Максим Минчев, генерален директор на БТА: БТА преминава през 3 века, без да е прекъсвала

Максим Минчев, генерален директор на БТА: БТА преминава през 3 века, без да е прекъсвала
в. 24 часа
Паола ХЮСЕИН

- Г-н Минчев, няма друга толкова стара медия у нас като БТА - на 110 години. Лесно ли й е да работи? - С всяка година ни се увеличават клиентите, приходите и международните контакти, а заедно с тях и общественият престиж. Само тези 4 компонента са достатъчни, за да кажем, че БТА работи поновому. БТА е институция, стъпила в три века - XIX, XX и XXI. Не е прекъсвала никога работа, независимо от големите обществено-политически катаклизми, войни, смяна на обществено-политически системи -нито на 9 септември, нито на 10 ноември е спирала. Запазила е името си и продължава да излъчва всеки ден новини, които се ползват от пялото българско общество - медии, институции, дипломатически мисии, корпоративни клиенти - значи е жизнена. - Допреди няколко години БТА беше единствената агенция, сега има конкуренти. Справя ли се? - Появата на конкуренцията е прекрасна, защото когато човек стои на едно място, то обикновено се затопля. Като се случи, това води неизбежно до рутина, мързел и до успиване. Появата на нови структури - не бих ги нарекъл агенции, защото електронните сайтове също са ни голяма конкуренция, е само добре дошла, защото ни прави по-мобилни и адекватни. Трябва да се сложи ясна граница между националната агенция и другите частни структури. БТА излъчва официална информация в големи мащаби, която е предназначена не само за страната, но и за чужбина. Всички основни закони, които важат за агенционната журналистика - точност, обективност, бързина, в БТА се пречупват през много сериозната призма, че информацията трябва да е проверена. Не можем да си позволим да заложим на бързината, ако това е за сметка на достоверността и точността. Нашата информация винаги трябва да е потвърдена поне от 2 независими източника, за да излезе на пазара. Това е така, защото информацията и на БТА, и на националните агенции в другите държави се приема като последна, най-важната. БТА не може да си позволи да се опровергава. Може да уточним нещо, да се допусне неволно техническа или човешка грешка, но като цяло агенцията не си отменя информацията, защото тя винаги е проверена много внимателно. - По света агенциите оцеляват, като се включват в медийни групировки, в които има и телевизии, и радиа, и печат. БТА има ли подобни планове? - Малцина са тези агенции, които правят и телевизии - става дума за големите финансови организации, които отдавна са лидери на информационния пазар. Такива са "Бит файв", Франс прес, АР, Ройтерс, ДПА, последните години силно настъпва и китайската Синхуа, също и агенциите на Япония, Испания, Италия. БТА съобразно своите възможности също ще върви напред. Изграждането на новата ни система на пресклубове в страната, дигитализирането, което правим по-бавно, тъй като е свързано с финанси, и още ред неща ни дават надеждата, че скоро и ние ще можем да предлагаме по-голяма и по-добра услуга. Но не искам да го поставям като самоцел. През декември гръцката агенция АНА ни покани да видим новия им продукт -видеосервиз. Технически е напълно възможно и ние да го правим. Но едва ли това ще е следващата ни стъпка. По-скоро ако те са направили нещо, характерно за утре, ние имаме амбицията да направим нещо, характерно за вдругиден. По-конкретно няма да говоря, защото това, което ще правим, уви, е свързано с пари. - Преди години БТА имаше огромна кореспондентска мрежа в чужбина. Ще отваряте ли пак пунктове? - Не именно защото в света е настъпила промяна в цялостната информационна структура. Издържането на едни кореспондентски пункт се обезсмисля от наличието на алтернативни източници на информация. Кореспондентите ни трябва да са там, където България има трайни интереси, където присъствието на български политици, бизнесмени, културни дейци е по-наситено и не може да бъде обхванато от другите медии. Затова в момента е неизгодно да се поддържа пункт в Мексико или Делхи, но е почти задължително да има в Брюксел. От миналата година имаме щатен кореспондент именно там. - Възможно ли е държавните медни - БНР, БНТ и БТА, да се обединят и да пратят общ кореспондент някъде? - На някои места, където информацията е по-малко, такъв пул би имал успех. Но в Брюксел примерно, където всеки час се случва нещо, което кореспондира с политиката на държавата, е невъзможно един човек да отговаря за трите медии. - Как ще празнувате рождения ден на агенцията? - Човек използва, като има празник, да си почисти къщата, затова правим ремонт в сградата сега. По-важното е, че БТА днес влиза с добро самочувствие в юбилея си. Прави по близо 1000 информации на ден, което категорично я поставя между средните и големите агенции по света. Даже на изборите стигнахме до пиковата си граница над 1300 информации на ден. Излъчва над 600 снимки дневно от собствения си фоторесурс - над 30 фотокореспонденти в страната. Само ние предлагаме фотосервизите на АП, на европейската агенция ЕПА, ДПА и Синхуа. С всяка година увеличаваме бюджета на БТА. Тя е с особен статут и има държавна субсидия, защото има право и на собствена дейност, която да носи приходи. - Три пъти досега организирахте световни срещи на българските медии. Защо? - Добрата новина е, че ще има и четвърта среща през май в европейска столица с голяма българска диаспора, но още е рано да издавам всичко. Правим го, защото успехът на предишните срещи е повече от очевиден и защото българските медии по света продължават да растат. Чрез тези срещи те получават информация директно от майката родина. Текст под снимка Максим Минчев показва български вестник, издаван в чужбина. Текст под снимка На малката снимка долу - факсимиле от първия бюлетин на БТА от 16 февруари 1898 г., написан собственоръчно от първия й директор Оскар Искандер. стр. 16