Уляна Пръмова иска да закрие „Поглед”
в. Новинар
Румен Леонидов
От името на журналистическите дружества в БНТ седем служители на държавната медия са изпратили писмо до УС на СБЖ , в което се оплакват от в. ”Поглед”. В писмото се казва: ”Ние сме свидетели на вестник, който се списва по-скоро като „жълто” издание. Имаме чувство, че като че ли, седмичникът на СБЖ е използван за анонимни нападки срещу национални институции, обслужва политически, корпоративни и личности интереси. В този си вид „Поглед” не е нашия вестник. Призоваваме ви, час по-скоро да инициирате дискусия за това какъв трябва да бъде печатния орган на СБЖ, а ако той продължава да изглежда по този начин, ние категорично настояваме за неговото закриване.” Какъв е поводът за този спонтанен гняв, защото журналистите от БНТ скачат и заплашват, че ще посегнат на свободата на словото, на което уж са призвани да служат? Как така журналистите от единствената ни обществена медия искат да бъде закрита друга медия, при това издание на СБЖ? Какво пак е сторил седмичникът „Поглед”? Поводът е прост като постна леща – публикувана статия за задкулисието в БНТ. В нея се цитира отчетът за касовото изпълнение на бюджета за 2007 г., от който става безпощадно ясно, че обществения ни тв-канал е реализирал катастрофално ниски рекламни постъпления. При план от 12 180 640 лв. (само от реклама, без спонсорство), медията е вътре с около 4 млн. лв. За миналата година от реклами екипът на Пръмова е успял да се добере едва до 3-4 млн. евро, което, според експертите, било по-малко от рекламните постъпления на голям всекидневник, от някои по-яки кабеларки и дори от едно-две луксозни списания, излизащи в тираж по 5-6000 броя. Драстичният финансов спад започнал през 2005 г, когато днешната шефка кара първия си началнически мандат. Вече трета година тендецията е постоянна. Държавната ни телевизия не само вече е отстъпила лидерските си позиции по гледаемост, но нейният дял в рекламния пазар все повече намалява. Подозренията са основателни, тъй като това ръководство освобождава всички печеливши медийни ниши, в които от години БНТ е монополист. Само от спирането на „Всяка неделя” всяка година тя губи по 1 млн. лв. Това е най-гледаемото време в неделя между 17 и 20 ч. До идването на Уляна Пръмова обществената медия е била без конкуренция в този програмен пояс. Днес той се оказва харизан на Би Ти Ви и Нова. Ръководството решава да премести и най-масово гледания сериал “Дързост и красота” от обичайното време около 18 часа по Гринуич, в крайно мъртвите за рекламодателите часове – малко преди обед. Така БНТ закла златната си кокошка. Преди да се въведе в действие това управленско решение, най-рейтинговият сериал за всички времена и телевизии вкарва годишно в Канал 1 по 16,5 часа реклама. От което централната медия губи всяка година по още 1 млн. лв. В освободения доброволно времеви пояс - от 18 до 19 часа - конкуренцията светкавично разполага новозакупените си скъпи сериали. Както се отбелязва в статията - сякаш са знаели предварително какво ще стане. Поредният саблен удар срещу БНТ според публикувания анализ, се нарича Европейско първенство по футбол 2008. И тук БНТ успява максимално да улесни прогреса на своите медийни конкуренти. Канал 1 някак си изпуска да реагира на време и не успява да купи правата за излъчване на първенството. За сметка на БНТ през това лято кабеларката “Диема” ще се задави от реклами. За какво става дума – за проспани възможности или за пропуснати ползи срещу комисиони? Така за пръв път в историята си Канал 1 няма да излъчва европейското първенство по футбол, което го лишава най-малко от още 6-7 млн. лв. Толкова е приходът от рекламите пускани по време на Световното по футбол през 2006 г. На тези питания БНТ отвръща като богиня - с ледено мълчание. Но понеже пред фактите и боговете мълчат, ръководството дава думата на своите подчинени служители. И те спешно мобилизират бойния си 7-членен отряд от послушници. И както в годините на социализма, те сядат и почват колективно да съчиняват своето “кърваво” донесение до УС на СБЖ. И от името на цялата журналистическата гилдия в БНТ молят СБЖ да затвори завинаги устата на своя вестник . Вместо да потърсят публична отговорност от своите държавни началници и да поискат прокуратурата да се намеси, съчинителите на това без/партийно писание се държат като лично засегнати. Сякаш, ако е имало далавера, и те са се облажили от нея. Но едва ли са – борбата им не е за софрата, а за щата. Това, че са щатни души, им е простено. Че не умеят едно писмо от свое име да напишат, майната им, толкова могат... И сигурно заплатите им са ниски, но още по-ниско развито е чувството им за професионален срам. Което вече е непростимо – седмината ще останат в историята на българската журналистика най-вече с уникалната си подписка да се закрие вестникът на българските журналисти. И по тази причина те вече не би трябвало да се чувстват като част от „четвъртата власт”, каквото и у нас да означава тя. стр. 9
