КАДРУВАНЕТО В КРС ДАВИ ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИТЕ

Банкер - 27 стр.
КАДРУВАНЕТО В КРС ДАВИ ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИТЕ



Огромната власт и контролът над пазар, формиращ изключително сериозни финансови потоци, доведе през последните няколко години до големи деформации в регулирането на българския телекомуникационен сектор. Която и политическа сила да управлява страната, неизменно назначава свои хора на ключови позиции в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Изключение от това неписано правило не направи и тройната коалиция, която на финала на мандата си успя, чрез законодателни промени, да се „окопае" в регулатора до 2015 година. По подобен начин през 2004-а НДСВ назначи Гергана Сърбова за председател на КРС и така си гарантира безпроблемната продажба на БТК. Броени дни след като сделката приключи, тя напусна, но веднага стана административен директор на теле-кома, при положение че дотогава в компанията такава длъжност изобщо не съществуваше. Подобно „преливане" на кадри между институциите и големите играчи на нашия пазар не подмина и „Мо-билтел", където в борда на директорите и досега са бившият „жълт" министър на транспорта Пламен Петров, както и заместникът му Николай Николов.
Проблемът е, че кадруването спъва реалната либерализация на сектора, както и изпълнението на ангажименти, поети от страната ни като член на Европейския съюз. Това няма как да не предизвиква реакции от Брюксел. Да не забравяме, че сегашният председател на КРС Веселин Божков бе назначен в края на 2007-а, но едва след като от ЕС обявиха, че започват наказателна процедура срещу България заради липсата близо девет месеца на легитимен шеф на комисията.
Явно обаче никой не си е извадил поука и регулацията в телекомуникациите продължава да се осъществява повече с тояга, отколкото с морков. Преносимостта на номерата между мобилните оператори беше въведена едва през април миналата го- i ^^ дина, и то отново след натиск от белгийска-
та столица, а само преди дни бе открита нова наказателна процедура срещу държавата - този път заради неизпълнението на поетия ангажимент от 1 януари 2009-а всеки потребител на фиксирана мрежа да може да смени телефонния си оператор, като запази същия номер. Това би трябвало да даде възможност и на алтернативните телекоми да стъпят на пазара, който сега буквално е узурпирай от БТК. Бившата държавна компания държи 97% от фиксираната телефония и без съмнение ще е най-ощетената от въвеждането на стационарната преносимост. Само че нещата са така само на теория, а реалността е доста по-различна. Наистина, непосредствено след като дойде последното предупреждението на Евросъюза, КРС обяви, че е необходимо до средата на юни преносимостта на фиксираните телефони да е факт. „Няма да допуснем да се премине към следващи етапи на наказателната процедура, наложена от Брюксел", каза председателят Веселин Божков. По думите му глоби от 1000 до 10 хил. лв. седмично очакват оператора, който не изпълни решението на комисията, а отделно лицето, което представлява компанията, ще бъде глобявано до 1000 лв. седмично. Въпросът е, че самите оператори не могат да се разберат помежду си за правилата, по които ще се осъществява преносимостта.
„Условията в момента изобщо не са добри. Под натиска на КРС се приема една процедура, която реално няма да работи. Тя трябва да се промени, в противен случай за пореден път губещи ще бъдат българските потребители", коментира за „БАНКЕРЪ" Теодор Захов, председател на сдружението, обединяващо алтернативните телекоми. Според него цената за смяната на номера ще е твърде висока - 25 лв, и то без ДДС. Другата спънка е прекалено дългият срок на операцията - 25 дни. За сравнение, в някои страни от Европейския съюз преносът на стационарен номер е безплатен, а средният срок за смяна на оператор в общността е около седем дни.
Процедурата предвижда клиентът първо да подаде писмено заявление до доставчика си, че желае да пренесе телефонния си номер. В рамките на два работни дни се издава сертификат, който се внася в офи-сите на новия оператор. Тоест човек ще е принуден да посети и двете компании, което без съмнение ще намали драстично бройката на мераклиите, желаещи да сменят доставчика си на фиксирана телефонна услуга.
Най-подготвеният конкурент на БТК засега като че ли е „Некском". фирмата вече обяви, че подкрепя въвеждането на преносимостта на фиксирани номера и има готовност максимално бързо да предложи атрактивни условия за всички потребители на стационарни телефони. „Етапът на подготовка завърши и вече имаме реална възможност да посрещнем всички желащи да пренесат фиксирания си телефон в нашата мрежа", подчерта маркетинг директорът Иван Павлов.
В „Некском" са убедени, че хората ще тръгнат да си прехвърлят номера към нов оператор, ако той е готов да им предложи по-добро качество, цена и обслужване. В този смисъл операторите ще са още по-мотивирани да подобряват качеството на услугите си и да оптимизират цените, за да привлекат по-голям брой потребители в своите мрежи.
Дали тези светли перспективи действително ще се реализират, днес е трудно да се каже. Безспорно е обаче, че заради прекалено голямата бумащина далеч по-дългоочакваната смяна на мобилен оператор със запазване на номера не даде кой знае какви резултати. От април до декември миналата година от тази възможност са се възползвали едва около 24 хил. души, показват данните на „Мобилтел", „Глобул" и „Вивател". Като нищо същото може да се повтори и с фиксираната телефония. Така либерализацията пак ще си остане само на хартия, а алтернативните телекоми ще продължат да роптаят срещу почти пълния пазарен монопол на БТК. В Комисията за регулиране на съобщенията добре осъзнават ситуацията, но не предприемат никакви съществени мерки, за да променят статуквото.
***
Страната ни успя да се размине на косъм със санкциите заради забавеното въвеждане на телефона за спешни повиквания 112. Сега е надвиснала нова заплаха - този път заради забавената преносимост на фиксираните номера.
***
Комисията за защита на конкуренцията наложи през седмицата имуществена санкция от 155 375 лв. на БТК. Производството е образувано по молба на „Глобул" за установяване на евентуално извършени нарушения при предоставяне на програмата на телекома „У дома 250". Планът включва 1000 минути за провеждане на селищни и междуселищни разговори, 250 минути за международни разговори и за връзка към мобилната мрежа на БТК срещу месечен абонамент от 24 лева.
Антимонополното ведомство е установило, че в писмо до Комисията за регулиране на съобщенията БТК е заявила изменение на цените на фиксираната гласова телефонна услуга за абонаментния план „У дома 250" с включени до 250 безплатни минути и към мобилната си мрежа. В отговор регулаторът е определил, че заявените цени са несъответстващи на закона и е дал задължителни указания за изключване на разговорите към мобилната мрежа от абонаментния план. От своя страна БТК е предложила промяна на ценовите условия и е изключила безплатните минути към мобилната си мрежа от абонаментния план, но месец по-късно ги рекламира с масирана кампания.
Според Комисията за защита на конкуренцията поведението на БТК не отговаря на добросъвестната търговска практика. Дружеството е провело рекламна кампания на продукт, за който е знаело от задължителните указания на регулатора, че не отговаря на законовите изисквания и по този начин реално е подвело потребителите.