„Aсошиейтед прес“ в борба с блогърите

E-vestnik - Свят
„Aсошиейтед прес“ в борба с блогърите



Блогърите недоволстват срещу начина, по който АП защитава авторкото право
Говорете с някой преподавател и ще видите, че първото нещо, от което ще се оплаче, е плагиатството от Интернет. Затова повечето университети имат строги правила против плагиатството. Ако студент е хванат, че е задигнал текст от Интернет и го представя като свой, това моментално води до скъсване. Без компромиси. Ако случаят е твърде драстичен – може да доведе и до изключване. Подобна твърда политика може да не е перфектната, но успява да накара достатъчно студенти да се замислят хубаво преди да откраднат нечия работа върху Шекспир или Айнщайн.
За жалост такива мерки все още не са наложени в професионалния свят. Въпросът за допустимите размери на копирането обаче вече тресе блогосферата след скандала между „Асошиейтед прес“ и издателя на известния блог и новинарски сайт Drudge Retort.
Дебатът започна, когато миналата седмица АП внесе съдебен иск срещу Роджърс Кейдънхед, създател и издател на Drudge Retort. Aгенцията иска свалянето на пет материала от сайта – включително с коментарите на потребителите. Кейдънхед е скептичен, настоявайки, че блогърите са перифразирали някои новини на АП и са предали дословно един единствен цитат. Според неговите калкулации перифразираните части са били от 33 до 79 думи и винаги са носили линк към оригиналния материал. Къде е тук престъплението?
Кейдънхед казва: „Що се отнася до познание за интелектуалната собственост, аз имам опита на човек, който никога не е бил съден. Но не виждам как съм нарушил закона. Става дума за използване на кратки части от материалите на АП с цел да се разшири обществената дискусия.“ С други думи, Кейдънхед и много други блогъри вярват, че практиката на перифразирането и даването на връзка към оригинала покрива критериите за „честна употреба.“ „Разширяването на публичната дискусия“ дори може да се възприема като услуга за информационната агенция, насочвайки уеб трафик към нейната страница.
АП обаче не приема това оправдание. Агенцията се финансира от американските вестници и съответно зарежда тях с новини, а отскоро и няколко големи уебсайта. Всичко отвъд този кръг може да се смята за извън закона. Агенцията нарича себе си „бастион на правото на хората да са информирани“, но не смята, че е длъжна да захранва индивидуални блогъри с последните цени на борсата, снимки от Багдад или футболни резултати. Новините са запазени за клиентите, които си плащат, а не за тези, слагащи връзки към АП от блоговете си.
Но, за да се разбере пещерният подход на АП към закона за защита на авторското право, трябва да се познава спецификата на работата в информационна агенция. Хората в агенциите са се преситили на интелектуални кражби. Всеки ден вестниците използват техните материали и ги представят за свои. В редки случаи, на края на материала се споменава някаква бегла връзка с дадена информационна агенция. Често пъти дори това липса. Тук не става въпрос за долнопробни жълти вестници, а за най-авторитетните новинарски издания в света, които безмилостно „копи-пействат“ репортажи от агенциите и ги публикуват като свои - след само една-две козметични промени. Името на истинския автор обикновено се пропуска. В най-добрия случай се споменава, но като „специален кореспондент“ на вестника – с надеждата той да не забележи. Списъкът с такива случаи е много дълъг. Почти всички вестници са вътре. Няма надежда за агенционните журналисти да търсят правата си. Най-много да получат поредния невероятен отговор от някой редактор на вестник. Нещо от сорта на: „Та вие сте новинарска агенция. Сигурен съм, че имаме договор и става въпрос за нормална договорена практика.“
Агенциите се борят с нулев успех, за да имат признание за работата си още откак Паул Юлиус Ройтер започва през 1850 г. да пренася новини между Германия, Франция и Белгия с помощта на пощенски гълъби. Явно агенциите са решили, че щом не могат да накарат вестниците да спазват правилата – дори тези, които си плащат - могат поне да подчинят блогърите. Но проблемът в логиката на АП е, че блогърите се възприемат като враг. Всъщност те могат да помогнат на агенциите да спечелят битката за признание. Линк в популярен блог може да е важен източник на директен трафик към дадена агенция, а не към вестника, който безмилостно е откраднал труда и. Нещо повече, няколко добре казани думи от страна на влиятелен блогър могат да вкарат името на АП или Ройтерс в обществената дискусия. Точно така правят големи форуми като Drudge Retort. Иначе големите вестници никога не биха позволили на агенциите да обират лаврите за водещите новини.
Едно позитивно развитие от целия скандал е, че този месец представители на АП ще се срещнат с членове на Медийната асоциация на блогърите, за да обсъдят правилата за употреба на агенционна информация в блогосферата. Подобна среща е доста закъсняла. Няма нужда да търсите дълго, за да намерите примери за очевидно плагиатство по блоговете. Тук отново не става въпрос за долнопробните блогове. Честа практика е блогърите да задигат части или цялото съдържание на дадена новинарска статия и да го публикуват на блоговете си. Щом има сложен линк, се смята, че всичко е ОК. Но не е. Според правилата на играта това е кражба. Всеки студент би трябвало да може да обясни защо. Да се надяваме, че всичко това ще се изясни след срещата между АП и Медийната асоциация на блогърите.
23.06.2008

вторник, 24 юни 2008 00:01:00