Класа - 25 стр.
Математикът Брин мечтае за перфектната търсачка
Людмила КУЮМДЖИЕВА
Гигантът на информационните технологии -американската компания Google, неуморно набира точки на пазара. Самото начало на търсачките тръгва през есента на 1996 г., когато на сайта на Станфордския университет заработила интернет търсачката "БекРъб" (BackRub), която трябвало да открива страници в мрежата според тяхната популярност, а не само по ключови думи. Тя била дело на двамата докторанти Сергей Брин и Лари Пейдж. Разработеният от тях.алгоритъм за търсене бил ориентиран основно към количеството на хората, пожелали да отворят определена страница. В основата на тази идея стояло предположението, че най-търсената информация е и най-полезната от гледна точка на потребителите. "БекРьб" се оказала толкова удобна, че скоро започнали да я използват хора и извън пределите на университетското градче. През лятото на 1998-а към търсачката вече се обръщали около 10 хил. души на ден, което провокирало напрежение в Станфорд. Обслужването поглъщало едва ли не половината от целия университетски интернет трафик. Към това се добавили обвиненията в компютърно хулиганство. "БекРьб" не обръщала внимание на ограничението на достъпа до университетските документи "за служебно ползване" и ги отваряла за всеки, който пожелае. Това преляло чашата на търпението и научният проект "БекРьб" бил заплашен от закриване. "Трябваше да избирам - да започна свой бизнес или да продължа обучението си", разказвал по-късно Сергей Брин. Да вземе решение неочаквано му помогнал един от основателите на "Сън Майкросистъмс" - Анди фон Бехтолсхайм. "Това е много интересно - прекъснал го Анди, когато Сергей започнал да му демонстрира възможностите на търсачката. "Но аз много бързам. Как казвате се нарича компанията ви?" После извадил чековата си книжка. След няколко минути зашеметеният Брин стоял сам с чек за 100 хил. долара в ръка на името на несъществуващата още компания Гугъл". Тя трябвало да бъде създадена незабавно, за да си получи парите. Така че изборът между науката и бизнеса се оказал прост. Брин и Пейдж написали молби за академичен отпуск и започнали да звънят на роднини и приятели. Седмица по-късно, на 7 септември 1998 г., Гугъл" била регистрирана с капитал от 1 млн. долара. Татковият подарък Американският гражданин Сергей Михайлович Брин е роден 6 Москва на 21 август 1973-та в еврейско семейство. Баща му Михаил Брин бил математик, а майка му Евгения - инженер. Михаил си спомня, че в СССР постоянно се сблъсквал със скрит антисемитизъм. Не че го гонели отнякъде - просто се стремели да му пречат да напредва. Той завършил Московския държавен университет, но не бил приет за аспирант - партийният комитет не му дал препоръка. Не го пускали и на научни конференции в чужбина, но кой знае защо го пуснали по покана на частно лице. В края на 70-те години еврейските фамилии започнали да напускат Съветския съюз. Михаил Брин, който имал познати в чужбина от математическите конгреси, се оказал сред първите емигранти заедно с близките си през юли 1979-а. Синът му Сергей навършил шестата си година на американска земя. Главата на семейството започнал да преподава в университета на щата Мериленд, а жена му станала специалист в НАСА. Будният ученик впечатлявал учителите си - за деветия рожден ден родителите му подарили IBM Commodore 64 (тогава компютрите не били широко разпространени) и момчето предавало домашните си разпечатани на принтер. След като завършил училище през 1990 г., Сергей постъпил в университета на Мериленд, където преподавал баща му. Той получил предсрочно "червена" диплома за бакалавър по специалностите компютърни системи и математика и спечелил престижна стипендия, която му позволявала да не се грижи за финансирането на по-нататъшното си образование. Сергей продължил подготовката си в град Пало Алто на Западното крайбрежие, в най-известното компютърно висше учебно заведение, разположено в калифорнийската Силико-нова долина - Станфордския университет. Някои американски университети позволяват на студенти с бакалавърски дипломи да подават документи направо за докторска степен, получавайки дипломи за магистър в процеса на обучението. Така висшето училище си осигурява възможността да ангажира талантливите младежи в дългосрочни изследователски проекти. Престижното плаване Брин харесвал математиката, но нямал никакви планове за живота си. Списъкът на избраните от него специалности изненадал професорите - яхти, танци, гимнастика, плуване... Когато Брин-старши попитал сина си дали няма да запише по-престижни курсове, Сергей отговорил: "Така и направих - аз вече се записах за престижно плаване." Затова и родителите му били много учудени, когато основал с приятеля си Лари Пейдж 'Гугъл". Двамата се запознали в Станфорд и спорели буквално за всяко нещо. Но противоположностите се привличат и скоро Сергей и Лари не правели и крачка един без друг. Научните работи на приятелите засягали търсенето на информация в милиони документи в интернет. "Влизахме в мрежата не за да четем хороскопи или да разглеждаме сайто-вете за запознанства Интересуваше ни намирането на онази информация, която наистина влияе върху живота на хората", спомня си Брин. Той създал програма за търсене още през 1994 година. Тя автоматично "лазела" из сайта на "Плейбой" и издирвала нови картинки за скрийнсървъра на компютъра му. Но сега вече Пейдж и Брин се интересували от търсенето на информация не само в определен сайт, а в цялата мрежа. В началото на 1996 г. двамата регистрирали патент за новото си откритие "БекРьб". Няколко месеца след това започнало изпробването на търсачката. А две години по-късно университетското ръководство вече възнамерявало да закрие проекта, който излязъл от рамките на научната разработка. Тогава докторантите решили да продадат системата си на някоя от многобройните интернет компании, но никой не проявил интерес. Тъкмо тогава в живота им се появил Анди фон Бех-толсхаймс с чека за 100 хил. долара. Седмица след това събитие Сергей Брин и Лари Пейдж се прехвърлили от Станфордския университет в гаража на един от приятелите си, който се превърнал в първия офис на "Гугъл". Всички събрани пари се харчели за развитието на бизнеса и почти нищо за реклама. Въпреки това в началото на 1999-а за новата успешна търсачка писали всички големи вестници в САЩ, а броят на посетителите нараснал многократно. За година и половина "Гугъл" станала печеливша компания. Когато през 2004-та нейни акции се появили на борсата, Брин, Пейдж и фирмата им се озовали на върха на славата. Впрочем те за малко не се разминали с борсовата си премиера. В навечерието на търговете независимо от забраната да правят публични изявления двамата дали интервю за "Плейбой". Все пак представянето минало повече от успешно и година по-късно капитализацията на компанията превишила 100 млрд. долара. Личното състояние на самия Брин пък вече надхвърля 18,7 млрд. долара. С любимата котка в офиса Новоизпеченият милиардер Сергей Брин живее много скромно. Неотдавна баща му сподели в едно интервю, че синът му има тристаен апартамент и не кара мерцедес, което би отивало на статута му, а "Тойота Приус" с екологичен двигател. Той обича да посещава "Руска чайна Кати" в Сан франциско и препоръчва на гостите си да опитат борш, пелмени и блини. За сметка на това комфортът, в който работят служителите в "Гугъл", е станал пословичен. Младата интернет компания има репутацията на човечен и дори чудат работодател. Собствениците окуражават персонала да работи спокойно и да сваля напрежението по всеки възможен начин. В събота сътрудниците могат да играят хокей на ролери направо на автостоянката пред офиса. В корпоративното кафене закуските и обедите често се приготвят от специално поканени и високоплатени готвачи. Навсякъде се предлага горещо кафе, а хладилниците са пълни с безплатни безалкохолни напитки. Впрочем "Гугъл" е заимствала тази традиция от "Майкрософт". Във фирмата работят няколко масажисти. В нея е разрешено да се водят и домашни любимци, така че там могат да се видят всякакви животинки - от кучета и котки до хлебарки и хамстери. Целият този "социален пакет" е увенчан от привилегията всеки да може да прекарва 20% от работното си време както намери за добре - да чете, да свири на музикални инструменти и т.н. Работата в "Гугъл" се смята за много престижна. И макар че аспирантите Сергей Брин и Лари Пейдж така и не успели да получат докторски степени в Станфордския университет, те предпочитат да наемат доктори на техническите науки. Днес двамата са президенти на компанията, а ветеранът от Силиконовата долина Ерик Шмид е генерален директор. Женитбата не влизаше в близките планове на Сергей Брин, но миналата година той се ожени за Ана Вожциски. Може да се каже, че той има само една несбъдната мечта. Тя според думите му е да създаде такава търсачка, която "знае какво точно търси потребителят и му предоставя тъкмо онези резултати, които са му необходими". сряда, 30 април 2008 03:32:46
сряда, 30 април 2008 г.
Математикът Брин мечтае за перфектната търсачка
Етикети: в. Класа
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар