Любовта между фотография и живопис ражда уникати

Любовта между фотография и живопис ражда уникати
в. Новинар
Милена БОЙКОВА-ТЕРЗИЙСКА

Чехът Ян Саудек и италианецът Гуидо Даниеле създават нови светове чрез боите и обектива
Симбиозата между изкуствата вече не изненадва никого. Малцина са обаче майсторите в сродяването на фотография и маслена живопис. Съживяването на черно-бели снимки с пъстрия свят на боите е приключение, което може да доведе до интересни резултати. Едни от най-известните артисти, работещи по тази техника, са чешкият фотограф Ян Саудек и италианският художник Гуидо Даниеле.
Фотографията не лъже. Тя е честна и обича светлината. Живописта е полет на въображението, облечен в цветове. Връзката между двете ражда нов вид изказ. Прочутият Ян Саудек става известен най-вече с тази комбинация. Скандални и нежни, перверзни и невинни, творбите му винаги привличат вниманието.
Баналното се превръща в екзотично
мелодраматичното - в брутално. Повечето му работи сякаш разказват истории. Фокусираните мигове и тела ухаят, стряскат, крещят, смеят се и плачат. Сексуалните фантазии излизат на повърхността, кичът се плъзга по ръба и отстъпва място на изкуството. Иронията и абсурдът прекрачват границите на реалността и властно дефилират в образите на невинни девойки и разплути жени, нежни жестове и перверзни пози.
Модерен автор, стъпил на странната платформа от Рубенсови форми и съвременна безсрамност, Ян Саудек има тежко детство, минава през лагери по време на Втората световна война, учи се от самия живот. Автобиографията му е написана под формата на дневник, в който разказва за видените трупове през войната, за първия си контакт с жена, за първата си фотокамера, за
първите емоции от творчеството на Кафка и Боб Дилън
Славата му нараства в последните десетилетия, появяват се имитатори. Познат е по целия свят. Преди 7 години Чешкият център представи негова изложба у нас. През декември миналата година пък фотографиите му бяха "разиграни" с актьори в Чешкия национален театър. С подписите под творбите си авторът препраща към 19-и век, въпреки че ги е сътворил в края на 20-и. Това е още един странен маниер на Ян, който доближава своята образност към старите образци.
Успешното и оригинално комбиниране на масленото живописване и фотографията е характерно за изкуството и на Гуидо Даниеле. Неговият свят обаче е коренно различен от този на Саудек.
Техниката е еднаква, но посланията са различни
Изказът на италианеца е много по-естетски и “морален”, отколкото предизвикателствата на Ян. Голите женски тела не са ситуирани в унизителни пози, а са в центъра на обожание. На фокус тук не е болката, а радостта от красотата.
Гуидо Даниеле живее в Милано. Между 1972 и 1974 г. е бил в Индия. Оттогава започва и увлечението му към хиперреалистичното рисуване, като използва в художествените си творби различни техники. Прави сценография за реклами, рисува огромни задкулисни пана, някои от които по 400 кв. м, за артистични и рекламни снимки, телевизионни програми. От началото на 90-те се посвещава и на
боди пейнтинг за артистични акции
за рекламни клипове и модни дефилета.
Женското тяло е център не само на фотографско-живописните му работи, но и в боди арта. Изложбите му предизвикват не само сетивна възхита, но и поставят важни екологични проблеми пред човечеството. В последните години обаче художникът предпочита като “платно” за произведенията си не човешкото тяло, а “камерния” размер на ръката. И в дланите събира цялата природа.
Да събереш джунглата в ръка
Представете си огромни слонове и орли, побрани само на една длан. Гуидо Даниеле предизвиква възторг по света с новата си техника – чрез боди арта да се рисува върху човешка ръка. Италианецът е нарекъл това изкуство handimals (от англ. hand - ръка и animal - животно). Хиперреализмът на майстора е толкова съвършен, че разлика въобще няма. Сякаш пред очите оживяват истински представители на екзотичната фауна – орелът е разперил крилете си, змията е извила глава, бухалът се е втренчил, а котката е наострила уши. Един одухотворен зоопарк, истинска джунгла, събрана в ръцете на художника и неговите модели. Дърветата, сътворени от бои и ръце, се разлистват по пръстите, дланите са глави на зебри и коне. Това е не само изкуство, но и начин да се фокусира вниманието върху опазването на природата и застрашените животински видове. Вместо да прави шумни акции, художникът “алармира” за проблема чрез красотата на творбите си. Толкова реални, колкото и заобикалящия ни свят. Толкова нежни, колкото мечтите ни. И толкова важни, колкото живота.
стр. 16-17