Крадците на търговски марки - по бързата процедура

Крадците на търговски марки - по бързата процедура
в. Дневник
Елена ГЕЛОВСКА

Всяка година с по около 10% нараства броят на делата срещу нарушители на правото на собственост върху търговските марки, съобщи председателят на търговското отделение на Софийския градски съд (СГС) Жаклин Комитова на семинар за защита на правата върху тях. Хит през последната година са производствата срещу недобросъвестни граждани и фирми, регистрирали изпреварващо утвърдена в чужбина търговска марка, която впоследствие опитва да навлезе на българския пазар. Става въпрос не за популярни марки, а за продукти, които са известни само на специалисти в определена област, допълни тя. Българските фирми подценяват процесуалната защита, не изпипват докрай доказателствата и често губят дела, които биха могли да спечелят, коментира съдията в СГС Костадинка Недкова. Делата от този род са скъпи, но фирмите не трябва да пестят от разходите за вещи лица и експертизи, препоръчаха юристите. Понякога те се доверяват на добри специалисти по интелектуална собственост, които не са запознати с тънкостите на гражданския процес. Случва се и обратното - опитни адвокати правят елементарни грешки, защото нямат практика в областта на патентното право. Ищците обикновено се ограничават с писмени доказателства, но без да ги подкрепят, каза съдия Недкова. Например представят снимки уж от задържане на митницата, но не осигуряват свидетели, които да го потвърдят. Пести се и от експертизи на вещи лица, защото често са скъпи за българските производители. От началото на март съдът ще гледа делата за нарушения на правата върху търговските марки по бързата процедура, съобщи съдията. Това предвижда новият Граждански процесуален кодекс, който се очаква да влезе в сила на 1 март. За да се създаде трайна практика обаче, по думите й ще са необходими поне 4-5 години. Сега 99% от делата се водят от притежателите на чуждестранни марки или от техните български представители, едва 1% сана местни фирми, показва практиката на съда. Най-често притежателите водят дела за нарушения при вноса, а не толкова разпространението на вътрешния пазар. Най-активни са „Армани", „Гучи", „Лакост", „Сони", „Джим бийм" и други световни производители. Българските фирми, регистрирали в Патентното ведомство марката си, все още не са толкова активни в защитата на своите права върху нея както на местния пазар, така и при износ, е общата констатация на представителите на съда и митниците. По данни от митническата статистика от общо 275 заявления за нарушения, получени от нейната администрация през миналата година, само 3 са за чисто български продукти - хранителна стока, лекарство и козметика. Облеклата, обувките, аксесоарите, частите за мобилни телефони, слънчеви очила, козметиката, запалките и напоследък лекарствата са най-често задържаните фалшификати от митническите служби, информира експертът в Агенция „Митници" Гергана Чешмеджиева. По думите й в практиката напоследък се появява и обратният процес - български фирми се оплакват, че фалшификати на техни стоки, произведени също тук, се изнасят на външни пазари, където конкурират оригиналите. В агенцията имало сигнали от „Софарма", „Ален мак" и Националната лозаро-винарска камара. Друг вид нарушение, което зачестява, е, че стоката фалшификат се внася отделно от етикета и опаковката, каза Чешмеджиева. Според европейските регламенти на задържане подлежат и упътвания за употреба, документи за гаранция, лого, рекламни дипляни. Митническите служители обаче не могат да задържат партида фланелки, дори да подозират, че те са щели да бъдат маркирани с етикетите, хванати в преминал по-рано товар, обясни тя. Патентното ведомство е конфискувало само през миналата година 25 хил. фалшификата на маркови облекла, обувки, часовници и други потребителски стоки, съобщи експертът във ведомството Валя Станкова. От фирмите, притежатели на правата, са постъпили 76 искания за защита, съставени са 109 акта за нарушения. Глобата за фирмите нарушители е до 3 хил. лв. за първо провинение и до 5 хил. лв. за повторно. През 2007 г. в Патентното ведомство са подадени заявки за регистрация на около 7 хил. търговски марки по национален ред и още толкова - по международен, съобщи директорът в него Добринка Добрева. Между 15 и 20% от заявките обикновено получават отказ. Действащите марки са 43 хил. Прилагането на законодателството, трудното преследване на нарушителите и бавното решаване на споровете са най-честите слабости при защитата на интелектуалната собственост в страната. Това показа анкета сред 100 дружества, притежаващи търговски марки, осъществена от МБМД. Една пета от фирмите са се сблъсквали с имитация на своя продукт. Същевременно 43% са критични към собствените си познания в областта на интелектуалната собственост, а 37% все още не са наясно за икономическата изгода от защитата й. стр. 2