Рекламите "крещят" в тв ефира

Труд - 16 стр.
Рекламите "крещят" в тв ефира

Соня СПАСОВА

Колкото повече, толкова повече. С това правило на Мечо Пух може най-лесно да се обясни защо рекламите „крещят" в тв ефира. Понякога техният звук е дори два пъти по-висок спрямо останалата продукция, която те прекъсват.
Някои от слотовете „пищят" просто защото включват звънене на телефон, което раздира сърцето, или пък са на фона на рок музика. В други случаи по-високият звук може да бъде и резултат от субективно усещане - особено ако са в паузата на филм, в който преобладават „тихите" сцени. А истината е, че цялото звучене на рекламите се обработва, за да станат те „по-контрастни", обясняват спецовете. С други думи -за 30 секунди, колкото траят клиповете обикновено, средната мощност на сигнала е по-висока от нивото на останалата програма. Целта е една - зрителят да види и да чуе за продукта, който се продава. Дали връзката е правопропорционална, е доста спорно. Успоредно с шума нараства и рискът, вместо да се заинтересува, човек да се пресегне към дистанционното и да изключи звука, докато мине рекламната пауза. Все пак не е нужно съседите му да разберат коя телевизия гледа само като чуят през стената рекламната й „шапка". „Това си е селски тарикатлък - виковете няма да ви убедят, че трябва да купите дадена стока", смята рекламният експерт Антоан Хлебаров. Според него има и много „кротки" реклами, които обаче са с голяма ефективност.
Естествено вина за „крещенето" имат не само авторите на рекламните слотове, но и телевизиите. Все пак частните медии разчитат именно на рекламата и за тях е много важно да я представят така, че зрителите да й обърнат внимание. Под сурдинка се носи слухът, че телевизиите си „затварят ушите" пред по-високия звук на клиповете на рекламодателите и така им дават бонус към излъчването. „Тук е като в джунгла. Нито една телевизия не е определила точните параметри за студията, които произвеждат реклами. Досега само от анимационния канал „Джетикс" са ми подавали изисквания за звука", обяснява Марио Балтаджиев, шеф на студио М BOX, което озвучава реклами и предавания. Според него само цифровизацията на тв ефира, която трябва да случи след 2-3 г., може да реши проблема.
Обикновено най-високото ниво на излъчване на тв продукцията е -12 децибела (например, когато избухне кола в щатски екшън - бел. ред.), обяснява Кирил Петрушев-Бъсти, тонрежисьор в „Камера". Случвало се е обаче звукът в някоя реклама да стигне до -6 децибела, допълва той.
„Една от причините рекламите да са с по-високо ниво е тази, че при тях звукът е по-динамичен и има повече звукови източници. Все пак това са реклами, а не телевизионен театър", казва Иван Георгиев, шеф на дирекция „Технологии и технически средства" в БНТ. По думите му рекламите постъпват в държавната телевизия готови,но с различно ниво на звука. „БНТ спазва техническите стандарти и при обработката и монтирането на блоковете се изравнява и звуковото ниво на рекламите", казва той. Нито в Комисията за регулиране на съобщенията, нито в Съвета за електронни медии (СЕМ) обаче следят нивото на звука на рекламите, установи проверка на „Труд". Не са получавали и жалби от зрители.
„Вероятно всичко се прави, за да се привлича вниманието на гледащите. Ние бихме могли да се самосезираме, но и за това трябва да имаме сигнали от нашия мониторинг", коментира Мария Стефанова от СЕМ. „Крещенето" в рекламните паузи не е проблем само за българския зрител. Преди месец сенаторката от Калифорния, САЩ, Ана Ишу предложи законопроект, наречен Акт за приглушаване на шума от тв рекламите. Според нейната идея федералната комисия по комуникации трябва да забрани да се излъчват такива, които са на по-висок звук от програмите, които прекъсват. „Писна ми не само да падам от дивана, но и да излизам от вкъщи, когато започва рекламната пауза", обяснява Ишу.
***
Текст под снимка
Това е една от рекламните шапки на БНТ 1. Освен визуално началото на рекламния блок по телевизиите често се отличава и звуково от останалата продукция.