Никола Саркози обича послушните медии

Банкер - 43 стр.
Никола Саркози обича послушните медии



Само 34% от французите смятат, че медиите в страната им са независими от президента. На обратното мнение са 57 на сто от анкетираните. И вероятно не без основание. На пресконференции една от любимите реплики на Саркози към журналистите е: „И не забравяйте, че познавам вашите собственици!" Добър „познат" на президента е например Мартен Буйге, притежател на TF1, една от трите най-гледани телевизии във франция. Същото важи за Арно Лагардер, в чийто концерн влизат радио „Юрол 1", списание „Пари мач" и „Журнал дю диманш". Твърди се, че именно Лагардер е блокирал сензационното разкритие, че Сесилия, тогавашната съпруга на Саркози, не си е дала труда да гласува на втория тур на президентските избори. В отлични отношения е френският държавен глава и със Серж Дасо, собственик на вестник „фигаро" и член на президентската партия, а също и с Бернар Арно, притежател на изданието за икономика „Еко". Мосю Арно има в актива си дори шаферство при първата сватба на Саркози. Освен това г-н президентът често предприема разходки с велосипед в компанията на Франсоа Пино, собственика на „Поан". Не изглеждат съвсем случайни и жестовете на Венсан Болор, собственик на телевизионната мрежа „Директ 8". След президентските избори през 2007-а той преотстъпи на Саркози луксозната си яхта. Пак същият милиардер му предостави и частния си самолет за пътуването с Карла Бруни до Египет. Всички тези олигарси, разбира се, са свързани със Саркози нетолкова от сантименталност, колкото заради бизнеса си. Освен акциите в медиите много от тях ръководят и фирми, които се нуждаят от държавни поръчки. При това положение за президента също не е особено трудно да им поиска някоя и друга „дребна услуга". Към „дребните услуги" без съмнение принадлежи уволнението на известния журналист Патрик Поавр д'Арвор. В продължение на 21 години той водеше главните вечерни новини на Тф1 - най-гледаната емисия в страната, и се бе превърнал в истинска институция за френското общество. Д'Арвор бе прогонен от телевизията заради въпрос по време на пресконференция. Във връзка с първото участие на Саркози в среща на Г-8 новинарят го попита дали не се е чувствал като възбудено момченце, успяло да се вреди да си поиграе с големите батковци. Всъщност Тф 2 на Мартен Буйге, от която бе изпъден д'Арвор, отдавна е наричана от левицата и от другите медии Теле Capко. Скандалът с Д'Арвор (заменен с някоя си Лоране ферари, за която се твърди, че е била любовница на Саркози) не е единственият пример за намеса на президента в редакционните дела. Сред журналистическата гилдия се въртят доста приказки за телефонни обаждания в редакции, за„добронамерени съвети" и откровен натиск. Не бива да се забравя и склонността на медиите към автоцензура. Куриозен пример за това е „ретуширането" на президентските тлъстини на снимки, публикувани през 2007 г. в сп. „Пари мач" на олигарха Лагардер. В случая новият главен редактор явно не е искал да го сполети съдбата на неговия предшественик - през 2005 г. Ален Женстар бе отстранен, след като публикува на корицата снимка на Сесилия Саркози с любовника й Ричард Атиас. В излязла миналия юни книга несретният Женстар разказва за напразните си усилия да омилостиви вбесения рогоносец. Опитите да се свърже с него продължават пет дни. „Никога в живота си не съм провеждал подобен телефонен разговор. Той (Саркози) демонстрираше хладно насилие. Целият треперех. Каза ми: никога няма да забравя какво ми направи." Всичко това впрочем не е нещо ново край Сена. През 60-те години генерал Дьо Гол повери на политика Ален Пейрефит контрола над телевизионните новини и даваше интервюта само на журналиста Мишел Дроа. Социалистът франсоа Митеран пък, който също недолюбваше Патрик Поавр д'Арвор, предпочиташе да контактува само с журналистките Кристин Окрент и Ан Синклер. По странно стечение на обстоятелствата те бяха и съпруги на негови министри.