60 тайнствени билки поддържат вечната младост на “Кампари”

Монитор - 17 стр.

60 тайнствени билки поддържат вечната младост на “Кампари”

Румен МИХАЙЛОВ

И генералният мениджър на компанията “Кампари” (Campari Group) Боб Кунце-Кончевич не знае рецептата на прочутата напитка. Само бил чувал, че в основата й е отвара от двайсетина билки, които се получават в производствения цех в ютени чували без надпис. Но иначе Боб познава добре двамата мъже, които единствени пазят тайната на рубинено-червения еликсир. Защо са двама ли? Ами ако не дай си Боже се случи нещо с единия, другият да предаде “щафетата” на новия избраник. Двамата пътуват винаги разделени като наследниците на английския престол, никога не се появяват на публични места, в трудовия им договор изрично е посочено да не дават никакви интервюта и да не разговарят с непознати. Затова и Боб отказва да ги представи, въпреки че със сигурност в този момент те бъркат омайната си отвара през две стени. Защото ако тайната вече 148 години не е останала наистина такава, “Кампари” въобще нямаше да е легенда. Около “тайната” често кръжат предположения, които са си направо зловещи. Особено за страхотния червен цвят на напитката, който бил получаван от добре изсушени… калинки! На плътта на тези животинки се дължали още и типичният горчив привкус на питието и омайващият му ефект. Но за да не се разбере, че основна негова съставка е канцерогенният прах на милиарди трупчета на калинки, тайнствените операции по обработката им били извършвани само нощем и при добре залостени врати. Няма значение дали “хипотезата” е измишльотина на развинтени фантазии или на злостна конкуренция. Важното е обаче, че тя и ред още подобни страховити догадки са опровергани от времето и нарастващата непрекъснато консумация на “Кампари”. Въобще напитката си е все така читава и безвредна, разбира се, ако не се прекали с нея, защото все пак точно четвърт от съдържанието й си е чист алкохол. Тоест такава, каквато я е създал през 1862 година нейният майстор - ракиджията Гаспаре Кампари, такава, каквато я утвърждава сред елита на Милано, Италия и цяла Европа неговият син Давиде. Що се отнася до цвета обаче, шефовете на новия завод на “Кампари”, който се намира в градчето Нови Лигуре, между Торино и Милано, се “изпускат”, че допреди известно време той е докарван от добивания в Латинска Америка рядък минерал карминий. Но напоследък производството на елексира така нараства, че минералът започва да става кът. И групировката решава да се използва безвреден синтетичен оцветител. Операцията по подмяната е предшествана от многобройни контроли в държави като САЩ, Великобритания, Германия и Франция, където здравето на хората е първостепенна грижа. И след получения “зелен сигнал” производството се отприщва, като сега в завода в Нови Лигуре всеки ден се пълнят над 100 000 бутилки “Кампари” и над милион стограмови шишенца с нискоалкохолния аперитив “Кампари сода”. Ако човек се замисли над тези цифри, ще си даде сметка, че горе долу на ден в завода се бъркат над 200 хиляди литра от напитката. Това е много и “двамата пазители на голямата тайна отвъд стените” трудно биха успявали да наваксват редовно с отвара огромните казани от специална стомана, където тя се омешва с дестилирана вода, чист спирт и боя. Хора в завода почти не се виждат и целият производствен процес, всички машини и операции се контролират от мощни компютри. Ами отвара май изобщо няма, а “тайната” на прочутата напитка всъщност е свръхмодерна технология, гарантираща чрез умело използване на химия, физика и ред още науки както качеството на измисленото от Гаспаре Кампари елитарно питие, така и неговата абсолютна безвредност. Иначе легендата просто не би имала планетарно бъдеще. Истината е, че заводът в Нови Лигуре е свръхпроизводителен и пълни на година 180 милиона бутилки от другите марки на компанията - вермутите “Чинцано”, набиращият страхотна на Апенините и в Европа скорост аперитив “Аперол”, няколко шампанизирани вина и други отбрани напитки. Навсякъде лъщи от чистота, ред и ти става чак скучно от монотонната работа на добре смазаната луксозна машина. И може би затова душата ти се изпълва с хубави чувства, когато престъпваш прага на намиращата се на петдесетина километра прочута винарска изба “Енрико Серафино”. С две думи - слизаш от “космическия кораб” от свръхстомани на земята, защото и бъчвите с виното са от дърво, и мазите, където са вкарани, са с поддържана само от дебелите каменни стени постоянна температура. “Енрико Серафино” също е част от империята “Кампари”, както и другите закупени неотдавна прочути италиански винарски изби “Села и Моска”, “Теруци и Путод”. Защото собствениците и шефовете на компанията знаят, че тя не може да обвърже съществуването си само с един продукт, та бил той и страхотно популярен, като от печалбите от него купуват всяка година популярни из местния ландшафт марки алкохолни напитки. В Италия това са вина и вермути, във Великобритания - уиски, в Гърция - узо, в Америка - водка и текила, в Бразилия - ром, и т.н. И чрез целенасочени маркетингови операции те стават още по-известни и обичани, въобще - успешни. Иначе как може за година да имаш продажби за близо милиард евро, да изкараш над 125 милиона чиста печалба и да бъдеш номер 5 в света. Като никой в “Кампари” не забравя, че в началото и в бъдното е легендата. *** Текст под снимка Новият календар на марката продължава успешната реклама. *** В новия завод на “Кампари” почти не се виждат хора. *** Винарската изба “Енрико Серафино” също е част от империята “Кампари”.

събота, 3 май 2008 03:32:22