понеделник, 8 юни 2009 г.

ПЛАКАТЪТ УМРЯ! ДА ЖИВЕЕ ПЛАКАТЪТ!

BGbusiness - 28 стр.
ПЛАКАТЪТ УМРЯ! ДА ЖИВЕЕ ПЛАКАТЪТ!

Бисер Костадинов

Плакатът- реклама на един дъх
Живеем е едно ново, безумно време в което нравите, вкуса, границите така са се размили, че е трудно, дори е не възможно, да бъде сигурни в каквото и да е! Все пак има няколко опорно точки, които през годините оставят непроменени и служат на всички ни като благонадежден ориентир в това бясно надпреварване с времето и актуалност на деня. За света на рекламната комуникация подобна не подвластна на мода медия си остава плакатът. Рекламният плакат е класически жанр, умеещ като един истински хамелеон да се променят според конкретната комуникационна ситуация. Плакатът е като прасето - яде всичко! В него може да открием елементи от всички видове реклама съществуващи в модерния свят днес, класическите и нови визуални изкуства, технологичните постижения на старото и новото столетие. Тази безспорна рефлективност на плаката се дължи и на една друга негова безценна способност. Плакатът умее майсторски да парадира всичко в нашия живот. Мигел де Сервантес парадира така популярните през Средновековието рицарски романи и създава едно от най- гениалните произведения на човешката цивилизация- романът "Дон Кихот де Ламанча". Същото прави от самото си раждане и плакатът, запазвайки по този начин своята жанрова матрица винаги жива. Не нужно да отидеш 6 поредната нова арт галерия, за да се насладиш на истинското изкуство (за това трябва и определена психологическа настройка, свободно време и не малко познания за изобразителното изкуство). Просто тръгваш да се разхождаш по улицата и изкуството на плакатът те атакува от всякъде - от уличните стълбове, от стените на сградите, от спирките на градския транспорт... Изкуството като антиизкуство - така определят теоретиците плакатът! Е, аз няма да споря с тях. Просто си мисля, че силата на плаката се крие точно в това, че той се случва в шемета на мегаполиса, в атмосферата на градската улица, в смесването на кич с изкуство, на висши и ниши ценности. Забързани към поредната ни ежедневна цел погледа ни може само за секунди да се плъзне върху плаката (който в 99% от скучайте е залепен върху поне още 10 по- стари плаката), но това мимолетно общуване с него оставя задължително в нас един знак, схема, очевидност. Плакатът използва най- достъпната галерия в света- улицата, превръщайки бита е едно по- значително преживяване. Плакатът съкращава животът до една картина, която става достъпна на масата само с един поглед. Той ни забавлява и информира, провокира и дразни.
Какво е плакатът? Изкуство (графика или живопис), реклама, фотография, визуална комуникация, орнамент, фигура, украса, цветно петно, постмодерен миш-маш... Плакатът е всичко това и нещо повече. Той има много допирни точки с декоративното изкуство, илюстрацията и украсата на книгите, стенописа и модерните графити, художествения тапет. Големите плакатисти в света казват, че това е най-трудното изкуство, защото плакатът се намира на ръба между това, което наричаме чисто изкуство и не изкуство. Много ми хареса определението на анонимен автор в Интернет, което гласи: "Плакатът е реклама на един дъх". Друго едно определени казва, че плакатът търси и събира в едно, всичко, което се разбира от пръв поглед, за това той винаги използва простите линии, ярките цветове, лесната композиция и универсалните образи. За плаката много важен е и шрифта на текста, защото той е част от стиловата му форма и завършеност. И тази форма на реклама преследва някаква комерсиална цел, за това понякога самият плакат не е нищо друго, освен цветно петно към основния шрифт - рекламния надпис. Плакатът е триединство от линии,
багри и шрифт, като този коктейл така трябва да бъде забъркан, че да бъде лесно смилаем и по вкуса на всеки. Плакатът трябва да изглежда като пътен знак, чийто символ е мост между сърцата на хората.
Д-р Джорд Галъп, създателят на Gallup International, доказва в своите изследвания, че плакатите действат най-силно върху потребителя, когато изобразяват реалистични рисунки или фотографии. Абстрактните, силно символистични образи не съобщават достатъчно бързо и ясно своето послание на аудиторията. За бащата на рекламата, Дейвид Огилви, рекламният плакат трябва да проработи в рамките на пет секунди. Той смята, че рекламният плаката трябва да действа като tour de force- визуален скандал. Плакатът ще комуникира най- бързо, ако използва силни, чисти цветове. Огилви съветва никога да не прилагаме повече от три елемента в плаката, които задължително да очертаем върху ясен фон, най- добре бял. Той допълва, че трябва да наблегнем на най- едрият шрифт и да направим така, че търговската марка или лого да личат от пръв поглед. Един плакат не трябва да съдържа повече от шест думи.
Трудно може да направим разлика между плаката u рекламата, защото плакатът, независимо дали е театрален, рекламен, културен, социален..., той винаги, в една или друга степен, е и реклама. Съвременните технологии допълнително усложняват логиката и структурата на плаката, изискващи от него нов подход и подбор на изразните средства, които да превърнат рекламния плакат не само в атрактивен визуален комуникатор, а в актуална медия, която да осъществява качествена връзка между обществото, изкуството и маркетинга. Когато говорим за рекламния плакат, трябва да отбележим, че това е една от най- разпространените форми на реклама. Ударното присъствие на плаката на места, отличаващи се с голям поток от хора, го превръща в една от най-високо ефективните форми на реклама, обхващаща възможно най-широк спектър от масовата аудитория. Съотношението "направени разходи - постигнати резултати" също работи в полза на рекламния плакат, особено когато той се представя пред рекламодателя. Специализираните фирми за разлепяне на плакати, предлагат два вида при тази услуга: 1). Стратегическото/ точково раз-лепване на плакати, което се стреми да достигне до определени целеви групи, на предварително зададени от клиента места, улици, административни и бизнес сгради, ВУЗ-ове и училища, дори отделни входове. Този вид рекламиране предполага разпространение на по-малък брой плакати. Така рекламодателят постига ефективно популяризиране на услугата или продукта си срещу изключително малък бюджет. Този рекламен подход е подходящ за поддържаща реклама. Точковото лепене е препоръчително и при рекламата на нови марки, които тепърва ще набират скорост на пазара. 2). Масово лепене на плакати обхваща големи площи на разпространение, покритие на целия град. При този вид лепене на плакатите е възможно избирателност само по район, при големи градове като София и Пловдив.
Специалистите на театралния плакат казват, че той придава на самата постановка стил, самобитност, елегантен шик и е част от историята на театъра. Тази констатация може с пълна сила да съотнесем и към рекламния плаката и това, което той прави за марката. Ако един театрален плакат е есенция на спектакъла, то рекламния плакат е тройно дестилираната есенция на марката. Историята познава великолепни примери на плакатното изкуство. През XIX век Хенри дьо Тулуз - Лотрек и Алфонс Муха създават незабравими плакатни произведения в стила на Art Nouveau, а поп културата на XX век е не по- малко атрактивно възпята в плакатите на Анди Уорхол. До преди десетина години рекламен плакат не съществуваше в България, просто нямаше нужда от него, защото нямаше реална конкуренция и работеща пазарна икономика. Днес рекламния плакат се опитва да намери своето място в нашата страна, но той все още е далече от най- добрите образци в света. Големите майстори на театралния и рекламен плакат работят днес в Япония, Бразилия и САЩ. Постижения в театралния плакат България бележи през 70-те години на XX век, но днес малко са младите хора, които учат тази специалност в Националната Художествената Академия. Тези които завършват бързо биват изкушени от рекламния плакат, защото там са добре платени, а тези родни таланти, които продължават да са верни на театралния плакат, го правят някъде из широкия свят - Теди Ушев живее и работи в Канада, Люба Лукова твори в Ню Йорк, в САЩ също е и друг наш талант - Стефан Десподов, който преди да замине правеше плакатите на Народния театър.

Няма коментари: