Телевизионна нищета

Сега - 14 стр.
Телевизионна нищета

Диян БОЖИДАРОВ

Заглавието касае българските телевизии или поне най-гледаните. Прилича на мърморене и със сигурност би било оборено от всеки, който може да смята. Ако гледаме „сметката", българските телевизии не само не тънат в нищета, ами са и предостатъчно богати - на реклами, рейтинги, (рано)будни водещи и трудолюбиви продуценти.
Зад този триумф на количеството обаче се крие едно много семпло качество. Няма я полезната, обществено значимата функция на телевизията -да провокира знание и мислене, да разобличава злото в бита и политиката, да разпространява културата в различните й форми.
Далеч съм от мисълта, че няма културни предавания. Още по-далеч пък от идеята, че телевизията трябва да е учителка с пръчка в ръка. Когато обаче шампионската лига, Слави, айдълите и ясновидците са пилон в схемата на 6ТВ, а не просто добавка, когато „Биг Брадър", „Сделка или не" и „Имаш поща" са същото за НТВ, значи има голям проблем. Не може целият рейтинг на най-големите телевизии да се опира на шоуто, зрелищата, сълзите и сополите, често гарнирани с просташки хумор. Къде останаха сериозните предавания? Къде е спокойният разговор, в който събеседникът изказва мнението си, без състезателно да брои секундите или пък постоянно да е репликиран от водещия пак в името на сеира? Куца както формата, така и съдържанието.
Масовата култура винаги е оправданието за прегръдката с леките жанрове. Премълчава се обаче, че леките жанрове и непрекъснатият взор към парите са несъвместими с тежката и качествена журналистика, че честните медии се поизчервяват от неизбежните компромиси, а умните се мъчат да напипат баланса. Явно липсва не само ум, но и честност и усещане за излагация в телевизиите, тъй като са постоянно шумно скарани по поредното „ново шоу", в което несретник ще си бръкне в пъпа, лъжец ще разкаже за срещата си с извънземни, а публиката ще ръкопляска и плаче режисирано... Тъкмо да похваля БНТ и разбрах, че от есента тръгва с два риалити формата плюс многочасов „блок", в които новините ще бъдат омесени с танци и оркестър.
Враговете на кича обикновено сочат за виновник СЕМ. Но точно по този въпрос СЕМ е невинен, защото кичът е субективно усещане и никаква регулация не лови този, който го продава. Проблемът е в продавачите - собственици, директори, продуценти, редактори... Трудно е наистина да направиш гледана телевизия, в която зрителите не са примамени от почивка на Хаваите, а хуморът не е дебелашки. Още по-трудно е да намериш и подготвиш качествени журналисти, да натрупаш рейтинг примерно с разследване на президентския лов в Симитли или съветниците на Станишев... Но защо ли телевизиите не го правят? Едно време имаше само една държавна, при това бедна. Сега имаме много частни, богати, но пак не го правят. Защо?
Отговорът не е само защото сериозната и интересна медия трябва сериозно да се скара с доста интересни хора. Има много полезни теми, по които телевизиите са в „безопасност" да се развихрят. И те искат, но не могат... Когато първата ти цел са парите и рейтинга, някои способности се губят.

вторник, 24 юни 2008 06:01:57