Поглед - 17 стр.
Dura lex, sed lex*
Гриша КАМБУРОВ
Изминалите дни и седмици бяха изключително напрегнати за всички играчи на медийния пазар не само у нас, но и в други държави, които имат пряк интерес от въвеждането на наземната цифрова телевизия в България.
Народното събрание след близо две години забавяне прие Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизия (ЗИД на ЗРТ) и Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (ЗИД на ЗЕС). Измененията в нормативната уредба обличат в правни норми и поставят началото на прехода от аналогово към цифрово телевизионно разпръскване в Република България, съгласно ангажиментите ни като страна член на ЕС.
По стар български обичай измененията в двата закона преминаха при напълно противоположна процедура от предвидената в Закона за нормативните актове, която изисква прозрачност, мотивировка на предложенията, финансова обосновка и най-вече
предварителен анализ на последствията, които ще породят предлаганите текстове. Независимо от това и двата акта бяха вяло обсъдени в полупразната пленарна зала и смело гласувани в групи от по 5-10 параграфа. В посочения в Конституцията на РБ срок президентът Георги Първанов подписа указ за обнародване на ЗИД на ЗРТ, а за ЗИД на ЗЕС този срок изтича на 9 март 2009 година. Дотогава ще стане ясно каква ще е съдбата на измененията в телекомуникационния закон - дали ще бъде публикуван в Държавен вестник, или ще бъде върнат за ново обсъждане поради явно скандалните текстове, които застрашават обществения интерес.
С един от параграфите, който възмути цялата гилдия, се дава правомощие на Комисията за регулиране на съобщенията, без конкурсна процедура, да издава временни разрешения за ползване на аналогов спектър на регистрирани телевизионни оператори. По този начин се преразпределя компетентността между СЕМ и КРС, като се придава изключително голяма тежест на комуникационния регулатор, изцяло се заобикаля конкурсното начало при разпределяне на спектъра и грубо се ограничават ролята и правомощията на СЕМ, който съгласно ЗРТ е компетентният регулатор по съдържанието.
Друг приет текст предвижда предсрочно отнемане на разрешенията на националните ефирни телевизионни оператори, когато честотите им станат необходими за изграждане на наземни цифрови мрежи. Това крие изключителната опасност населението в големи райони от страната да остане без телевизия, защото цифровата все още няма да е покрила съответните територии, а аналоговите разрешения на bTV и Нова телевизия ще бъдат отнети, преди да са изтекли, с което ще бъдат нарушени основните, гарантирани от Конституцията на РБ, права на гражданите за информираност.
* Лош закон, но закон
Гриша Камбуров е изпълнителен директор на АБРО от юли 2007 г. От 2003 до 2007 г. е бил главен секретар на организацията. Член е на Консултативния съвет за защита на авторските и сродните права към Министерството на културата.
събота, 28 февруари 2009 г.
Dura lex, sed lex*
Етикети: в. Поглед
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар