Рекламата на туризма ни - неандерталец в света на цивилизацията

Монитор - 11 стр.
Рекламата на туризма ни - неандерталец в света на цивилизацията



Лиана ПАНДЕЛИЕВА
Годишният бюджет за реклама на България като туристическа дестинация от 5 млн.лв. е толкова мизерен, че се стигна до почти отчаяния ход на Държавната агенция по туризъм (ДА Т) да облепя български тирове срещу 1000лв. парчето с името на държавата и запазения ни знак и така да се носим по аутобаните на Европа. Една маяка, но неприятна подробност е, че на Запад тировете могат да се движат
предимно в тъмната част на денонощието и едва ли под светлината на фарове от преминаващите край тях коли платнищата им ще предизвикат порив за пътуване към България. Според представители на туристическия бранш сумите, които трябва да се отпуснат за реклама на сектора, са в диапазона между 20 и 100 млн. лв. Но дори тези пари да са 200 млн. лв., пак остава въпросът кой точно ще направи стратегията за реклама и кой ще създаде модерната ви-зия на посланията, та да не приличаме за пореден път на неан-дерталци в света на цивилизацията. Апетитите на няколко частни лица, обединени под шапката на поредната гръмогласна асоциация, която ще оправя рекламата в туризма ни, предизвикаха такъв неистов гняв в гилдията, че за първи път тя се обедини. Туро-ператори, хотелиери, инвеститори и организации застанаха вку-пом зад председателя на ДАТ Анелия Крушкова и предотвратиха отстраняването й от поста. Ако тази година не изплуваме, отиваме на провала, категорично заяви Донка Соколова, председател на БАТА. Нужна ни е качествена, масова и модерна реклама. Дотук добре. Каквое нивото на разбирането за реклама от страна на сектора обаче, може да се види не само по държавното участие на световни и регионални форуми, а по това какво предлагат ангажираните в туристическата дейност като послания. Рекламните материали предизвикват най-голямо отчаяние, защото в болшинството си разкриват ограниченото и нетърговско мислене на своите поръчители. Проблемите на националната туристическа реклама условно могат да се разделят на три: неясна визия за модерна реклама, неясно е кой, къде и как решава какво да се рекламира и не е известен местният, сезонен и национален продукт, който да се рекламира.
От години се води спорът дали щандовете на ДАТ по световните изложения са красиви и функционални. Като се има предвид, че по ЗОП на конкурсите печели този, предложил най-ниска цена, всички истински качествени и впечатляващо красиви проекти досега са отпадали. Сигурен източник от ДАТ каза за "Монитор ", че и за изложенията за идната година е спечелил най-грозният от всички предложени проекти, който с помощта на експерти от агенцията малко е пооправен. "Накъде върви българският туризъм" показват рекламите По време на последната среща на туристическия бранш под нас-лов "Накъде върви българският туризъм", Стефан Шарлопов, председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм изрече на един дъх сферите, които остават неразработени от индустрията у нас - винарска и кулинарна, които бележат бум в света, яхтена, приключенска, спортна, СПА, културна и историческа, конгресна, голф, инсен-тив. Съюзът по балнеология е изготвил детайлна маркетингова стратегия за СПА отрасъла, но когато стана дума, че всеки качествен СПА хотел би трябвало да се сертифицира, председателят на СПА асоциацията Станимир Станков репликира, че това е твърде скъпо. Е, когато лидер на асоциация, която трябва да гарантира качеството на услугата, счита, че именно от международната сертификация трябва да се пести, не е трудно да се досетим от колко неща в реалното ежедневие пестят собствениците на хотели. У нас вече само спорадично се чуват вопли за пропуснатите ползи от младежки пътувания, зимни и летни лагери. Предпоставките за тази дейност са налице. Условията обаче рядко отговарят на стандартите, а и там, където ги има, не получават адекватна реклама. За да се разработи всяка от тези сфери, са нужни три неща: съгласие на ангажираните от туристическата индустрия по стратегията за развитие на всяка от тях; единно разбиране за същността на рекламата и персонали-зиране на посланията - демек най-сетне те да не са на принципа "елате, защото ви каним" или "вижте ни леглата", а да гони конкретни целеви групи с оферти по интереси и възраст.
Конгресни центрове, спа и еко хотели ' никнат като гъби Липсата на адекватни продук-тови стратегии дава възможност да се роят имитаторите на основните отрасли. Четири области са изключително знакови в това отношение: конгресен туризъм, СПА хотели, конен и еко туризъм. По време на 11-ата годишна среща на Регионална туристическа асоциация "Стара планина" бяха предоставени местни рекламни дипляни и брошури. Дори да допуснем, че те са толкова скромни, грозни и безлични, защото никой не се старае кой знае колко за регионален форум, прави впечатление, че конферен-тните центрове никнат като гъби. Пример: еднозвезден хотел в местността У зана, който си е ремонтирана планинска хижа. Да, мястото е фантастично за туризъм, но кой отива вдън гори галилейски за семинар за 20 души, в ремонтирано мазе? У нас за всяко нещо, за което се чуе, че по света носи добри приходи, се прави допълнителна "приставка" в хотели и хотелчета и така имитира услуга. Точно над Трявна се намира малък семеен "еко" комплекс, който предлага и конна езда. Все още няма изготвена статистика колко туристи у нас са се претрепали, качвайки се на необучените животни, без предпазна екипировка и без квалифицирани водачи. Любители, ентусиасти, имитатори се хвърлиха да правят конни бази, защото се знае, че на Запад само имотни хора се занимават с този спорт.
Еко темата у нас също претърпя метаморфоза спрямо световните практики. Всяка постройка с елементи на каменна и дървена облицовка, чамова мебел, както и няколко дървени пейки се води "еко комплекс". Този, построен над Трявна, е в бивши краварни-ци. В това няма нищо лошо, ако са спазени поне някакви стандарти при изпълнението. Например пътечките покрай леглата в стаите да не са от велтер, ръчно изрязван на ръка с тъпа ножица. За сметка на това крайните цени са около пет пъти по-високи от предлаганото качество. Тези хора обаче се предлагат с "еко" и "конен туризъм". Така продуктът е пълен боклук. Защо ни е да се рек-ламираме в Лондон?
Още по-голяма изненада предизвика председателят на асоциацията Силвия Хинкова, като на въпрос на "Монитор" как ще се представя регион Стара планина на световната туристическа борса в Лондон, тя отговори, че те нямат нужда да се представят там, тъй като това изложение е само за море и ски. Всъщност, националният продукт ще бъде море и ски, докато някой не го разчупи и с други оферти. Но освен с концептуалното им изготвяне те трябва да се адресират към конкретни потребителски групи.
В същото време основният плакат в заседателната зала по време на работните срещи бе с правописна грешка: "ТурисИ-ческа борса". Е, ако на национална среща не можеш да си напишеш буквичките на основния плакат вярно, за какво рекламно мислене става дума?
От РТА "Стара планина" поясниха още, че правилната по същество идея на ДАТ за туристическо райониране на страната с цел да бъдат обособени продуктите на всеки от регионите, се разбива във вътрешното съревнование между самите градове. Според Хинкова лобирането за преимуществено представяне на един или друг град не позволява да бъде излъчен един представител на региона От това следва, че отново всеки, който може да си позволи да плати таксата за участие за големите туристически форуми, ще отива там с предложение за хотелче или няколко хотелчета и с купчинката по-умело или по-зле сглобени във "Фото-шоп" картинки. Огромният проблем на липсващата реклама е, че в момента всички се опитват да бъдат всичко. Така се нароиха и СПА центрове и смесица от бизнес-семей-ни хотели, с неясна кухня и неясни услуги. Рекламата им е безоб-разно безлична. В същото време професионално направените хотели в тази сфера, като "Катарино", "Перун" или "България" в Банско преминаха на западен мениджмънт и започнаха да разработват свои канали за реклама не само на продукта си, но на целия регион. Те назначиха хора, които се занимават с това, с цел гостите им да са в разнообразна среда всеки ден. Тони Берфус, мениджър на хотелите на " България холидейз" е категоричен, че и най-качественият хотел без допълнителни занимания остава само ограничено място с удобни легла. Липсата на визия за развитието и същината на туризма у нас е особено осезателна по време на националните туристически изложения. Започваме с невероятно бедното им излъчване, което носи характера на 60-те години на миналия век. Развитие, модер-ност не настъпва. Обяснението на организаторите - участниците не искали да платят повече за качествени щандове. Другата драма на изложенията е по-сериозна - пълна липса на акцент и посока на развитие. Веднага след учредяването на първия туристически район у нас " София", председателят на БХРА Благой Рагин каза специално за "Монитор": " Не искам да се карам с колегите и да ги нападам, но истината е, че у нас не се провежда нито едно професионално изложение и в тяхната организация цари пълен хаос. Горчивата истина е, че сме много далеч от професионализма в рекламата и в изложенията дори на родна територия."
събота, 8 ноември 2008 03:46:50