Доц. Георги Лозанов: Медиите са анатомията на демокрацията

Информационна агенция “Фокус” - Общество
Доц. Георги Лозанов: Медиите са анатомията на демокрацията



Денят на родната журналистика съвпада с празникът на българската писменост 24 май. Дали съвременните журналисти са просветители? С какво те допринасят за развитието на гражданското общество на България? Кои са темите, по които медиите мълчат и тези, по които никога няма да спрат да говорят? Що за език използва публицистиката в изборно време? Власт на какво е „четвъртата власт”? Това са само част от въпросите, които медийният експерт доц. Георги Лозанов коментира за Агенция „Фокус” по повод 24 май – деня на журналистиката в България.

Фокус: Успява ли днешната българска журналистика да допринесе за изграждането на гражданско общество?
Доц. Георги Лозанов: За съжаление през последните години в това отношение има известен спад на гражданските настроения и действия. Причините за това са много и сложни. Във някакъв смисъл, за съжаление, дори влизането ни в Европейския съюз създаде усещането за това, че гражданските каузи са вече реализирани. Има едно оттегляне от тази активност и то до голяма степен минава и през медиите. Това пък води до едни общи конформистки нагласи в медийната среда и оттеглянето на гражданските енергии по-скоро в блогърската среда и Интернет. Там сега е сферата на една нова организация и една нова активност на гражданското общество. Може би най-характерният израз на това бяха протестите през януари. Тогава тази гражданска енергия напусна виртуалната реалност и влезе в социалната. За съжаление тези протести до голяма степен бяха компрометирани целенасочено. Не бих казал, че Интернет в момента има най-голямо влияние, но Интернет като медия в момента е най-граждански активната територия. Но все още Интернет е маргинална медийна среда, особено за България, което пък по обратна логика й дава много по-голяма свобода.
Фокус: До колко можем да наречем власт „четвъртата власт” и кои са примерите в новата история на България, когато медиите са се проявили като такава?
Доц. Георги Лозанов: Първо, трябва да кажем какво представлява „четвъртата власт”. Тя не прилича на другите власти. Това не е власт на медиите върху аудиторията, както често се мисли. Това е власт на аудиторията чрез медиите върху властта. Така да се каже „четвъртата власт” се случва и проявява в критическата функция на медиите по отношение на властта. Това разбира се е в ползва на крайния потребител. Ако питате кога се е появила като власт, трябва да видим кога медиите са проявили за пръв път своята критическа функция по отношение на властта.
Фокус: Често под „четвърта власт” хората разбират медиите като средство за манипулация на властта над обществото.
Доц. Георги Лозанов: Това даже не е същинска медийна стратегия и политика. Това е натиск върху медиите, това е зависимост на медиите. Това не е тяхната власт. Някой друг използва медиите за целите на собствената си власт. Ние говорим, че медиите реално са власт в обществото, формират обществено мнение и водят до социални промени, което успява да оказва критическа функция по отношение на властта. Защото вижте – демократизацията на властта зависи от това до колко тя е постоянно обект на критическо влияние. В този смисъл медиите са част от анатомията на демокрацията. Съвременна демокрация без медии не е възможна и то именно заради способността на медиите да наблюдават технически властта. На мен ми се струва, че дори през годините на преход в определени периоди, особено в началото, те имаха много силни критически рефлекси по отношение на властта. Сега частично са го загубили.
Фокус: Как определяте журналистическия език в момента – преди изборите?
Доц. Георги Лозанов: Журналистическият език имаше една крива на развитието през тези 20 години преход, имаше една степен на брутализация и вулгаризация на езика, когато влезе в доста жълти регистри. Аз мисля, че полека лека българският език и журналистика излизат от този начин на говорене. Той остава по-скоро в жълтата и то в компроматно жълтата преса. Медиите се връщат към един професионален журналистически език. Тук въпросът е, че освен на какъв език говориш, трябва да има и какво да кажеш.
Фокус: Кога е по-добре да се замълчи и кои са темите, по които обикновено мълчи родната ни журналистика?
Доц. Георги Лозанов: Никога не е добре да се мълчи. Теми табута няма в българската публична среда. Такива имаше през комунизма и тоталитарните общества. Медията трябва да може да говори за всичко. Има някакви граници, които са свързани с национална сигурност, по отношение на които се очаква, че медията няма да прояви интерес. За съжаление често, това са опити властта манипулативно да скрие определени свои действия и своето поведение зад високи термини, като национална сигурност. На мен ми се струва, че колкото по-малка е територията на тайнственост в едно общество, толкова по-демократично и свободно е то. Опитът да се каже, че нещо трябва да бъде премълчано в полза на националната сигурност или на следствието, в 90% от случаите е опит медиите да бъдат подчинявани и да бъдат вкарани в манипулативна схема.
Фокус: Какво имате предвид под „подчинявани”?
Доц. Георги Лозанов: Да, това кара медиите да бъдат подчинявани и да им се отнеме критическата рефлексия.
Фокус: Често срещано явление ли са „подчинените” медии в България?
Доц. Георги Лозанов: Има силни зависимости в медиите, които обаче са доста сложна система. По-скоро става дума за мрежа от корпоративни интереси, в които медиите за да оцеляват, участват. Това е формата на подчиняване. Като се започне от влияние на рекламодатели, та се свърши до политически ангажименти, които преди изборите си личат най-силно. Това е фактически новото лице на цензурата. Това не е цензура с удряне на юмрук по масата или със звънене по мобилен телефон, както от времето на Жан Виденов. Но това е една пълзяща, и в този смисъл, много по-лесно проникваща цензура.
Фокус:Можете ли да определите кои са личностите от миналото, от които съвременните журналисти трябва да вземат пример и трябва да се учат в областта на медиите?
Георги Лозанов: Мисля че поначало свързването на някакви много важни примери на демократична медия с предишното социалистическо общество, не са адекватни. Защото независимо, че там имаше хора интелектуалци, които имаха език, за да се измъкват от капаните на идеологическите норми и на цензурата. Беше измъчено говорене, това не е типичният демократичен образ на журналистиката. Мисля че съвременната българска журналистика трябва да си създаде нови, свои образци, а не да търси опити в миналото и да отива в миналото. Още повече, медийното време е страшно бързо време. Новите подходи се сменят твърде ускорено. Нека да си спомним опита в началото на прехода, да бъдат възобновени заглавия в пресата например от преди 9 септември 1944 година, когато те са имали, разбира се, своите професионални демократични качества. Този опит се оказа напълно безперспективен, просто защото за 50 години, независимо от това, че тази журналистика има своята стойност, не може да бъде пренесена през времето за 50 години. Медийното време е много бързо време. Така че, да не си създаваме кумири, да повторя тази библейска заповед.
Фокус: Оценява ли се професията по достойнство?
Георги Лозанов: За съжаление, тъкмо заради това, че през професията минаха много манипулации, много форми на зависимост. Много от лицата, които се представят за журналистика, въобще не са журналистика, а изпълняване на поръчки. Почти на различни нива и приети по различна причина. Заради това, общо взето няма голямо доверие в журналистиката. И кризата на елитите, която мина през политическият елит преди всичко, а и през другите елити, се отрази и на професионалния елит на българската журналистика в момента. На нея й предстои да си създава своите авторитети, в които хората да имат доверие. Разбира се, от друга страна, медията работи. Едно лице, което се появява не екрана особено, а и въобще често в медията, започват хората да го чувстват близък, да се чувстват близки с него и някак си естествено това му се отдава. Това създава едно предварително доверие. Трябва да оценим нещо, така или иначе журналистиката, особено в началото на прехода, медиите до голяма степен изнесоха промяната на своя собствен гръб. Така да се каже – тя се случи преди всичко в медията, а после в реалността.
Фокус: Има ли някакви международни медийни стандарти, които трябва да догони България?
Георги Лозанов: Те са всеизвестни. Смятам, че има например, свързани с лична неприкосновеност. И то не личната неприкосновеност на публичните фигури, които имат много по-нисък праг на неприкосновеност, а лична неприкосновеност на хора, които не са свързани с взимането на важни решения и засягат живота на обществото. Тази лична неприкосновеност, съвременната медия непрестанно има склонност да пренебрегва това човешко право. Това е свързано и с форматите. Личната неприкосновеност е един стандарт. Друг стандарт, който бих посочил е, че жетвите на престъпления и трагедии не бива да бъдат така показвани в медиите, че да стават повторно жертви. Чуждото страдание, като че ли дава възможност за по-голямо влияние върху аудиторията на медията. Затова по някой път медията пренебрегва чисто човешката мъка и болка. Това винаги е много грозна медийна картина. Бих посочил също и един съвсем прост стандарт – доказването на информацията през два независими източника. А оттам и въобще стабилността на информацията. Това също продължава да не бъде стандарт, който да се спазва. Освен това има един така наречен политически коректен език свързан с толерантността към различието, който все още не може да влезе достатъчно в българската медия и да се превърне в естествена природа на журналистическото говорене. Този език е характерен за европейските общества. Тоест няма някакви специални стандарти, които се нарушават, но степента на спазване е много ниска.
Фокус: Дали може в бъдеще да очакваме санкции във връзка с тези проблеми?
Доц. Георги Лозанов: Аз не мисля, че санкциите са голям инструмент в областта на журналистическите практики. Въпросът е това да стане естествена природа. Да стане ценно. Знаете ли какво е ценността? Ценността е врязана вътре в човека норма. Аз се надявам да се появят поколенията журналисти, и те започват да се появяват, за които това да бъде естественото им състояние и мислене, така че те да не могат по друг начин въобще да показват нещата и да говорят за тях. Само така тези ценности ще станат общи. Ако се надяваме, че чрез санкции и някакъв орган, който ще санкционира, ще постигнем нещо – до сега опитът не ни е дал такова потвърждение. Зная един много типичен случай. Създаден е един орган, който трябваше да помогне по някакъв начин за ценностната стабилизация на медийната среда. Той по-скоро стана част от нейните зависимости и през него текат обратните процеси на това, за което е създаден.
Фокус: Често ли се случват така наречените конфликти на интереси в медиите и какви са механизмите за преодоляването на подобни конфликти?
Доц. Георги Лозанов: Аз съм работил по такъв проект за конфликт на интереси преди две-три години. Те са по много посоки. От дребните подаръци, които търговски субекти правят, за да привлекат внимание до типичното за българите, топло братовчедско отношение при изпълнението на професионалните роли. Личният контакт става от изпълняването на обществени интереси. Конфликтът на интереси обаче, е нещо, което трудно се диагностицира и това е работа на професионалната среда в една медия. Самите колеги в отношенията помежду си и дори в неудобството по отношение на колегата, това е пътят, по който конфликтът на интереси може да бъде овладян. В това отношение има една стара позабравена дума „Редколегията е важна, когато вътре в самата медия, е създадена от самите журналисти, и тя наблюдава собствените им действия и собствените им мотивации”. Тази редколегия би могла да има роля в това да предпазва от конфликт на интереси.
Веселина ФОТЕВА