Правата за ЕВРО`08

БНР (Хоризонт) - Неделя 150 09:30 ч.
Правата за ЕВРО`08



Доц. Нели Огнянова, медиен експерт

Водещ: Сега, въпрос на седмицата, който донякъде бързо ще ни придвижи към други актуални теми като изборния закон. Съветът за електронни медии (СЕМ) обсъди нашумелия случай с правата, авторските права за Евро 2008. Говореше се, че след това обсъждане е възможно тези права да бъдат преотстъпени на БНТ. Тази тема, това обсъждане, поставя принципно важни неща за бъдещето на обществените, националните медии в България. Как се отнася към това доц. Нели Огнянова, която е медиен експерт и специалист, също така и по европейско законодателство? Защо се оказва, че не са известни, така да се каже, как се защитават обществените интереси? Не са известни тези подробности. Няма списък. И всичко това във времена, в които общо взето се говори за голямо съгласуване с европейските закономерности.
Нели Огнянова: Аз бих започнала с един цитат от госпожа Плугчиева, нашият нов вицепремиер, защото ми се струва изключително уместен по въпроса, който специално ми задавате. Когато тя дойде в началото на май и управляващите проведоха обсъждане на това, което се случва с държавата България като цяло, в първите си изявления госпожа Плугчиева каза, че тя констатира за огромно свое съжаление една имитация на реформа. Виждаме доста често доказателства за имитация на реформа и това, което се случва в момента със защитата на правото на информация по време на европейското първенство по футбол мога директно, като лично мнение, да го квалифицирам отново като имитация на реформа.
Водещ: От страна на кого?
Нели Огнянова: Наистина съществува правна рамка. Наистина съществуват дори два нормативни акта в България, това е нашият закон, който е хармонизиран с директива и самата Конвенция за трансгранична телевизия на Съвета на Европа, които защитават българската аудитория, би трябвало да защитават българската аудитория и нейния достъп до отразяване на т.нар. значими събития. Правната рамка казва, че регулаторът във всяка отделна страна от ЕС трябва да създаде т.нар. списък на значими събития. По-рано е било лесно, когато е имало един държавен монополист – държавната телевизия. Тогава тя е придобивала правата, тя е имала практически национално покритие и всички хора са имали достъп до събития като олимпийски игри, първенствата по футбол и други важни събития. По-късно, обаче, пазарът се либерализира. Появяват се най-разнообразни други субекти. Някои са търговски, някои са с национален обхват, други не са. Някои разпространяват програмите си чрез радиочестотен спектър, други чрез кабел. И възникват два риска най-малко. Единият риск е, че правата на много важни събития като световните и европейски първенства по футбол могат да отидат у оператор, който няма национален обхват. А другият риск е, че те могат да отидат у такъв оператор с национален или регионален или местен обхват, който пък да пожелае да ги разпространява кодирано. ЕС намира, че това на него не му харесва и тогава той решава да се включи и на базата на пазарния принцип да приложи малко регулиране, така че да защити специално достъпа до някои значими събития. За целта, обаче, за да може да работи директивата, се иска нещо да бъде извършено от националните регулатори. Те точно трябва да кажат за конкретната държава кои са тези значими събития. Защото в различните държави от ЕС, те са различни. И след това втората част от упражнението е те точно, националните регулатори, трябва да кажат за така определените за така определените значими събития какви точно мерки за достъп на аудиторията ще бъдат прилагани.
Водещ: Нещо, което много изненада българския регулатор.
Нели Огнянова: В интерес на истината тази норма стои от 2000 година в Закона за радиото и телевизията, т.е. 8 години, а в Конвенцията за трансгранична телевизия още от преди това. Така че регулаторът по два начина е обезопасен в тази своя функция и оставаше само да го извърши. Оказа се, че списъкът със значими събития, който по начало би трябвало и да се актуализира, защото животът много динамично се развива, в България е приет, до колкото аз знам, към 2003 година и не е актуализиран. Той не е приет и по процедурата, която ЕС предвижда. А освен това, пък и най-вече, към този списък, в който се включва наистина първенствата по футбол от различен вид, няма предвидени мерки за защита на аудиторията. Мерките, които другите държави приемат, трябва да кажат кой точно оператор, какъв точно оператор може да придобива правата...
Водещ: Т.е. това трябва да извършва българският СЕМ?
Нели Огнянова: ... и как точно българският регулатор, и как точно тези събития ще се разпространяват. Работа на българския регулатор е да каже, че само оператор, който има, да речем, национален обхват...
Водещ: А не както е в нашия случай?
Нели Огнянова: ... като в другите държави този национален обхват конкретно се определя с процент от населението, до което достига програмата. Ирландия е казала, да речем, 95, а пък Малта е казала 80, а пък другите страни са разположени някъде в тези проценти. Т.е. ако говорим за оператора, който е придобил правата, той няма никаква вина. Той се е явил, гледано формално, понеже не познавам подробности по търга, той се е явил на един търг. Допускаме, че този търг е бил прозрачен, честен, недискриминационен. Операторът го е спечелил. Също така аз не виждам в конкретния случай някаква особена вина на обществения оператор БНТ, който, допускам аз без да знам подробности, също се е явил на същия търг, предложил някаква сума, не е спечелил. Но въпросът е защо операторът, който е спечелил, изобщо е имал възможността, правната възможност да се яви на този търг, след като той, научаваме се, има някакво покритие около 60%. А би трябвало мерките, предвидени от регулатора, да не допускат това.
Водещ: Е кой трябваше да каже „не”?
Нели Огнянова: Трябваше регулаторът да бъде готов. Сега вече на тази фаза, след като стана ясно как се развива действието и че не е изпълнена директивата, т.е. съществена част от населението е лишена от достъп, регулаторът извърши телодвижение в различни посоки, които не бяха обосновани. Първо, чу се от членове на регулатора, че ще се сигнализира Европейската комисия. Но всъщност за какво? Европейската комисия, ЕС си е дал правната рамка и всъщност тази идея беше самият регулатор като да уведоми комисията, че той не е приложил правилата на комисията. Другото, което регулаторът чувам, че е обсъждал, е да прекрати правото на отразяване, което е придобил операторът, търговският оператор и по някакъв административен начин, който аз не познавам като юрист, тези права да бъдат прехвърлени или отстъпени или продадени или, не зная точно как, на БНТ, което изобщо не е реалистично и ми се струва, че няма нужда...
Водещ: Вече даже е и късно. Безнадеждно късно.
Нели Огнянова: И освен това е късно. Само че хубаво е да излезем от този казус и да гледаме напред, защото това не е последното първенство, което се случва. Така че по-добре е да се правят изводи.
Водещ: Изводите са твърде неблагоприятни за СЕМ, който всъщност е в едно положение, че има девалвация на неговия авторитет, смятам. Смятам това за важно. И заради авторитета на националното радио, което също е обществена медия. Но как се отнасяте вие, доц. Огнянова, към проблема с т.нар. агенции за PR и с агенциите за връзки с обществеността и корупционните схеми, които са възможни и за които българския президент се наложи да обяснява какво е имал предвид или, че ги уличава в корупция?
Нели Огнянова: За голямо съжаление аз не съм чула българският президент да е обяснил какво е имал предвид. Струва ми се, че при него има достатъчно много информация. И когато той прецени, че има икономически субекти, които действат непрозрачно, нещо повече, които перат пари, а перат пари е уличаване в престъпление, доколкото аз мога да кажа, струва ми се, че той трябва да направи крачка и по-нататък. Защото той има и отговорността по закон да направи тази крачка по-нататък. Разбира се, принципът, за който тук трябва да говорим, е прозрачност. Не става въпрос само за PR агенциите, става въпрос изобщо за субектите, които работят с информация. По същия начин въпросът стои за собствеността на медиите. По същия начин ние трябва да знаем кой говори. И аз нямам никакво съмнение и колебание в това. Медиите и PR агенциите и това кой говори има отношение към медийния образ на България, за което вече днес ставаше дума. Аз разбирам това, че хората, които са на власт, винаги искат да има, както каза министър Калфин, балансиран образ на България. Но питам се, все пак, на каква цена се балансира този образ? Защото, ако има достатъчно много тежки проблеми и ако, от друга страна, както и на Катарино чухме, ни призовават да бъдем много активни в борбата с корупцията и негативните явления, как тогава този балансиран образ ще се формира, като ние се въздържаме от...
Водещ: От сопване, е думата, според автентичния израз на Сергей Станишев в интервю пред електронна медия.
неделя, 22 юни 2008 13:45:51