Търговска тайна! А кой е търговецът ?

Търговска тайна! А кой е търговецът ?
в. Политика
Александър КАШЪМОВ, ръководител на правни екипна програма достъп до информация

Търговската тайна е едно от най-често сочените ограничения на правото на достъп до обществена информация. Според годишните доклади на „Програма Достъп до Информация" най-честите откази са основани на т.нар. несъгласие на трето лице. То обхваща именно търговската тайна и защитените лични данни. Кой знае защо, през годините най-защитени лични данни се оказаха тези на публичните фигури, а най-защитена търговска тайна - договорите, платени с пари на данъкоплатеца. Немалко откази на достъп до договори бяха оспорени в съда - сделките на правителството с „Майкрософт", консултантския договор на Министерството на финансите с „Краун Ейджънтс", закупените от БДЖ мотриси на" Сименс" -все за милиони във валута. Макар в редица случаи да са по-прозрачни от централната власт, местните също се оказват упорити в отказите. Дела се заведоха срещу откази да се предоставят договори от кметовете на Видин, Разград и Ловеч. Макар че в повечето случаи съдът отменя отказите, администрацията не само не смекчава, но дори „втвърдява" позицията си. За пръв път чухме преди година, че според Министерството на външните работи тайна са не просто договорите на България с частни фирми за лобирането относно събирането на иракския дълг и членството в Европейския съюз. Тайна се оказаха дори имената на фирмите. Впрочем случаят не е изолиран - според Изпълнителна агенция Военни клубове и информация тайна са имената на фирмите, участвали в търга за обществена поръчка - строеж на мястото, където се намираше Военноисторическият музей в столицата. Търговската тайна далеч не се свежда само до договорите. Достатъчно е някой документ да бъде обявен за тяхно приложение, и си имаме още търговска тайна. Понякога само изразът „търговска тайна", употребен в някой закон, подбужда администрацията да прилага ограничение на достъпа, без дори да е открила търговеца, когото защитава. Така например СЕМ обяви за такава тайна бланките за конкурсни книжа за кандидатстване за лиценз. Кой е търговецът, чиито данни се защитават, така и не става ясно. От изложените случаи се вижда, че именно уговорките между публични институции и частни фирми, платени с обществени средства, остават непрозрачни. Причината е както практическото нежелание да се предоставя информация - в много случаи, така и липсата на адекватна правна уредба. Нормата на чл. 31 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, която изисква засегнатите лица да бъдат питани за съгласие, няма аналог в модерните законодателства. Навсякъде основание за ограничаване на правото на информация е обективното наличие на „търговска тайна", а не субективното нежелание на получаващия пари от държавата аферите му да са публични. Наистина, в практиката си Върховният административен съд изтълкува закона в смисъл, че само реалното накърняване на права на фирма може да е основание за позоваване на „търговска тайна". И тук идва големият въпрос: а какво изобщо представлява търговската тайна? Понастоящем тя е дефинирана в Закона за защита на конкуренцията. На практика се казва, че всичко, което се отнася до дейността на търговеца, може да бъде обявено за негова тайна. Това се дължи на факта, че този закон предшества ЗДОИ и не държи сметка за прозрачността на управлението. На фона на тази обезпокоителна реалност, като светлина в тунела прозвуча сигналът от парламентарната комисия за борба с корупцията, че проблемът се осъзнава и му се търси законодателно решение. За да има ефект подобна инициатива обаче, трябва да бъде широко обсъдена и съобразена с международните стандарти. стр. 16