Доц. д-р Орлин Спасов, преподавател във факултета по журналистика в СУ*: Пресата се отказа от усилието да формира обществено мнение

Капитал - 33 стр.
Доц. д-р Орлин Спасов, преподавател във факултета по журналистика в СУ*: Пресата се отказа от усилието да формира обществено мнение



-На какво се дължи възходът на булевардната преса?
-Медийният модел, възприет в хода на прехода, насърчи този процес. България задълго се отказа от възможността да развие пазара в посока на качествени медии. Водещите всекидневници се ориентираха към съчетаване между сериозно и жълто съдържание, за да покрият по-широка публика и да реализират бързи печалби. И до днес този вид хибридизация определя облика на най-тиражните всекидневници като „Дневен Труд“, „24 часа“ и др. Те не са нито образец на типично качествена преса, нито на чисто таблоидна. През последните две-три години някои от жълтите издания започнаха един вид да претендират, че са „новите” „Дневен Труд“ и „24 часа“, но в седмичен вариант, и да дават заявка за роля в самия център на публичността. Ако България имаше по-добре развита сериозна преса, достигаща до повече читатели, и ако сериозният компонент в хибридните вестници категорично беше натежал по страниците им, жълтият възход нямаше да е възможен в такава степен.
-Как си обяснявате тенденцията на деполитизация на традиционните медии и в същото време на политизиране на масовите вестници?
-Най-тиражните всекидневници трайно отказаха да се идентифицират като разпознаваеми по политическата скала ляво-център-дясно. Основните вестници у нас тръгнаха по линията да бъдат по-скоро „народни”, без да застават зад определени политически ценности (последното не би означавало непременно и партийни). Резултатът е, че пресата стана доста конюнктурна, доста популистка, тя започна често да следва общественото мнение и лесно да се отказва от усилието да го формира. От друга страна, самата жълта преса също не е политизирана в традиционния смисъл на думата. Например „Уикенд“ ляв, центристки или десен вестник е? Тук традиционно вестниците искат да са на всички, което подрива една от ключовите задачи на пресата: да формира обществено мнение чрез плуралистично сблъскване на различни визии за реалността. Жълтата преса обаче извърши друг важен ход. Тя започна да разработва теми, засягащи политиката, да произвежда послания, които й позволяват да претендира за сериозност и оттук - за обществена ангажираност. Всъщност виждаме как жълтите издания до голяма степен повтарят опита на централата преса в стремежа да съчетаят таблоидното съдържание с някои по-сериозни моменти. Сега обаче хибридизацията става откъм жълтата страна. Жълтата преса вкарва сериозни моменти, за да разшири влиянието си. За да се легитимира по-добре и да получи повече тежест.
***
*Доц. Орлин Спасов заедно с доц. Георги Лозанов са инициатори на проекта „Лаборатория за медиен мониторинг“, който ще следи поведението на медиите в хода на кампанията за Избори 2009.