Журналистите получават най-бавно информация от министерствата, сочи проучване

Информационна агенция “Фокус” - Политика
Журналистите получават най-бавно информация от министерствата, сочи проучване



София. Журналистите получават най-бавно информация от министерствата, средно времето за отговор на централната администрация е 7,56 дена, сочи изследване на MBMD за оценката на прозрачността в работата на администрацията според журналистите, предаде репортер на Агенция „Фокус”.
Общините бавят отговорите на поставените въпроси 4,29 дена, а областните администрации – само 1,39 дена. 41 % от анкетираните журналисти смятат, че министерствата се бавят много дълго с предоставянето на поисканата информация. Само 5 % от представителите на медиите смятат, че министерствата предоставят информация за кратък срок от време. Според изследването, достъпът до информация за работата на определената администрация като цяло е труден. Получаването на информация по официален път става мудно и тромаво. Основен проблем е липсата на бързина и навременност на предоставената от институциите информация. Една от причините в контактите с администрация според изследването е негативната нагласа към журналистите в институциите. Липсата на доверие към журналистите и разбиране на тяхната роля и отговорност е един от основните проблеми при контактите между администрацията и медиите. Най-достъпна за медиите е информацията, касаеща положителните изяви на ръководителите на администрациите. Най-трудно се получават сведения за обществени поръчки, командировки и конфликт на интереси.
Според журналистите – прозрачността в работата на ръководителя на определена администрация е най-важният критерии за успех. За да определят един кмет или областен управител като успешен за журналистите е важно той да бъде специалист. От значение са също отвореността към медиите, обективността и отговорността при вземането на решения.
Цялостната оценка за прозрачността на работата на трите администрации (общини, областни управи и министерства) е положителна. Като тревожен факт се посочва практиката журналисти да участват в интервюта или пресконференции с предварително формулирани въпроси. Това се случва при работата с министерствата.
Анкетираните журналисти препоръчват: да има единни стандарти и правила за работа с администрацията с медиите, създаване на повече възможности за неформални контакти между журналисти и институции към журналистическото съсловие.

Спирането на рекламите е крачка към фалита за фирмите, според маркетолог

Информационна агенция “Фокус” - Икономика
Спирането на рекламите е крачка към фалита за фирмите, според маркетолог



София. Към момента цените за рекламата като продукт падат, както и всички останали цени. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” управителят на маркетингова агенция „Нов” Владимир Благоев. По думите му, не може да се каже с колко точно са се свили цените за направата на един рекламен продукт, защото на българския пазар съществуват много влиятелни медия-шопове, които от рано изкупуват почти цялото рекламно време и пространство в медиите.
Благоев заяви, че е изключително важно фирмите да не спират да рекламират, защото това е основна спасителна крачка за тях по време на финансова криза. „Не могат да си позволят да не рекламират, тъй като кризата като цяло намалява техните обороти. Пазарите се свиват. Ако ти спреш своите рекламни и комуникационни въздействия дори в един развиващ се пазар, то твоите обеми ще паднат”,каза той. „Рекламата обаче трябва да бъде съсредоточена на максимално рентабилните места”, допълни маркетологът.
В условията на криза повишаването на оборота на една компания е най-важното нещо, което може да ги остави на пазара, подчерта специалиста.
Веселина ФОТЕВА

Доц. Георги Лозанов: Медиите са анатомията на демокрацията

Информационна агенция “Фокус” - Общество
Доц. Георги Лозанов: Медиите са анатомията на демокрацията



Денят на родната журналистика съвпада с празникът на българската писменост 24 май. Дали съвременните журналисти са просветители? С какво те допринасят за развитието на гражданското общество на България? Кои са темите, по които медиите мълчат и тези, по които никога няма да спрат да говорят? Що за език използва публицистиката в изборно време? Власт на какво е „четвъртата власт”? Това са само част от въпросите, които медийният експерт доц. Георги Лозанов коментира за Агенция „Фокус” по повод 24 май – деня на журналистиката в България.

Фокус: Успява ли днешната българска журналистика да допринесе за изграждането на гражданско общество?
Доц. Георги Лозанов: За съжаление през последните години в това отношение има известен спад на гражданските настроения и действия. Причините за това са много и сложни. Във някакъв смисъл, за съжаление, дори влизането ни в Европейския съюз създаде усещането за това, че гражданските каузи са вече реализирани. Има едно оттегляне от тази активност и то до голяма степен минава и през медиите. Това пък води до едни общи конформистки нагласи в медийната среда и оттеглянето на гражданските енергии по-скоро в блогърската среда и Интернет. Там сега е сферата на една нова организация и една нова активност на гражданското общество. Може би най-характерният израз на това бяха протестите през януари. Тогава тази гражданска енергия напусна виртуалната реалност и влезе в социалната. За съжаление тези протести до голяма степен бяха компрометирани целенасочено. Не бих казал, че Интернет в момента има най-голямо влияние, но Интернет като медия в момента е най-граждански активната територия. Но все още Интернет е маргинална медийна среда, особено за България, което пък по обратна логика й дава много по-голяма свобода.
Фокус: До колко можем да наречем власт „четвъртата власт” и кои са примерите в новата история на България, когато медиите са се проявили като такава?
Доц. Георги Лозанов: Първо, трябва да кажем какво представлява „четвъртата власт”. Тя не прилича на другите власти. Това не е власт на медиите върху аудиторията, както често се мисли. Това е власт на аудиторията чрез медиите върху властта. Така да се каже „четвъртата власт” се случва и проявява в критическата функция на медиите по отношение на властта. Това разбира се е в ползва на крайния потребител. Ако питате кога се е появила като власт, трябва да видим кога медиите са проявили за пръв път своята критическа функция по отношение на властта.
Фокус: Често под „четвърта власт” хората разбират медиите като средство за манипулация на властта над обществото.
Доц. Георги Лозанов: Това даже не е същинска медийна стратегия и политика. Това е натиск върху медиите, това е зависимост на медиите. Това не е тяхната власт. Някой друг използва медиите за целите на собствената си власт. Ние говорим, че медиите реално са власт в обществото, формират обществено мнение и водят до социални промени, което успява да оказва критическа функция по отношение на властта. Защото вижте – демократизацията на властта зависи от това до колко тя е постоянно обект на критическо влияние. В този смисъл медиите са част от анатомията на демокрацията. Съвременна демокрация без медии не е възможна и то именно заради способността на медиите да наблюдават технически властта. На мен ми се струва, че дори през годините на преход в определени периоди, особено в началото, те имаха много силни критически рефлекси по отношение на властта. Сега частично са го загубили.
Фокус: Как определяте журналистическия език в момента – преди изборите?
Доц. Георги Лозанов: Журналистическият език имаше една крива на развитието през тези 20 години преход, имаше една степен на брутализация и вулгаризация на езика, когато влезе в доста жълти регистри. Аз мисля, че полека лека българският език и журналистика излизат от този начин на говорене. Той остава по-скоро в жълтата и то в компроматно жълтата преса. Медиите се връщат към един професионален журналистически език. Тук въпросът е, че освен на какъв език говориш, трябва да има и какво да кажеш.
Фокус: Кога е по-добре да се замълчи и кои са темите, по които обикновено мълчи родната ни журналистика?
Доц. Георги Лозанов: Никога не е добре да се мълчи. Теми табута няма в българската публична среда. Такива имаше през комунизма и тоталитарните общества. Медията трябва да може да говори за всичко. Има някакви граници, които са свързани с национална сигурност, по отношение на които се очаква, че медията няма да прояви интерес. За съжаление често, това са опити властта манипулативно да скрие определени свои действия и своето поведение зад високи термини, като национална сигурност. На мен ми се струва, че колкото по-малка е територията на тайнственост в едно общество, толкова по-демократично и свободно е то. Опитът да се каже, че нещо трябва да бъде премълчано в полза на националната сигурност или на следствието, в 90% от случаите е опит медиите да бъдат подчинявани и да бъдат вкарани в манипулативна схема.
Фокус: Какво имате предвид под „подчинявани”?
Доц. Георги Лозанов: Да, това кара медиите да бъдат подчинявани и да им се отнеме критическата рефлексия.
Фокус: Често срещано явление ли са „подчинените” медии в България?
Доц. Георги Лозанов: Има силни зависимости в медиите, които обаче са доста сложна система. По-скоро става дума за мрежа от корпоративни интереси, в които медиите за да оцеляват, участват. Това е формата на подчиняване. Като се започне от влияние на рекламодатели, та се свърши до политически ангажименти, които преди изборите си личат най-силно. Това е фактически новото лице на цензурата. Това не е цензура с удряне на юмрук по масата или със звънене по мобилен телефон, както от времето на Жан Виденов. Но това е една пълзяща, и в този смисъл, много по-лесно проникваща цензура.
Фокус:Можете ли да определите кои са личностите от миналото, от които съвременните журналисти трябва да вземат пример и трябва да се учат в областта на медиите?
Георги Лозанов: Мисля че поначало свързването на някакви много важни примери на демократична медия с предишното социалистическо общество, не са адекватни. Защото независимо, че там имаше хора интелектуалци, които имаха език, за да се измъкват от капаните на идеологическите норми и на цензурата. Беше измъчено говорене, това не е типичният демократичен образ на журналистиката. Мисля че съвременната българска журналистика трябва да си създаде нови, свои образци, а не да търси опити в миналото и да отива в миналото. Още повече, медийното време е страшно бързо време. Новите подходи се сменят твърде ускорено. Нека да си спомним опита в началото на прехода, да бъдат възобновени заглавия в пресата например от преди 9 септември 1944 година, когато те са имали, разбира се, своите професионални демократични качества. Този опит се оказа напълно безперспективен, просто защото за 50 години, независимо от това, че тази журналистика има своята стойност, не може да бъде пренесена през времето за 50 години. Медийното време е много бързо време. Така че, да не си създаваме кумири, да повторя тази библейска заповед.
Фокус: Оценява ли се професията по достойнство?
Георги Лозанов: За съжаление, тъкмо заради това, че през професията минаха много манипулации, много форми на зависимост. Много от лицата, които се представят за журналистика, въобще не са журналистика, а изпълняване на поръчки. Почти на различни нива и приети по различна причина. Заради това, общо взето няма голямо доверие в журналистиката. И кризата на елитите, която мина през политическият елит преди всичко, а и през другите елити, се отрази и на професионалния елит на българската журналистика в момента. На нея й предстои да си създава своите авторитети, в които хората да имат доверие. Разбира се, от друга страна, медията работи. Едно лице, което се появява не екрана особено, а и въобще често в медията, започват хората да го чувстват близък, да се чувстват близки с него и някак си естествено това му се отдава. Това създава едно предварително доверие. Трябва да оценим нещо, така или иначе журналистиката, особено в началото на прехода, медиите до голяма степен изнесоха промяната на своя собствен гръб. Така да се каже – тя се случи преди всичко в медията, а после в реалността.
Фокус: Има ли някакви международни медийни стандарти, които трябва да догони България?
Георги Лозанов: Те са всеизвестни. Смятам, че има например, свързани с лична неприкосновеност. И то не личната неприкосновеност на публичните фигури, които имат много по-нисък праг на неприкосновеност, а лична неприкосновеност на хора, които не са свързани с взимането на важни решения и засягат живота на обществото. Тази лична неприкосновеност, съвременната медия непрестанно има склонност да пренебрегва това човешко право. Това е свързано и с форматите. Личната неприкосновеност е един стандарт. Друг стандарт, който бих посочил е, че жетвите на престъпления и трагедии не бива да бъдат така показвани в медиите, че да стават повторно жертви. Чуждото страдание, като че ли дава възможност за по-голямо влияние върху аудиторията на медията. Затова по някой път медията пренебрегва чисто човешката мъка и болка. Това винаги е много грозна медийна картина. Бих посочил също и един съвсем прост стандарт – доказването на информацията през два независими източника. А оттам и въобще стабилността на информацията. Това също продължава да не бъде стандарт, който да се спазва. Освен това има един така наречен политически коректен език свързан с толерантността към различието, който все още не може да влезе достатъчно в българската медия и да се превърне в естествена природа на журналистическото говорене. Този език е характерен за европейските общества. Тоест няма някакви специални стандарти, които се нарушават, но степента на спазване е много ниска.
Фокус: Дали може в бъдеще да очакваме санкции във връзка с тези проблеми?
Доц. Георги Лозанов: Аз не мисля, че санкциите са голям инструмент в областта на журналистическите практики. Въпросът е това да стане естествена природа. Да стане ценно. Знаете ли какво е ценността? Ценността е врязана вътре в човека норма. Аз се надявам да се появят поколенията журналисти, и те започват да се появяват, за които това да бъде естественото им състояние и мислене, така че те да не могат по друг начин въобще да показват нещата и да говорят за тях. Само така тези ценности ще станат общи. Ако се надяваме, че чрез санкции и някакъв орган, който ще санкционира, ще постигнем нещо – до сега опитът не ни е дал такова потвърждение. Зная един много типичен случай. Създаден е един орган, който трябваше да помогне по някакъв начин за ценностната стабилизация на медийната среда. Той по-скоро стана част от нейните зависимости и през него текат обратните процеси на това, за което е създаден.
Фокус: Често ли се случват така наречените конфликти на интереси в медиите и какви са механизмите за преодоляването на подобни конфликти?
Доц. Георги Лозанов: Аз съм работил по такъв проект за конфликт на интереси преди две-три години. Те са по много посоки. От дребните подаръци, които търговски субекти правят, за да привлекат внимание до типичното за българите, топло братовчедско отношение при изпълнението на професионалните роли. Личният контакт става от изпълняването на обществени интереси. Конфликтът на интереси обаче, е нещо, което трудно се диагностицира и това е работа на професионалната среда в една медия. Самите колеги в отношенията помежду си и дори в неудобството по отношение на колегата, това е пътят, по който конфликтът на интереси може да бъде овладян. В това отношение има една стара позабравена дума „Редколегията е важна, когато вътре в самата медия, е създадена от самите журналисти, и тя наблюдава собствените им действия и собствените им мотивации”. Тази редколегия би могла да има роля в това да предпазва от конфликт на интереси.
Веселина ФОТЕВА

Меглена Кунева: Информацията е ключът към повишаване на потребителското доверие в дигиталния свят

Информационна агенция “Фокус” - Институции
Меглена Кунева: Информацията е ключът към повишаване на потребителското доверие в дигиталния свят



София. Информацията е ключът към повишаване на потребителското доверие в дигиталния свят. Това каза еврокомисарят по защитата на потребителите Меглена Кунева на представяне на Платформата “Наръчник на потребителите в дигиталния свят”, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Събитието е организирано от Представителството на Европейската комисия в България и Информационна агенция “Фокус”.
ЕП призовава - да се обяснят правата на потребителите в дигиталния свят и отговорът е You Guide – онлайн наръчник с практически съвети. Наръчникът е многоезичен, обяснява всички въпроси, които притесняват потребителите и е организиран с въпроси и отговори. Обясненията са на достъпен език.
На 5 май в 16.00 часа в Страсбург е официалното откриване на Наръчника.
Наръчникът е предназначен за двете страни за потребителите и за предприятията, каза еврокомисар Вивиан Рединг и посочи, че това е особено важно във времената на несигурност.
Около 50 % от европейските домакинства са свързани днес с широколентов интернет. У нас цифрата е 21%. Само 7% от хората, които имат широколентов интернет, използват тази връзка, за да пазаруват извън своята страна. Това е свързано с липсата на доверие, посочи Рединг.
Средно 39 % от потребителите изпитват съмнение дали са в безопасност, когато пазаруват по Интернет.
В България 27 % от хората смятат, че не са в безопасност и затова не поемат рискове.
42 % от европейците не извършват финансови транзакции по интернет, в България тази цифра е 66 %.
В началото Росица Христова приветства гостите от името на Информационна агенция „Фокус” и президента й Красимир Узунов.
За нас е от огромно значение политиките на ЕС да бъдат спазвани. Нееднократно сме се сблъсквали с нечестни практики и проблеми свързани с пиратство. Все повече потребители се усещат несигурни и може би незащитени, вярвам, че този наръчник ще им помогне, каза Росица Христова.
ИА "Фокус" има над 80 000 уникални посещения на ден, за нас е важно те да се чувствата защитени. ИА организира среща на информационните агенциии от Източна Европа през есента. Росица Христова покани еврокомисарите Рединг и Кунева да станат патрони на инициативата.
Веселина ЙОРДАНОВА

Вивиан Рединг: Правата на потребителите онлайн не трябва да зависят от това, къде е регистриран уебсайтът

Информационна агенция “Фокус” - Общество
Вивиан Рединг: Правата на потребителите онлайн не трябва да зависят от това, къде е регистриран уебсайтът



София. Правата на потребителите онлайн не трябва да зависят от това, къде е регистрирано дружеството или уебсайтът. Това каза Вивиан Рединг, европейски комисар по въпросите на информационното общество и медиите на представяне на Платформата “Наръчник на потребителите в дигиталния свят”, предаде репортер на Агенция „Фокус”.
Вивиан Рединг каза, че за да използват потребителите потенциала на цифровите комуникации, те трябва да имат сигурност в мрежата, да знаят, че правата им са защитени.
Оказва се, че 65 % от ползващите интернет в ЕС не знаят къде да получат информация и съвет относно трансграничното пазаруване в рамките на съюза. Една трета от потребителите биха закупили продукт от друга държава, ако е по-евтин или качествен, но само 7 % пазаруват така.
Рединг посочи, че защитата на потребителите в мрежата е свързана с въвеждането и строгото прилагане на ясни права на потребителите.
Европейският комисар по въпросите на информационното общество и медиите Вивиан Рединг и европейският комисар по защитата на потребителите Меглена Кунева определиха и възможни области за действие – борба със спама, да се гарантира, че за потребителите няма значение от коя държава-членка на ЕС идва дигиталното съдържание, като се подготви основата за международна лицензионна система за онлайн съдържание, на потребителите да се предостави сигурност по отношение на това какво могат и какво не могат да правят с песни, видеоклипове и филми, защитени с авторски права. Освен това – да се разшири обхватът на принципите за защита на потребителите така, че да включват и лицензионните споразумения за продукти като софтуер, свален за антивирусна защита, игри или друго подлежащо на лицензиране съдържание, да се гарантира, че политиките за защита на личните данни при офертите онлайн се обясняват точно и съдържат справедливи договорни условия, да се проучат възможностите за засилване на доверието в плащанията онлайн, да се решат проблемите, свързани с разпокъсване и непълни правила във връзка с достъпа до електронни услуги.
В тази връзка ще се работи с промишления сектор и с асоциациите на потребителите за изграждане на европейска система за знак за доверие за уебсайтовете за търговия на дребно, съобразена с най-добрите практики.
Сайтът ще бъде онлайн от 5 май, 16.00 часа.
Адресът е : http://ec.europa.eu/eyouguide
Представянето на Платформата “Наръчник на потребителите в дигиталния свят” е организирано от Представителството на Европейската комисия в България и Информационна агенция “Фокус”.

Георги Лозанов: Безплатните вестници приличат на рекламна брошура и не отразяват журналистическата истина

Информационна агенция “Фокус” - Икономика
Георги Лозанов: Безплатните вестници приличат на рекламна брошура и не отразяват журналистическата истина



София. Безплатните вестници не могат да формират достатъчно обществено мнение, заяви пред Агенция „Фокус” медийният експерт Георги Лозанов. Според него именно това е причината за тяхната спорна роля на пазара. Той обясни, че според него безплатните издания, които се появиха през последните месеци в столицата, създават усещането, че приличат по-скоро на рекламна брошура и в по-слаба степен отразяват журналистическата истина.
„Когато не си купил сам вестника, като че ли той не е продукт на твоя собствен избор. Безплатните вестници не могат да формират обществено мнение и в това отношение е големият спор - дали това ще се случи или те ще останат винаги в рамките на една прибавка. Същинското издание и истинската медия е тази, до която се стига по собствен път и със собствен ресурс”, коментира експертът.
Във всички случаи безплатните вестници променят вестникарския пазар и ще откъснат известна част от аудиторията на останалите вестници, макар че цената на платените вестници в момента не е сериозен социален аргумент, смята Лозанов. „Не цената е тази, която ще спре обаче хората, които са социално активни дотолкова, че да си купят вестник и да се информират от него”, допълни още той. Безплатните вестници имат един много голям проблем с рейтинга, тъй като никога не може да стана ясна реализацията на техния тираж. „Могат да се печатат огромни тиражи, но как и доколко стигат до крайния потребител и доколко той им се доверява, е трудно изчислима величина”, посочи Лозанов. Според него безплатният вестник до голяма степен повтаря на хартиен носител информирането по интернет, където има огромно количество информация, до която имаш свободен достъп.
Експертът обясни, че издаването на безплатни вестници в световен мащаб в момента е в застой, тъй като модната тенденция е отминала преди години. „Имаше една идея, че платените вестници ще изчезнат, че цената на вестника е остаряла величина и че никоя медия не се издържа от нея”, посочи той. По думите му появата на безплатни вестници у нас е закъсняла, тъй като повечето издатели на платените вестници преди години са се чувствали заплашени, тъй като сме по-бедно общество и дори 50 ст. за брой биха затруднили хората. Безплатният вестник обаче запълва една определена ниша от читатели, която няма да детронира платения вестник, смята още Лозанов.
Галина ДИМОВА

вторник, 18 ноември 2008 08:40:26

ББТ ще се излъчва с нова програмна схема и визия

Информационна агенция “Фокус” - Общество
ББТ ще се излъчва с нова програмна схема и визия



София. Балкан Българска Телевизия (ББТ) ще се излъчва с нова програмна схема и визия, която е съобразена с модните тенденции на информационните телевизии. Това каза на пресконференция прокуристът на телевизията Кирил Гоцев, предаде репортер на Агенция “Фокус. Гоцев каза още, че ББТ е единствената българска телевизия, която имала почти 100 % собствена продукция. Телевизията ще има изцяло нови лого, мото, електронна визия и насока. Председателят на управителния съвет на ББТ Петър Манджуков обясни, че основната идея на телевизията няма да се промени и тя ще продължи да излъчва публицистичните си предавания. Освен това той добави, че медията трябва да влезе в разкритията на медийния пазар, тъй като досега е била игнорирана от него. Той каза още, че отсега нататък ще се набляга на бързината на доставяне на новини и директната връзка с картина в ефир. Новините на ББТ вече ще се излъчват през половин час.
Филипа ТОДЕВА


петък, 26 септември 2008 13:48:01

Софийският университет се присъединява към глобалната академична програма на Майкрософт

Информационна агенция “Фокус” - Общество
Софийският университет се присъединява към глобалната академична програма на Майкрософт



София. Ректорът на СУ „Св. Климент Охридски” проф. д.и.н. Иван Илчев и Огнян Киряков, генерален директор на “Майкрософт България”, ще подпишат лицензионно споразумение, съобщиха от пресслужбата на ВУЗ-а. Със споразумението СУ става първият университет в страната, присъединил се към глобалната академична програма на Майкрософт - Microsoft Dynamics Academy Alliance.
Програмата пряко ще подпомогне обучението на студентите от икономическите и технически специалности, чрез нея студентите ще имат възможност да придобият допълнителни знания и умения за управление на бизнес процесите в компаниите и организациите.
Подписването ще се бъде утре, 16 септември, от 14.00 часа в кабинета на ректора.
понеделник, 15 септември 2008 12:08:47

В Мадрид се открива Четвъртата световна среща на българските медии

Радио “Фокус” централна емисия - новини в 8.00 ч.

В Мадрид се открива Четвъртата световна среща на българските медии

4. Новина „Медиите - задължителният трети в междукултурния диалог” е темата на Четвъртата световна среща на българските медии, която ще се открие днес в Мадрид. Специален акцент на форума ще бъде поставен върху национално значима кауза - представянето на българската култура, език и история по света. За тази цел са предвидени премиера на книга, предпремиерно представяне на изложба на плакати, фотоизложба, прожекция на български филм, концерт. Предвижда се поредното издание на форума да бъде открито утре от президента Георги Първанов в присъствието на кмета на Мадрид Алберто Руиз Гаярдон и на други официални представители на испанския и на българския медиен, политически, културен и бизнес елит.

неделя, 18 май 2008 07:46:19

Георги Лозанов е роден на този ден през 1958 г.

Информационна агенция “Фокус” - Новини

Георги Лозанов е роден на този ден през 1958 г.

На 26 април 1958 година е роден Георги Лозанов - български философ, медиен експерт, журналист, педагог. През 1982 г. завършва специалност "Философия" в СУ “ Св. Климент Охридкси” . От 1983 до 1989 г. завежда отдел "Теория и критика на фотографията" в сп. "Българско фото" . През 1989 г. е редактор във вестник “ Култура”, през 1989 г. става заместник –главен редактор. От 1994 г. е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация; преподава по "Визуални комуникации", "Пресфотография", "Интеркултурни комуникации" във Факултета по журналистика на СУ “ Св. Климент Охридски”и по "Културология" в НАТФИЗ. От 1999 г. до 2000 г. ръководител на катедра "Печат и книгоиздаване".От 2001 г. е член на Съвета за електронни медии . Член е на Съюза на българските журналисти.От 1998 г. е член на Националния съвет за радио и телевизия , а през 2001 г. става негов председател. На 9 март 2004 е номиниран от Българския хелзинкски комитет и избран за председател на Управителния съвет на Българската медийна коалиция. Написал е над 100 научни студии и статии по проблемите на електронните и печатните медии, културологията, философията и естетиката и на повече от 200 статии в областта на критиката на медиите, литературната критика и изкуствознанието. Автор е на осем телевизионни филма. Има над 100 участия в български и международни конференции, посветени на медиите и философията, участва в над 30 проекта в областта на медиите.

събота, 26 април 2008 03:59:27

„Уолстрийт Джърнъл”: „Нюз Корпорейшън” залага на германския телевизионен пазар

„Уолстрийт Джърнъл”: „Нюз Корпорейшън” залага на германския телевизионен пазар
Информационна агенция “Фокус” - Свят

Мюнхен. Медийната компания „Нюз Корпорейшън” планира да увеличи своето участие в германската телевизионна група „Премиере”. Това е част от стратегията на „Нюз Корпорейшън” да разшири своето присъствие на най-големия телевизионен пазар в Европа, съобщава „Уолстрийт Джърнъл”. Ако акциите на компанията в „Премиере ” достигнат 30%, то съгласно германското законодателство, тя трябва да предложи оферта за цялостния пакет акции. Със своите 25% „Нюз Корпорейшън” успешно ще може да блокира желанието на други компании да станат акционери в германската телевизионна група. Германия от дълго време е в плановете на американската компания, която притежава телевизии във Великобритания, Италия, Турция, България, Сърбия и Грузия.
вторник, 15 април 2008 08:47:17

Представиха програмата на предстоящия фестивал "Mediamixx`08"

Представиха програмата на предстоящия фестивал "Mediamixx`08"
Фокус

София. България заслужава един добър продукт и 14-ото издание на Международния медиен фестивал в Албена "Mediamixx`08" ще представи именно това. Това каза Георги Кузманов, изпълнителен директор на "Mediamixx`08" по време на пресконференция, предаде репортер на Агенция "Фокус". Миглена Тодорова, мениджър "Реклама и събитие", заяви от своя страна, че на фестивала ще бъдат показани много нови идеи. Тя каза, че вече има много, засега неофициални заявки за участие на чужди страни. Заявено участие има от медии и ключови фигури в бранша от Обединените арабски емирства, Кувейт, Русия, Румъния, Гърция, Австрия, Украйна, Турция, Египет, Ливан, Италия и други страни от Централна и Източна Европа. Представен бе и новият собственик на фестивала Руди Кобза, председател на най-голямата рекламна групировка в Австрия. Той заяви, че най-важните неща, от които се нуждае фестивалът, са: ясно позициониране на целите, подходящо място, където хората биха имали желание да отидат, както и нужда от едно по-мащабно мислене за концепцията и възможностите на събитието. Той каза също, че тази година визията на фестивала ще бъде европейска и международна, и че се надява "Mediamixx`08" да се превърне във водещ източноевропейски фестивал. Новото в събитието по думите му е предстоящият конгрес. Следващата седмица ще бъдат ясни всички участници в Консултативния съвет. Днес бе представен само един от тях - Карл Блеха, който е основател и председател на Института за икономически изследвания МИТРОПА. Представена бе и програмата на фестивала. Конгресът ще се проведе в рамките на 3 дни. Силвия МЛАДЕНОВА

Деян Макьов: Изпращането на СПАМ без съгласие на потребителите представлява нарушение на закона

Деян Макьов: Изпращането на СПАМ без съгласие на потребителите представлява нарушение на закона
Агенция "Фокус"

Каква е защитата на потребители от нежелани търговски съобщения – СПАМ, какви са санкциите за изпращане на такива съобщения, какво представлява заблуждаващата реклама и как потребителите могат да разберат кога са въведени в заблуда, отговори на тези въпроси пред Агенция “Фокус” даде Деян Макьов, началник на отдел “Правен” в Комисията за защита на потребителите. Фокус: Г-н Макьов, Вие сте началник на отдел „Правен” в Комисията за защита на потребителите, каква е функцията на Вашия отдел? Деян Макьов:Отдел „Правен” е част от дирекция „Административно-правно обслужване”, която от своя страна е в общата администрация на Комисията за защита на потребителите. Както е известно, всяка една административна структура има обща и специализирана администрация. Тъй като комисията не е чак толкова голям административен орган, от гледна точка на броя на служителите, отдел „Правен” осъществява дейност, както в посока общата администрация – назначаване, преназначаване на служители, изготвяне на заповед, провеждане на конкурсни процедури по Закона за държавния служител, така и в работата на специализираната администрация за изготвяне на становища по проекти за административни актове, които касаят потребителската защита, отговори по жалби, съдействие на потребители при възникнали спорове с търговци за гаранционния срок, правото на рекламация. В по-голяма степен тази дейност се осъществяваше, когато нямахме назначени юрист-консулти в регионалните дирекции на КЗП в страната, които се намират в по-големите градове на страна – София, Варна, Пловдив, Монтана, Бургас и Русе. Общо взето това е дейността на отдела. Разбира се, наши представители редовно участват в организиране на семинари, като лектори, участват в различни работни групи. Имаме представители и в работна група 23, която се занимава с хармонизиране на законодателството за защита на потребителите спрямо глава 23 от Договора за присъединяване към Европейския съюз. Фокус:От 1 януари 2007 година влезе в сила Законът за електронната търговия. Как законът работи една година по-късно от гледна точка защитата на потребителите във връзка с нежеланите електронни съобщения СПАМ? Деян Макьов:Ако трябва да се обобщи, сигнали за СПАМ съобщения в Комисията за защита на потребителите не са постъпвали. Там нарушенията може да са в няколко посоки. Но има известни трудности във връзка с тяхното елиминиране. Първо, защото те пристигат от държави, които не са членове на Европейския съюз, а по-скоро от Америка и Азия. Това са болшинството от тези СПАМ съобщения, поради което е трудно тяхното ограничаване и налагане на санкции на тези лица. Има нормативни актове и документи, по които ние си сътрудничим с органите по защита на потребителите от другите страни-членки на ЕС, но това, което е проследено по сървъри и други, е установено, че такива СПАМ съобщения са изпращани предимно от Америка, говоря за Америка като континент, и от Азия. Поради, което няма как, дори със съдействието на други органи, да се налагат санкции. Самият закон предвижда, че към непоискани електронни съобщение, комисията разполага с правната възможност да съставя актове и да налага санкции за това. Това е що се касае до СПАМ-вете. Какви са задълженията в тази насока… Принципно, Законът за електронната търговия, по начало бе предвидено контролен орган да бъде Комисията за регулиране на съобщенията, по-късно, преди да влезе в сила законът, бе решено контролен орган да бъде Комисията за защита на потребителите, тъй като се счете, че това е по-скоро един потребителски закон. По отношение на непоисканите търговски съобщения, това което е регламентирано е, че условно доставчикът на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по електронната поща, без предварителното съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясно и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение, още при постъпването при получателя. Има едно изискване за това Комисията за защита на потребителите да поддържа регистър на електронните адреси на юридическите лица, а не физическите, които не желаят да получават непоискани търговски съобщение по ред, определен от Министерски съвет. За съжаление, такава наредба все още не е факт и е затруднена нашата работа във връзка с воденото на този регистър. Но, ако има такива жалби, макар и да не водим регистър, ние ще вземем мерки и ще предприемем нужните действия. Т.е. това не е пречка да се установи нарушение и да се наложи санкция. Принципно, забраната касае изпращането на непоискани търговски съобщения на електронни адреси, които са вписани в регистъра. Т.е., ако сте юридическо лице и не сте вписан в този регистър, няма забрана. Но се забранява изпращането на непоискани търговски съобщения на потребители, без предварително им съгласие. Т.е. за потребителите е абсолютно ирелевантен фактът, че няма регистър, тъй като те не са вписани там. Принципът е, че на потребители, без предварително съгласие, непоискани търговски съобщение не би следвало да се изпращат. Ако това бъде правено, това е в нарушение на закона. Фокус: Какви са санкциите, предвидени в закона при изпращане на непоискани търговски съобщения? Деян Макьов: Глобите варират от 250 до 1500 лева. Ако нарушителят не е физическо лице, а едноличен търговец или юридическо лице, глобата е от 1500 лева до 2000 лева. При повторно нарушение, за търговецът глобата е от 1000 до 4000 лева. Фокус: От това, което досега говорихме, става ясно, че потребителите нямат реална защита срещу непоисканите съобщения. Така ли е? Деян Макьов:Те имат защита. Ако един потребител получава нежелани търговски съобщения, без изричното съгласие, няма никаква пречка да подаде жалба – ще бъде извършена проверка, и ако се констатира нарушител, който е на територията на страна-членка ЕС, ще бъде реализирана отговорност спрямо него. Няма никаква пречка. Въпросът е в това, че все още няма регистър, но и той касае само юридическите лица. Но тази страна, която е по-уязвима, а именно потребителите, които нямат такъв опит в търговията, а са обикновени лица, са защитени във всички случаи, когато няма изрично съгласие от тяхна страна за получаване на СПАМ съобщения. При такива сигнали, ако има ние, разбира се, ще реагираме. Фокус:Можете ли да ни кажете какво представлява заблуждаващата реклама и кога един потребител може да разбере, че е въведени под заблуда? Деян Макьов: Заблуждаваща реклама е всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително и по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които достига и по този начин може да повлияе на тяхното икономическо поведение и по тези причина нанася или може да нанесе вреди на конкурента. Тук обаче следва да се има предвид нещо друго. Когато се правеше българското законодателство в насока защита на потребителите, се възприе една доктрина, която е и европейска, за т. нар. разумен потребител. Т.е. потребителят е лице, което без да е специалист в дадения пазарен сектор, въз основа на информацията, с която разполага, се смята, че той може да направи своя разумен избор. Т.е., за да бъде заблуждаваща една реклама, не е достатъчно само, това, което се твърди в нея да е невярно. Основното е да имаме реална заблуда. Т.е., ако се твърди нещо очевидно измислено, това няма да е заблуждаваща реклама, защото на практика не може да повлияе на икономическото поведение на потребителите. Ако се твърди, например, че един нож реже 1000 филии в секунда, това не е заблуждаваща реклама, защото никой разумен потребител няма да повярва. Това е просто едно преувеличение. Но тогава, когато има реална заблуда и има рекламно послание за това потребителят да предприеме някакво действие по придобиването на стока или услуга, и се окаже, че това, което не отговаря на истината, това е заблуждаваща реклама. Това засяга цената, условията на различни промоции, параметри на стоката и т.н. По принцип в стария Закон за защита на потребителите и правилата за търговия, наред с налагането на санкции за извършените нарушения, Комисията за защита на потребителите имаше правната възможност за въвеждане на искове, да иска спирането или забраната на дадена реклама. Този способ обаче се оказа, че не работи добре, защото съдебните процедури са доста дълги и докато приключи едно съдебно решение, което да влезе в сила, рекламата отдавна е свалена от ефир и се губи смисълът на цялата тази контролна дейност. По тази причина в новия закон се въведе принципът на администрирането, т.е. забраната на реклама със заповед. Сега вече не е необходимо и нямаме право да завеждаме искове за реклама. За други нарушения можем. Но за реклама, наред със санкцията – издаване на акт или постановление, няма нужда да преустановим излъчването на реклама чрез завеждане на иск. Това става след решение на колегиалния орган – Комисията за защита на потребителите и след заповед на председателя на комисията. Тогава реклама може да се спре или да се забрани. Спира се тогава, когато тя е налична, а се забранява тогава, когато не е излъчена още, но се очаква това да се случи. Това, на практика, са редки хипотези – да сме засичали такива реклами, но законът дава такава възможност. Фокус:Колко често като цяло се регистрират подобни заблуждаващи реклами и кой ги засича – потребителите ли подават сигнали или се установяват от комисията? Деян Макьов: Общият брой на съобщения за съмнение, свързани със заблуждаваща реклама, са 284. От тях 193 са по жалби, а останалите 91 по самосезиране на КЗП. Ние имаме специализирана дирекция “Защита на икономическите интереси на потребителите”, която се занимава с това. Тя, разбира се, се занимава и с неравноправните клаузи в договори, но постоянно следи електронните медии, билбордовете, списания и други. Където има съмнение, че е налице такава заблуждаваща реклама, се извършва проверка. Установява се дали твърденията са истина или не, анализира се самото съобщения, и ако има наличие на такава реклама, следват санкции. Фокус:Колко заповеди е издал председателят на комисията за спиране на заблуждаващи реклами? Деян Макьов: Само за 2007 година 28 броя заповеди са издадени за спиране разпространението на заблуждаваща реклама. Фокус:Има ли и парична санкция за тези реклами? Деян Макьов:За нарушения на член 38, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, който регламентира що е това заблуждаваща реклама, освен забраната, която се предвижда, санкцията е от 1000 до 15 000 лева. Ако бъде издадена и заповед за спиране и забраняване на рекламата, но това нареждане не се изпълни, вече на едноличните търговци и юридическите лица се налага санкция в размер от 5000 до 25 000 лева. Фокус:Какво представлява нелоялната търговска практика? Деян Макьов:Тук следва да се направи едно допълнително уточняване. С последното изменение на Закона за защита на потребителите, се въведоха директивите, които регламентираха нелоялните търговски практики. Търговска практика е всяко действие, търговска инициатива или реклама, което е пряко свързано със разпространяване, насърчаване за продажба или предоставяне на услуга за потребителите. Т.е. всяка реклама е търговска практика. Но не всяка търговска практика е реклама. Ако отидете в едно помещение на търговец, той може да предостави редица документи, но не прави реклама, защото от тези документи може да се направи извод за дейността на търговеца и този извод да повлияе на икономическото ви поведение и вземането на търговско решение. Да речем, че ви предоставя информация за това, че е член на някакво сдружение, има добра търговска практика и т.н. и по този начин той повлиява да сключите сделка с него. Търговската практика е по-широкото понятие от рекламата. Всяка реклама е и търговска практика, но не винаги. Законът също забранява нелоялните търговски практики. Те се разделят на две – агресивни и заблуждаващи. Вече говорихме за заблуждаващите реклами и общо взето практиката е същата. Но за агресивните нелоялни практики, нещата са по-нови. Става дума за търговци, които например обикалят по улиците и казват, че вие получавате подарък,но след 5-10 минути ви обяснява, че дължите някаква сума – било то ДДС, или транспортни разходи и т.н. На много хора, предполагам, се е случило такова нещо. Това обаче в закона, вече е категорично регламентирано – т.е., когато у потребител се създава впечатление, че печели награда, а се оказва, че трябва да плати, това представлява нарушение, което се санкционира.
Мария СТАЛЯНОВА