Димитър Аврамов: Вдясно - много PR малко политика

Димитър Аврамов: Вдясно - много PR малко политика
в. Политика
Яна ЙОРДАНОВА

Димитър Аврамов е роден в Пловдив през 1973 г. Завършил е Руска гимназия с разширено изучаване на английски език. Има магистърска степен по политология от СУ "Св. Климент Охридски" и специализации по публична администрация и международни отношения. Бил е председател на предизборния щаб на СДС. - Г-н Аврамов, опозиция' та внесе вот на недоверие към управляващите. Има ли смисъл от този вот, след като е обречен? - Вотът на недоверие цели да каже на обществото, че страната се управлява зле. Това е факт, въпреки тройната коалиция и нейното голямо мнозинство. Има крещяща нужда от вот на недоверие. Особено когато премиерът отговаря на критиките на опозицията, че правителството не може да бъде критикувано от ОДС, защото са имали най-корумпираното управление. На такъв премиер се казва "Добро утро"! ОДС не е на власт от 8 години. Това на езика на БСП означава петилетка и половина. Г-н Станишев би трябвало да си спомни това нещо. И ако той и партньорите му от тройната коалиция искат да водят България напред, не трябва да аргументират отсъствието или присъствието на корупция с предишни управления. Вглеждането в миналото не носи нищо. Когато има критики на Европейската комисия, когато има неконтролирана, безотговорна и невслушваща се в обществото власт, трябва да се внася вот на недоверие. - Как оценявате срещата на тройната коалиция в Хисаря. Управляващите дадоха заявка за още един мандат. Това реалистично ли е? - Дадоха заявка и това е гаранцията, че няма да го получат. Те могат да поискат колкото си искат мандати, но все пак е важна оценката на обществото. Заявката на тройната коалиция трябва да почива на някаква цел. Аз лично не чух какво искат да направят за страната. Нещо повече. Те казаха, че правят енергиен холдинг. Въпросът ми е защо държавата ще прави такъв холдинг. Чух аргументи, че щял да бъде изваден на борсата. Само че работата на държавата не е да създава нови предприятия, които да вади на борсата. Чуха се много неща, които звучат или грешно, или необяснено. И ако е вярно това, което казват лидерите на тройната коалиция за качеството на управлението, то нека да видим конкретни факти. Само че според мен не просто липсва качество на управлението, а липсва въобще фокус за това. Например министърът на икономиката Петър Димитров каза, че държавата ще продава " Кремиковци". Как ще стане това, като има само 25% дял? Има сбъркан подход към публичната сфера и това заслужава да бъде в центъра на обществен дебат. Не за да сваляме правителството, а за да се оправят дефектите на управлението. Крайно време е всяко българско управление да спре да се изживява като самодостатъчно и да започне да приема критиките на обществото и опозицията. - Всъщност като че ли само Доган беше малко по-критичен. Премиерът дори похвали министрите си. - БСП прилича на група пеперудки, които плуват в розова мъгла. Левицата е ужасно замаяна от това, което се случва. Замаяна е от липсата на реален провал, защото такъв няма. Има много на брой малки провали, което прави икономическия растеж у нас да близък до този в Кения. Така че на БСП не й остава нищо друго, освен да прави това, което правеха всички правителства преди нея. А именно, след като мине втората година от мандата, управляващите да излязат пред медиите и да кажат колко са велики. Същото се случва и на НДСВ. Тя практически е виртуална партия, защото не присъства. Затова е закономерно ДПС да бъде по-критично към собственото си управление. Може да обвиняваме движението в много неща, но не и в липса на реализъм. В интерес на истината, колкото и да не е харесвана партия, трябва да признаем, че ДПС спря доста от налудничавите решения на социалистите в парламента. И тук всъщност можем да прибавим известен позитив към НДСВ, които направиха някои разумни неща. И НДСВ, и ДПС са доста по-адекватни, когато се правят икономически закони в парламента. - А ще спечели ли все пак нещо опозицията с внасянето на този вот? - Трябва да има дебат. Опозицията не може да спечели нищо, защото е малка. Днес тя носи последствията на политиката на разединение, която се водеше вътре в нея. Но вот на недоверие не трябва да се внася непременно, за да падне правителството. А и математиката показва, че това е невъзможно. В една парламентарна демокрация вотът на недоверие е инструмент обществото да изисква отчетност от управляващите. Вотовете са необходими, когато политиката е лоша. И мисля, че ще изиграят своята роля. Защото ми се струва, че повече тройни коалиции няма да има. Освен ако те са неизбежни. Така че опозицията е длъжна да внася вотове на недоверие, независимо дали те успяват или не. - Да, но според повечето политолози бъдещето на България е в коалициите. - Бъдещето на България е в доброто управление. Коалициите се правят тогава, когато има необходимост от тях.Те в известна степен са резултат на това, че нито една политическа сила не може да убеди мнозинството избиратели, че има добър собствен проект за тях. Няма да казвам дали това е криза на политическата система или е временно явление. Факт е, че ако политическите ни партии искат да развиват добре идеите си, трябва да спечелят много повече подкрепа, отколкото имат в момента. Защото иначе влизаме в спиралата на неизбежните коалиции, които крият много сериозна опасност. - Все пак Пламен Юруков пое ли верния път? - Мога да кажа само че нито една от десните партии не е напипала модела, по който да работи с избирателите. Има редица нагласи, изисквания, за които трябва да се работи всеки ден. Това означава да имаш огромен брой от качествени хора вътре в партията. И всеки ден да се борят за осъществяването на някакви каузи. Не виждам това да се случва в нито една от десните партии. Няма го и при новопризнатата дясна партия ГЕРБ. Ако десницата иска да влезе в следващото управление, трябва да предложи повече качества на избирателите. Заместването на политиката с ефектни пи ар ходове Манията за уникалност на старите лидери също допринесе за разпада на като че ли стана традиционно за стила на десницата. И това е голяма грешка, защото пи ар-ът не може да замества политиката. Когато една политическа общност действа само с пи ар, тогава тя произвежда думи и ги вкарва в медиите. А от това не произлиза нищо. Това всъщност е популизъм и е най-лошото, което може да се случи на десницата. И според мен, за съжаление, вече й се е случило. Така че десните лидери е добре да мислят за конкретни политики, конкретни кампании и конкретни общности от хора, които искат да постигнат дадени резултати. - Превърна ли се наистина СДС в популистко явление? - Не мога да кажа, че някоя от десните партии се е превърнала в популистка. Напротив, десните депутати вършат доста разумни неща. Добрата работа и резултатите им в парламента обаче не могат да заменят липсата на представителство. Когато искаш да дойдеш на власт, трябва да си много по-конкретен. За всички е видимо, че по дух страната се върна някъде през 1995 г. Единственото, което липсва, е кризата. Но ако дясната опозиция иска да управлява, тя трябва да донесе промяната. - Защо СДС стигна до тук? Кое всъщност породи неговото разцепление? - Разцеплението в десницата дойде заради много комплексни фактори. Вече осма година след загубата на десните никой не успя да обясни това. Определено липсата на екипност и доверие й нанесе голяма вреда. Манията за уникалност на старите лидери също допринесе за това, както и неспособността на старото СДС да постави разумни и близки до хората цели. Друга причина е, че както предишните правителства, така и това на СДС някъде през 1999 г. започна да обяснява какви велики дела е свършило за хората. Задкулисните противоречия ли са в основата на разцеплението на сините? - Никога не е виновна само едната страна. Така че съм склонен да приема много от днешните оправдания на бившите лидери на десницата. Вероятно много от тях са достоверни. Факт е, че всеки един от големите десни лидери даде сериозна порция за разпада на десницата. Има и нещо друго. Неразкритите тайни на досиетата крият много отговори на въпроси, които не са поставяни. Пълното откриване на досиетата и подпомагането на работата на комисията от страна на обществото ще даде много отговори, за да може българската десница да започне на чисто. На мен ми се струва, че тя още не е на чисто. - Може ли наистина да се обедини десницата и трябва ли изобщо да стане това? - Всичко може да стане. Със сигурност обаче механичните формули, които търсят количество, не дават качествен резултат. Каквито и математически упражнения да направиш, това няма да замени липсата на политика и отговорно поведение. Няма да замени липсата на нови лица. Нека десницата да се опитва да се развива и обединява, но да стъпи на разбиранията, които има днешното българско общество. Проблемите на страната вече са други и те нямат нищо общо с обединението или разединенито на десницата. Има конкретни въпроси, свързани с лошата инфраструктура на страната, с некачествените публични услуги, ако щете с хаоса в търговския регистър. Има реални проблеми, които трябва да бъдат решени, но не виждам повечето десни партии да имат позиции по тях. - Като политолог как гледате на идеята на Пламен Юруков за новия консерватизъм? - Не съм видял стария. За да предлагаш нов консеравтизъм, трябва да обясниш стария. Трудно може да се коментират неща, които не са обосновани. Преди да хвърляш обаче политически и идеологически клишета в публичното пространство, трябва да си абсолютно наясно, че обществото ще ги подкрепи. Но дано да успеем да имаме нов консерватизъм, преди да сме имали стар. - Пламен Юруков проведе вече срещи за промяна в избирателната система. Как може да стане това? - Избирателната система вероятно трябва да бъде променена и това ми се струва разумна инициатива. Но ако изцяло преминем от пропорционална към мажоритарна, единственото, което ще открием на новите избори, са дефектите на новата система. Безспорно е добра идеята хората да имат право да пренареждат депутатските листи. Но за да имаш мажоритарни кандидати, трябва да имаш хора, които са лидери. Но не в партийния ти клуб. Какво значение има промяната, когато показваш на обществото непознати хора. Истината е, че в настоящия елит на страната има около стотина души, които са добри професионалисти, експерти и са се доказали като отговорни политици. Промяната на избирателната система трябва да се съобразява с много реалности. Пропорционалната система не е лоша. Тя води до това, че няма изкривявания, че политическата марка е по-важна, отколкото парите, които можеш да изсипеш в една кампания. При днешното състояние на десницата, далеч не препоръчвам да се борят за мажоритарна система. Защото току виж не могат да вкарат нито един депутат по мажоритарен път. Мажоритарните кампании означават способност за набиране на средства за предизборна кампания и тези пари да са публично набрани. Да е наясно откъде идва всеки лев. Ако политическите партии са готови за пълна прозрачност на този процес, то нека да правят промени в избирателната система. стр. 18 - 19