Деян Макьов: Изпращането на СПАМ без съгласие на потребителите представлява нарушение на закона

Деян Макьов: Изпращането на СПАМ без съгласие на потребителите представлява нарушение на закона
Агенция "Фокус"

Каква е защитата на потребители от нежелани търговски съобщения – СПАМ, какви са санкциите за изпращане на такива съобщения, какво представлява заблуждаващата реклама и как потребителите могат да разберат кога са въведени в заблуда, отговори на тези въпроси пред Агенция “Фокус” даде Деян Макьов, началник на отдел “Правен” в Комисията за защита на потребителите. Фокус: Г-н Макьов, Вие сте началник на отдел „Правен” в Комисията за защита на потребителите, каква е функцията на Вашия отдел? Деян Макьов:Отдел „Правен” е част от дирекция „Административно-правно обслужване”, която от своя страна е в общата администрация на Комисията за защита на потребителите. Както е известно, всяка една административна структура има обща и специализирана администрация. Тъй като комисията не е чак толкова голям административен орган, от гледна точка на броя на служителите, отдел „Правен” осъществява дейност, както в посока общата администрация – назначаване, преназначаване на служители, изготвяне на заповед, провеждане на конкурсни процедури по Закона за държавния служител, така и в работата на специализираната администрация за изготвяне на становища по проекти за административни актове, които касаят потребителската защита, отговори по жалби, съдействие на потребители при възникнали спорове с търговци за гаранционния срок, правото на рекламация. В по-голяма степен тази дейност се осъществяваше, когато нямахме назначени юрист-консулти в регионалните дирекции на КЗП в страната, които се намират в по-големите градове на страна – София, Варна, Пловдив, Монтана, Бургас и Русе. Общо взето това е дейността на отдела. Разбира се, наши представители редовно участват в организиране на семинари, като лектори, участват в различни работни групи. Имаме представители и в работна група 23, която се занимава с хармонизиране на законодателството за защита на потребителите спрямо глава 23 от Договора за присъединяване към Европейския съюз. Фокус:От 1 януари 2007 година влезе в сила Законът за електронната търговия. Как законът работи една година по-късно от гледна точка защитата на потребителите във връзка с нежеланите електронни съобщения СПАМ? Деян Макьов:Ако трябва да се обобщи, сигнали за СПАМ съобщения в Комисията за защита на потребителите не са постъпвали. Там нарушенията може да са в няколко посоки. Но има известни трудности във връзка с тяхното елиминиране. Първо, защото те пристигат от държави, които не са членове на Европейския съюз, а по-скоро от Америка и Азия. Това са болшинството от тези СПАМ съобщения, поради което е трудно тяхното ограничаване и налагане на санкции на тези лица. Има нормативни актове и документи, по които ние си сътрудничим с органите по защита на потребителите от другите страни-членки на ЕС, но това, което е проследено по сървъри и други, е установено, че такива СПАМ съобщения са изпращани предимно от Америка, говоря за Америка като континент, и от Азия. Поради, което няма как, дори със съдействието на други органи, да се налагат санкции. Самият закон предвижда, че към непоискани електронни съобщение, комисията разполага с правната възможност да съставя актове и да налага санкции за това. Това е що се касае до СПАМ-вете. Какви са задълженията в тази насока… Принципно, Законът за електронната търговия, по начало бе предвидено контролен орган да бъде Комисията за регулиране на съобщенията, по-късно, преди да влезе в сила законът, бе решено контролен орган да бъде Комисията за защита на потребителите, тъй като се счете, че това е по-скоро един потребителски закон. По отношение на непоисканите търговски съобщения, това което е регламентирано е, че условно доставчикът на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по електронната поща, без предварителното съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясно и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение, още при постъпването при получателя. Има едно изискване за това Комисията за защита на потребителите да поддържа регистър на електронните адреси на юридическите лица, а не физическите, които не желаят да получават непоискани търговски съобщение по ред, определен от Министерски съвет. За съжаление, такава наредба все още не е факт и е затруднена нашата работа във връзка с воденото на този регистър. Но, ако има такива жалби, макар и да не водим регистър, ние ще вземем мерки и ще предприемем нужните действия. Т.е. това не е пречка да се установи нарушение и да се наложи санкция. Принципно, забраната касае изпращането на непоискани търговски съобщения на електронни адреси, които са вписани в регистъра. Т.е., ако сте юридическо лице и не сте вписан в този регистър, няма забрана. Но се забранява изпращането на непоискани търговски съобщения на потребители, без предварително им съгласие. Т.е. за потребителите е абсолютно ирелевантен фактът, че няма регистър, тъй като те не са вписани там. Принципът е, че на потребители, без предварително съгласие, непоискани търговски съобщение не би следвало да се изпращат. Ако това бъде правено, това е в нарушение на закона. Фокус: Какви са санкциите, предвидени в закона при изпращане на непоискани търговски съобщения? Деян Макьов: Глобите варират от 250 до 1500 лева. Ако нарушителят не е физическо лице, а едноличен търговец или юридическо лице, глобата е от 1500 лева до 2000 лева. При повторно нарушение, за търговецът глобата е от 1000 до 4000 лева. Фокус: От това, което досега говорихме, става ясно, че потребителите нямат реална защита срещу непоисканите съобщения. Така ли е? Деян Макьов:Те имат защита. Ако един потребител получава нежелани търговски съобщения, без изричното съгласие, няма никаква пречка да подаде жалба – ще бъде извършена проверка, и ако се констатира нарушител, който е на територията на страна-членка ЕС, ще бъде реализирана отговорност спрямо него. Няма никаква пречка. Въпросът е в това, че все още няма регистър, но и той касае само юридическите лица. Но тази страна, която е по-уязвима, а именно потребителите, които нямат такъв опит в търговията, а са обикновени лица, са защитени във всички случаи, когато няма изрично съгласие от тяхна страна за получаване на СПАМ съобщения. При такива сигнали, ако има ние, разбира се, ще реагираме. Фокус:Можете ли да ни кажете какво представлява заблуждаващата реклама и кога един потребител може да разбере, че е въведени под заблуда? Деян Макьов: Заблуждаваща реклама е всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително и по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които достига и по този начин може да повлияе на тяхното икономическо поведение и по тези причина нанася или може да нанесе вреди на конкурента. Тук обаче следва да се има предвид нещо друго. Когато се правеше българското законодателство в насока защита на потребителите, се възприе една доктрина, която е и европейска, за т. нар. разумен потребител. Т.е. потребителят е лице, което без да е специалист в дадения пазарен сектор, въз основа на информацията, с която разполага, се смята, че той може да направи своя разумен избор. Т.е., за да бъде заблуждаваща една реклама, не е достатъчно само, това, което се твърди в нея да е невярно. Основното е да имаме реална заблуда. Т.е., ако се твърди нещо очевидно измислено, това няма да е заблуждаваща реклама, защото на практика не може да повлияе на икономическото поведение на потребителите. Ако се твърди, например, че един нож реже 1000 филии в секунда, това не е заблуждаваща реклама, защото никой разумен потребител няма да повярва. Това е просто едно преувеличение. Но тогава, когато има реална заблуда и има рекламно послание за това потребителят да предприеме някакво действие по придобиването на стока или услуга, и се окаже, че това, което не отговаря на истината, това е заблуждаваща реклама. Това засяга цената, условията на различни промоции, параметри на стоката и т.н. По принцип в стария Закон за защита на потребителите и правилата за търговия, наред с налагането на санкции за извършените нарушения, Комисията за защита на потребителите имаше правната възможност за въвеждане на искове, да иска спирането или забраната на дадена реклама. Този способ обаче се оказа, че не работи добре, защото съдебните процедури са доста дълги и докато приключи едно съдебно решение, което да влезе в сила, рекламата отдавна е свалена от ефир и се губи смисълът на цялата тази контролна дейност. По тази причина в новия закон се въведе принципът на администрирането, т.е. забраната на реклама със заповед. Сега вече не е необходимо и нямаме право да завеждаме искове за реклама. За други нарушения можем. Но за реклама, наред със санкцията – издаване на акт или постановление, няма нужда да преустановим излъчването на реклама чрез завеждане на иск. Това става след решение на колегиалния орган – Комисията за защита на потребителите и след заповед на председателя на комисията. Тогава реклама може да се спре или да се забрани. Спира се тогава, когато тя е налична, а се забранява тогава, когато не е излъчена още, но се очаква това да се случи. Това, на практика, са редки хипотези – да сме засичали такива реклами, но законът дава такава възможност. Фокус:Колко често като цяло се регистрират подобни заблуждаващи реклами и кой ги засича – потребителите ли подават сигнали или се установяват от комисията? Деян Макьов: Общият брой на съобщения за съмнение, свързани със заблуждаваща реклама, са 284. От тях 193 са по жалби, а останалите 91 по самосезиране на КЗП. Ние имаме специализирана дирекция “Защита на икономическите интереси на потребителите”, която се занимава с това. Тя, разбира се, се занимава и с неравноправните клаузи в договори, но постоянно следи електронните медии, билбордовете, списания и други. Където има съмнение, че е налице такава заблуждаваща реклама, се извършва проверка. Установява се дали твърденията са истина или не, анализира се самото съобщения, и ако има наличие на такава реклама, следват санкции. Фокус:Колко заповеди е издал председателят на комисията за спиране на заблуждаващи реклами? Деян Макьов: Само за 2007 година 28 броя заповеди са издадени за спиране разпространението на заблуждаваща реклама. Фокус:Има ли и парична санкция за тези реклами? Деян Макьов:За нарушения на член 38, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, който регламентира що е това заблуждаваща реклама, освен забраната, която се предвижда, санкцията е от 1000 до 15 000 лева. Ако бъде издадена и заповед за спиране и забраняване на рекламата, но това нареждане не се изпълни, вече на едноличните търговци и юридическите лица се налага санкция в размер от 5000 до 25 000 лева. Фокус:Какво представлява нелоялната търговска практика? Деян Макьов:Тук следва да се направи едно допълнително уточняване. С последното изменение на Закона за защита на потребителите, се въведоха директивите, които регламентираха нелоялните търговски практики. Търговска практика е всяко действие, търговска инициатива или реклама, което е пряко свързано със разпространяване, насърчаване за продажба или предоставяне на услуга за потребителите. Т.е. всяка реклама е търговска практика. Но не всяка търговска практика е реклама. Ако отидете в едно помещение на търговец, той може да предостави редица документи, но не прави реклама, защото от тези документи може да се направи извод за дейността на търговеца и този извод да повлияе на икономическото ви поведение и вземането на търговско решение. Да речем, че ви предоставя информация за това, че е член на някакво сдружение, има добра търговска практика и т.н. и по този начин той повлиява да сключите сделка с него. Търговската практика е по-широкото понятие от рекламата. Всяка реклама е и търговска практика, но не винаги. Законът също забранява нелоялните търговски практики. Те се разделят на две – агресивни и заблуждаващи. Вече говорихме за заблуждаващите реклами и общо взето практиката е същата. Но за агресивните нелоялни практики, нещата са по-нови. Става дума за търговци, които например обикалят по улиците и казват, че вие получавате подарък,но след 5-10 минути ви обяснява, че дължите някаква сума – било то ДДС, или транспортни разходи и т.н. На много хора, предполагам, се е случило такова нещо. Това обаче в закона, вече е категорично регламентирано – т.е., когато у потребител се създава впечатление, че печели награда, а се оказва, че трябва да плати, това представлява нарушение, което се санкционира.
Мария СТАЛЯНОВА