Учтиво ли е Пръмова да не отговаря на въпроси за БНТ?

Учтиво ли е Пръмова да не отговаря на въпроси за БНТ?
в. Поглед

Странно нещо - две номенклатурни снахи, а толкова различни! Едната - Кунева се държи наистина като еврокомисар. Елегантна, възпитана, дори чаровна. Не само отговаря на всякакви журналистически въпроси, но и сама, както се казва по европейски, инициира дискусии и дебати по важни за България и Европа теми. Независимо от най-високия си ранг, тя е достъпна за всички. Просто да ти е драго да я гледаш. И, разбира се, слушаш. Другата - Пръмова - пълна противоположност. Властта и е поверила държавна телевизия. Да, но не й я е подарила. Като си направи Пръмова частна телевизия, нека си я управлява, както пожелае. Ако иска да я развива, ако иска да я фалира - нейна си работа. И да се държи колкото си иска грубо, пренебрежително и невъзпитано с медии, подчинени, и със себе си дори. Докато е все още на този отговорен пост, обаче тя е длъжна да се съобразява с порядките на държавата, която, ако е забравила от повече от година е член на Европейския съюз. На същия съюз, на който любезната й етърва е еврокомисар. Затова нека се държи по европейски. *** В два поредни броя Поглед писа за "Ерата Пръмова" в БНТ. Журналистическото разследване изнесе шокиращи факти за порочните управленски методи в националната телевизия, вследствие на които тя губи през последните три години милиони левове и зрители, за драстичното спадане на рекламните постъпления, за изгонването на най-ретинговите предавания, за необяснимо предаване на цели часови пояси на частните телевизии, за подържане на разточителен автомобилен парк от близо 300 автомобила, повече от 30 от които са персонални за телевизионни началници! и пр. и пр.. В публикацията бяха зададени и една дузина въпроси, изключително интересни, както за българските данъкоплатци, така и за правоохранителните органи, на които национална институция като БНТ е длъжна да даде официален отговор. Особено пък на седмичника на Съюза на българските журналисти. Уви! Вече две седмици генералният директор мълчи. стр. 2