сряда, 13 февруари 2008 г.

Аня Дайнова, председател на асоциация ИМАГИНЕС на имиджмейкъри и специалисти по връзки с обществеността и управител на ПР-агенции CNR и CNR communicat

Аня Дайнова, председател на асоциация ИМАГИНЕС на имиджмейкъри и специалисти по връзки с обществеността и управител на ПР-агенции CNR и CNR communicatons: България се събуди с голф олигарх
express.bg
Милена БОЯДЖИЕВА

Маяковски написа в комунистическа Русия: „Когато говорим за Ленин, разбираме партията, когато говорим за партията, разбираме Ленин.” Днес в България на всеки е ясно – когато казваш голф, мислиш за Гергов, а когато казваш Гергов – мислиш за голф. По отношение на корупцията образът на българската държава е в ситуация на кризисен ПР.Това каза в интервю пред ЕКСПРЕС.БГ председателят на асоциация ИМАГИНЕС на имиджмейкъри и специалисти по връзки с обществеността и управител на ПР-агенции CNR и CNR communicatons. И още: Всяка година президентът Георги Първанов се занимава с просия и дори се гордее с това – как проси пари за болни деца. Костов пък използва техника в публичните комуникации, която се нарича „закачване на опашката на чужд имидж”. ПР-ите наричаме това „Малко куче лае слон.” Г-жо Дайнова, как определяте от комуникационна гледна точка посланията, които управляващата коалиция изпрати към обществото от курорта Хисаря? За срещата в Хисаря се разбра. Ако смятаме това за комуникационен успех, можем да го отчетем. Но от самото начало срещата беше обгърната в множество странности. Първо, слуховете за това, дали ще се сменят министри и зам.-министри. Тогава министър-председателят Сергей Станишев заяви, че някой използва медиите като пощенска кутия. Аз бих казала, че ако не искаш медиите да са използвани като пощенска кутия, ползвай ги за трибуна. Можеш предварително да кажеш съвсем конкретно какво се планира и какви теми ще се обсъждат. Останах изненадана и от подредбата на акцентите на тази среща, защото идеята й е добра: Редовно събиране на управляващите, за да обсъдят въпроси, свързани с живота на хората. Прегледах актуализираната програма и тя звучи достатъчно амбициозно, наистина е свързана с проблемите на хората. Очаквах това да излезе като основна информация. А топновината беше, че коалицията иска и следващия мандат. Това е странно поне по две причини. Първо, избирателите на партиите от тройната коалиция изначално не бяха щастливи от създаването й и стискат зъби да видят края на мандата. Година и половина преди финала им се сервира, че това не е краят, напротив. Оказва се, че тепърва тази коалиция ще се развива. Логиката изисква подобни програмни срещи, които се осъществяват преди избори, да бъдат обявени, насочени и запомнени като програма за човека. Какво коалицията би направила за него. Партиите от коалицията объркват хората, като казват, че те не са предизборна коалиция. Хем не са предизборна, хем ще управляват заедно. Явно, предварително не е било мислено за акцентите. Опасявам се, че по този начин тройната коалиция иска да покаже, че е единна срещу т.нар. парламентарна опозиция. Дава се много легитимация на много странно събраната парламентарна опозиция. Как се процедира в развитите демокрации в подобни случаи? Дали нещата са подготвени предварително, проличава и от това, което се запомня за тях. Например, тази пролет срещата в Давос, беше запомнена с това, което каза държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс: „Господ обича пияниците, глупаците и Америка”.С думите си тя показа три неща: „Знаем за проблема, спокойни сме достатъчно, че да можем да се пошегуваме и с Америка всичко ще бъде наред.” Достатъчно премерено и ще бъде запомнено. Другият пример е с губернатора на Калифорния Арнолд Шварценегер, за когото знаем, че е републиканец. Той каза: „Аз съм републиканец, женен съм щастливо за моята любима съпруга. Обичам я с нейните достойнства и недостатъци. Нейният недостатък е, че е демократ.” Това ще бъде запомнено така: „Ти имаш недостатък, демократ си.” Но от Хисаря чухме странното словосъчетание „хепиенд”… Заявка за следващ мандат не може да съдържа думата „енд” (край, бел. ред.) Неуместно е. Политическата класа в България започва да разбира, че комуникацията е нещо много важно. Стараят се да направят нещо и вече идва моментът, в който те вече ще си ядат палците, като виждат колко години са изпуснали в това отношение. Ако екипите на коалицията бяха готови, щеше да проличи как се подготвят важни за едно правителство послания. Същото се отнася и за изявата на президента Георги Първанов от края на януари, което аз наричам „mega event”. Същото стана и в Хисаря, наричам срещата „мини Давос”. Поантите трябваше да се подберат правилно. Управляващите трябваше да изчакат отразяването и коментирането на тази среща и чак тогава да се говори за следващите избори. Иначе задаването на хоризонт година и половина напред е правилно и грамотно. Това е сериозна крачка напред. Досегашната безумна практика да се правят блиц-кампании в последния момент е и неуважение към електората, и унизително за самите участници. Тази заявка 500 дни преди изборите е добра, проблемът пак е във формата. Но е малко странно да наричат срещата семинар… Семинар е форма на обучение, обикновено за студенти… Тук пак не е уточнено решения ли се вземат, щрихи ли се чертаят или някой някого обучава или просто разсъждава. Когато се вземат решения на държавно ниво и да ги наричаш семинар, е малко особено, поне по мое мнение. Какво най-много Ви липсваше от вестите от Хисаря? Очаквах в тази актуализирана програма да има два важни за мен акцента. Единият аз наричам „нетърпимост към корупцията”, но може да се нарече, както намерят за добре. За съжаление, през последно време думата „корупция” се е залепила за България невероятно силно. Според мен по отношение на корупцията образът на българската държава е в ситуация на кризисен ПР. Ако тръгне приказката „Елате в България – корупция на живо all inclusive”, много трудно ще се изчисти. Но това е единственият пункт, по който и опозицията, и управляващите, са на едно мнение: Да, корупция има. Аз лично не искам да слушам къде корупцията е била повече – при „Орион” или „Олимп”. Целият политически корпус признава, че има корупция. Това не е ли повод за съвместни усилия за изчистване на образа на България?! А коя е втората тема, до която управляващите не се докоснаха? В програмата очаквах да видя и стратегия за създаване на високотехнологични медицински центрове. Защото България произвежда и ще продължава да произвежда пациенти за чужди икономики. Всяка година президентът Георги Първанов се занимава с просия и дори се гордее с това – как проси пари за болни деца. Сега наблюдаваме как се събират средства за момичето, прегазено от Максим Стависки. 80-те хиляди лева, които съдът определи Стависки да изплати за лечението й, не са достатъчни, се казва в кампанията. Все пак трябва да се пътува до Израел, да се настанят някъде Мануела, да й се направят изследванията, после тя да бъде оперирана и накрая следва рехабилитация. Страхувам се да помисля за каква сума става въпрос. Не е ли време правителството да се замисли за изграждането на високотехнологични медицински центрове? Едно е да се отиде до Израел, а съвсем друго – до София. Убедена съм, че в България има добри лекари! Може би правителството има други приоритети, например създаване на държавна фирма за голф туризъм? Да, изключително съм учудена от това внимание от страна на държавата, особено на един министър от червената квота, към голфа. Особено след като видях и интервюто на субекта, който пряко е заявил, че има интерес от този проект. Рекламния бос Красимир Гергов ли имате предвид? Да, точно него. Виждаме и министър-презентатор. Това за мен също е нещо ново – министър да се опита да убеди колко важен е този частен проект за България. Нека уточним за читателите на ЕКСПРЕС.БГ. Става дума за министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов. В четвъртък той предложи на правителството да бъде одобрена държавна голф компания, който да осигури земи край Балчик на частните инвеститори, които да изграждат на тях игрищата… Съчетанието на думите „голф” и „стратегия”, като държавническо мислене, е странно на фона на най-важното за хората – корупцията и здравето на българина. Излиза субектът, казва „Аз имам интерес” и веднага министърът защитава този проект. Това означава, че България осъмва с една комбинация, което означава, че има олигарх. За първи път има ситуация, в която една страна казва, че има интерес, а другата, министърът, го защитава. Има ли съмнение, че този човек, който казва, че има интерес и с него влиза в държавна стратегия, има много власт? Ще припомня един стих на Маяковски, писан в комунистическа Русия: „Когато говорим за Ленин, разбираме партията, когато говорим за партията, разбираме Ленин.” Днес България на всекиго е ясно – когато казваш голф, мислиш за Гергов, а когато казваш Гергов – мислиш за голф. Дори да беше останал анонимен, на всички щеше да я ясно за кого става дума.Нивото на самочувствието и безнаказаност води до там, че спокойно се дават интервюта и се легитимира в публичното пространство: „Аз имам интерес и го демонстрирам!” Как, изхождайки от този скандал, гледате на поискания от опозицията вот на недоверие към правителството заради корупцията? Вотът се иска за корупция във високите етажи на властта. Като че ли по другите етажи няма корупция, но щом опозицията се цели към високите етажи, О.К., от някъде все трябва да се започне.Но за мен е малко странен опозиционният състав, който иска този вот. Коя част на този състав приемате за странна? На първо място този отлюспък или отрастък от НДСВ, на когото не съм запомнила името. Те се нарекоха „Българска нова демокрация” (БНД)… Новата българска демокрация настоява за смяна на правителството, като има министри в него. Това опозиция ли е? Дистанцирани ли са те от министрите си, или не? Те се образуваха преди три месеца.Чак сега ли разбраха, че има корупция? Сега ли тя стана толкова болезнена за тях, че са готови да се обединят с Иван Костов?! Ще признаете ли, като специалист по публични комуникации, че Костов винаги успява да си намери място в новините? Той използва добре познатата техника в публичните комуникации, която се нарича „закачване на опашката на чужд имидж”. Показа го по време на визитата на руския президент Путин, когато направи „микро „Тянанмън” в градинката пред „Кристал” и вдигна лозунг: „Putin, go home!” Това е смешно до втръсване, защото и Русия, и г-н Путин, и досега ползват подаръка на България – кирилицата. И руският президент щеше да разбере лозунга не на английски, а на кирилица, ако искате – на български език. Другият случай беше поведението на Костов и неговата партия по случай приемането на ГЕРБ в Европейската народна партия (ЕНП). Всички разбрахме - Борисов вече е в ЕНП. Но Костов гласува „въздържал се” и получи информационен повод да се появи в медиите. ПР-ите наричаме това „Малко куче лае слон.” Но когато медиите отразяват събитието, се появяват и кучето, и слонът. Но в случая се задоволява интересът на „малкото куче”. Същото е и с вота на недоверие. Но г-н Костов трябва да е по-сдържан, когато се говори за корупция. Надявам се, че е успял да види филма по Нова телевизия за г-н Петър Стоянов и да е чул какво каза президентът до 2002 г. за Иван Костов и корупцията… 12.02.2008

Няма коментари: