Милен Маочев иска „Златен лъв" от Кан

Поглед - 23 стр.

Милен Маочев иска „Златен лъв" от Кан

Надка КОСТОВА

Допреди десетина години вестник „24 часа" се четеше отзад напред, а водещите заглавия бяха на последна страница. Вечни са хитовете „Мравка изяде слон, налита на тигър!" и „Крава обърна кораб". Ударните заглавия бяха запазена марка на „часовете" като цяло, но „палмата на първенството" държеше отдел „Оживление" начело с Милен Марчев. Сега той е продуцент на петкратните носители на титлата „Агенция на годината" от Фестивала на Асоциацията на рекламните агенции (ФАРА) „Ню момент, Ню ай-диас". Самият Милен е получил четири златни „чадърчета" от ФАРА - през 2003 г. взе награда за ко-пирайтър за реклама на DHL, a в последните три години все при него ходи рекламата за телевизионен клип. Дори миналата година се обзаведе със „злато" за рекламата на бизнес ипотеките на ОББ, дело на „Ню момент", и със „сребро" за култовия клип „Кокошки" на ОББ, но направен с друга агенция. А най-запомнящата се поредица, която продуцира, е „Супер Любо" за БТК. Пагубната стара слава За петте години, в които работи в „24 часа", се забавлява страхотно. Тогава в отдел „Оживление", освен клюките, влизат и киното, и музиката, и всякакви безумни истории от България и света. „Ние публикувахме всичко, което останалите всекидневници смятаха за несериозно. Сега обаче всички тези неща могат да бъдат прочетени в интер-нет и дори видени на видео в YouTube. Просто отмина времето на „Оживление"-то в класическия му вид", без капчица съжаление констатира Марчев. Той е също така категоричен и в констатацията си, че българските вестници са старомодни. „Те просто не се съобразяват с факта, че поне 60-70% от читателите им имат достъп до мрежата и могат да направят сравнение, в което, естествено, пресата е губеща". „Много често ме обвиняват някакви хора, че се изказвам критично по отношение на качеството на българската преса. Смятам обаче, че рекламата и пресата са много близки по дейността си сфери. И двете се вид масова комуникация", обяснява Милен. Той намира, че най-голямата грешка в развитието на съвременната българска преса е безразборното разпръскване на добри журналисти в нароилите се медии. „Изключителни шефове на отдели от златните години на „24 часа" станаха главни редактори на далеч по-слаби издания. Там трябваше да създават нови екипи, да градят редакции. Претрупаха се с работа и нямаха възможност нито да се развиват професионално, нито имаха време да обучават нови хора", обяснява Марчев. Според него връзката е прекъсната и това е свалило много нивото на журналистиката. „Не казвам, че като главни редактори са лоши, а че бяха много подобри като шефове на отдели. „24 часа" от 1993-94 г. имаше най-силния екип в съвременната българска журналистика. Фактът, че и аз станах главен редактор, беше малко прекален", допълва Милен. „Бях много добър редактор на „Оживление" и ако нещата в България бяха нормални, та един много добър шеф на отдел да взима едно много добра заплата, мисля, че цял живот щях да я работя тази работа", споделя рекламният продуцент. Прокълнат да изпреварва времето Според Валери Найденов 1996 г. е най-подходящият момент да се появи българският „Нюзуик". С тази амбиция тръгва списание „Сега". „В интерес на истината, медията беше добра, каквото и да кажат някои колеги. И когато Валери му беше главен редактор, и когато бях аз", отсича Марчев. Причината за смъртта на „Сега" като списание е само една според него и се нарича Жан Виденов. Кризата на онова управление. Стартират с цена от 1 лев, а последният брой струва 2600 лева. А и по това време рекламният пазар още не е разработен. „Имам чувството, че съм прокълнат и все правя някакви неща, преди да им дойде времето. Ето „Тема" например. Смятам, че не е по-добро от това, което навремето беше „Сега", но има много рекламодатели и си върви нормално. Истината е, че тогава беше прекалено рано за седмично списание", казва Марчев. Две години по-късно с Ясен Петров, един от водещите диджеи в България, решават да покажат на младите какво е модерно и какво -не, и създават списание „Метропо-лис". „Решихме да хванем това, което в този момент беше съвсем актуално в цяла Европа - техно вълната, партита и международни и известни диджеи. Направихме едно уникално списание, което сега вече отчитам като грешка", разказва Марчев. В първия си брой имат огромен материал за Джон By, който става известен по света едва с „Мисията невъзможна". „Писахме за него точно преди началото на холивудската му кариера. На практика ние се опитвахме да направим интересни някакви неща, преди да има интерес към тях", обяснява авантюрата той. С Ясен губят и доста лични средства, защото последните няколко месеца само наливат пари в изданието без никаква възвръщаемост: „Не съжалявам за парите, а за това, че не стартирахме този проект две години по-късно". От пресата в рекламата Докато прави „Метрополис", го канят от рекламната агенция Saatchi & Saatchi (понастоящем „Ню момент") за копирайтър (човек, който дава идеи и пише текстове за реклами). „Тази работа ми хареса много и реших, че повече мога да направя в рекламата, отколкото в журналистиката", казва Милен. Една от причините да смени журналистиката с рекламата е, че като журналист няма никакъв шанс да спечели „Пулицър", но като рекламен продуцент има голяма вероятност да вземе „Златен лъв" в Кан. „Да си продуцент, е доста по-тежко и отговорно от това да си копирайтър. Продуцентът е този, който реализира идеите от А до Я - казва Милен и обяснява: - Подбирам режисьор, оператор, художник за всяка тв реклама. Работата ми не се различава от тази на продуцента в киното. С тази разлика, че едно действие, което във филма се развива за два часа, тук трябва да се развие за 30 секунди. Колкото и да е атоварващо обаче, удовлетворението от това да мине целият процес през ръцете ти и да се справиш суперуспешно е огромно".

събота, 3 май 2008 02:56:05