Медиите в края на многострадалния преход

Седем - 7 стр.
Медиите в края на многострадалния преход

Ива НИКОЛОВА

Медиите. Откакто тази чуждица навлезе в речника ни, нахвърляйки в един кюп печатни и електронни средства за масово осведомяване, все по-натрапчиво отпада необходимостта от тяхното разграничаване и дефиниране. Те станаха абсолютно неразличими, сякаш попаднаха във властта на модното течение унисекс, благодарение на което без първични полови белези трудно можеш да различиш дали насреща си имаш същество от мъжки или от женски род. Унификацията на медиите крещи във всичките й възможни проявления - от външния вид до съдържанието, от естетиката до внушенията. Най-простият пример за това е ако включите на човек със завързани очи телевизор на канал, който излъчва новини или някакво публицистично предаване, да го накарате да познае какво слуша - радио или телевизия. И ако случайно отгатне, да определи коя точно е радиостанцията или кой е тв каналът. Всъщност, дори и да му отвържете очите, това няма да промени нищо, защото възможността да виждаш говорещите глави по никакъв начин не се отразява нито на съдържанието на онова, което говорят, нито на интереса към казаното от тях. Подобен експеримент може да се направи и със статиите от вестниците, ако се изреже само текстът от дадено издание - доста големи усилия се изискват да познаеш кой и къде е написал нещо, освен ако не е политик, макар че и там нещата така се размиха, че по позициите му човек се затруднява да отгатне дори партийната му принадлежност. Тази тенденция набира скорост от доста време, но през изминалата 2008 г. стана безпощадно ясно, че медиите са изправени пред екзистенциалната дилема или да променят коренно досегашния си начин на живот, или да влязат в безславния хербарий на родния преход, забучени като тъжен спомен за веселия живот през онези шеметни години. Много са факторите, които предпоставят спешната нужда от реформиране на медийното пространство, но основният от тях е свързан с коренната промяна на средата и на средствата, с които се разпространява информацията. В глобалното село, уви. товя не ся вестниците и дери не е кралицата на съвременните медии - телевизията. И двете са твърде тромави и имат нужда да износват новината дълго преди да я родят за широката общественост. По бързина с днешна дата си съперничат радиото и интернет, като засега предимството е изцяло в полза на радиото. Разбира се, това е само в случай, че съответната радиостанция или сайт се интересуват от новини. И тук със страшна сила се възправя основният въпрос - от какво се интересуват днешните български медии и кой се интересува от тях в сегашния им вид? Най-простият, но и най-верен отговор гласи, че родните ни медии от доста време насам се интересуват единствено и само от себе си във всеки смисъл на това понятие. Те са изпаднали в нарцистична самонаслада, в самоупоение от собствените си инициативи и от обслужването на корпоративните си интереси, лежейки на отдавна повехналите лаври, че в държавата и в света се случва само онова, което съобщават те, а всичко останало просто не съществува. Под предлог, че задоволяват насъщната нужда от информация на гражданите, медиите пълнят страниците и емисиите си със съобщения, които може да са всичко друго, но не и събития. Ако се съди по водещите новини на всички медии вкупом, българинът проявява любопитство към два-три битови проблема във вид на ценоразпис на различни услуги и стоки, към ценоразписа, по който живеят политиците и шоузвездите, към някои техни не много презентабилни прояви и към тайния живот и съдебното битие на бивши мутри и сегашни просветени такива. Е, може би и към спорта и времето. Колкото и парадоксално да звучи, политиката също влезе в категорията на безрадостно пренебрегваните области. Фактът, че в даден писмен или аудио-визуален материал се споменават имена на политици и наименованията на партии и се съобщава какво са извършили те, изобщо не означава, че в тях става дума за политика. Това е все едно да покажеш миксер и да кажеш: "Нали се сещате как се прави торта с това". Още повече, ако се съди по съдържанието на информациите и анализите в тази категория, изобщо не става дума за торта, а за някакво блудкаво реване от работническа столова. В него има малко яйца - няколко политици в качеството на обичайните заподозрени, малко брашно - няколко партии в качеството на опорна точка за използването на синоними, и малко захарен сироп - няколко социолози и политолози, пред които Вечната Амбър е просто една забравена героиня нрията, през историята до близкото минало и дори вчерашния ден, също спада към онази непрогледна мъгла, с която напоследък се справи дори софийското летище, но не и родната журналистика. Вярно е, че ако не изпълняваш поръчка, за да направиш един що-годе смислен анализ или съдържателно интервю, трябва малко повечко да си живял и доста повече да си чел, но в съвременното ни битие тези два фактора се смятат за тежки пороци и това схващане се утвърди именно с енергичното съдействие на медиите. И може би не стана случайно, защото е много по-лесно да държиш под контрол и да манипулираш хора без знания и памет както в една държава, така и в журналистическата общност. Всъщност журналистът също е като английската ливада, само че у нас и понятието "ливада" е компрометирано точно на политическа почва с топонимното обозначение Боянска, тъй че си е останало само в хашлашкия му смисъл, включително и за този занаят. Огромната грешка, която допуснаха стратезите на медийната среда през изминалите години, бе да смятат всички околни за себеподобни. Но за тяхно огромно нещастие се оказа, че гражданите изобщо не са "ливади". А реакцията им на медийните опити да бъдат третирани като такива могат да се измерят дори в цифри - с броя на аудиториите, които четат вестници и гледат или слушат предавания, в които има журналистика. Драстичният спад на интереса към журналистическата дейност във всичките й жанрове и видове е неопровержимо доказателство за качеството на нейната продукция. Но медиите и тук не съзряха своята вина, а заявиха, че хората просто не се интересуват нито от политика, нито от някакви сериозни проблеми. Като че ли ценоразписите, до които медиите са различно и извън политиката. Хората предпочитали да се забавляват с шоупрограми и затова не дават ухо на новините, а на " Бит брадър", "Сървайвър", Азис и други такива. И по тази причина сериозните рубрики в медиите също заприличаха на шоу, но това отново не им помогна да станат по-предпочитани. И причината за това е съвсем елементарна - просто шоупрограмите са далеч по-автентични, отколкото техните вторични и слаби имитации с претенцията за журналистика. Доказателствата са ясно отразени в пийпълметриите и тиражите на вестниците. Пример: тиражите на "24 часа" и "Труд" като реална продажба варират между 30 и 50 хиляди, а на "Уикенд" и "Шоу" - между 230 и 250 хиляди. Е, наиграхте ли се, както се казва в такива случаи. Неминуемата необходимост от реформиране на медийната среда обаче изби в странна форма. Вместо да се замислят върху съдържанието и вида си, медийните господари подхванаха абсолютно формална промяна на... собствеността. В момента на телевизионния и вестникарския пазар кипи такава покупко-продажба, за каквато всеки бакалин би могъл само да мечтае по Коледа. По няколко съвършено самостоятелно доскоро канала като "Диемите" и "Нова телевизия", ТВ2, "Ринг" и още няколко производни, а в проект вероятно и БТВ и т. н., вече са под една шапка. Няма лошо в окрупняването на телевизионния пазар, който у нас е регистрирал повече канали, отколкото партии на глава от населението. Лошото е, че с всяка следваща покупка сериозната журналистика в тях потъва в пясъците на мнимата развлекателност. И скоро цялата публицистика ще зазвучи като въпросите на Цветанка Ризова към сериозни политици по сериозни проблеми: "четох някъде... чух някъде... много извинявайте, че ви пипросто е обида за професията. Още по-обидно е, че по вестникарския пазар пък шестват абсолютно неидентифицирани личности, които преди да се възползват от нуждата от окрупняване, превръщайки се в "медийни магнати", са виждали вестници само на сергия. Скандално известното семейство Делян и Ирена Кръстеви вече са собственици на четири вестника - "Монитор", "Телеграф", "Политика" и "Експрес", и на една телевизия - "7 дни", купувайки последните две медии от също така скандално известните братя Любомир и Юлий Павлови, които също нямат нищо общо нито с журналистиката, нито с медиите. Говори се, че в процес на продажба са и други вестници, като "Стандарт" например, и телевизии. Дори се споменава, че германската групировка ВАЦ е в процес на продажба на собствеността си в България. Говори се също така, че наближаващите непредсказуеми избори действат като афродизиак на бясното харчене на пари за покупката на медии, което буди озадачаващи въпроси за произхода на пръсканите капитали в момент на световна финансова криза и всеобща стагнация. Както и за елементарната компетентност на онези, които ловят риба в мътните медийни води, защото е напълно очевидно, че няма никакъв шанс да въздействат на големи групи от хора със своите медии. С такива медии. С медии, чиято последна роля и задача е да бъдат медии. Така че развръзката на медийната драма, навлязла в трагична фаза през 2008 г., няма начин да не стигне до развръзка през 2009 г. Най-вероятно веднага след изборите. И по всичко личи, че ще завърши с финалната сцена от "Ревизор" на Гогол. Кой ще е ревизорът ли? Аудиторията, разбира се. Гражданството, което категорично отказва повече да го третират като идиот. И чак тогава, с реформирането на медиите, може би най-сетне наистина ще приключи

Белот с високи залагания

Седем - 3 стр.
Белот с високи залагания

Рени НЕШКОВА

Политиката е станала опасно зависима от пиара. В известен смисъл двете професии са станали, кажи-речи, неразличими. При все по-видимата липса на политика пиарът я замества и се настанява като кукувица в опразненото гнездо. Той изглежда вече не е в помощ на политиците и политиката, а е техен, къде по-сполучлив или по-нескопосан, ерзац.
Опасността е за скъпия избирател, който масово купува опаковки и панделки, без да го е еня за съдържанието на кутията. На нея дори със ситни букви няма означение за съставките, начина на употреба, противопоказанията и срока на годност.
Никой не знае какво трябва да направи клиентът, ако в пакета вместо желания артикул открие друг или няколко подобни, които приличат на желаната стока, но само външно. Не е предвидена защита на потребителя от съда, намеса на някой и друг омбудсман или поне изказване с насоки и препоръки от страна на еврокомисаря Меглена Кунева.
В този вид сделки дори не е напълно ясно кой кого купува. Във всеки случай цената на потребителя се вдига с всеки изминал ден поради недостатъчни количества, с извинение за грубия израз. Социолозите наричат това явление отлив от гласуване. Дефицитът на политическо съдържание се замества с псевдо политическа визия с много кратък период на трайност.
Някои твърдят, че това било световно явление. Политикът се е превърнал в кукла за имиджмейкъра, който я облича, съблича, гримира, измисля й пози и подходящи думи, а понякога и цели изречения.
Маркетингови млади лъвове, завършили престижни училища на Запад, всяко лято се чудят как е възможно курортистите по Черноморието да изкупуват тонове невероятни боклуци от скалъпени сергии и да бъдат мамени с лекота от нахакани продавачи с нечестни усмивчици.
И всеки изборен сезон, досущ като горните спецове, видни политолози, анализатори, социолози и антрополози се изумяват как така уж пълнолетни и донякъде образовани хора проявяват такова детинско лековерие и биват заблуждавани от селски тарикати, доказани лъжци и примитиви от сорта на Митьо Пищова. Удивително е наистина с каква жизнерадост, веселие и карнавално лекомислие протичат изборите в някои населени места, където политикът е известен само като имагинерно число, фабрично сбъркана точка върху бюлетината или в най-добрия случай като плакат с тъпа снимка и копирано от предишни избори чуждо послание.
И съвсем естествено четвъртата власт ще заема все по-важно място в политическия пиар. В това отношение двата вацови вестника, но особено по-гъвкавият от тях - "24 часа", отдавна се е специализирал в политически пиар. Какво толкова, това го има навсякъде, ще каже някой, който не чете български вестници. Не става дума за обикновен пиар и платени публикации за освещаване на офис.
Всекидневникът се е превърнал в своеобразно студио за разкрасяване на политически или обществени трупове, нещо като погребално бюро, ама с екстри като пластични операции и липосукция. Незабравими ще останат четирите страници, посветени на живота и творческата кариера на бившия шеф на парното Вальо Топлото. Ако Холивуд би рекъл да купи сценария на този сюжет, само Ал Пачино би могъл да се превъплъти в ролята на човека, направил от държавната "Топлофикация" един малък Клондайк, и то не по време на сух режим, а на преход към демократични промени и членство в ЕС.
На страниците на газетата дефилират батковци и техните адвокати, държавни глави с разклатен имидж и премиери, спешно нуждаещи се от обществено признание. Жълтите вестници тъкмо се бяха отчели пред публиката с пикатно августовско четиво за любовни забежки на президента и страданията на първата дама, малкият вацко със светлинна скорост отвърна на удара с цяла страница и снимки за почивните дела на президенската фамилия в компания на младите Добреви. Първанов-джуниър и годеницата му, щерка на починалия Николай Добрев, близък приятел на Първанови. Клановото сплотяване върви по всички линии, но любовта, както е известно, не се съобразява с условности.
Миналата седмица в "24 часа" цъфна и самият Румен Петков. Той също като повечето държавни мъже и жени избрал да почива в "Евксиноград". Не толкова заради луксовете, обяснява всекидневникът, а защото зад железните огради на комплекса началниците "остават скрити от погледи на зяпачи и папарашки обективи". Но няма препятствия за обективите на този вестник. Репортерите не само са прескочили високите дувари, но са успели да засекат разжалвания вътрешен министър, издокаран с сране лка с логото на "24 часа". Научаваме, че Румен Петков и колегата му от Комунистическата партия Александър Паунов заедно с приятели от студентските години, понастоящем депутати, играят белот. Петков, разбира се, печели. Преди време часовоят на политическия имидж на властта пак така случайно успя да засече министъра (тогава все още на поста) в родния Плевен да млати чергите на възрастните си родители пак с рекламата на "24 часа". Добро момче, грижовно, не се е възгордяло от министерския пост.
Отново миналата седмица, докато все още е отдъхвал в "Евксиноград", Румен Петков се появи в същия вестник, но на другия ден. Усмихнат, с костюм, вратовръзка и цигара в ръка. Информацийката е малка, но съдържателна. Ексминистърът демонстрирал железния си характер, като отказал цигарите до победата на БСП на изборите догодина. Той правел аналогия с отказа на Фидел Кастро да се бръсне в името на победата на партизанската война срещу Батиста. "20 години от живота си съм отдал на политиката на лявата идея, като през цялото време съм пушил. Сега мога да направя още една жертва в името на успеха на изборите", заявява този воин на партията.
Маркетинговите специалисти знаят, че еднообразната нискокачествена и често вредна пластмасова продукция не би заливала сергиите, ако не се харчеше. Медиите също са наясно, че когато политиката е мутирала единствено до пиар акции, самите медии стават първата власт, ако не и единствената. Още повече, че класическите три власти са с изтъняващи граници.
Но случаят с Румен Петков навежда и на други мисли. Кой кого рекламира всъщност? Кой на кого плаща? Толкова ли са изпаднали вацовите издания, та да възлагат на един провален министър да е рекламно лице на изданието? Или сделката е подплатена с нещо друго? Дружба навеки, скрепена от опасни тайни и каре белот с високи залагания.

сряда, 27 август 2008 05:57:56

Професията "журналист" тотално се обезличи

Седем - 8 стр.
Професията "журналист" тотално се обезличи
Иван ИБРИШИМОВ

Иван Ибришимов е роден в София през 1954 г. Завършил е радио и телевизия във ВМЕИ, сега Техническия университет и телевизионна журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Започва журналистическата си кариера като студент във в. "Технически авангард". Работи 14 години в Българската телевизия, като преминава по цялата стълбичка от репортер до водещ на елитни рубрики като "Световна икономика" и "Актуална антена", на която е и завеждащ редакция. Напуска през 1992 г. след закриването на дирекция "Публицистика". В печата е последователно зам.-главен редактор на вестниците "Столица" (1992 г.), "Експрес" (1993 г.) и "Демокрация" (1994 -1996 г.). От 1997 до 2002 г, е секретар на президента на РБ Петър Стоянов. След 2002 г. работи отново като политически наблюдател във в. "Демокрация", а след закриването му като зам.-главен редактор на в. "КЕШ". Автор е на три публицистични книги. В момента е на свободна практика. Обезличаването на журналистическата професия беше желано от днешните властници. То беше грижливо подготвено и старателно осъществено по класическата схема - принуда и пари. Най-тъжното е, че съучастници, а често и движещи фигури в ритуалното убийство на професионализма станаха наши колеги, които продължават да претендират за водеща роля в българското медийно пространство. Резултатът се вижда най-ясно от оценката на "Фрийдъм Хаус" за 2007 г. В рамките на Европейския съюз единствено медиите 8 България и Румъния са определени като "частично свободни". Криво разбраната обективност На начеващите журналисти съвсем правилно им се обяснява, че трябва да се стремят към обективност. Пропуска се обаче важното уточнение, че обективни са единствено и само фактите. Останалото е въпрос на субективна преценка на събитията, която проличава дори в чисто информационните текстове или в живите репортажи на електронните медии. В годините на остри политически сблъсъци и на уличната демокрация ракурсът на камерите и фотообективите, да речем, често беше по-важен от всякакво текстово съдържание. Ниската камера превръщаше и най-скромния митинг във внушителна обществена проява и обратното -кадърът от птичи поглед показваше полупразните площади или зали, респективно омаловажаваше съответното събитие. Близките планове и особено "гросовете" разкриваха непознати за гражданите качества на един или друг политик. Трябваше да мине време, докато главните действащи лица на прехода осъзнаят за какво точно иде реч. Ако говорим за силата на текста, всеки професионал добре знае, че и без епитети, а само с повишаване на "глаголната температура" примерно или с по-експресивен изказ могат да се постигнат неподозирани резултати. В един момент това сякаш беше осъзнато и от двете страни, участващи в процеса. Но пренебрегната се оказа третата, най-важна страна - драгият читател или зрител, наричан цинично от набедени анализатори и пиари "рецепиент", а в много случаи и "пациент". С осъзнаването на истината от обществото започна и масираната атака срещу силната авторска журналистика и срещу професионализма. Като първа стъпка обективността се превърна в обективистичност. Като втора, опростачаването, което методично беше провеждано до 1989 г. върху цялата нация, се върна масирано в медийното пространство след 2002 г. и под формата на чалга-култура или балканско "риалити" първо обезсмисли, а след това и обезглави журналистиката. Пари, пари и пак пари Основен аргумент на шефовете от търговските медии за масираното нахлуване на простащината, естествено, е търсенето. Щом нещо се търси, то носи пари и трябва незабавно да бъде предложено на пазара. Някак незабелязано печатни издания, радиостанции и телевизии промениха облика си. Политическите, икономическите и социалните теми бяха изместени от откровена жълтевина и пошлост, анализите и разследванията на практика изчезнаха като жанрове, накрая се стигна до пряко изкупуване на медии и замяната им с нови, отговарящи на високите стандарти на чалгата в същите три превъплъщения - политическо, икономическо и социално. Разследващите журналисти, анализаторите и коментаторите станаха излишни. Те или трябваше да "повишат" квалификацията си до равнището на новите си работодатели или просто да напуснат и да сменят професията. Най-неудобните биваха и биват направо отстранявани с цялата изобретателност на овластените мерзавци. ако си послушен - получаваш, и то много, ако не си - ще получаваш колкото да преживееш. Ако пак не се вслушаш - аут! Стигна се дотам, че титаните на мисълта в т. нар. Съюз на издателите "учтиво" нареждат на колегите си да не взимат на работа лицето "X" или "У". По подобен безскрупулен начин действат и босовете в рекламния бизнес, нерядко и самите рекламодатели. И докато във втория случай нещата са по-обясними, то политическата принуда е диагноза за отсъствие на истинска държавност, от една страна, и на елементарно организирано гражданско общество, от друга. Наистина тъжна гледка е да наблюдаваш гърчовете на колегите от трите най-големи ефирни телевизии, когато трябва да прикрият или поне да омаловажат провалите на властниците. Страхът от загуба на рекламодатели, които от своя страна са зависими от властта, надделява над всякакви професионални критерии на медий-ните началници и от ефира в индийска нишка изчезват всички що-годе мислещи личности. Кой идва на тяхно място, е излишно да обяснявам. Личностното обезличаване Да ме прощават колегите от журналистическите факултети, сред които имам много приятели, великолепни професионалсти, но и те носят определена вина за олекотяването на професията. Редакциите са пълни с техни възпитаници, които чинно и точно могат да запишат всякаква поднесена им от властта информация, но нито имат знанията, още по-малко бекграунда, за да разберат уловките, втория и третия план на казаното и същинските цели на конкретния политик. Тези "калдаринки", както ги наричаше покойният ни колега Любо Данчев, са любим аксесосар на всеки самоуважаващ се политически малоумник. Те придружават делегациите по близки международни дестинации - по-екзотичните са за босовете, те красят коктейли, промоции и полюции от всякакво естество. За тях да пипнат бицепса на поредния месия, е далеч по-важно от напипването на шарлатанията около него. Тяхното лично всекидневие се нищи в просташките рубрики и издания наравно с битиетата, питиетата и дупетата на фолкзвезди, фолкз-вездьовци и откровени педали. За тези мили наши колежки и колеги принципната защита на позицията, ако изобщо я имат, е нещо непознато, защото не е имало кой да им обясни що е професионална доблест и чест, а в редакциите послушанието им е добре възнаградено. Да не създаваш главоболия и конфликти, да избягваш и най-малкия риск, се превръща в житейска философия, поощрявана щедро и с удоволствие от властта и шефовете на повечето медии. Затова съм "добре информиран оптимист", когато говорим за бъдещето на професията. Песимизмът ми идва от ясното съзнание, че в една страна, в която самата държавност е дефицитна, в която гражданското общество съществува само на книга, защото самите градове бяха обезсмислени от лавината на агресивната селяния (тип манталитет), в която методичното опростачване на нацията се е превърнало отново в официална политика, както преди 1990 г. - истински демократични медии не могат да съществуват. Затова на последните мохикани от гилдията мога да кажа едно - принципът на "китайската капка" е велик. Бийте в една точка колеги и не се отказвайте. Страхът на всяка власт от истината е по-голям от всякакви професионални страхове. И добър или лош, натискът от страните на ЕС и НАТО също помага. Това, което не намира място в българските медии, отдавна излиза в странство, а ефектът от политическите шамари ще става все по-оглушителен.
сряда, 21 май 2008 05:30:55

Тодор Токин: Знаем много и станахме неудобни

Седем - 6 стр.
Тодор Токин: Знаем много и станахме неудобни
Симка СТЕФАНОВА

Тодор Токин е роден на 31 юли 1950 г. в София. Завършва Английската гимназия в София през 1969 г. и право в СУ "Св. Кл. Охридски" през 1973 г. От 1977 г. работи в Българско радио - дирекция "Предавания за чужбина", сега - Радио "България" като редактор, заместник и завеждащ редакция, ръководител екип и зам.-главен редактор. От 1993 до 2005 г. - във вестник "Труд" като репортер, завеждащ отдели "Общество" и "Вътрешна информация" и политически наблюдател. До април 2006 г. - отговорен редактор в сп. "Лидер". След това - директор "Връзки с обществеността" на СДС. Около година до октомври 2007 г. - и.д. главен редактор и първи зам. гл. редактор на в. "Поглед". До януари т.г. - зам. гл. редактор на в. "Класа". Носител на голямата награда на СБЖ за публицистика през 1999 г. - Минал сте през множество медийни превратности. Бихте ли ги описали? Ще започнете ли от в. "Труд"? - Бях в "Труд" 12 години. През това време той стана най-тиражният български вестник. През 90-те години атмосферата там бе доста по-различна от това, което е днес. Тогава се работеше много, но и с много настроение. "Труд" не сваляше шапка никому, беше трибуна на партийния плурализъм, не цепеше басма на управляващите, които и да бяха те. Това обаче продължи сравнително кратко, но точно тогава стана № 1. Постепенно задухаха други ветрове, появиха се свещени недосегаеми крави, започна да се усеща поръчкова атмосфера. Появиха се цензорки, само дето не носеха кожени тужурки. Част от ръководството на вестника започна да се държи арогантно и надменно и дори не искаше да чуе други мнения. Открито започна да се лобира за определени политически личности и за определени партии. Налагаше се тезата, че "Труд" качва и сваля правителства и президенти. За мен нещата станаха нетърпими преди изборите през 2005 г. и просто си вдигнах шапката. Както казваше Софиянски, олекна ми. - Какви са изводите ви от преживяното? - За съжаление - доста тъжни. Журналистите от моето поколение постепенно станаха неудобни. Те много знаят, много са преживели и имат определени позиции по много въпроси. Така те стават неудобни за главните редактори, които си менят мнението според всеки управляващ, въобще станахме трън в очите на ръководството на медията. Ние много добре знаем откъде са тръгнали тези главни редактори, как така изведнъж станаха свръхбогати и се на-мърдаха в т.нар. елит, знаем, че не са някакви полубогове, за каквито се представят пред по-младите колеги. А навсякъде по света - бил съм в много световни медии -средната възраст на водещите журналисти е горе-долу колкото на колегите от моето поколение. Защото за да седнеш да пишеш сериозен политически анализ или да коментираш някакво политическо събитие, ти е необходим солиден бекграунд, който не винаги го има в GOOGLE. Нищо лошо за младите колеги, напротив, работил съм винаги с голямо удоволствие с тях, но само с "копи-пейст" голям журналист не се става. И още нещо. Главните редактори на прехода май е време да се оттеглят. Защото на тях вече всичко им е скучно, непрекъснато искат нещо "по така" и по този начин вестниците бавно и неусетно пожълтяват. - С какво се занимавате в момента? Журналистиката ли е вашето призвание? - В момента чакам да ми се "отвори някъде парашутът", след като само за три месеца бях уволнен два пъти - първо от "Поглед", после от "Класа". Това сигурно е рекорд в най-новите времена на българската журналистика. Причините са чисто политически, но вече просто не ми се говори за това. А сигурно журналистиката е призвание, след като съм в този занаят вече 30 години. - Какви са впечатленията ви от периода, в който работихте като пиар в СДС? - Много добри спомени имам от този период. С Петър Стоянов и другите членове на тогавашното ръководство -имам предвид 2006 г. - се работеше чудесно, с три думи се разбирахме какво трябва да се прави. С президента обиколих доста областни центрове - чувстваше се подем сред членовете и симпатизантите на СДС, след. като Стоянов стана лидер. Убеден съм, че в онзи момент той бе най-сполучливият избор за този пост. Хората го познаваха, навсякъде го спираха, искаха да пият вода от извора, дето се вика. Той бе и абсолютно безспорният председател на парламентарната група на ОДС, която мязаше - мяза и сега - на орел, рак и щука. Но неговият авторитет бе неоспорим. Още съжалявам обаче за едно нещо - че Стоянов отказа да се кандидатира за президент -номинацията му бе в политическото пространство от 9 до 26 юли 2006 г. Той имаше подкрепата на десетина по-малки десни партии, чиито лидери почти всеки ден идваха на "Раковски" 134 и го уверяваха, че са изцяло с него. Сигурно си спомняте, тогава Иван Костов се заинати и издигна кандидатурата на Неделчо Беронов - един много симпатичен човек, който би бил чудесен президент в друга страна, но не и в България, за съжаление. Ако Стоянов бе удържал и се бе явил на изборите, със сигурност щеше да отиде на балотаж срещу Първанов и щеше да вземе поне 35-40 на сто - така сочеха неплатени и непоръчкови социолози, а кой знае дали нямаше и повече. И тогава той щеше да бъде безспорният лидер на българската десница. Защото и тогава, и сега десните партии мижитурстват между 1 и 3-4 на сто. Беше пропуснат моментът за начало на някакво единение на десницата. Лоша услуга тогава според мен изигра и Бойко Борисов, който ту подкрепяше Стоянов, ту се отмяташе, след това същото стана и с Неделчо Беронов. От този период у мен остана неприятното чувство, че всичко се правеше, за да се поднесе победата на Първанов. Съжалявам, че Петър Стоянов се оттегли от политиката след безславния му провал на евроизборите - според мен той не трябваше да се кандидатира на тях, на един лидер и бивш президент по върви да участва в битката за държавен глава. Но станалото - станало. - Какво е съвременното състояние на медиите в България? Какви са причините? - С много малки изключения медиите в България престанаха да бъдат четвърта власт, а станаха обслужващи на другите три власти, нещо като непрекъснат пиар, официози, които обслужват винаги властта, независимо коя е тя. Но особено очевидно е това сега, при управлението на тройната коалиция,съставена и ръководена от президента, който между впрочем е свещена медийна крава. Вестниците от т.нар. Съюз на издатели на всекидневници в България (СИВБ) вече не се различават в новините и коментарите си. Те ползват едни и същи информационни източници, социологически агенции, външни автори, които са готови да споделят тезите на главните редактори срещу доста солидни суми. В един и същ ден те започват атака срещу някоя от партиите в коалицията (например НДСВ или ДПС), срещу някой министър (например Румен Овчаров), в един и същи ден атаката спира, без да има какъвто и да било намек за извинение. Очевидно тези вестници се командват от едно място и никак не е трудно да се досетим кое е то. Те премълчават неудобните въпроси към властта, а когато неин представител дава интервю за тези вестници, му се задават готови отговори.. Във всеки от тези вестници има поне 2-ма - 3-ма "журналисти", които станаха майстори на тези "интервюта". Вестниците от т.нар. Съюз на издателите правят откровен PR и реклама на определени министри и шефове на парламентарни групи от мнозинството. Те често поместват почти пълен текст от изявления на президента, премиера или лидер на партия от мнозинството, което го няма вече никъде по света, където ако някой поиска да прочете какво е казал примерно държавният глава, отваря съответния сайт. За тези вестници опозиционните партии почти не съществуват (с изключение на ГЕРБ) и за тях се пише и коментира предимно в отрицателна светлина. Положението с ГЕРБ е лесно обяснимо - ако в началото на прехода медиите вървяха след победителите, сега те и в частност изданията на СИВБ, вървят пред победителя и му проправят пътя към властта, за да бъдат след това пак с нея (пример - неистовият медиен вой за царя през 2001 г.). Видно е, че те се командват от едно място. Защото не е нормално някак си в един и същи ден всички да подемат атака срещу Иван Костов в полза на Симеон. След това всички вкупом да започнат да водят предизбонтата кампания на БСП. Днес медиите обичат тройната коалиция, но от кумова срама може би едни леко нападат ДПС, други - царя, трети - някой съгрешил от БСП. Нещо друго, което особено дразни - всяка сутрин електронните медии чинно правят преглед на печата, цитират се една-друга, тоя казал така, оня - иначе, трети пък -наопаки. И става така, че сутрин телевизиите и радиата прочитат вестниците от предишния ден, а пък на сутринта вестниците цитират казаното от същите тези радиа и телевизии пак от предишния ден. В повечето вестници битува комплексът "а ние тая новина защо я нямаме". За да си запазят работата, ресорните репортери се договарят какво да пишат, разменят си информации и в резултат - във всички вестници излиза почти едно и също, често пъти с еднакви заглавия дори, че и на една и съща страница! - Как ще се развият нещата в медийния живот оттук-нататък? - Според мен бъдещето е в електронните сайтове. Младите хора не четат вестници, те май останаха само за средното поколение и златната възраст. Вестникарите трябва да знаят, че читателят е още и зрител, и слушател, и потребител на интернет. Вижте как протича денят на един човек, който иска да е в час с новините. Сутрин той гледа тв блоковете. След това слуша радио - същото. След това отваря интернет - същото. Вечер новините по радиа и телевизии - същото. На следващата сутрин купува вестник - пак същото. Т.е. 24 часа този читател, зрител, слушател и прочие - живее с едни и също новини. Така че вестниците вече много рядко може да утолят глада за новини и би трябволо да сложат ударението на повече аналитични материали, четива и т.н. Но не такива, които водят до опростачване или обуначване на хората. Защото за съжаление доста вестници, все още наричайки се сериозни, вече залагат на такива материали. - А как би било добре да се развият, макар и пожела телно? - Много ми се иска да се появи някой истински опозиционен вестник. Не е ли парадоксално, че опозицията иска да дойде на власт, без да има дори една своя многотиражка. Ще наближат изборите, тя ще си плати на главните редактори на официозите, те ще я отразяват два месеца с по 2-3 реда. И толкова. А защо трябва да се правят тези главни редактори още по-богати, а не се дадат същите пари за един свой си вестник? Защото на всички е ясно, че сегашните вестници са на олигархията, която управлява. И какво -опозицията нали уж е срещу тази олигархия? Защо трябва да я финансира? Ами да се поучат от Волен Сидеров - с едно 10-минутно предаване по една телевизия влезе в парламента. - Как се представят свободната медия? Възможно ли е изобщо да съществува? - Свободна медия е тази, в която всеки може свободно да изрази мнението си по всеки един въпрос В този смисъл най-свободната територия са форумите в интернет. Опрат ли нещата до финансиране - очевидно този, който плаща, поръчва музиката. Но това може да стане по много начини - например съвсем незабележимо и дискретно, или пък грубо поръчково. Според мен обаче българският читател е достатъчно интелигентен, за да прецени кога един материал е поръчков. - Има ли сериозна политическа журналистика в България? - Слава Богу, все още я има, макар че много-много не й се дава трибуна. Като че ли по-предпочитани са т.нар. политически репортажи, в които да се каже как са били облечени някои депутатки, на кой народен представител колко му струва часовникът или вратовръзката, кой политик какво меню си е поръчал - такива повърхностни клюкарски четива. За съжаление самата политика у нас стана несериозна. Думата на политиците вече не струва нищо. Избран кмет от една партия получава партийна членска книжка лично от лидера на друга партия. Къде го има това по света? Или пък казваш, че за нищо на света няма да се коалираш с една партия, но веднага след изборите й се пльосваш на килимчета, в името на България? Ха-ха! Да не говорим за лъжите на президента. Но не е вярно твърдението на управляващи и придворните им социолози, че все по-малко хора у нас се интересуват от политика. Хората не са яли домати с колците и добре виждат, че всичко у нас е политика. И ще си кажат приказката догодина. - Отмина ли модата богати българи да си купуват вестници, след като, да речем, са си купили банка? - Напротив, огледайте медийните сергии и ще видите невероятен брой вестници и списания. Зад тях стоят богати българи. Все ми се вярва обаче, че ще се намери някой, който да даде пари и за сериозен политически опозиционен вестник, нека да бъде равно отдалечен от всички партии. Поначало вестникът трябва да бъде не крепител на властта, а неин коректив - според.едни, или пък критикар - според други. Защото сегашното положение всички да обичат властта ни връща там, откъдето тръгнахме преди близо 19 години. Но пък като погледнеш кой ни управлява, нещата си идват по местата. *** Много добре знаем откъде са тръгнали тези главни редактори, как така изведнъж станаха свръхбогати Беше пропуснат моментът за начало на някакво единение на десницата Вестниците от т.нар. Съюз на издателите правят откровен PR и реклама на определени министри и шефове на парламентарни групи от мнозинството Според мен българският читател е достатъчно интелигентен, за да прецени кога един материал е поръчков
сряда, 14 май 2008 04:54:11

Да живееш в интернетни времена

Седем - 10 стр.
Да живееш в интернетни времена
Ивайла ЦАНКОВА

Едва преди десетина години в България гледахме на интернет no-скоро като на нещо престижно, отколкото полезно. Възможно е и леко да преувеличавам, но, доколкото си спомням, по това време достъпът до световната мрежа беше един от няколкото сигурни признака, че си богоизбран - малко като притежанието на телевизор в разгара на соца или сдобиването с видео в залеза на същата епоха. Дали заради демокрацията, или просто защото времето има странния навик да позасилва движението напред, само за година-две успяхме масово да усвоим новото чудо интернет и да го заселим с неподражаемо бг-присъствие. Със завидна бързина схванахме и полезността му, за да го превърнем за нула време в чиста проба ежедневие. Знаеш как е - ставаш, вземаш душ и си проверяваш имейла. Или обратното - ставаш, проверяваш си имейла и вземаш душ. Оттам нататък следва целодневно интернет-пребиваване, съчетано с разни странични неща от сорта на работа, обяд, кафе и някоя и друга среща в добрата стара действителност. И понеже, така или иначе, си живеем трайно цопнали в нета, предлагам скромен списък на полезните неща, които и без това правим ежедневно с негово съдействие. Не че не си наясно с тях отдавна, но да пиша оплетени алабализми в прослава на великата световна мрежа си е леко безсмислено занимание. Някак по-успешно мога да те убедя, че не, не си губиш времето, само защото съдбата те е прекарала да живееш в интернетни времена, като ти изредя неговите безспорни благодетели. И така: 1. Винаги номер едно - информационната благодат: От няколко минути сериозно те гложди въпроса какво, по дяволите, значи думата "антономасия" (бога ми, какво ли си чел, за да се сблъскаш с този термин?!) и дали евентуално няма да се окаже нещо мръсно? Е, агонията ти секва за броени секунди с любезното съдействие на Google - не, жалко, антономасията съвсем не е някаква древногръцка псувня... току-що проверих... И още: крайно загрижен си за рейтинга на Варак Обама тези дни? Нужно ти е да знаеш каква всъщност е разликата между учението на епикурейците и това на хедонистите? Кои филми въртят в момента в "Арена"? Как се правеше сандвич "Принцеса"? Как изглежда Уганда от сателит? Или чисто и просто какво се случва този следобед по света и у нас? Google, Google, Google и пак Google! Разбира се, би могъл да си купиш и някой ежедневник, книга с рецепти и философски речник, но при този вариант имаш възможността да се запознаеш с една-единствена гледна точка по въпроса, който те вълнува. Точно тук е ненадмината информационна значимост на интернет и в частност на Google (хвала на великия му Творец!). А именно: възможността за пренебрежимо кратко време да получиш достъп до различни гледни точки, представящи информацията, която ти е нужна. При това без значение от величината на въпросната информация, което си е условно, разбира се, защото понякога да знаеш как се приготвя "Принцеса" се оказва неизмеримо по-важно от това дали Барак Обама ще бъде новият президент на Америка. И за разлика от останалите средства за информация единствен интернет е наясно с това. Казват, този пряк достъп до всякаква възможна информация можел да се окаже колкото полезен, толкова и опасен на чисто глобално ниво. Възможно е и да са прави. факт е, че за разлика от недалечното минало, днес добирането до информация от всякакъв вид не изисква дори минимално усилие. Новинарските медии отдавна са изгубили на практика значението, което бяхме свикнали да им отдаваме. Никой вече не си купува ежедневник в името на необходимостта от осведоменост - напротив, причината все още да даваш 80 ст. за "24 часа" е голият, но пък упорит навик, факта, че си отива със сутрешното кафе или просто кръстословицата, ако, разбира се, не предпочиташ судокуто. Същата е ситуацията и с новинарските блокове - човек гледа новини, само защото така или иначе ги дават, но ако сериозно се вълнува от някое актуално събитие, не чака непременно да стане 19-20 часа, а просто влиза в интернет. Така че, с причина или без, спокойно можеш да се натъпчеш с информация, стига да ти е важно. И още по-спокойно после можеш пак да я забравиш, досущ като любимата ми героиня - княгинята от "Снежната кралица" на Андерсен, която била най-умната жена в кралството, защото изчела всички вестници на света и после пак ги е забравила. 2. "Интернет ни събира, интернет ни дели"... ...би изпял Васил Найденов, ако тези дни му хрумнеше да прави кавър на "Телефонна любов". С други думи, ако все още не вярваш във виртуалната любов, да ме прощаваш, ама май не си от този свят. Преди години беше страшно актуално мнението, че за да се влюбиш през интернет, непременно трябва да си или лузър, или такъв изрод, че пред твоя лик Квазимодо преспокойно би могъл да се оттегли в ъгъла, където да яде пасти до припадък. Считаше се, че ако лицето X се е запознало с дамата Y през някой чат, значи не им е чиста работата на тези двамата, защото (цитирам клишето): "Как така можеш да имаш представа за човека срещу себе си без пряк контакт с: изражението му, усмивката му, намигването му, щипването по задника, преценяването стегнатостта на въпросния задник и т.н..." Ами всъщност оказа се, че не само може, а и че точно любовта от пръв поглед постепенно се превръща в отживелица. И слава Богу, защото, каквото и да си говорим, твърде рядко й се случваше да доведе до нещо добро. Така че виртуалната любов отдавна не е някакъв жалък акт на отчаяние между излинели интернет маниаци, а чиста проба функция на мозъка. Просто човек опознава друг човек, чувства се привлечен от мисленето му и в крайна сметка някоя ведра утрин се събужда влюбен до върха на ушните си миди. Подписвам се под твърдението, че от няколко виртуални разговора можеш да добиеш толкова обективна представа за човека срещу себе си, до каквато така и не са достигнали някои дългогодишни двойки, запознали се в бара, на улицата или в най-претъпкания софийски трамвай. Причината? Ами просто във виртуала човек не може да разчита на нищо друго освен на мисленето си, затова е и почти непосилно да представи себе си такъв, какъвто не е. Който е опитал, не е успял, не си ли забелязал? Глупакът си е същият глупак, какъвто можеш да срещнеш и на улицата, само че там ще ти коства доста повече пропиляно време, за да надушиш ограничената му същност. И обратното, готиният виртуален тип нерядко и съвсем не парадоксално може да бъде разпознат дори само по избора на псевдоним. Така че действай смело - чат, блог, ICQ, Skype - играта на думи създава съвсем реална любов (това й е и работата впрочем). Само не сайт за запознанства, там лъха на отчаяние още преди полето с регистрацията - което си е истина, истина си е. 3. Блогодат: Влогът - тоест, личното интернет пространство, стана лесно достъпен за създаване и поддържане и следователно - популярен, сравнително отскоро. В момента обаче е вероятно най-удачната форма да изразиш себе си при едно-единствено условие - да имаш нещо за изразяване. Бързото разрастване на по-известните блог-портали показа, че, да, много хора имат нещо за изразяване и в прилично количество от случаите нещото за изразяване си е струвало. Спомням си, че преди няколко години на кандидат-студентски изпит по журналистика в СУ се падна хитро формулираната тема "Ще изяде ли мишката книжката?" Заради добрата игра на думи изразът дълго време беше цитиран от медиите и доведе до няколко не съвсем смислени дебата. Мисля си, че появата на блоговете най-сетне даде категоричен и ясен отговор на въпроса, а именно: не, мишката няма да изяде книжката... но като нищо може да я напише. Защото все повече изумително добри и никому неизвестни писатели сами се откриха като такива, благодарение на решението да си направят личен блог. И на голяма част от тях блогът съвсем справедливо даде популярност. Без капка ирония бих казала, че новите интелектуалци се раждат в интернет-блоговете си, но няма да го кажа, просто защото по ред причини в България думата "интелектуалец" не се свързва с кой знае колко позитивни асоциации. факт е, че с мъничко късмет и след час-два ровичкане из някой блог-портал, човек може да открие разказвачи, чийто стил и всякакво-цветни идеи биха задминали с мръсна газ поне половината от така наречените ни "класици" (извинете за което, но просто си е така); поети, които без нито една издадена стихосбирка изпращат Недялко Йорданов и Надежда Захариева директно към ъгъла да се срамуват, или просто гледни точки, далеч по-сурови и обективни от тези на много от актуалните в момента журналистически имена, анализатори, коментатори и т.н. За себе си мога да кажа, че понякога чета книги, а понякога блогове и не мога със сигурност да твърдя кое ми харесва повече. Наред с качествените блогъри, пак там можем да открием и тъжна върволичка от подивели само-опиващи се и мисловно самоубиващи се графомани. За оригиналното значение на думата "графоман", моля, използвай Google. Иначе "графомания" е колкото една от най-разпространените добродушни закачки сред блогърите с чувство за ирония и самоирония, толкова и съвсем pea ,на зараза, която дебне в засада от виртуалните ъгли на това пространство. И пак тя е поредният повод да се забавляваш от сърце в селенията на блога. Понеже вече надушвам риска да се проявя като тежка форма графоман в настоящата статия, ето един скромен списък от останалите гига-полезни неща, които така или иначе вършиш ежедневно в интернет. Без излишни обяснения, но с искреното убеждение, че виртуалният свят все пак не е чак толкова зловещ убиец на време... Или поне умерен такъв... - да заявиш позицията си в някой форум като се скараш, поспориш или като нищо вземеш, че родиш някоя нова истина, защото тази работа с новите истини често става така непреднамерено и спонтанно; - да откриеш хора от твоята кръвна група, с твоите интереси или чисто и просто приятели; - да си намериш безотказен лек срещу сепната хрема, хемороидите или пролетната депресия; - да поддържаш връзка с познатите си, забягнали в странство през девет планини в десета - или просто да биеш някой надут арабин на табла.
сряда, 14 май 2008 04:58:31