Принцесата хулиганка

Принцесата хулиганка
в. Стандарт
Людмила ПЪРВАНОВА

Латинка Петрова се превърна в най-актуалната екшън героиня заради хитовата тв реклама на "М-Тел хоумбокс". Вместо да плете пуловери и да разменя рецепти за туршии с приятелки, щурата дама кара булдозер, разпределя жици, кърти стени и дупки и крещи диво под тежестта на огромна бормашина. "Бабата много ме кефи", "Жената е супер", пишат тийнейджърите в интернет сайтове, но тя не се обижда. Драго й я, че децата я познават на улицата и я спират за автографи. "Радвам се, че извиках: "Жива съм" на онези, които отдавна не са ме виждали", смее се ветеранката от Сатиричния театър. Латинка попада в рекламата случайно след кастинг. Трябва
да се превъплъти в отегчена телефонистка
В суматохата обаче си е забравила очилата и вместо да прочете текста, който й дават, импровизира, като пуска няколко технически лафа, чути тук и там."Постфактум разбрах каква е скритата мисъл на "М-Тел". Ние се прощаваме със старото гише и вечните седящи зад него лели. Позволих си да кажа: С това бюро ще ме изпратите, когато дойде времето, защото 40 години тук се виеха опашките за телефони. Някои не дочакаха. Пред мен се жениха, размножаваха, караха и събираха, с рушвети децата си отгледах... А сега тези дяволи от "М-Тел" измислиха не три в едно, а куатро - мобифон, телефон и интернет".
Самата Латинка си служи с компютър - нещо непонятно за нейното поколение. Справя се с помощта на дъщеря си Л инда. Синът Мартин пък е физик в най-голямата лаборатория за ядрени изследвания във Ванкувър. Когато заминавал за чужбина, й подарил книга как за 24 часа да се научи да работи с електрониката. Сега си пишат писма всеки ден. "Всичко тръгна от рождения ми ден на първи януари. Навърших 64 и започнаха публикации, че на тези години правя шпагат и циганско колело препускам с бясна скорост с разбрицания си автомобил по пътищата на родината. Коя съм аз ли? Аз съм Ана Бижуто в премиерата на Пътуващия театър "Луда нощ по френски" - вечната икономка, която събира, разделя, интригантства. Аз съм и позабравената шантавелка от "Двойникът" с Тодор Колев. Аз съм любовницата на шефа на проектантската организация на Никола Рударов в "Адио Рно". Любопитстват от телевизии, радиа и вестници. Когато съдбата реши да те посочи, няма спиране. И обратното - когато реши да те скъта в ъгъла, няма измъкване"
Да се родиш на знаковата дата е предопределение свише. Бъде ата актриса пропищявав първия ден на военната 1944 по време на евакуацията в прекрасното село н кюстендилския балкан Горна Ковяща. Това са местата, където Майстора е рисувал нейните предци. Родът й е стар, търговски, на преселници са от Прилеп. Чувството за хумор наследява от баща си, който бил шоп с положителен знак. "Беше финансист в София и непоправим бохем. Почина на %, подиграва-ш е се дори със смъртта. "Откъде ще ми помни тя адреса. Такива велики хора си отидоха, аз просто съм забравен!". Тази нестандартност предава и на дъщеря си. Латинка никога не се ядосва, не чупи чиниибитовите проблеми прескачас усмивка, съзнавайки, че след години няма да ги има нито проблемите, нито самата нея. Не се на-тъжава и когато пропада първия път на приемните изпити във ВИТИ 3. По сцените е от 16-годишна, но така и не стига до рецитирането, защото се явява с народна песен от тракийско-татарско време. Пее, та се къса да покаже глас, и професор Филип Филипов й посочва вратата с думите: "Сбъркали сте, "филии Кутев" е през площад "Славейков" от другата страна".
Нахаканата мома заминава за Мон-тана в театъра. Липсата на рамо я държи будна, пробива със самобитност. При втория щурм на Мелпомена, влиза във ВИТИЗ в звездния клас на Методи Андонов и проф. Стефан Сърчаджисв. С нея са Стефан Данаилов, Илия Добрев, Меглена Караламбова, Стефан Мавродиев, Милен Пенев, Продан Нончев. 'Ти трябва да се учиш да играеш стерва (лека жена)", казваше ми Сърчаджи-ев. Все се виждах фея, принцеса, благородничка, а ми даваха роли на хулиганки
заради тембъра на гласа ми. Стъргата на живота ме научи да се самоуважавам и да внимавам за мярката и за културата на езика". Още след първата си роля в кюстендилската трупа в "Калпаците" на Панчо Панчев нафуканата дебютантка идва в София на националния преглед на българската драма и театър. Получава наградата за най-добра женска роля и тази на комсомола. Всичките пари от тях изяжда с колеги в ресторанта на Сатирата под формата на свински крачета.
Тогавашният министър на културата Павел Матев я вижда на сцената на Народния. "Невероятно е, че се раждат такива таланти, трябва да им дадем шанс", казва той. И ето че Латинка прави обществен дебют в Сатирата в "Щръклица". Ролята й в първите представления се изпълнява от Невена Коканова. Една сутрин голямата актриса позвънява на вратата на колежката си и пада на едно коляно с розичка в ръка: 'Ти си най-добрата в тази пиеса. На мен ми се налага да замина в Щатите на лечение. Моля те, ела да играеш на мое място!". Годината е 1981-ва. Венчето вече се бори с коварната болест, която по-късно отнема живота й. Има и срещи е Тодор Живков. Още при завършването на ВИТИЗ той се поява на абсолвентския бал. След обществения дебют Първият я кани на танц и пита има ли роли, да подшушне ли нещо на някой режисьор? В джоба на шушляка й пъхат номера на петолъчката. Колеги, свидетели на трансфера, я нави-ват да се обади. Това значи жилище, кола. Не се възползва. "Имам патриархално възпитание. Не бях приспособяема към онова време, което се виеше в глутница. И реших, че сам юнак на коня е по-добре.Латинка Петрова 29 години е на щат в Сатирата. 9 от тях в началото е "на тру-пчета". Прави концерти с Кольо Анастасов, Парцалев, Мутафова. Що се касае до разпределение, получава стена от гърбове. "Много си добра, но си рогата, не се сешваш от хората, с които зависиш", упрекват я приятелите й. "И както казва Парцалев, "остаряхте млади от чакане". Мирно чакахме да минат величията и своя шанс, а той все не идваше. Едните бяха народни артисти, а всички ние бяхме в графа "и други". Това поболя много хора, отказаха се от професията. Но аз продължих, защото, както се пее, "да бъдем други вече късно е". Вече знаех, че съм комедиантка и мястото ми е там".
Латинка Петрова си остава някак не-дооценена, в сянката на звездите. Напуска Сатирата на 55. Артистите в театъра вече са със статут на наемни работници, за участие получават по 40 лева. Остава в шпагат между комфорта да си получава заплатата, без да работи, и възможността да се бори за петте лева, но сама. "Смятам, че това е по-достойно от другото", отсича Латинка. И написва авторския си спектакъл 'Така не става". С колежката си Елена Кънева и до днес обикалят провинциалните театри с него. Играят го 250 пъти.Вторият й авторски cпектакъл е "Надежда има". "Връщам парите" пък е моноспектакълът - ретроспек-ция на живота й, в който изпълнява песни от "Златният кос". "Борбата на всеки един, който е в крак с времето, започва от ставането сутрин. Възглавницата ми е чиста, затова спя спокойно. Парите не стигат, но в халтура не влизам и поне имам щастливо семейство", казва актрисата. С мъжа й Красимир Джонгалов са ас-трални близнаци, защото е роден също на първи януари. Среща го в театъра -тя играе в "Женитба", а той е оперен певец от състава на радиото. Завършил е Художествена академия, резбар е и носи брадичка като на Рафе Клинче от "Иконостасът", ефектът е поразителен. Така тенорът от спектакъла се оказва бъдещият й мъж. Мисълта за безпаричието никога не е притеснявала двамата Козирози. Латинка е сменила седем автомобила, все на старо. Първата ла-да й откраднали, така и не я намират. После попада на таралясник "единственият жив свидетел от убийството на Кенеди". Има завиден търговски нюх -купува го за 50(H), а го продава за 5000. Друга кошница пък продала преди години на колегата си Христо Гърбов. който тогава също се скитал немил-не-драг. Щуротиите на сцената са прелестни, когато на тези години можеш да си тийнейджър, щурав и нестандартен. убедена е Латинка.
"филмите запечатват мига, а театърът е нещо живо, чувстваш взаимната любов, която прелива, и това е великото усещане. Затова гърмим по сцените. 11е знам мисия ли е или карма, или нещо, което ще те убие. Нали всеки си отглежда собствения килър. Благодаря на онова нещо. което ме поддържа в кондиция и че енергията в мен е така заложена, че да издържи на още предизвикателства. Вършех това, което Бог ми е дал като призвание. Като че ли комедиантът има много по- п, ii.r живот от драматичния артист Защото сълзите свършват, а чувството ти (а хумор - не. Поне докато си читав".
стр. 22