Бъдеще без СЕМ

в. Капитал
Весислава Антонова

Законът за ентропията гласи, че всяка система се стреми към своето саморазрушение.

През последните години Съветът за електронни медии като че ли упорито се опитва да изпълни предсказанието на този закон. Бягане от отговорност, близо двегодишно влачене на обявени конкурси за аналогови ефирни тв лицензи, тотална непрозрачност на дейността - вие си изберете. Но всички тези бездействия на регулатора могат да доведат само до един изход - тъжният край на органа. Също по подобие на предшественика му - Националния съвет за радио и телевизия, който си отиде след преврат от страна на управляващите, неспособни да контролират членовете му. След като през 2006 г. обяви (май без да иска) конкурсите за раздаване на тв лицензи в София, Пловдив и Варна, съветът така и отказва да ги доведе докрай. Подробен отчет за дейността си органът, финансиран от държавния бюджет, не е публикувал от 2006 г.

Освен с раздаването на лицензи СЕМ влиза в медиите основно с промените в състава си - почти винаги поради изтичане на мандат и никога (освен веднъж) поради несъгласие със случващото се в органа. Тогава медиите се надпреварват да описват политическите договорки за преразпределяне на местата в регулатора. Комбинации, които често са като игра на табла. Само дето на местата на точките по заровете са логата на политическите партии и според партията се местят пуловете. Да припомним, че в Решение 21/1996 на Конституционния съд е забранено като противоконституционно обвързването на партия с номинациите за регулатора. В Закона за радио и телевизия пък пише, че СЕМ е независим специализиран орган, който регулира радио- и телевизионната дейност чрез регистрирането или издаването на лицензи за осъществяване на радио- и телевизионна дейност и чрез упражняването на надзор само върху дейността на радио- и тв операторите за спазване на закона. В дейността си СЕМ се ръководи от интересите на обществото, като защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на радио- и тв операторите. И това правителство обаче, както и предходните са развълнувани много повече в СЕМ да има баланс на трипартийната коалиция по отношение на кандидатурите, а не те да са експерти в медийната област.

Един от възможните конструктивни изходи от ситуацията вече е приложен успешно в редица европейски държави - обединяването на програмния регулатор (СЕМ) с техническия такъв (Комисията за регулиране на съобщенията, КРС).

Регулация по европейски

Проблемите на Полша започват още оттам, че министър-председателят може да освобождава председателя на регулатора. Националният съвет за електронни медии (НСЕМ) в Полша се води независим регулаторен орган, който по закон трябва да защитава плурализма на медиите, свободата на словото и интересите на аудиторията. Състои се от пет членове, двама се избират от долната камара на Полския парламент, един от Сената и двама от президента за мандат от 6 години. Полският закон за радио и телевизия постановява, че НСЕМ трябва да съгласува решенията си за промените в медийните закони и държавната политика в областта с министър-председателя на страната. В последните години обаче регулаторния орган търпи сериозни критики заради силната му политическа зависимост от управляващата коалиция. Повечето от настоящите му членове нямат значителен (някои - дори никакъв) опит с медиите, въпреки че това е ясно посочено изискване в медийния закон.

Но надежда за промяна има. В Полша има предложение да се слеят Департаментът по електронни комуникации (телекомуникационния регулатор) с НСЕМ, тъй като медиите и телекомуникациите стават все по-хомогенни. Един бюджет, общи решения и намаляване на бюрокрацията. Засега обаче няма конкретни действия в тази посока. Твърди се, че сливането ще ускори процеса на дигитализация и идеята се подкрепя от медийни компании, телекомуникационни оператори и политици.. Там няма ясно разделение на регулаторите и собствениците на медии. Тоест може хем да си регулатор, хем да притежаваш телевизия. В херцогството не съществува самостоятелен регулаторен орган, който да обхваща цялостната дейност в областта. Независимата Комисия за електронни медии в момента е единственият "почти истински" регулатор в областта на медийната политика, като се изключи правителството. Тя има право да дава и отнема лицензи. Членовете й се избират с декрет от Великото херцогство на Люксембург. Един от членовете се избира с номинация от Прессъвета - органът за регулация на печатните медии. Комисията за електронни медии взима решения съвместно с Националния програмен съвет и Консултативната медийна комисия. Правителството възнамерява да предложи обединяването на тези медийни комисии в една независима регулаторна власт, която да отговаря както за лицензионния процес, за неговия мониторинг и да има правомощията да налага санкции.Единствено в Обединеното кралство има пример за регламентирана и модерна регулация на медиите. Въпреки, че в зората на създаването си OFCOM бе наречен суперрегулатор заради множеството функции, които обедини (виж карето), продължава да е емблема за регулиране на медийния и телекомуникационен пазар в ерата на цифровизацията. Издържа се от такса излъчване, лицензионни такси и различни видове административни такси. Британският регулатор е независим от държавния бюджет. "Регулацията във Великобритания е част от гражданското общество, всичко е на една ръка разстояние от държавата. Членовете на OFCOM задължително не трябва да са свързани с властта и политиката. Конкурсите за свободните места са отворени, публични и всеки може да кандидатства", обяснява успеха на британския регулатор медийният експерт Джон Прескът Томас.В България промяната на медийната регулация е вече много очевидно нужна. Цялата й структура, задачи и, уви, хората в нея са останали в миналия век. Те не могат да се справят с днешните предизвикателства на медийния пазар, а на хоризонта се задават нови, и то доста сериозни. Предстоящата цифровизация е много добър шанс телевизионният пазар да бъде подреден по нов и по-смислен за зрителите и бизнеса начин. Сегашната система на медийна регулация обаче е толкова безнадеждно объркана, че не подлежи на никакви реформи. Тя просто трябва да се направи отново и в това няма нищо лошо - ще спечелят всички, без сегашния СЕМ, който през последните години сам обезсмисли съществуването си.

Пример за икономическа зависимост пък е причината ЕК да стартира процедура срещу Люксембург

"Европейската комисия казва - трябва да има независими и функциониращи регулаторни органи. Няма общ европейски стандарт как да изглежда органът, защото Европа е много различна и дефинициите за независима медийна регулация са прекалено широки и са различно приложени. Европа е единна единствено за това, че е добре да се приложи най-добрата и ефективна практика на регулация, като тази във Великобритания, например", коментира Суркулия.

Остров на стабилността

В Европа вълната на конвергентни органи, заместващи два или повече свои предшественика (с отделна компетентност за медии, телекомуникации, IT, а в отделни страни като Италия и Великобритания - и за печат), започна от Италия (AGCOM) през 1997 г. Следват Финландия (FICORA), по-късно Швейцария - конвергентният регулатор (OFCOM/BAKOM) има функции по отношение на телекомуникациите и електронните медии. През 2001 г. на мястото на два съществуващи секторни регулатора в Босна и Херцеговина се учредява нов единен орган (СRA). И Словения създава такъв независим орган през същата година, както и Австрия (KommAustria), но конвергенцията там е в рамките на публичната администрация и е част от по-сложни преобразувания.

Практиката в Източна Европа показва, че в областта на регулацията все още всичко се контролира от държавата. Европейската комисия обаче препоръчва на страните - членки на ЕС, да развиват функциониращи и независими регулатори. Според Елена Суркулия, експерт по европейско медийно право: "Смисълът от медийната регулация е, че при нея не трябва да има политически натиск и политиците не трябва да имат нищо общо с медийния орган. Регулаторите трябва да имат прозрачни реакции и ясна схема на финансиране." В началото на годината ЕК постанови наказателни процедури заради отсъствието на независимост на медийната регулация в Белгия, Полша, Люксембург и др.