Дневник комуникации - 8 стр.
Какво иска потребителят на интернет
Какво иска потребителят на интернет? Отговорът на този въпрос е сравнително прост - добра връзка, която да не прекъсва, висока скорост и стабилност. Или казано на по-прост език - колкото повече, толкова повече.
Анализаторите от Heavy Reading посочват PON (пасивна оптична мрежа) технологията като главен фактор за преобразуването на телеком средата през следващото десетилетие. Прогнозите сочат, че през следващите 20 години медните мрежи за достъп масово ще бъдат заменени от оптични, създавайки огромен потенциал за компании, фокусирани върху изграждане на мрежови структури, доставчици на оборудване и на услуги. В България първата компания, която инвестира в изграждането на оптични мрежи по технологията PON, е „Спектър нет".
Сигурност + бърза връзка Според Heavy Reading главното предимство на PON е високият капацитет за пренос на сигнал, както и надеждност на връзката, тъй като оптичните кабели се намират под земята и не се поддават на външни влияния. Този тип пренос има огромен потенциал, тъй като чрез него до крайния потребител могат да се доставят многообразие от услуги (интернет + телефон + телевизия + сигурност + избор на видеосъдържание - т.нар. video on demand). Тези характеристики позволяват и реализиране на пакетни услуги за домашни потребители от по-висок клас. Отделно PON услугите са по-добре защитени, отколкото традиционната LAN връзка. При пасивната оптична мрежа няма междинни точки, а съответно няма и захранване за тях, което напълно елиминира проблемите с честите спирания на тока по трасето между потребителя и опорната мрежа. Този тип сривове са едни от най-честите причини за прекъсвания на услугите no LAN. Другото предимство е, че при оптика вкъщи няма как да влезе мълния (токов удар) по кабела, защото е стъклен и през него не минава ток. Оптичният кабел е изграден от стъкло и пренася само светлина. Нарастващи стойности + телевизия
Оптиката дава неограничени възможности за растеж на скорости. Не е случайно, че всички опорни мрежи са изградени с оптика. Оптичният кабел е средата, върху която се развива цялата телекомуникационна индустрия в света. Той позволява огромни скорости на огромни разстояния. По меден LAN кабел могат да минат 100 Mbps на 100 м. През оптичен кабел могат да минат стотици гигабити на десетки километри разстояние. PON използва същите тези принципи на пренасяне на информация през оптичен кабел и позволява използване на този огромен потенциал във вашия дом. Нарастващите параметри позволяват на PON технологията да доставя и телевизионна услуга с висока резолюция на модерния HD телевизор. Услугата по никакъв начин не може да се отрази на скоростите за upload и download, а паралелно с това може да се гледа You Tube u Vbox7 или да се браузва в интернет. 0
понеделник, 23 юни 2008 06:49:04
понеделник, 23 юни 2008 г.
Какво иска потребителят на интернет
в
понеделник, юни 23, 2008
0
коментара
Етикети: в. Дневник
4% пазаруват по интернет
Експрес - 13 стр.
4% пазаруват по интернет
Едва 4% от сънародниците ни са закупили стока или услуга през интернет за последните 12 месеца, показват данните от проучване на Евробарометър. Това ни отрежда последно място по този показател в ЕС, където средната стойност на тази цифра е 33%. Най-много пазаруват през мрежата холандците -68%. Сред главните пречки пред електронната търговия в ЕС са отказът на търговците да продават извън страната, в която са базирани. Други спънки са езиковата бариера и липсата на достъп до интернет.
понеделник, 23 юни 2008 05:00:36
в
понеделник, юни 23, 2008
0
коментара
Етикети: в. Експрес
неделя, 22 юни 2008 г.
Правата за ЕВРО`08
БНР (Хоризонт) - Неделя 150 09:30 ч.
Правата за ЕВРО`08
Доц. Нели Огнянова, медиен експерт
Водещ: Сега, въпрос на седмицата, който донякъде бързо ще ни придвижи към други актуални теми като изборния закон. Съветът за електронни медии (СЕМ) обсъди нашумелия случай с правата, авторските права за Евро 2008. Говореше се, че след това обсъждане е възможно тези права да бъдат преотстъпени на БНТ. Тази тема, това обсъждане, поставя принципно важни неща за бъдещето на обществените, националните медии в България. Как се отнася към това доц. Нели Огнянова, която е медиен експерт и специалист, също така и по европейско законодателство? Защо се оказва, че не са известни, така да се каже, как се защитават обществените интереси? Не са известни тези подробности. Няма списък. И всичко това във времена, в които общо взето се говори за голямо съгласуване с европейските закономерности.
Нели Огнянова: Аз бих започнала с един цитат от госпожа Плугчиева, нашият нов вицепремиер, защото ми се струва изключително уместен по въпроса, който специално ми задавате. Когато тя дойде в началото на май и управляващите проведоха обсъждане на това, което се случва с държавата България като цяло, в първите си изявления госпожа Плугчиева каза, че тя констатира за огромно свое съжаление една имитация на реформа. Виждаме доста често доказателства за имитация на реформа и това, което се случва в момента със защитата на правото на информация по време на европейското първенство по футбол мога директно, като лично мнение, да го квалифицирам отново като имитация на реформа.
Водещ: От страна на кого?
Нели Огнянова: Наистина съществува правна рамка. Наистина съществуват дори два нормативни акта в България, това е нашият закон, който е хармонизиран с директива и самата Конвенция за трансгранична телевизия на Съвета на Европа, които защитават българската аудитория, би трябвало да защитават българската аудитория и нейния достъп до отразяване на т.нар. значими събития. Правната рамка казва, че регулаторът във всяка отделна страна от ЕС трябва да създаде т.нар. списък на значими събития. По-рано е било лесно, когато е имало един държавен монополист – държавната телевизия. Тогава тя е придобивала правата, тя е имала практически национално покритие и всички хора са имали достъп до събития като олимпийски игри, първенствата по футбол и други важни събития. По-късно, обаче, пазарът се либерализира. Появяват се най-разнообразни други субекти. Някои са търговски, някои са с национален обхват, други не са. Някои разпространяват програмите си чрез радиочестотен спектър, други чрез кабел. И възникват два риска най-малко. Единият риск е, че правата на много важни събития като световните и европейски първенства по футбол могат да отидат у оператор, който няма национален обхват. А другият риск е, че те могат да отидат у такъв оператор с национален или регионален или местен обхват, който пък да пожелае да ги разпространява кодирано. ЕС намира, че това на него не му харесва и тогава той решава да се включи и на базата на пазарния принцип да приложи малко регулиране, така че да защити специално достъпа до някои значими събития. За целта, обаче, за да може да работи директивата, се иска нещо да бъде извършено от националните регулатори. Те точно трябва да кажат за конкретната държава кои са тези значими събития. Защото в различните държави от ЕС, те са различни. И след това втората част от упражнението е те точно, националните регулатори, трябва да кажат за така определените за така определените значими събития какви точно мерки за достъп на аудиторията ще бъдат прилагани.
Водещ: Нещо, което много изненада българския регулатор.
Нели Огнянова: В интерес на истината тази норма стои от 2000 година в Закона за радиото и телевизията, т.е. 8 години, а в Конвенцията за трансгранична телевизия още от преди това. Така че регулаторът по два начина е обезопасен в тази своя функция и оставаше само да го извърши. Оказа се, че списъкът със значими събития, който по начало би трябвало и да се актуализира, защото животът много динамично се развива, в България е приет, до колкото аз знам, към 2003 година и не е актуализиран. Той не е приет и по процедурата, която ЕС предвижда. А освен това, пък и най-вече, към този списък, в който се включва наистина първенствата по футбол от различен вид, няма предвидени мерки за защита на аудиторията. Мерките, които другите държави приемат, трябва да кажат кой точно оператор, какъв точно оператор може да придобива правата...
Водещ: Т.е. това трябва да извършва българският СЕМ?
Нели Огнянова: ... и как точно българският регулатор, и как точно тези събития ще се разпространяват. Работа на българския регулатор е да каже, че само оператор, който има, да речем, национален обхват...
Водещ: А не както е в нашия случай?
Нели Огнянова: ... като в другите държави този национален обхват конкретно се определя с процент от населението, до което достига програмата. Ирландия е казала, да речем, 95, а пък Малта е казала 80, а пък другите страни са разположени някъде в тези проценти. Т.е. ако говорим за оператора, който е придобил правата, той няма никаква вина. Той се е явил, гледано формално, понеже не познавам подробности по търга, той се е явил на един търг. Допускаме, че този търг е бил прозрачен, честен, недискриминационен. Операторът го е спечелил. Също така аз не виждам в конкретния случай някаква особена вина на обществения оператор БНТ, който, допускам аз без да знам подробности, също се е явил на същия търг, предложил някаква сума, не е спечелил. Но въпросът е защо операторът, който е спечелил, изобщо е имал възможността, правната възможност да се яви на този търг, след като той, научаваме се, има някакво покритие около 60%. А би трябвало мерките, предвидени от регулатора, да не допускат това.
Водещ: Е кой трябваше да каже „не”?
Нели Огнянова: Трябваше регулаторът да бъде готов. Сега вече на тази фаза, след като стана ясно как се развива действието и че не е изпълнена директивата, т.е. съществена част от населението е лишена от достъп, регулаторът извърши телодвижение в различни посоки, които не бяха обосновани. Първо, чу се от членове на регулатора, че ще се сигнализира Европейската комисия. Но всъщност за какво? Европейската комисия, ЕС си е дал правната рамка и всъщност тази идея беше самият регулатор като да уведоми комисията, че той не е приложил правилата на комисията. Другото, което регулаторът чувам, че е обсъждал, е да прекрати правото на отразяване, което е придобил операторът, търговският оператор и по някакъв административен начин, който аз не познавам като юрист, тези права да бъдат прехвърлени или отстъпени или продадени или, не зная точно как, на БНТ, което изобщо не е реалистично и ми се струва, че няма нужда...
Водещ: Вече даже е и късно. Безнадеждно късно.
Нели Огнянова: И освен това е късно. Само че хубаво е да излезем от този казус и да гледаме напред, защото това не е последното първенство, което се случва. Така че по-добре е да се правят изводи.
Водещ: Изводите са твърде неблагоприятни за СЕМ, който всъщност е в едно положение, че има девалвация на неговия авторитет, смятам. Смятам това за важно. И заради авторитета на националното радио, което също е обществена медия. Но как се отнасяте вие, доц. Огнянова, към проблема с т.нар. агенции за PR и с агенциите за връзки с обществеността и корупционните схеми, които са възможни и за които българския президент се наложи да обяснява какво е имал предвид или, че ги уличава в корупция?
Нели Огнянова: За голямо съжаление аз не съм чула българският президент да е обяснил какво е имал предвид. Струва ми се, че при него има достатъчно много информация. И когато той прецени, че има икономически субекти, които действат непрозрачно, нещо повече, които перат пари, а перат пари е уличаване в престъпление, доколкото аз мога да кажа, струва ми се, че той трябва да направи крачка и по-нататък. Защото той има и отговорността по закон да направи тази крачка по-нататък. Разбира се, принципът, за който тук трябва да говорим, е прозрачност. Не става въпрос само за PR агенциите, става въпрос изобщо за субектите, които работят с информация. По същия начин въпросът стои за собствеността на медиите. По същия начин ние трябва да знаем кой говори. И аз нямам никакво съмнение и колебание в това. Медиите и PR агенциите и това кой говори има отношение към медийния образ на България, за което вече днес ставаше дума. Аз разбирам това, че хората, които са на власт, винаги искат да има, както каза министър Калфин, балансиран образ на България. Но питам се, все пак, на каква цена се балансира този образ? Защото, ако има достатъчно много тежки проблеми и ако, от друга страна, както и на Катарино чухме, ни призовават да бъдем много активни в борбата с корупцията и негативните явления, как тогава този балансиран образ ще се формира, като ние се въздържаме от...
Водещ: От сопване, е думата, според автентичния израз на Сергей Станишев в интервю пред електронна медия.
неделя, 22 юни 2008 13:45:51
в
неделя, юни 22, 2008
0
коментара
Етикети: БНР
Вестниците чезнат
сп. BussinesWeek - 63 стр.
Вестниците чезнат
В началото на юни известният журналистически сайт на Джим Романеско публикува послание от Дейб Бътлър, изпълнителния редактор на San Jose Mercury News, издание на MediaNews Group. B него той обмисля да се свие обемът на вестника в понеделник и вторник, когато няма много реклами. Mercury News не е единственият всекиднев-
ник, който планира такъв ход, казват специалистите. Според тях големите издания подготвят още крайни мерки - да се доставят вестници по домовете само някои дни от седмицата, да се намалят притурките и дори да се спрат платените вестници няколко дни от седмицата, а на тяхно място да се предлага по-малък и безплатен продукт. А сайтовете им да запълват информационните празнини в дни, когато печатното издание е по-пестеливо. Страховити разходи Тези промени надминават предвижданията на Ранди Майкълс, главен административен директор на Tribune, който породи малък бунт сред медиите, когато наскоро заяви, че 9-те вестника, издавани от компанията му, ще намалят обема си с общо 500 страници на седмица. Удивително. Но и времената, в които живеем, са удивителни. В скорошен доклад аналитикът на Deutche Bank Пол Джинокио предрече, че общите приходи на вестникарските издания тази година ще паднат с още 11.2% след миналогодишния спад от 9.4%. Той добавя, че печалбата на вестниците от някои специализирани реклами също намалява - вероятно заради онлайн конкуренти като craigslist. Тази есен цените за печатане - най-големият разход за вестниците, може да се вдигнат с $200 на тон спрямо 2007. Цените на бензина също натискат бранша, който все още разпространява продуктите си на палети (оттук и предложенията да се намалят доставките по домовете). В обръщението си към Конгреса на Световната организация на вестниците на 2 юни изпълнителният директор на MediaNews Дийн Сингълтън заяви, че 19 от 50-те най-големи американски вестника са на загуба. И предупреди, че броят им ще расте. "Такава е реалността - каза ми сухо Сингълтън по-късно. - Ако не си дадеш сметка за нея, няма да изплуваш." Чувам от вестникарските босове неща, които не бях чувал преди. Привеждайки аргументи за свиването на някои издания, един от тях каза: "Често предлагаме повече журнализъм, отколкото може да бъде изконсумиран за конкретния ден." Това според него води до зараждането на някаква вина сред читателите, които нямат време да четат дълго и на спокойствие сутрешния си вестник. Може би е така, но едва ли ще има някой ентусиазиран, че срещу парите си получава само 10-те страници, които най го интересуват. Големите всекидневници, поели удара от трусовете в бранша, нямат много място за маневриране. Колкото и шантаво да звучеше това преди време, днес съм убеден, че в близките 18 месеца пазарът ще загуби някои издания. (Сингълтън и Мърдок, които със сигурност знаят повече от мен, приемат това твърдение с изключение на срока.) Така стоят нещата с вестникарския бизнес. А какво ще се случи с новините? Оптимистичен пример ще намерим в музиката. Докато все повече рок и поп стават по-достъпни за потребителите, животът за големите звукозаписни компании, които са в основата на този бизнес, става все по-труден. Но тази метафора не важи за новините. Записването и разпространението на един албум може да е и много евтино, докато някои форми на журналистиката изискват значително количество време, работна ръка и ресурси. Не искам да кажа, че съкращенията ще доведат до края на новинарството. Най-малкото, защото градските медийни екосистеми доказаха, че са достатъчно жизнени и постоянно раждат нови местни блогове. Най-добрите (никога не подценявайте силата на волтажа, който един енергичен репортер може да създаде) са равностойни или надминават традиционните си конкуренти в много отношения. Но не всички. Вестниците все още правят незаменими неща. За съжаление съвсем скоро ще разберем кои са те.
неделя, 22 юни 2008 02:43:26
в
неделя, юни 22, 2008
0
коментара
Етикети: сп. BusinessWeek
Футболистите по-подходящи за рекламни лица от актьорите
7 дни спорт - 11 стр.
Футболистите по-подходящи за рекламни лица от актьорите
"Ди Пресе"
Спортистите са днешните гладиатори, казваше Джорджо Армани, който продаваше своето бельо с помощта на рекламите на Дейвид Бекъм. Не само той, много дизайнери залагат на футболисти.
Имиджът на модните фирми до голяма степен зависи от това кой ги рекламира. Затова Келвин Клайн има договор с шведа Фреди Люнгберг, "Долче и Габана" облича Милан, а Тиери Анри рекламира "Томи Хилфигер". Роналдо пък стана първият играч, подписал до живот договор с "Найк".
Затова не бива да ви учудва, че някои играчи печелят повече от реклами, отколкото от заплатата си в клубовете. Бекъм получава от реклами 31 млн. евро годишно, Роналдиньо 24 млн., Меси 23 млн., Кристиано Роналдо 19,5 млн.
Защо играчите са по-търсени от актьорите и защо и на това европейско представители на модните къщи дебнат за нови рекламни лица, обяснява проучване на немската агенция BBDO Кънсълтинг. Просто футболистите се радват, потят се, тичат, плачат, падат, стават. Те правят всичко, което правят и обикновените хора. Затова са толкова популярни.
Резултатите от изследването потвърждава и Доменико Долче. "Актьорите прекалено много се отдалечиха от простолюдието. Спортистите все още изглеждат истински", казва той.
***
Текст под снимка
Феновете не пазаруваха толкова, колкото очакваха търговците
неделя, 22 юни 2008 03:30:06
в
неделя, юни 22, 2008
0
коментара
Етикети: 7 дни спорт
НДСВ си търси рекламна агенция
Труд - 4 стр.
НДСВ си търси рекламна агенция
Емилия КАРААБОВА
НДСВ спешно си търси пиар агенция, която да поеме кампанията им за предстоящите парламентарни избори, научи „Труд".
Вотът е чак догодина, но в момента в жълтата партийна централа на „Врабча" 21 се точи върволица от социолози, политолози, медийни експерти и стратези.
Разговорите с тях водела управляващата в сянка върхушка в НДСВ - синдикалистът Димитър Дима-нов, който си има кабинет на „Врабча", личната секретарка на царя Миа Мо-реро и секретарят на партията Илчо Дуганов. В тесния кръг на преговорите участвал и зам.-шефът на царската партия Милен Велчев, понякога били допускани председателят на жълтата парламентарна група Пламен Моллов и останалите двама зам.-шефове на НДСВ Марина Ди-кова и Илия Лингорски.
Сред подалите оферта да работят за рейтинга на Симеон Сакскобургготски и неговата партия били братята Любомир и Юлий Павлови. Те предложили пълен пакет услуги - регулярни социологически проучвания, телевизионно и вестникарско покритие в техните медии - телевизия ТВ 7, всекидневника „Експрес" и интернет сайта „Експрес.бг".
Разговори са водени и с шефката на „ПР енд медиа" Моника Янова, която работи за жълтите по време на кампанията за Европарла-мента м. г., както и с Боряна Димитрова от „Алфа ри-сърч".
неделя, 22 юни 2008 02:17:41
в
неделя, юни 22, 2008
0
коментара
Етикети: в. Труд
Google c награда за комуникации
Стандарт - 45 стр.
Google c награда за комуникации
Интернет търсачката Google спечели наградата "Принцът на Астурия" за комуникации за 2008 г., оповести журито на наградата, цитирано от Франс прес. Търсачката Google, смятана за най-добрата в историята на интернет, позволява на милиони потребители в целия свят да имат достъп до света на познанието и информацията по изключително бърз и организиран начин, отбеляза журито. Наградата, придружена от 50 000 евро, ще бъде връчена официално през октомври от испанския престолонаследник принц Фелипе. Миналата година тя бе присъдена на научните списания "Сайънс" и "Нейчър", а предишната година - на сп. "Нешънъл джиографик.
неделя, 22 юни 2008 03:55:52
в
неделя, юни 22, 2008
0
коментара
Етикети: в. Стандарт

