 13% след навлизането на фондовете в тях. Най-големият фонд в групата е EQT V, чиито капитал е 4.25 млрд. евро. През есента на 2008 г. EQT отвори офис във Варшава, с който да започне навлизане на пазарите в Централна и Източна Европа. Тогава представители на групата обявиха, че експанзията е планирана от дълго време и няма да бъде повлияна от финансовата криза.
EQT има опит в придобиването на кабелни оператори. През 2003 г. купи от скандинавския телеком Telia Sonera компанията Com Hem, която след мащабни инвестиции се превърна във водещия доставчик в страната на тройна пакетна услуга. Цената на сделката беше около 300 млн. долара. В края на 2005 г. операторът беше продаден на други два фонда - Carlyle Group и Providence Equity Partners. Стойността на сделката не беше обявена, но Financial Times тогава обяви, че е около 1.2 млрд. долара.
През 2006 г. ЕQT придоби германския кабелен оператор Kabel BW от американския фонд за дялови инвестиции Blackstone.
***
Текст под снимка
Изпълнителните директори на "Кейбълтел" - Димитър Радев (в дясно) и "Евроком кабел" - Петьо Стайков вместо конкуренти ще станат партньори ако запазят позициите си в компаниите след като EQT V ги придобие.

Задава ли се буря над пиратския залив*?

Капитал - 38 стр.
Задава ли се буря над пиратския залив*?

Асен ГЕОРГИЕВ

Продажбата на Pirate Bay може да го завлече към дъното, ако новите собственици направят дори и един грешен ход
Pirate Bay има нов собственик. Тази новина обиколи света, броени часове, след като беше обявена във вторник, 30 юни. Разнесе се с невиждана скорост по форуми, блогове, новинарски сайтове, социални мрежи и дори офлайн - от уста на уста.
Изненадата беше голяма. "Това не може да бъде истина. Вероятно някой се шегува", написа в интернет учуден поддръжник на пиратското движение. Към него се присъединиха стотици други, също невярващи, че един от символите на пиратското движение загърбва идеологията си заради пари. Животът на слуховете обаче не беше дълъг и официалното потвърждение от страна на Pirate Bay не закъсня. Представители на компанията обявиха пред шведската преса, както и в блога на сайта си, че Global Gaming Factory X (шведска компания, която притежава верига компютърни клубове и разработва софтуер) придобива Pirate Bay за сумата от 7.8 млн. долара.
Флагманът на пиратската флотилия
Безспорно първите реакции около новината бяха предимно емоционални. Особено тези на поддръжниците на свободното споделяне на файлове чрез p2p (peer to peer) технологията, както и на представителите на музикалната и филмовата индустрия, които явно не са много наясно какво точно се случва, но вече заявиха задоволство. Първосигналните реакции доведоха до вълна от отписващи се потребители на сайта. По-голямата част от хората обаче очакват с интерес какво ще се случи и как сайтът ще бъде променен от новия собственик.
Онлайн обществото реагира остро на новината, защото Pirate Bay се възприема от много хора като свободно пространство в мрежата, където живее идеята за "свободен интернет". За петте години, в които съществува, Pirate Bay целенасочено затвърждава тази гледна точка. Регистрираните потребители са близо 4 млн., а повече от 20 млн. интернет жители посещават "онлайн залива" всеки месец. Pirate Bay беше и все още е (към този момент) "флагманът на пиратската флотилия". Плътно зад него през последните години плава цяла армада от по-малки пиратски кораби. Част от тях се чувстват предадени и наричат четиримата основатели на пиратския залив "продажници". Други прозират хитър ход, чрез който създателите на торент тракера ще могат да продължат да се борят за пиратската кауза, само че ще свалят прожекторите от себе си и ще подплатят идеите си с необходимите финансови средства. Трети пък заподозряха конспирация и заключиха, че "музикалната индустрия уби интернет".
Макар и пресилено, последното твърдение не лежи върху кухи предположения. За момента дългата ръка на защитниците на авторски права все още не е официално замесена в схемата. Всеизвестни са обаче негативните "чувства", които развлекателната индустрия таи към Pirate Bay и подобните нему сайтове. Голямото количество съдържание с неуредени авторски права (около 90%) , което се разменя в p2p мрежите на пиратския залив, отдавна предизвика гнева на музикалните и филмовите компании. Това доведе до съдебно решение (от средата на април), според което Фредерик Ней, Готфрид Свартхолм, Петер Сунде, Карл Лундстром са осъдени на по 1 година затвор и общо 3.6 млн. долара глоба. Разбира се, в момента това решение се обжалва, а делото може да се проточи с години, така че още сме далеч от появата на съдебен прецедент и трайна съдебна практика по въпроса.
Посланието, което изпращат новите собственици на сайта е, че имат идея да го превърнат в Напълно легално място
Всъщност не е тайна, че те вероятно се интересуват от точно три неща: името на домейна, потребителите и парите, в които те могат да бъдат трансформирани. "Бихме искали да въведем модели, които ще ни позволят да се плаща на доставчиците на съдържание и на правоносителите за защитеното съдържание, което се сваля чрез сайта", коментира изпълнителният директор на GGF Ханс Пандея. Това изявление дойде като закъснял коледен подарък за музикалната индустрия. Дори Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) реагира светкавично и още на следващия ден разпространи съобщение, в което изказва задоволството си от сделката и намеренията на новите собственици.
Междувременно прави впечатление, че в обявените планове на GGF никъде не се говори за ползите на потребителя. На преден план излиза желанието на компанията да представи легална услуга, коректна към доставчици, създатели и разпространители на съдържание, но не е съвсем ясно как това ще бъде поднесено по атрактивен начин на потенциалните клиенти. В интервю пред списание Businessweek Ханс Пандея споделя, че има намерение да плаща на хората, които споделят файлове. Те ще получават пари, защото Пандея смята да използва капацитета на свързаните в p2p мрежа компютри, за да го продава обратно на доставчиците на интернет. Около този подход има множество въпросителни. Не е ясно дали не противоречи на записани в общите условия на доставчиците правила, коментират юристи, цитирани от Businessweek.
Пандея очаква да печели и от реклама. Сметките му показват, че сайтът би могъл да генерира около 600 млн. долара годишно, което е, меко казано, фантастична сума. Дори социалната мрежа Facebook, който има далеч по-голяма посещаемост и потребителска база, за момента не успява да генерира такива приходи (според eMarketer за 2008 сайтът е събрал 256 млн. долара от продажба на реклами). Да не говорим, че в социалната мрежа хората стоят с часове, а тези, които посещават Pirate Bay, обикновено се задържат за съвсем малко време - колкото да си харесат нещо за сваляне.
При всички положения обаче, ако новите собственици искат да са на ти със законите, те ще трябва да се разделят с голяма част от съдържанието на сайта. Поне на първо време. Ако това се случи и то намалее драстично, богатството на пиратския залив - неговите потребители, вероятно бързо ще акостира на нечий друг онлайн бряг.
Не можем да продължим сами
"Работим по този проект от много години. Дойде време да поканим още хора да се присъединят по начин, който е сигурен и безопасен за всички. Имаме нужда от това, защото в противен случай сайтът ще умре." Така коментират случката четиримата създатели на Pirate Bay. Според тях към момента нямат нито необходимите средства, нито човешки потенциал за развитие на проекта, съобщава шведската информационна агенция ТТ. От друга страна, GGF има и двете. Доказателство за това е скорошното придобиване на друга шведска софуерна компания - Peerialism AB, която разработва усъвършенстван код за p2p трансфер. Той ще бъде в основата на новия бизнес модел на Pirate Bay, който все още не е публично уточнен.
Сумата, която GGF ще заплати, за да установи контрол над пиратския залив, е 7.8 млн. долара. Половината ще бъдат изплатени в брой, а другите под формата на акции. Средствата от продажбата ще отиват във фондация, която ще работи за защитата на свободата на словото, свободата на достъп до информация и отвореността на интернет. Останалите т.нар. сестрински сайтове като http://suprbay.org/, http://sharereactor.com/, http://thevideobay.org/, http://pastebay.com/, http://bayimg.com/, http://slopsbox.com/, http://baywords.com/, http://suprnova.org/ не попадат в обхвата на сделката и продължават да работят.
Очаква се GGF да поеме руля на пиратския флагман през месец август. Това обаче не означава, че тогава ще настъпи краят на свободното споделяне на файлове. Дори и новите собственици да свалят всичкото съдържание с неуредени авторски права от сървърите си, което най-вероятно ще се случи, има десетки алтернативи, които с удоволствие биха приели жадните за мултимедия потребители. Мениджърите от GGF трябва да бъдат много внимателно в действията си по отношение на сайта, защото неговата аудитория, макар и многобройна, е изградена предимно от лоялни фенове, които вероятно ще изтрият акаунтите си при най-малкия неправилен от тяхна гледна точка ход.
*Pirate Bay - пиратски залив (превод от англ. език).