събота, 21 март 2009 г.

Интернет аудиторията взе превес в САЩ

Insurance.bg - Новини
Интернет аудиторията взе превес в САЩ



Тежки времена за вестниците прогнозира институтът Pew
За първи път през миналата година аудиторията на интернет е превишила тази на печатните издания в САЩ, по данни на института Pew, цитирани от TechNews. Очаква се тенденцията да продължи през 2009-а и да доведе до съкращения на журналисти.
Новините продължават силно да интересуват американците, но все по-малко от тях са склонни да платят за информация.
Шестият годишен отчет на Pew в рамките на проекта Project for Excellence in Journalism е най-мрачният от всички досега. 2009-а ще бъде най-тежката година за американските вестници и поради икономическата криза.
Не по-леко беше положението на вестници, радиа и местни телевизионни компании през миналата година, посочват от Pew. В създалата се ситуация полза извлякоха само интернет доставчиците и новинарските телевизионни канали.
С много “съмнителни” резултати са приключили опитите на някои издателства да компенсират заубите, в резултат на падащи тиражи и приходи от реклама, чрез публикуване на новини в интернет, твърди анализът.
Постъпленията от реклама на вестниците в САЩ са намалели с 16% през 2008 година. Издателствата така и не са успели да разработят успешна концепция за борба с кризата, като продължават да разчитат на модели от миналия век, твърди Pew.
Рекламата само частично покрива разходите на издателските компании, което поставя под въпрос оцеляването на медиите. Анализаторите обаче смятат, че е рано да се говори за смъртта на традиционната журналистика.
Според Pew, до края на 2009 година всяко четвърто работно място в редакциите ще бъде закрито.

Маратонки за телевизионна реклама

Поглед - 15 стр.
Маратонки за телевизионна реклама

Уляна ПЕТРОВА

В Русия всеки десети рекламодател се отказа от синия екран
Сега рекламодателите плащат за появяването си на синия екран с маратонки, коли и жилища, каза президентът на Националната асоциация по телевизионни и радиопредавания на Русия Едуард Сагалев. Според него бартерът сега владее разплащанията на регионалните телевизионни компании. Материалната размяна за реклама в телевизията - а и в другите масмедии, не е изключение. Но когато тя стане основна, явно става въпрос за сериозна криза. В Русия и другите страни на вече разпадналия се Съветски съюз проблемът се появи още преди края на миналата година, когато производствени предприятия започнаха да изплащат заплатите на своите служители с консерви и акумулатори. Но досега рекламните плащания не бяха засегнати - извън нормалните за бизнеса проценти за „натурална размяна". Структурата на рекламодателите сериозно се измени, подчертава Сагалев. Според него от пазара са си отишли големите брендове, а на тяхно място реклами дават само средните и малките компании. Президентът на Националната асоциация по телевизионни и радиопредавания на Русия съобщи, че доходите от реклама в телевизиите са спаднали с 30 до 50 процента, както и цените на телевизионните спотове. За федералните канали на Русия отстъпките са до 20 процента, а в регионалните достигат и до 95 на сто. Статистиката за телевизионната реклама в Русия през миналата година беше оптимистична с 22 процента увеличение на доходите - като представянето на синия екран достигна 52 на сто от общия рекламен пазар. Но специалистите посочиха, че увеличените приходи се дължат единствено на поскъпването на рекламното време по телевизионните канали. Само през януари и февруари тази година броят на рекламодателите в руските федерални телевизионни канали е намалял с 10,5 процента и сега това са едва 299 компании, пише вестник „Комерсант". Той базира изводите си на изследването на консултантската фирма „Медия лоджикс" (Media Logics). Според нейните данни повече от 60 компании от списъка на стоте най-големи рекламодатели вече са намалили своето участие в TV рекламата. Напълно се е отказала само една фирма - казанската група „Нефис". През февруари обемът на продадената телевизионна реклама продължава да пада в каналите на Руската федерация според информацията на рейтинговата компания „Ти Ен Ес Раша" (TNSRussia). За януари в сравнение със сащия период на миналата година обемът е по-малко с 3 процента до 108,2 хиляди рейтингови пункта. През февруари цифрите показват спад със 7 на сто до 109,5 рейтингови пункта. Според руските стандарти рейтинговите оценки - GRP, са условна единица, която оценява количеството на зрителите, които са гледали рекламния спот. „Ти Ен Ес Раша" оценява броя на зрителите над 18 години, които са включили телевизора си за реклама от 30 секунди. Шейсетте рекламодатели от стоте най-големи в Русия са ограничили своите представяния за първите два месеца на 2009-а, казва Константин Вашенцев от мрежовата агенция „Максус" (Maxus). Но рекламистите се успокояват, че началото на годината не е най-силното време, а активният сезон на продажбите идва през лятото. Но все пак обезпокоително е значителното отсъствие от екрана на „Тойота" (ТВ Toyota Motor Co.). От началото на 2009-а тя е купила всичко 33 GRP срещу 1,7 хиляди през миналата година, което означава практически отказа й от телевизионна реклама. „Сега най-ефективни са радиото, интернет и външната реклама", вярва бренд мениджърът на ,Дексус" (Lexus) Роман Полонски.

Кризата ще отсее печатните медии

Поглед - 16 стр.
Кризата ще отсее печатните медии

Надежда НИКОЛОВА

В пресата вече не рекламират на кило, плаща се за ефективност
Има сериозна хипотеза, че кризата ще предизвика фалити на медии", заяви доц. Георги Лозанов при представянето на докладите за февруари на Лабораторията за медиен мониторинг на фондация „Медийна демокрация". Според него фалитите и трансформациите на собствеността ще избутат на преден план развлекателните медии и програми за сметка на професионалните и граждански активните медии. От началото на 2009 г. почти всички списания на българския пазар са с намален обем спрямо същия период на предходната година. При вестниците пък, при които броят на страниците не зависи от рекламите, липсата им е видима с просто око. Същото е и положението в електронните медии. Ако миналата година автореклами се излъчваха за най-приоритетните телевизионни програми, сега уплътняват с тях рекламните си блокове. Според управителите на „Вестникарска група България", настъпи ли криза, мениджърите реагират винаги по един и същи начин: преустановяват назначаването на нови хора, спират да инвестират и свиват рекламните си бюджети. Последното се отразява директно на медиите. Кризата в медиите бе най-сериозна през януари, традиционно слаб за рекламните приходи месец. Но за разлика от предишните години, в началото на 2009 рекламните бюджети на всички компании бяха свити почти до нула. По неофициални данни през първия месец на годината рекламата е спаднала с 60%. Свиването на пазара принуди и електронните, и печатните медии да намалят цените и да променят рекламната си политика. Тенденцията на намаляване на рекламните приходи започна още през миналата година, когато криза реално липсваше, но всички я очакваха. Рисърч агенцията TNS/TV Plan отбеляза спад в привлечените инвестиции при 12 от 15-те всекидневника у нас. Сред най-пострадалите са пазарните лидери „24 часа" и „Труд", които имат общ спад на рекламните приходи от -13,4%. Според Вестникарска група България (ВГБ), издатели на най-големите всекидневници, данните не са точни, но спад действително има. Управителят на ВГБ Аксел Шиндлер е категоричен, че свиването на рекламните бюджети ще започне процес на „прочистване" в издателския бизнес. „Надяваме се след кризата да останат по-малко на брой вестници и списания в сравнение с текущото положение, което е много тъжно. Не е нормално в страна като България да има 80 телевизии, 500 вестника и 400 списания. Очевидно при 70-80% от медиите интересът, който стои зад тях, не е чисто издателски", заяви за ПОГЛЕД и икономическият директор на „Икономедиа" Бисер Боев. Според някои медийни изследователи обаче свиването на рекламния пазар не е причинено от кризата, а от целесъобразността на рекламата. „Нормално е вече рекламодателите да започнат да подбират медиите, в които да рекламират. И да се появяват само там, където ефективността им ще е най-висока, а не навсякъде. Това показва, че по-скоро пазарът се регулира, а не, че съществува финансова криза", каза пред ПОГЛЕД и медийният експерт Джими Найденов. Въпреки прогнозите за редуциране на пазара и факта, че действащите издания усещат на гърба си свиването на рекламните бюджети, по необясними причини продължават да се появяват нови и нови заглавия. Според Бисер Боев българският медиен пазар е напълно лишен от логика и трудно може да се предвиди развитието на каквото и да било ново издание. Затова и могат да се появяват нови издания в условията на финансова криза. На пазара вече е руското списание „Вокруг света", което е пряк конкурент на GEO (издавано от ВГБ) и National Geographic (издавано от „Санома Блясък България"). Българското му издание е в 8000 тиража, но ще се опита да достигне 20 000 бройки. Съдържанието е 70% преводно и 30% авторско. Същото съотношение на преведени към оригинални, български текстове ще и безплатното, с ъндърграунд профил, списание Vice, което ще се появи в клубове и магазини на 1 май. На пазара се появи и първият проект на белгийската мейдийна групиравка „Россел Медия" безплатният седмичник „Анонс". Вестникът ще се разпространява всеки понеделник в София, като постепенно ще навлезе и в по-големите градове на България. Целта е да стигне до общ тираж от 350 000 бройки. През октомври предстои да излезе и първият брой на българското издание на бизнес списанието „Форбс", което вече е в портфолиото на „Атака медиа". Неофициално в медийните среди се говори, че в момента, в който рекламодателите свиват бюджетите си, лицензните издания се ползват с предимство пред местните. Особено когато рекламодател е международна компания, защото познава марката на изданието. Това вероятно е и причината издатели също да залагат на лицензни проекти, вместо да хвърлят сили и средства за създаването и налагането на съвършено нов продукт. Това означава, че пазарът на медии в България ще се редуцира, но няма да спечелят забавните за сметка на сериозните, а ще спечелят утвърдените и разпознаваеми марки за сметка на по-малките и нови медийни проекти.
***
ПРОГНОЗА
Димитър Друмев, съсобственик на „Санома
Бъдещето ще покаже дали пазарът е тесен. Аз мисля, че 8се още не е. Тенденцията напоследък е да се пускат много нови списания. Хубавото е, че пазарът расте и може да ги поеме. Списанията са по-таргетирана Блясък България": медия и е нормално да са много, защото така всяко отговаря на нуждите на определена аудитория. Активността напоследък се засилва много и всички издатели разчитаме да има ръст и на рекламния пазар.

Пълен назад

Капитал - 42 стр.
Пълен назад

Весислава АНТОНОВА

Далекосъобщителният регулатор ще дава разрешителни за аналогови честоти въпреки цифровизацията
Ако се опитате да откриете логика в развитието на българския телевизионен пазар, определено ще ви е много трудно. Особено ако проследите най-новата му тригодишна история.
Като една от основните пречки за старта на цифровизацията в тв сектора дълго бяха сочени обявените от Съвета за електронни медии (СЕМ) аналогови тв конкурси през 2006 г. Проблем бяха и остарелите закони, регламентиращи развитието на сектора. През следващите две години, 2007-2008, конкурсите за нови ефирни телевизии ту се отменяха, ту се възстановяваха и всичко това, за да се угоди на един точно определен човек, според играчите на пазара и контролираните от него канали - собственика на няколко рекламни агенции Красимир Гергов. Той и два от каналите, зад които стои - GTVи ТВ2, с временни лицензи спечелиха най-много от отложените конкурси. При евентуален конкурс имаше възможност те да не са сред печелившите. В крайна сметка през 2008 г. окончателно бе решено, че аналоговите конкурси са отживелица и е по-добре да се мисли за прехода към цифровизация на тв излъчването. Последваха промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и сериозни изменения в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). През тази седмица бяха нанесени и корекции на сроковете в плана за цифровизация на тв сектора, одобрен от правителството още през 2008. Нещата, вместо да продължат напред обаче, рязко се върнаха назад и това стана ясно още когато се обсъждаха промените в ЗЕС. Има шансове за нови аналогови телевизии.Законът за електронните съобщения в изменената и допълнена редакция от 06.03.2009 г. всъщност не дава право на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да провежда конкурс за аналогово телевизионно радиоразпръскване, защото провеждане на конкурси беше предвидено само до края на 2008 г. и водещият регулатор тогава бе Съветът за електронни медии (СЕМ).
"Нова разпоредба в ЗЕС (§5, ал.3 от преходните и заключителни разпоредби на закона) дава възможност на КРС да подготви проект на правила, по които ще може да издава на регистрирани по реда на ЗРТ телевизионни оператори разрешения за ползване на свободен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, който не е предоставен по реда на §9а (временни честоти) от преходните и заключителни разпоредби на ЗРТ", обясни председателя на КРС Валентин Божков.
В момента правилата са достъпни на сайта на КРС и са подложени на обществено обсъждане, което приключва на 10 април 2009 г. "След този срок и като обсъди постъпилите становища на заинтересованите лица, КРС ще приеме окончателно правилата и ще ги изпрати за обнародване в Държавен вестник. В случай че проектът на правила не претърпи съществени промени в резултат на общественото обсъждане, КРС смята до средата на май да издаде разрешенията съобразно наличния свободен ограничен ресурс - радиочестотен спектър", допълни Божков.
Очевидно регулаторите не се бавят, защото през тази седмица СЕМ вече одобри правилата на КРС. Цялото бързане е много нетипично за тези организации и едно от възможните обяснения са приближаващите избори. По традиция медийните правила и закон не се гласуват бързо - това показва досегашната практика на институциите. Очаква се до 10 април със становище да се произнесе и Асоциацията на радио- и телевизионните оператори (АБРО).
Кандидатите за ползване на аналогови честоти засега със сигурност са трима - телевизиите "7 дни тв", управлявана от Петко Тодоров (телевизията се раздели с временния си ефирен лиценз, който бе преотстъпен на ВВТ, а после препродаден в пакет с ТВ2 и "Ринг" от Красимир Гергов на СМЕ) и ТВ7(медиата скоро бе купена от считаната за близка до ДПС бивша шефка на тото-то Ирена Кръстева). За аналогова честота ще се бори и ВВТ. Прокуристът на BBT Кирил Гоцев потвърди пред "Капитал", че тв каналът ще кандидатства за ефирна честота. "Ние сме сериозна телевизия с интересна програма, а и на предишните конкурси стигнахме почти до края", обясни той. Гоцев допълни, че ще следят с интерес процеса на лицензирането, защото, "ако само един играч вземе честотите, това ще е голям проблем". На пазара и в колуарите на парламента отдавна се коментира, че поправката в ЗЕС, която дава право на КРС да издава разрешителни за аналогово тв излъчване е заради телевзията на Кръстева ТВ7.
Каква ще е развръзката обаче, тепърва предстои да разберем. Отново по традиция ощетените медии обжалват процедурите по даване на права за ползване на ефир. Като се има предвид, че ефирният канал за София е само един, а кандидатите поне засега трима, битката е неизбежна.

Безплатно на български

Капитал - 42 стр.
Безплатно на български

Зорница СТОИЛОВА

Белгийската медийна група "Россел" стъпва на българския пазар
Безразсъдна вяра в пазара или добре преценен бизнес ход - стартът на безплатния седмичен вестник "Анонс" предизвиква интерес.
Зад проекта стои втората по-големина медийна група в Белгия - Rossel & Cie. Първоначално вестникът ще се разпространява в тираж от 100 000 бройки. Издателите планират той да навлезе и във Велико Търново и Пловдив и да достигне тираж от 350 000 копия.
"Анонс" ще се разпространява на ключови места в столицата чрез щендери, в метрото и на ръка и ще следва модела на белгийския безплатен седмичник Vlan, част от портфолиото на Rossel. Амбицията на издателите е да развиват активно и онлайн платформата на "Анонс".
Концепцията на изданието изключва политическите новини, криминалните събития и анализите. От първия брой разбираме, че ще говорим по-евтино по мобилния телефон, но не и че той сега е около четири пъти по-скъп, отколкото в Европа. Няма снимки на първокурсници с S-класи, няма ги и баналните истории на преуспелите, които са израснали в семейства на общински съветници от БСП в Перник.
"Въпреки икономическата криза смятаме, че в България има хубави перспективи за нашия бизнес. Вярваме, че влизането ни в страната ще стимулира икономиката", каза изпълнителният директор на "Россел медиа България" ЕАД Пол Калбо. В Белгия издава вестници като Le Soir, L'Echo, De Tijd и има сериозни амбиции в онлайн бизнеса там. Rossel е партньор на частната група TVi (RTL Group) и има собственост в няколко телевизии и радиа, притежават и собствени медиа шопове и рекламни агенции, както и собствени печатници в Белгия и Франция.
За проекта в България ще бъдат инвестирани два милиона евро, заяви Пол Калбо. Вестникът е насочен към икономически активното население, обясни търговският директор на "Россел медия България" Ивайло Йотов. Концепцията на "Анонс" е по подобие на известните издания на белгийската компания - безплатния седмичник "Влан" и безплатният всекидневник "Метро".
Въпреки че нишата на безплатните вестници в България все още не е добре разработена и всички подобни проекти са рисково начинание в икономически несигурна година, издателите от "Россел медиа България" разчитат на собствен подход към рекламодателите. Търговският директор на "Россел медиа България" Ивайло Йотов обърна внимание, че ще привличат по-малки, регионални рекламодатели с възможността за тясно таргетиране и отправяне на посланията им до техните потенциални клиенти.
По темата работи и Антон Георгиев*
*Съавторът на текста е водещ на сутрешното шоу "Кофеин" по FM+. Той бе част от екипа на "Капитал" за една седмица. Двете медии се включиха в експеримента "Размяна на медии", кампания в подкрепа на риалити шоуто "Размяна на съпруги", което ще стартира през април по TV2

Краят на пресата такава, каквато я познаваме

Капитал - 54 стр.
Краят на пресата такава, каквато я познаваме



или за поуките от кризата на американските вестници
Най-уязвимите
1. вестници, които разчитат на продажби от сергия
2. безплатни вестници
3. които се разпространяват в широк географски регион
4. повече от 60% от приходите им идват от реклама
5. разчитат много на малките обяви в рекламния си микс
6. имат много натрупани задължения
7. вестници, в които има синдикати
8. капиталовите разходи са обвързани с операциите по печат 9. силно проникване на интернет сред населението.
Рецесията в САЩ роди странен хумор из редакциите на оцелелите вестници. "Ако си мислите, че вашата индустрия е зле, вижте какво става на пазара на вестници", пишат журналистите. И още, че ако кризата продължава да взема жертви, скоро няма да има кой да пише за нея. Други пък започнаха да се шегуват в социалните мрежи как пишеш новината за собственото си погребение. Причината е, че няма нито един голям вестник в САЩ, който да не среща сериозни финансови затруднения. Един от най-големите собственици на медии Tribune Company, издател на тиражните вестници като The Chicago Tribune и The Los Angelеs Times, поиска съдебна защита от кредиторите си заради натрупани дългове от 13 млрд. долара. Компанията, издател на NYTimes, спря да изплаща дивиденти на акционерите си и обяви за продан централата си в Манхатън, за да събере 225 млн. долара, с които да погаси част от задълженията си. McClatchy, третият по големина издател на вестници в САЩ, се оглежда за купувачи за един от най-ценните си продукти - Miami Herald, като междувременно обяви, че ще съкрати 1600 работни места, или 15% от служителите си. Star Tribune и Journal Register Company (издател на The New Haven Register) преустановиха обслужването на дълговете си, докато се опитват да договорят по-приемливи условия с кредиторите. Корпорацията Hearst закри печатното издание на най-влиятелния вестник в Сиатъл Seattle Post Intelligencer, подобна съдба заплашва и друг силен регионален вестник - San Francisco Chronicle. Жителите на Денвър пък изцяло се сбогуваха с местния Rocky Mountain News преди няколко седмици. Черният списък заплашва да расте. Дори годишната среща на вестникарската индустрията в САЩ беше отменена тази година. Там се говори не просто за краха на медийните компании, а за смъртта на традиционния бизнес модел на печатните издания. Краят на пресата такава, каквато я познаваме. Медийните анализатори обаче са единодушни - рецесията е само точката в края на изречението, което казва, че традиционният бизнес модел на вестниците е отдавна изчерпан, а реформирането на пресата е трябвало да започне много отдавна, още в добрите икономически времена. Миграцията на читателите към безплатните новини онлайн и спадът на интереса на рекламодателите към печатните издания не са новина поне от няколко години. Но сега, когато компаниите намалиха драстично рекламните си бюджети, медийните играчи започнаха стремително да губят стабилност.
Как се стигна дотук
Списание The New Yorker наскоро сравни краха на пресата със залеза на железопътните компании в началото на XX век - някога велик бизнес, който е бил засенчен от новите технологии. В началото на 90-те години бумът на интернет бизнеса в САЩ накара много издатели да направят съдържанието на вестниците си достъпно безплатно онлайн, а впоследствие в този модел интегрираха и блогове, и подкастове. Така единият от основните им източници на приходи до момента - читателите, които плащат за абонамент или копие от вестникарската сергия - пресъхна. Собствениците на медии се надяваха да компенсират падането на тиражите с увеличаване на приходите от реклама, още повече че тогава пазарът на онлайн реклама вървеше нагоре. През последното тримесечие на 2008 г. обаче ръстът на онлайн рекламите се забави значително и прогнозите за тази година не са никак оптимистични. Макар че читателите в интернет са повече от всякога, те са все по-малко лоялни към марките онлайн, отколкото когато избират кои издания да си купят на хартия. Вестниците като продукти срещат много по-голяма конкуренция в интернет. Така например други бизнес модели като интернет портали, търсачки и нюзуайъри успяха да спечелят много на гърба на вестниците, които пък отдават новините си почти благотворително. Някои от анализаторите са на мнение, че новинарските компании са сгрешили изначално в определението на собствения си бизнес, като са се фокусирали върху печата, а не върху информацията и съдържанието, което предлагат. Други смятат, че издателите в САЩ са изстискали рекламодателите и читателите до степен, в която традиционният модел не работи вече. "Няма нищо нередно в сегашния бизнес модел, базиран на рекламата", коментира пред "Капитал" Ърл Уилкинсън, изпълнителен директор на Международната асоциация по маркетинг на медийни компании (INMA), и добавя: "Той просто е уязвим на икономическа нестабилност. Това, което вестниците трябва да направят обаче, е да разнообразят платформите си, така че да не ловят риба само от един рибарник." Според Хуан Антонио Гинер, основател на консултантската компания Innovation и един от най-популярните блогъри в своята област, рекламата е част от решението, не е самият проблем. "Но рекламодателите искат резултати, факти и ефективност, а много доминиращи вестници се провалиха да задоволят потребностите на мащабни клиенти", обръща внимание той. Гинер също вижда бъдещето на вестниците в мултимедийната интеграция както в журналистическите редакции, така и в сферата на бизнеса. И двамата експерти обаче са единодушни, че не интернет е причината за упадъка на пресата в САЩ, а по-скоро алчното и лошо управление на медийните компании. Американските вестници преживяват рецесия както всички останали по света, но носят огромни дългове от скъпи, безразсъдни покупки на медии през последните години. И през добрите за индустрията времена са развили бизнес практики, които в най-добрия случай са неефективни. Financial Times цитира анализ на Moody's, според който към ноември Gannett (компанията притежава 85 всекидневника в САЩ, 23 тв канала и редица уебсайтове) има задължения, надвишаващи четири пъти печалбата й преди данъци, лихви и амортизация. Най-уважаваните американски вестници са плод на бизнес усилията на цели журналистически династии (например фамилията Сълцбъргър, собственик на The New York Times, или Банкрофт, бившите собственици на The Wall Street Journal, преди да го купи Рупърт Мърдок), но техните наследници според Хуан Антонио Гинер отдавна са абдикирали от ролята си на професионални издатели. Те упражняват контрол само върху бизнеса и практическия мениджмънт и са оставили на инерцията на търговските мениджъри качеството на журналистиката. Придобиванията на компаниите от банкери и бизнесмени, които са настоявали, че ще ги управляват добре, а всъщност се интересуват само от печалбата, буквално са погребали обществената роля на пресата, твърди Гинер. Така например за близо година, откакто е собственик на Tribune Company, магнатът на недвижими имоти Сам Зел пренебрегна предупредителните сигнали от кредитния пазар в САЩ и почти утрои дълговете на компанията. Продаде някои ценни активи, като например един от най-печелившите вестници - Newsday (купен през май 2008 от Cablevision за 650 млн. долара). "Истинските собственици на вестниците са техните читатели, а те вече отказват да толерират арогантното поведение на медийните монополисти", пише Хуан Антонио Гинер в своя блог Innovations in Newspapers, намеквайки за друг сериозен аспект на упадъка на американската преса. От бизнес затруднение кризата във вестникарската индустрия в САЩ се превърна в граждански проблем. В стремежа си да оптимизират разходите си новинарските компании съкращават журналисти и намаляват разходите за съдържание. А според експертите това е една от основните им грешки, която може да отчужди още повече читателите. Защото независимо дали на хартия или онлайн хората винаги ще търсят качествена информация. Какви са възможните изходи
Спирането на някои издания има позитивен ефект върху индустрията, защото на силно пренаситен и губещ пазар отпадането на някои играчи играе в полза на конкурентите им. Така например, когато денвърският Rocky Mountains News затваря, издателят на другия местен вестник, Denver Post, признава, че финансовите им резултати драстично са се подобрили. Като част от краткосрочните си стратегии за преодоляване на рецесията много компании вече се лишават от допълнителните си активности и се фокусират върху основния си информационен бизнес. Собствеността в бейзболни клубове (The NY Times, Tribune Company), дяловете в кабелни оператори, рекламни агенции и други периферни компании се обявява за продан. Друга опция за оцеляване, която беше приложена от някои издания като Christian Science Monitor и Detroit Free Press, е елиминацията на печатното издание и фокусиране само върху интернет платформата на медиата. Въпреки силните антитръстови закони в САЩ някои компании вече започнаха да обединяват ресурсите си. Така например пет вестника в Ню Йорк и Ню Джърси са решили да споделят материали и снимки помежду си. Законът за защита на конкуренцията ще усложни плановете им за по нататъшно сътрудничество, но големите медийни компании вече започват да лобират в посока либерализиране на регулацията на пресата. Майкъл Малоун, един от най-популярните журналисти за технологии в САЩ и чест колумнист в The Wall Street Journal, The Economist и Fortune, има още по-алтернативна идея за спасяване на американските вестници. Според него те отдавна са загубили битката с компютрите и интернет и трябва да се пренасочат към по-модерна платформа, каквато са мобилните технологии например. Малоун вярва, че бъдещето на пресата е в устройства от типа на Smart телефоните и Amazon Kindle например (хардуерно устройство за съхраняване на електронни книги, което работи на принципа на безжичен интернет и през него човек може да чете Financial Times например, ако е абониран за него онлайн). Той предлага също вестниците да започнат да се обединяват с местни тв канали или уебагрегатори на новини, за да произвеждат интегрирано видео-принт съдържание онлайн. Една от най-често обсъжданите идеи, която да осигури съществуването на вестниците за в бъдеще, е техните читатели да участват във финансирането им, като започнат да плащат за новините, които сега ползват безплатно в интернет пространството. Бившият управляващ директор на списание Time Уолтър Айзъксън дори измисли прост метод от микроплащания онлайн от типа на iTunes, който да улеснява максимално аудиторията. За да успеят в този модел обаче, вестниците ще трябва да предлагат информация, която да е по-ценна от масовия новинарски поток, и да конкурират много по-успешно съдържанието на другите медийни платформи. Досега само специализирани бизнес всекидневници от типа на The Wall Street Journal и Financial Times са успявали да генерират по-солидни печалби от онлайн абонаменти. The Financial Times например вдигна цената на хартиеното си издание и кара читателите си да плащат за онлайн съдържанието. В контекста на рецесията това не са точно антикризисни мерки, но неговият успешен модел се крие в това, че е нишово предложение и има ясно разчетен таргет - глобалните бизнес лидери, които търсят качествена информация, за да вземат правилните решения. А и когато бюджетите се съкращават, рекламодателите се придържат към утвърдените и уважавани заглавия. "Нашият основен продукт винаги е бил съдържанието и не бихме се чувствали комфортно, ако не можем да го продаваме успешно", уверен е в правилното решение на медийната група управляващият директор на FT.com Роб Гримшоу. През 2008 броят на хората, абонирани да четат бизнес всекидневника онлайн, нарасна с 8% на 110 хиляди. В същото време от компанията твърдят, че имат 1 милион регистрирани читатели и 7.2 милиона уникални потребители през 2008 (с 27% повече от предишната година). Тиражът на печатното издание е 433 хиляди, а читателите в световен мащаб наброяват 1.3 милиона. Компании като Cablevision и Hearst, издателите на Newsday и Houston Chronicle, вече ясно изразиха намерение да поемат по пътя на The Financial Times. Артър Сълцбъргър, собственикът на New York Times, също намекна, че ще възроди опитите да направи съдържанието на вестника платено, само 18 месеца след като прекрати подобна инициатива. Експертът по медиен маркетинг Ърл Уилкинсън обаче е скептичен към идеята за онлайн абонаменти. "Ако си мислите, че рецесията ще продължи вечно, тогава изберете най-консервативния път и се опитайте да накарате потребителите да плащат", коментира той пред "Капитал". Според него за по-голямата част от масовите вестници този модел няма да проработи. Правилната стратегия в дългосрочен план, съветва Уилкинсън, е да се инвестира в програми за опознаване на потребителите и маркетингови проучвания за управление на аудиторията през различните комуникационни платформи. Други анализатори пък предлагат пресата да се откаже от търговския си модел и изданията да се реорганизират като социални тръстове, подкрепени от богати покровители, за да спрат да разчитат дотолкова на приходите от реклама. Като успешен пример за реализацията на подобна идея се дава британската медийна компания Guardian Group, чийто собственик е неправителствената фондация Scott Trust. Нейната функция е именно да предпазва съдържанието на вестника от пазарните бури. Въпреки че е един от най-качествените и уважавани вестници във Великобритания, The Guardian не беше пощаден от главоломното падане на тиражите и в Западна Европа (ако през 1986 е достигал 516 хиляди, то през изминалата той се разпространяваше в около 351 хиляди броя). Но компанията беше една от първите, която осъзна интернет като единствения път, който може да спаси новинарския бизнес, и предприе т.нар. медийна интеграция за своите издания. Един и същ екип списва печатното издание на вестника и сайта, като в същото време се обучава как да прави видео- и аудиорепортажи. В резултат Guardian.co.uk има около 29 милиона уникални посещения месечно и голяма част от читателите му онлайн живеят извън Великобритания. Мениджмънтът на компанията обаче все още търси начини как да превърне многомилионната си онлайн аудитория в реални приходи. Успешни примери като този карат Ърл Уилкинсън да смята, че случващото се на американския пазар, а и в Западна Европа, не е универсалната смърт на пресата. Просто рецесията изхвърля от пазара маргиналните играчи. "Вестниците, за които четете, че спират да излизат в САЩ, са тези, които не са били особено печеливши и в добри времена и може би просто трябва да излязат от бизнеса. Другите 99% от вестниците по света куцукат през рецесията като всички останали индустрии, но ще оцелеят", категоричен е той. Защото в крайна сметка не печатните издания, а оцеляването на качествената журналистика е важно. И не промяната трябва да безпокои издателите, а иновативността на продуктите, които предлагат.

Три кабеларки искат ефир

Труд - 18 стр.
Три кабеларки искат ефир

Соня СПАСОВА

Поне 3 кабелни телевизии ще кандидатстват за аналогови честоти, макар да могат да ги ползват само 3-4 години, показа проучване на „Труд". От Би Би Ти (която се излъчва в ефира на София и Благоевградския регион и по кабел в цялата страна) потвърдиха, че ще се борят за ефира на столицата, Варна и Пловдив, а от кабелната „Седем дни" - само за София. Главният продуцент на Тв7 Ангел Станчев обясни, че не знае какви са плановете за канала. Според слуховете обаче медията също ще кандидатства за аналогова честота. Кабеларките искат да станат ефирни, защото така ще достигат до повече зрители. В момента около 60-70% от българите имат кабелна или сателитна телевизия. Логиката е, че ако имат по-голяма аудитория, каналите ще имат и повече рекламодатели, а оттам - и по-висока печалба. Най-общо, за да се получи право на ефирна честота, трябва да си „политематична" телевизия и да излъчваш 24 часа. Победителите ще се определят от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). „Намеренията ни са да издадем разрешенията до средата на май", обясниха оттам.
Според медийния закон до края на 2012 г. трябва да преминем към цифрово тв излъчване и аналоговите честоти трябва да бъдат освободени. Но онези телевизии, които покриват над 50% от територията на България, ще се качат „автоматично" на цифровите платформи. И така ще се включат в цифровизацията наред с Би Ти Ви, Нова тв и Тв2. За БНТ има отделен мултиплекс. На фона на това бъдеще изглежда оправдано да се прави инвестиция в аналогова честота, макар и временна. Излъчването на медия в София струва около 12 000 лв. на месец. От КРС вчера обявиха старта на конкурса за изграждане на цифровите мрежи у нас.
***
Ще спре ли безплатната ефирна телевизия за хората, когато започне нейната цифровизация? Това се питаха тези дни зрителите, след като от Асоциацията на радио и-тв операторите предупредиха за подобна опасност. Според промените в закона за електронните съобщения държавата трябва да спре аналоговите телевизии, когато спектърът, който те използват, стане необходим за изграждане на цифровите мрежи.
„Няма гаранция, че дотогава цифровата телевизия ще покрива цялата страна, нито че хората ще имат необходимите устройства, за да я гледат", смята Гриша Камбуров, шеф на АБРО. Шефът на медийната комисия в парламента Иво Атанасов (БСП) обаче увери, че проблеми няма да има. Предвиден е преходен период от 1 година в националния цифров план, през който телевизиите ще трябва да излъчват и по аналогов, и на цифров начин, обясни той.

Да пазаруваш от дивана

Банкер - Акаунт - 31 стр.
Да пазаруваш от дивана

Стефан САВОВ

Електронната търговия все по-бързо набира скорост в България
Електронната търговия отдавна е добре изследвана територия в Западна Европа и САЩ. Милиони поръчки преминават през интернет само За ден, оборотите са понякога втрещяващи. Едно съвсем скорошно проучване на престижната агенция Forrester Research показва, че през 2008 година по електронен път са осъществени 7 процента от продажбите на дребно в Северна
Америка, възлизащи на около 204 милиарда щатски долара. Същото е и положението в някои страни от отсамната страна на Атлантика. Във Великобритания например напук на кризата и очертаващата се тежка рецесия по новогодишните празници бяха похарчени над 15 милиарда евро За онлайн подаръци. Според в. "Гардиън" пиковият ден е бил 8 декември, когато пазаруването през интернет е достигнало феноменалните 1 258 591,96 евро само за минута! Все повече специалисти твърдят, че обемите тепърва ще нарастват, тъй като непрекъснато се увеличава броят на хората, които смятат електронното пазаруване за достатъчно безопасно и 3ащитено. А според най-оптимистичните прогнози до 2013 година в Европа продажбите на дребно, извършени през мрежата, ще достигнат 175 милиарда евро. У нас обаче електронната търговия тепърва започва да прохожда след едно доста трудно начало. На пръв поглед особени спънки не трябваше да има - правните изисквания за развитие на този сегмент на Стария континент са зададени с европейската директива 2000/31/ЕС, която премахва препятствията пред развитието на презграничните онлайн продажби в рамките на вътрешния пазар на Общността. Изпълнението им в България започна с приетия в края на 2006 година Закон за електронната търговия, който трябваше да насърчи продажбите през интернет. Оказа се обаче, че в чл. 53 от Закона за защита на потребителите е разписан текст, забраняваш, авансовото плащане при поръчка на стоки по мрежата. Според него доставчикът няма право да изисква или да приема плащане "преди да изтекат седем работни дни от получаването на стоката от клиента или от сключването на договора".
Последваха сериозни протести от страна на собствениците на интернет магазини и едва 6 края на 2007 г. бе приета алтернативната формулировка да се разрешава авансово плащане, но само с изричното съгласие на потребителя. Промяна явно насърчи по-амбициозните предприемачи да се хвърлят в дебрите на прохождащия бизнес - и резултатите не закъсняха.
Преди дни от системата за он-лайн разплащане ePay.bg оповестиха данни, от които става ясно, че през 2008 година електронните транзакции са се увеличили с 65 процента спрямо предходната година. За 12-те месеца броят им е достигнал 2,8 милиона - в сравнение с 1,7 милиона година по-рано.
Общата стойност на плащанията достига 173 млн. лв.
Разбира се, основната част от потребителите предпочитат да използват еРау, предимно за да плащат сметките си 3а ток, телефон или вода. Но данните сочат, че и пазаруването в електронна среда също набира скорост, като за 2008 година броят на транзакциите към електронните магазини надхвърля 224 хиляди, на стойност 5,49 милиона лева.
"Навиците на българския потребител се променят, появяват се нови
платежни механизми и ние се стараем да улесним достъпа на нашите клиенти до този нов вид пазар" - коментира изпълнителният директор на еРау Георги Маринов. "Вярвам, че удобството и бързината на онлайн пазаруването ще мотивират все повече българи да изберат този начин за покупка на стоки и услуги", допълва той.
Доказателство за нарастващия интерес е и фактът, че у нас вече действа Българската асоциация за електронна търговия. На страницата й в интернет засега са записани 25 фирми, които предлагат услугата електронна търговия, макар че по неофициална информация
в страната има 300-400 онлайн магазина, продаващи техника, книги, подаръци и още множество най-разнообразни артикули. "Започването на продажби по интернет може едновременно да намали разходите на една компания, да увеличи значително нейната аудитория и обхвата на продажбите, повишавайки в крайна сметка конку-рентоспособността й. Засега малка част от бизнеса у нас се е възползвала от тази възможност, но темповете на развитие са много високи", твбрди Георги Мирчев, изпълнителен директор на компанията Mirchev Ideas, която е разработила първото българско решение за електронна търговия Summer Cart. Според него все повече от традиционните аспекти на бизнеса се пренасочват към виртуалната мрежа и колкото по-рано нашите компании направят крачка към прехвърляне на продажбите си в интернет, толкова по-добра позиция ще заемат на пазара.
Мирчев посочва няколко основни предимства на електронната търговия в сравнение с традиционните продажби: намаляване на разходите за персонал; улесняване на достъпа до всеки артикул, при това от компютъра вкъщи; неограничени продажби, независещи от площта на все по-скъпите търговски площи; разширяване обхвата на клиентите; повече възможности за маркетинг; по-лесно управление на бизнеса.
Големите вериги магазини у нас бързо осъзнаха преимуществата, които дава онлайн търговията, и започнаха сериозни кампании. След анкета с клиентите си и по предложение на Българската асоциация за електронна търговия, веригата за мобилни технологии 2бе предприе серия инициативи за стимулиране на електронната търговия в страната.
Първата стъпка бе 5% намаление за всички стоки от виртуалния магазин на компанията, а отскоро се предлагат и промоции от типа светкавични продажби (така наречената "fireball"), които се появяват на сайта за кратко време - понякога само за ден.
"Основните причини българите да са по-малко активни в интернет пазаруването, са методите за разплащане, неяснотата в ценообразуването и несигурните срокове За доставки - обяснява изпълнителният директор на 2be Станислава Арнаудова. "На нашия сайт цените са крайни, а разплащането е с наложен платеж или чрез системата на еРау, която е доказала сигурността си. Пратките пристигат до посочения адрес за един работен ден. Не правим компромиси по отношение на сигурността и бързината, защото само така електронната търговия в България ще се развие до пълния си потенциал", коментира още тя. Онлайн пазаруване предлагат и доста от големите хипермаркети за битова електроника като Техномаркет и Зора. В мрежата могат да се купят и полици на голяма част от застрахователните компании.
Броят на българските предприятия, осъществяващи продажби на своите стоки или услуги по интернет, се е увеличил двукратно през 2008 година и е достигнал 2%, показват данни на Националния статистически институт. Като основни предимства на електронната търговия се посочват удобството, бързината на регистрация, възможността 3а проследяване на резултата от поръчките, както и доставка на място. Но въпреки това България си остава на последно място в ЕС по пазаруване в мрежата Това сочат данните от доклада "Бариери пред електронната търговия" на Европейската комисия, представен в началото на март от комисаря за 3aщита на потребителите Меглена Кунева. Едва 3 на сто от всички потребители на интернет в България използват световната мрежа, за да купуват стоки и услуги или да организират почивката и забавленията си. Малко по-напред са румънците, от които 4 на сто са търгували онлайн. За сравнение в страни като Великобритания, Франция и Германия повече от половината интернет потребители са направили онлайн покупки миналата година, а в скандинавските страни делът им дори надхвърля 91 процента. Наистина България едва ли може да се доближи до тези показатели в близките десетина години, но пък поне началото вече е поставено.

Вградената реклама - светлина в тунела за онлайн бизнеса

Банкер - Акаунт - 26 стр.
Вградената реклама - светлина в тунела за онлайн бизнеса

Лина ИЛИЕВА

Хибридът между банер и реклата при търсене трупа точки въпреки кризата
Последните няколко месеца се оказаха лоши за онлайн рекламата, макар и не толкова, колкото за финансовата индустрия, недвижимите имоти и автомобилните гиганти. Рекламните банери, които доскоро никнеха един след друг в горните и страничните полета на сайтовете, днес са доста по-малобройни. Спонсорираните връзки, които се появяват при търсене в Google и други търсачки, все ouje устояват на всеобщото униние, но и техният брой вече не расте както преди.
Bsnpeku мрачната обица картина в областта на онлайн рекламата има и един светъл лъч, който вдухва надежда на рекламния бизнес - вградените контекстни реклами.
Вероятно сте ги виждали на новинарски сайтове като foxnews.com, msnbc.com, investor.bg и сте ги обърквали с обикновени хиперлинкове. Характерно за тях е, че определени ключови думи са подчертани двойно и когато поставите показалеца на мишката върху тях, се отваря прозорец с реклама. В случай, че се Заинтригувате от текста, банера, видеото или звука, които се появят, можете да кликнете върху линка и да посетите сайта на съответния рекламодател.
Една от водещите световни компании, които продават технология за този вид реклама, е нюйоркската Vibrant Media. В момента тя отчита двойно повече поръчки, отколкото no същото време миналата година. Въпреки че не съобщава приходите си за 2008-а, тя признава, че през 2007-а те са се повишили до 87,8
млн. щ. долара в сравнение с 41,6 млн. долара година по-рано.
Главният изпълнителен директор на компанията Дъг Стивънсън смята, че хората вече се чувстват по-удобно с този сравнително нов формат, който дебютира преди няколко години с негативни оценки. В началото той беше критикуван като твърде стряскащ за потребителите, които не очакват да видят реклами под формата на хиперлинкове. Сайтът на американското списание Forbes например го изпробва още през 2004 г., но прекрати експеримента след недоволство от страна на редакторските екипи.
Факт е обаче, че контекстната реклама предлага много по-добра възможност за отчитане на резултатите, отколкото големите, привличащи погледа дисплейни реклами - просто защото рекламодателите подбират определени ключови думи и плащат за всяко кликване (обикновено между 1 и 5 долара за текст и от 5 до 20 долара за видео реклама). По този начин те имат по-ясна представа за реалния интерес, който създава техния продукт. За разлика от този рекламен формат стандартните банери обикновено се продават на базата на това колко хора ще ги видят, без непременно да кликнат върху тях.
Неотдавна Vibrant почна да работи с агенцията за медийно планиране Mediaedgexia, 3a да помогне на сайта yellowpages.com (собственост на телекомуникационния гигант AT&T) да стане "по-видим" за потребителите в мрежата. За целта yellowpages.com сключи договор със сайт, който продава вградени контекстни реклами, и откупи няколко ключови думи. Когато въпросният сайт публикува статия за храненето навън например и в нея се съдържат избраните ключови думи - да речем, "ресторант" - при преминаване на показалеца на мишката върху тях на екрана се появява кутия на yellowpages.com, в която има линк с резултатите от търсенето на ресторанти в района на потребителя. В този случай вградената реклама се оказа полезен инструмент за създа-ването на база от потребители за yellowpages.com. "Точно сега Vibrant се намира в изгодна позиция, като се имат предвид състоянието на икономиката и натиска, който усещат агенциите от страна на клиентите си да направят инструментите си възможно най-прозрачни", казва Кевин Хартбаргър, директор планиране в Mediaedgexia. Vibrant добави и услуга, при която рорир кутията може да включва препратки към статии от други части на сайта на сходна тема. Например в статия, посветена на организирането на сватбени тържества в специализирания женски сайт iVillage.com, може да има подчертани думи, които препращат към материали за сватбени рокли и простени.
В период, когато приходите от рекламни банери се топят (в началото на февруари Time Warner призна, че през последното тримесечие на
2009-а банерите на AOL са намалели с 25%), сайтовете вероятно ще стават все по-склонни да възприемат алтернативни формати като вградената контекстна реклама. Разбира се, едва ли читателите и авторите на новинарски сайт като този на престижния вестник "Ню Йорк таймс" (nytimes.com) 1це преглътнат лесно подобна крачка. Но да не забравяме, че за да привлече по-високи приходи, неотдавна вестникът реши да започне да продава реклами на първата си страница. А доскоро това също беше абсолютно немислимо.
Лидерите
Водещите посредници на пазара на вградена контекстна реклама са Vibrant Media, Kontera Technologies u MIVA. Те влизат в контакт с издатели, които искат да публикуват такъв формат реклами, след което намират рекламодатели, готови да ги поръчат. За да свържат рекламите си с определени ключови думи, рекламодателите или плащат фиксирани суми, или наддават като на търг с други компании. Обикновено рекламите се появяват в поредица от сайтове, а рекламодателите плащат само когато потребителите кликнат върху рекламата.
Нюйоркската компания Vibrant Media пусна на пазара своя продукт За контекстна реклама - IntelliTXT, през 2004 година. В края на 2006-а тя имаше договори с над 1200 сайта-издатели, а в списъка с рекламодателите й присъстваха имена като Sony и Ford Motor. През 2005 г. Vibrant получи финансиране на стойност 30 млн. долара от фонд за частни инвестиции.
Година по-късно на пазара се появи и конкурентният продукт ContentLink. Той беше разработен от Kontera, която има офиси в Сан Франциско и Израел.
Новина или реклама?
С контекстната реклама невинаги е лесно да се отговори на този въпрос.
Макар и харесван от рекламодателите заради прецизното таргетиране и измерване на ефективността, този формат провокира противоречиви реакции. Голяма част от потребителите го намират за досаден и натрапчив заради начина, по който рекламите се показват и закриват част от четения от тях текст. Защитниците на журналистическата етика директно го осъждат, Защото според тях той нарушава
дългогодишната традиция за разграничаване на журналистическите материали от рекламите. По тази причина някои от големите медийни компании отказват да го използват, поне засега. След Forbes u New York Post, собственост на гиганта News Corp., си направи експеримент с вградената контекстна реклама. Когато обаче през септември 2006-а дизайнът на сайта на изданието беше сменен, ръководството му реши да не пуска повече такива реклами, тъй като те не се вписват в идеите на редакторите.
По какво си приличат онлайн пазарът на банери и Зимбабве?
Колкото и странно да изглежда, пазарът на онлайн дисплейна реклама и Зимбабве наистина имат нещо общо. Факт е, че и двете печатат почти безкрайни обеми от основната си "валута", обезценявайки стойността й и подкопавайки бъдещето си. И докато Зимбабве има шанс да смени курса при други управници, същото не може да се каже за пазара на рекламни банери. Сайтовете продължават да генерират ново съдържание и нови страници, върху които могат да се показват реклами.
Ето защо резкият спад на броя на рекламните банери във виртуалното пространство, който през четвъртото тримесечие на 2008 г. удари приходите дори на гиганти като Yahoo, AOL u New York Times, не е свързан само с евентуален цикличен спад, породен от рецесията.
Ако движението надолу продължи със същите темпове и през 2009-а, За голяма част от мрежата ще настанат трудни времена. Към 30 юни 2008 г. банерите осигуряваха около една трета от общите приходи от интернет реклама, сочат данните на Interactive Advertising Bureau, въпреки че няколко години техният дял растеше по-бавно от рекламите при търсене. Рекламите при търсене, в които доминираща роля играе Google, донесоха 44% от всички приходи.

Internet Explorer 8 – официално

News.bg - Технологии
Internet Explorer 8 – официално



Надпреварата на Интернет браузърите продължава - след почти едновременната поява на нови версии на Firefox, Safari и Chrome, Microsoft пусна официално осмата редакция на Internet Explorer, пише PCworld.bg.
Първата информация за Internet Explorer 8 се появи преди около година, а тестовете на браузъра продължиха през последните няколко месеца.
В новия браузър е подобрена сигурността, добавена е опция InPrivate Browsing, както и опция за съхраняване на части от сайтове за бързото им разглеждане.
Но най-главното нововъведение, което не се набива в очи, е строгото съответствие на уеб стандартите.
В бъдеще това значително ще улесни разработчиците, но засега предизвиква проблеми със сайтове, оптимизирани за предишните версии на Internet Explorer.
Появата на IE 8 се случва на фона на все по-намаляващия пазарен дял на браузъра на Microsoft - ако през 2004 г. различни негови версии се ползваха от 90% от интернет потребителите, днес заради конкурентите - Firefox, Safari и Chrome, делът на браузъра е спаднал до около 70%.
Официалната версия на Internet Explorer 8 можете да се свали от страницата на Microsoft.

ТЕ искат вашите стари игри

Капитал - 43 стр.
ТЕ искат вашите стари игри

Асен ГЕОРГИЕВ

Растящият пазар на използвани компютърни и видеоигри привлече вниманието на корпорациите Amazon, Best Buy и Toys R Us
Електронните игри притежават едно безспорно качество, което ги прави по-изгодна покупка от филмите например. Те предлагат развлечение в продължение на десетки, а понякога и стотици часове. Недостатък при тях е високата първоначална цена, която при хитови заглавия достига $60-70. Освен това хората, които предпочитат този начин на забавление, неизбежно натрупват огромни колекции от стари продукти, които събират прах, понасяйки своята безславна съдба, забравени от света.
През последните няколко години вследствие на тази характерна ситуация бавно се заражда пазарът на използвани компютърни и видеоигри. Гейм производителите и разпространители най-често коментират появата на този сегмент от две гледни точки - заплаха към реализацията на новите, хитови продукти и възможност за вторична печалба от стари, но все още интересни и търсени заглавия.
Според представители на гейм отдела на Microsoft развитието на пазара на употребявани игри е по-скоро положителна тенденция. Тя ще позволи на повече хора да достигнат до продуктите на развлекателната индустрия. Друго предимство е и фактът, че повечето налични методи за изкупуване на стари игри са свързани с тяхната замяна за нови. Т.е. връщате архаичните кутии и получавате актуални заглавия на по-ниска цена. По всичко личи, че този модел ще се развие, защото корпорации от ранга на Amazon (онлайн магазин), Best Buy (магазини за електроника) и Toys R Us (търговска верига за играчки) изявиха ясно желанието си да се потопят в този бизнес. И докато при последните две компании това са все още инициативи в ранен стадий, то в началото на месеца Amazon стартира онлайн платформа и реално вече е участник в този перспективен пазар.
Стимули
Интересът към използваните компютърни и видеоигри до голяма степен е подсилен от два фактора. Първо - добрата практика на GameStop, най-голямата верига от магазини на дребно за продажба на игри в САЩ, а също така и от влиянието на икономическата криза върху покупателните навици на хората. За миналата година GameStop, която оперира в 17 държави (но основно в САЩ) с над 6000 магазина, регистрира приходи само от сегмента на използваните компютърни игри от над 2 млрд. долара. Високите приходи идват и от факта, че старите заглавия се изкупуват за символични суми от по 5 - 10 долара, а след това се продават в пъти по-скъпо. Следователно и крайната печалба е по-добра.
Услугата на Amazon е различна - чрез нея корпорацията поема пощенските разходи на потребителите, които изпращат своите стари игри и след това получават определен брой кредити, с които могат да пазаруват различни стоки от каталозите на Amazon. Защитниците на модела на GameStop смятат това за погрешна стратегия, изтъквайки факта, че хардкор геймърите не обичат да чакат, а предпочитат на отидат на място със старите си игри и половин час по-късно вече да се забавляват в компания на поредната версия на Need For Speed например. От друга страна, в доклад на анализаторската компания Electronic Entertainment Design and Research (EEDR) се твърди, че "програмата, която Amazon предлага, ще бъде успешна и доходоносна", пише cnn.com. "Вярваме, че по-голямата част от бизнеса ще дойде от разрастването на пазара на използвани игри, отколкото от завземане на пазарен дял от конкуренти като GameStop", се казва в доклада на EEDR.
Приходите на GameStop за миналата година, интересът, проявен от мощните американски корпорации Amazon, Best Buy и Toys R Us, и очакванията за все по-обмисленото пазарно поведение на потребителите са ясни знаци за бъдещето развитие на пазара на използвани компютърни и видеогри. За момента моделите на GameStop и Amazon са достатъчно различни, за да не предизвикат пряк сблъсък, а и очакванията за разширяване на пазара предвещават наличие на място за повече компании. Остава само да видим какви ще са конкретните предложения на другите проектопрекупвачи на използвани компютърни и видеоигри - Best Buy и Toys R Us, които едва ли ще отложат още дълго качественото си навлизане в този явно доходоносен и перспективен бизнес.

Пазар като никой друг

Капитал - 40 стр.
Пазар като никой друг

Борислав КАНДОВ

Ефективността на тв рекламата осигури прилив на бюджети през 2008 г.
Докато на големите рекламни пазари всички говорят за интернет и мобилните комуникации, в България телевизията си стои като водеща медиа в маркетинг микса.
Този факт има своето обяснение - тв рекламата остава най-ефективният канал за достигане до аудиторията. Огромната част от населението (над 80%) гледа телевизия. В презентациите на рекламни кампании често могат да се срещнат цитирани до 30% ръст на продажбите броени дни след старта на тв клиповете.
Затова и не е учудващ огромният ръст на инвестициите в тв реклама, който през 2008 г. достигна 22.4% до 693.419 млн. лева. И макар че световният лидер по вложения в реклама Procter & Gamble е намалил бюджета си за тв реклама с 5.9%, компанията остава недостижима на върха, надолу в класацията на най-големите 50 рекламодателя се случват доста размествания.
Мониторингът на GARB (изготвян заедно с "Маркет ЛИНКС") следи осем от тв каналите в страната - bTV, "Нова тв", Канал 1, Fox Life, Diema, Diema Family, "Евроком" и TV7. Мониторингът не включва рекламите на sms игри, продажба на мелодии и картинки за мобилни телефони и концертна дейност. Данните са базирани на официалните тарифи на телевизиите и не отчитат комисионите, отстъпките за обем и бартерните сделки на рекламните агенции, медия шоповете и рекламодателите, купуващи директно рекламно време. За получаването на по-реална представа за рекламните инвестиции от тези суми е прието да се вадят от 15% до 50%.
За пръв път Globul изпреварва MTel в класацията и от седмо място през 2007 г. застава на втора позиция с ръст на рекламния бюджет от 62.7% до 25.9 млн. лева. Този скок се дължи основно на налагането на пазара на виртуалната мрежа Frog Mobile. Лидерът по пазарен дял при мобилните оператори също е увеличил бюджета си в сравнение с предходната година, но с по-скромните 12.9% до 25.7 млн. лева, което поставя компанията на трета позиция.
Третата голяма телекомуникационна компания в класацията - "БТК Груп" отбелязва значително свиване на рекламните инвестиции от 37.3%. Според маркетинг директорът Диана Симеонова това се дължи на агресивното налагане през 2007 г. на мобилния оператор vivatel. Тя допълни, че през тази година компанията ще съобразява рекламните си инвестиции с икономическата ситуация и ще взема решения, адекватни на пазара. "Ще се концентрираме върху върху изграждането на имиджа на БТК като компания, която предлага цялостно телекомуникационно решение", обобщи Симеонова.
Други компании с намалени бюджети за тв реклама са FS, "Белла България", 2be и "K+K Electronics". Но този отлив се компенсира от агресивното пазарно поведение на компаниите от фармацевтичната, козметичната и хранителната индустрия. Natur Product, Botanic, LOreal, Ital Food Industry са увеличили силно инвестициите си, като в повечето случаи това се дължи на въвеждането на нови марки на пазара.
Затруднената финансова ситуация в страната вече накара рекламодателите да бъдат по-внимателни с разходите си. Големият въпрос на 2009 г. е дали това ще доведе за първия спад на вложените в тв реклама суми.

петък, 20 март 2009 г.

Сладка формула за нова медия

сп. BusinessWeek - 63 стр.
Сладка формула за нова медия



Ако прекарате известно време с Sugar - фамилна компания, която управлява 16 блога, адресирани към младите жени - ще останете с впечатлението, че притежанията й имат сборната журналистическа стойност на нишка коприна. Всъщност Sugar е необичаен медиен играч, който със забележителна скорост привлече основни рекламодатели - Mattel, Microsoft, Neiman Marcus - и диверсифииира приходите
си до степен, на която повечето компании биха завидели. От създаването си преди 4 години Sugar от Сан Франциско се превърна от един блог в подкрепен с реклама блог, а после -във фирма, която според съоснователя си Браян Шугар миналата година е извлякла 40% от приходите си от нерекламни източници. Как? Чрез технология за електронна търговия, за която дава лицензи и платформа, която амбициозните блогъри могат да ползват.
ПОП СТАРТ Всичко започнало, когато Лайза Шугар, тогава 29-годишна и работеща в рекламната агенция Goodby, Silverstein & Partners, започнала да пише за манията си към знаменитости на сайт, наричайки го PopSugar. Предварителният й опит като автор се свеждал до имейли и курсови работи. По не толкова класически маниер компанията Sugar се появила около година по-късно, когато съпругът й Браян, работещ 8 телекомуникационна компания, се замислил за медийно начинание. "Взехме много женски списания и ги сортирахме по тираж и рекламни приходи", казва Браян. "Glamour. Lucky. InStyle. Us. People. Ват! Помислихме си: да последваме модела." И го направили с $ 15 млн. от NBC Universal (признавам: аз съм платен сътрудник на кабелния им канал CNBC) и от една от основните фирми за рискови капитали Sequoia Capital.
Журналистическият стил на Sugar толкова клони към прямото и закачливото (и Лайза, и Браян отдавна наблягат, че блоговете им са свободна от злонамереност зона), че изглежда малко тъп по стандартите на мрежата. И не може да се ка-
же, че върви точно в крак със заглавията, споменати от Браян. Приходите на Sugar от около $10 млн. за миналата година биха отговорили на само един доста слаб брой на People. Въпреки това PopSugar започва да пуска реклами в края на 2006 -Neiman Marcus купуват първите. И отрочетата на PopSugar бързо се умножават: имаме FabSugar (мода), LilSugar (за родители), CasaSugar (за дома), GeekSugar (технологии)... схващате идеята. (Sugar са запазили
марките KarmaSugar u AirSugar за бъдещи страници, които ще са посветени на доброволческа помощ и пътешествия, макар Браян да намеква, че последният блог може да се казва и JetSugar.) финансирането на блоговете им дало възможност за придобивки, най-забележителната от които е сайтът за пазаруване ShopStyle. На него, освен другите неща, потребителите могат да кликват върху галерии с тоалети на звезди, за да бъдат пренасочвани към сайтовете на търговците, продаващи тези стоки - или близки подобия. Sugar взима такса, когато някой читател кликне през техен блог или когато бъде извършена свързана продажба, в зависимост от това как са структурирани договорите с търговците. (Sugar дава и лицензи за технологията на ShopStyle на сайта на InStyle, както и на другите списания, към които е насочен.) През октомври Sugar пусна OnSugar -платформа, на която блогърите могат сами да публикуват материали. Тя позволява на компанията да продава реклама из всички блогове, а на потребителите - да се възползват от технологията на ShopStyle, отваряйки по този начин допълнителни възможности за Sugar (и съответните блогъри) да изстискват пари от мрежата. Предварителна презентация за инвеститори, според получени данни, обявява, че Sugar ще отбележи $15 млн. приходи за 2008 и $40 млн. през 2009. Наскоро Sugar даде знак, че предвижда един ден да удари $25 млн. печалба, като 40% от приходите ще идват от нерекламни източници. Това би било висока летва дори в добра икономика. И подсказва интересен път напред за медиите.

Криза няма, постоянно се търсят лица за реклами

Класа - 11 стр.
Криза няма, постоянно се търсят лица за реклами

Инна ВАСИЛЕВА

Доскоро промотирахме скъпи марки, сега - бързооборотните, коментират в бранша
Криза в рекламния бизнес няма, защото постоянно се търсят лица за реклами. Твърдението е почти единодушно и е на представителите на кастинг агенциите у нас. Те предлагат актьори, статисти и модели за участие в реклами. Йордан Йосифов, собственик на първата такава фирма в България - "Уебмоделс", е категоричен, че на този етап криза в рекламния бизнес няма. "Докато преди колапса рекламираха повече фирми, които предлагат скъпи марки, в момента много по-гъвкави са бързопродаваемите продукти. Сега например ни предстои голям кастинг за видеореклама на хранителни продукти", обясни той. "За рекламните агенции и за кастинг агенциите като нас клиентите се променят, нищо повече. Ако до вчера сме рекламирали големи известни марки, то днес промотираме по-масови брандове", допълни Йосифов. Спад в хонорарите Евгени Евтимов, собственик на агенция "Ес Лайн Моделс" коментира, че има спад в средствата, които отделят рекламодателите за телевизионни спотове. Въпреки това понижението не е драматично, тъй като фирмата му е претоварена със снимки на реклами от началото на годината. Според Евтимов трябва да се отчете също така, че по традиция януари е месец, в който този бизнес се развива по-слабо. В "Уеб моделс" ангажиментите през 2009 г. също не са намалели. Йордан Йосифов уточни, че моделите в компанията са затрупани с работа. Кризата не се отразява и на агенция "фреш фешън". Нейният кастинг директор Анна Марио Бицин сподели, че хонорарите на моделите им не се променят, а рекламни лица за клипове се търсят непрекъснато. Нещата не стоят така обаче според Илиян Цветанов, букер в модна агенция "Екс граунд". Той смята, че количеството на сниманите реклами значително е намаляло, с което се стопяват и хонорарите на моделите. "Принудени сме като техни представители да смъкваме заплащането им, за да можем да им осигурим участия", обясни Цветанов. Лицата, които са предпочитани за тв изяви, варират според концепцията на рекламната агенция. Илиян Цветанов от "Екс граунд" коментира, че при тях най-много се "котират" много слаби и фини момичета, източнославянски тип, но такива в момента се намирали трудно в България. Моделите на агенцията са участвали в кампании на "Мартинели" и други световни марки. Лица на "Ексграунд" промотират различни продукти - от дрехи до мебели. От каталога на "Уеб моделс" интересни предложения са двойниците. Агенцията разполага с български копия на световноизвестни лица като Скарлет Йохансон, Мадона, принц Чарлз. "Уеб моделс" менажира и "Мистър Менхънт 2009" Стоян Банков. Той често минава за двойник на актьорите Антонио Бандерас и Били Зейн, а в тв ефира може да бъде видян в рекламата на Мтел за скоростен интернет с репликата "Три уестърна са печелили Оскар". Хонорарите, които моделите получават за реклама се определят в зависимост от това дали играят главна или второстепенна роля, дали рекламата се разпространява само в България или и в чужбина ,и дали обхваща и други комуникационни канали освен телевизионния (например принт или аутдоор). На базата на това се определя крайна цена, която се разделя между изпълнителя и агенцията. Един хонорар за главна роля обикновено е в рамките на 6-8 хиляди евро, като може да бъде и по-висок, обясни още Йордан Йосифов.

„Епъл“ иска да привлече повече програмисти на софтуер за смартфона си

Дневник - Компании&Финанси - VIII стр.
„Епъл“ иска да привлече повече програмисти на софтуер за смартфона си



Apple представи тази седмица новата версия на операционната система за смартфона си iPhone OS 3.0. Събитието оправда няколко очаквания. От една страна, новият софтуер е по-удобен за разработчиците на приложения и дава на потребителите някои от липсващите досега функционалности. Самата презентация, водена от Скот Форстал, вицепрезидент по разработването на софтуер за iPhone, беше в традиционния стил „Стив Джобс“. Най-важното обаче е, че новата операционна система е поредна стъпка на компанията към все по-откровена война с нелегално разпространяваните приложения за ултрауспешния софтуер. И все пак какво предложиха „Епъл“ на потребители и партньори/разработчици? Сред по-интересните функционалности от потребителска гледна точка се открояват възможността за изпращане на MMS съобщения и (най-после) внедреното копиране и вмъкване на съдържание между различни програми. Освен това „Епъл“ ще поддържа Push известяване за промени и подобрения на приложения, които не използвате в момента. Потребителите със сигурност ще харесат и GPS навигацията, както и програмите за VoIP (пренос на глас по интернет). „Епъл“ със сигурност са се вслушали в желанията на клиентите си. Новият софтуер ще е безплатен за потребителите на iPhone, но само ако не са „отключвали“ нелегално телефоните си. Въпреки обявените подобрения за крайни клиенти развитието на iPhone OS 3.0. е фокусирано върху улесняване на създаването на външни продукти за смартфона, което въобще не е учудващо предвид размерите на онлайн бизнеса с продажба на подобни софтуерни „добавки“. Разработчиците на софтуер ще могат да използват на 1000 нови приложно-програмни интерфейси. Вече ще могат да се създават и приложенията, в които се продават услуги и продукти, например електронни книги или допълнителни нива на дадена игра. Oт „Епъл“ засегнаха и основния проблем в сегашната работа с трети страни - одобряването на продукти преди продажбата им на официалния сайт App Store. Според представители на компанията 96% от всичко приложения са допускани за присъединяване към комерсиалната платформа, а 98% от решенията са взети в рамките на една седмица. Очевидно „Епъл“ сериозно се е заела със задачата да опази всички продукти, процъфтяващи благодарение на iPhone, в рамките на ябълковата империя. Въпреки че няма официални данни какви са приходите от онлайн продажба на софтуер за смартфона, е известно, че 30% от приходите на всеки разработчик отиват за компанията на Стив Джобс. По изчисления на брокерската фирма Piper Jaffray сайтът е генерирал 150 милиона долара от продажби, а за 2009 г. тази сума ще достигне 800 милиона долара. Apple предприеха и по-агресивни мерки за ограничаване на софтуера за iPhone, продаван нели-цензирано. Наскоро компанията подаде официално писмо до институцията, следяща за спазване на авторските права в САЩ, в което настояваше предлагането на програми за модифициране на операционната система на iPhone да бъде разглеждано като нелегално. Именно чрез подобни програми за „отключване“ потребителите са способни да използват продукти извън официално продаваните. Досега „Епъл“ не беше предприела сериозни мерки срещу разпространителите на подобни нелегални приложения, но явно в бъдеще това ще се промени. Според „Уолстрийт джърнъл“ само една от тези програми - за превръщане на смартфона в своеобразен модем за лаптоп (PdaNET), е инсталирана вече на 1.7 милиона iPhone устройства. Освен загубите от такса за продажба на сайта „Епъл“ губи и в чисто стратегически план от нелегалните разработки за iPhone, защото това проваля стратегията на компанията за обвързване на клиентите с ябълковите продукти.

Не е за телефон, кажи го в Skype

24 Часа - 2 стр.
Не е за телефон, кажи го в Skype

Георги МИЛКОВ

Който използва тази система, може да си сменя псевдонима постоянно, използвайки всевъзможни комбинации от букви и цифри
Ако един добре облечен бизнесмен от гръцки произход, когото издирват по подозрение, че държи голям сегмент от пазара на дрога в България, се намира в Южна Африка или на карибския остров Сен Мартен и иска да се свържа със своите контрагенти и партньори, никога не го прави по телефона.
Връзката вече става по следния начин. През джиесема си той влиза в интернет, оттам в скайп и набира адреса на човека, с когото иска да контактува.
Двамата фактически говорят не по мобилните си апарати, а използват IP телефонията на скайп. Защо го правят? Не защото им излиза по-евтино, а поради една-единствена причина - в скайп не могат да бъдат подслушвани. Този начин на комуникация се използва напоследък от почти всички големи играчи в подземния свят, а и от крупни бизнесмени със съвсем легален бизнес, които не искат ДАНС да им слухти в слушалката Времето, когато можехте да видите някой мафиотски бос да говори по телефона, като постоянно сменя от един голям класьор телефони с предплатени карти, вече е отминало. Сега и един апарат върши работа, просто трябва да имаш интернет на него, за да влезеш и да използваш скайп. Да се прихване разгоТова са стъпките за сваляне вор по скайп чрез подслушване на мрежовия трафик, е невероятно трудна задача. Освен това няма да е ясно кой на кого се обажда и какво е било съдържанието на разговора. Скайп акаунтите са анонимни и всеки, който използва тази система, може да си сменя псевдонима постоянно, и ползване на програмата, в използвайки всевъзможни комбинации от букви и цифри.
Евроджъст, агенцията на ЕС за координиране на действията на съдебните и полицейски власти на страните членки, излезе с инициатива да се улеснят европейските полицаи и прокурори при подслушването на разговори, водени с помощта на програми като която трудно се подслушва. Skype.
"Ще проведем разговори със страните и ще видим как това може да бъде постигнато технически и юридически. Очакваме преговорите да продължат поне няколко месеца, защото става въпрос за близо 30 различни правни системи", каза миналия месец говорителят на агенцията Йоанес Туй. Той подчерта, че подслушването няма да засяга "обикновени потребители", а ще бъде използвано само като част от криминално разследване. Зад инициативата на Евроджъст стои италианската прокуратура, която напоследък е силно затруднена в борбата с мафията, тъй като престъпниците масово използват интернет и разговорите им няма как да бъдат подслушвани.
Счита се, че програмата Skype е недостъпна за специалните служби, тъй като
създателите и не са предоставили кодовете й на Евроджъст.
Това изявление на говорителя Йоанес Туй бе опровергано почти веднага след това с квалификацията, че било прибързано. Други представители на Евроджъст заявиха, че не търсят законови начини да подслушват и записват разговори по Skype.
Преди това от Евроджъст бяха съобщили, че ще възложат на италианската прокурорка Кармен Манфреда и нейния екип задачата да се справи с юридическите и практическите трудности по законовото регламентиране и разрешение за записване на разговори по Skype от полицейските власти в Европа. В крайна сметка се оказа, че италиански прокурори са говорили с Манфреда по въпроса, но не е взето окончателно решение какво да се прави.
От централата на Skype в Люксембург казват, че не са получавали призовки или съдебни заповеди за подслушване на определен акаунт, но ако получат такива, не могат да помогнат. Поради Р2Р архитектурата и кодировъчните техники скайпът не може да помогне на полицията при поискване, твърди Джени-фър Кокин, директор по комуникациите.
Фирмата ненапразно е регистрирана в Люксембург, защото в САЩ съществуват строги закони, изискващи да има начин за подслушване. Иначе собственик на скайп е американската фирма „Ибей".
В програмата се използват напреднали техники за криптиране на връзката, като информацията не минава през сървъри, а директно от потребител към потребител. По този начин прекъсване и подслушване на връзката е почти невъзможно. Дори не може да се разбере кой с кого говори. Естествено, винаги може да се подслушват обаждания с бръмбари или троянски коне.
Да се постави подслуш-вателно устройство в личния мобилен телефон на някого не е невъзможно, но никой не прави вече такива неща. Това е територия, запазена за Мосад по отношение на активистите на „Хамас". Едва ли някой от ДАНС би могъл да направи подобна операция.
Иначе разговорите към стационарни или мобилни телефони могат да бъдат подслушвани, понеже минават през телекомуникационни мрежи.
Също така има проблем и да се преглеждат чатове. Чат сесиите не се пазят на сървъри на скайпа, затова единственият начин подслушването да се осъществи е в реално време. Поради причини за сигурност всички пароли се пазят на сървърите на Skype в крип-тирано състояние, но не се знае каква е кодировката. Почти
невъзможно е дори интернет доставчикът ви да разбере, че вие ползвате скайп,
камо ли да го подслушва. Реално погледнато, е невъзможно да се следи потребление на милион и повече човека в България, които ползват интернет. Дори да е постижимо огромният обем информация да се записва на хардди-скове, няма да има кой да разгледа писанията или да чуе разговорите на толкова много хора. Според някои, рискувате разговорът ви да бъде прегледан ако в него споменете думички като "тероризъм", "дрога" или нещо подобно. Скайпът вече е любимият начин за комуникация и на талибаните. Чрез този вид разговори те избягват подслушването на британското външно разузнаване и ЦРУ. Педофилите също харесват скайпа, но това вече е друга тема.

четвъртък, 19 март 2009 г.

17,3% ръст отчете интернет рекламата във Великобритания

Класа - 11 стр.
17,3% ръст отчете интернет рекламата във Великобритания



Ръст от 17,3% е регистрирала интернет рекламата във Великобритания за последното тримесечие на 2008 г. Това сочат данни на британската рекламна асоциация, цитирани от TechNews. Онлайн търговските послания са единствените, които бележат ръст за периода. Като цяло приходите от реклама в различните медии са намалели с 9,6% спрямо същия период през 2007 г. Въпреки скока в интернет рекламата покачването е два пъти по-малко, отколкото през последното тримесечие на 2007 г. За цялата 2008 г. рекламният пазар на Острова е отбелязал спад от 3,9%. Най-силно засегната е печатната реклама, където спадът е 12%. Проучването обаче не включва рекламата в сайтовете на националните британски вестници. През четвъртото тримесечие на 2008 г. рекламодателите в страната са похарчили 9,9% по-малко средства за реклама в печатни издания. Приходите от радиореклама са намалели с 8,5%, а телевизионните спотове са с 5% по-малко. Според анализаторската компания Enders Analysis през 2009 г. приходите от реклама в британската преса ще намалеят с 21%, докато спадът в интернет ще бъде само 2%.

Политиците на война с шумните тв реклами

Класа - 11 стр.
Политиците на война с шумните тв реклами



Индустрията се подготвя за въвеждането на алгоритми, които ще индентифицират средното ниво на звука в слотовете
Проектозакон, наречен Акт за приглушаване на шума от телевизионните реклами, е подготвила депутатката от Калифорния Ана Ишу. По този начин тя изразява раздразнението си от шумните тв спотове, което прераства в съпротива, пише Advertising Age, цитиран от investor. bg. Според документа Федералната комисия по комуникации трябва да въведе стандарт, който да забрани излъчването на реклами при определени повисоки звукови нива от програмите, на които са излъчвани. Внезапната поява на проглушаващи реклами е техника на контраста, която често се използва за приковаване на вниманието на зрителите. Успоредно с това си навлича обаче и техния гняв. "Писна ми не само да падам от дивана, но и да излизам от къщи, когато започва рекламната пауза", признава Ишу. След като привлече други поддръжници от Конгреса, тя възнамерява да постави въпроса за разглеждане до края на годината. Предложението на Ишу е предизвикало реакция сред хората, които разчитат на тв рекламите за генериране на продажби и покупки. Маркетолозите предпочитат да предложат решение сами, вместо да получават правителствено нареждане относно силата на звука при рекламите им. Освен това водещи медийни компании като CBS Corp. и NBC Universal вече адресират този проблем. Съществуват обаче съмнения, че такъв закон може да влезе в сила. Обикновено договорът за тв реклама не включва информация за нивото на звука на програмата, на която се излъчва търговското послание. "Рекламодателите може и да не искат да нарушават закона, но може и да нямат контрол над това къде се появява тяхната реклама", казва Дан Джеф от Асоциацията на националните рекламодатели. Ишу обаче не приема това за издържан аргумент. "През всичките години те не предприеха нищо и това ще остане основното оплакване пред комисията", казва тя. Някои от рекламите са шумни, защото са замислени така. Рок музиката се е превърнала във все по-често използван елемент в рекламната индустрия. По същия начин други реклами, при които се изисква директна реакция от потребителите, представят продавач, който гръмко говори за рекламирания продукт, например. В други случаи пък шумът може да се дължи на възприятията на самия зрител. Тв спотът все по-често се излъчва при максимално усилен звук, но телевизионните предавания, които го съпътстват, обикновено имат както шумни, така и тихи моменти. Истинският виновник на този етап е все по-дигиталната природа на телевизията, смятат режисьорите. ЦифроВизацията позволява по-широк диапазон от аудионива и те могат да варират в зависимост от това какво и кой ги излъчва. Общото разбиране на маркетинг наблюдателите е, че звукът на рекламата трябва да е мелодичен, а не приспивен. Това дразни много потребители, но агенциите смятат, че е по-важно рекламата да бъде чута, отколкото да не изнервя зрителите. "Съмнявам се в това предположение", казва Даниел Хоуърд, преподавател по маркетинг. "Шумните реклами водят до раздразнение, което определя силна и негативна реакция на потребителите към рекламираната марка. Споменът за марката, която потребителите свързват с неприятно изживяване, може да доведе до по-малко продажби, не до повече." Някои смятат, че проблемът е доминиращ на локално ниво. "Повечето рекламодатели, със сигурност националните, не целят да дразнят хората с реклами с доста по-силен звук от програмата, на която са излъчвани, тъй като потребителите лесно могат да превключат каналите в случаи на дразнещи реклами", казва Марк Калайн от Kimberly-Clark Corp Облекчението за изморения слух може скоро да се очаква. Индустрията се подготвя за въвеждане на софтуерни алгоритми, наречени DialNorm, които идентифицират средното ниво на звука в реклама или предаване. Специфично устройство ще може да "прочете" тази стойност и да настрои нивото на аудиоизлъчване.

Sof a Design Week - събитието е неотложно

Дневник - 20 стр.
Sof a Design Week - събитието е неотложно



Sofia Design Week е идея на списание „1“, която ще се осъществи между 5 и 12 юни. Темата на първото издание на форума е „Следващата идентичност на визуалната среда“. За въвеждане в нея организаторите са поканили хора от авангарда на графичния, продуктовия и интерактивния дизайн. Сред гостите на форума е арт директорът на Лувъра Филип Апелоа, създател на визуалната идентичност на Националната опера в Париж, музея d`Orsay, Парижкия музей на юдаизма, „Ню Йорк таймс“. Негови плакати са част от колекцията съвременно изкуство на MoMA, Ню Йорк. Домакините очакват и Ерик Кеселс, чиято рекламна агенция „Кесселскрамер“ се превърна в етикет на неконвенционалната реклама, а антирекламните му похвати успяха да превърнат никому неизвестното БЕН в телеком номер 1 в Холандия. Екипът на първата седмица на дизайна е на мнението, че тя вече има неотложен характер. „Всичко във визуалната ни среда се случва само за себе си, без обща логика и без оглед на световното развитие на дизайна и най-лошото - без никакви следи от графичната идентичност на страната отпреди 10 ноември. След 1989 г. в дизайна настъпва вакуум и хаос - другата крайност на тоталитарната графична идентичност отпреди това. Време е за зрял и социално адекватен подход в дизайна тук“, смятат от списание „1“. Затова освен над 15-те експозиции се планира и Next Identity Forum -международно събитие, което ще събере 17 лектори от Европа и САЩ. Селекция от най-големия частен архив на социалистически пропагандни плакати и български филмови плакати от 20-те до 80-те ще опресни спомена кои сме били, а уличните акции и социалната ангажираност на творци като Je Lee и спешната дизайн помощ на Young Designers& Industrie ще помогнат при избора на това кои бихме могли да бъдем, казват организаторите.

Не вестник, а evergreen

Дневник - 11 стр.
Не вестник, а evergreen



Вестникът в интернет е винаги днешен. Това не е каламбур, а почти цитат от съдебно решение. Преди няколко години така беше решил британски съд, а миналата седмица съдът в Страсбург съобщи, че в това твърдение няма нередност. Последиците тук са следните: ако даден вестник отправи обида към някого чрез своето онлайн издание, то може да се приеме, че за това престъпление няма давност. Давността би останала в сила само за хартиената версия на същата статия. Така излезе, че в Европа може да се въвежда онлайн отговорност без граници.
С понятието за граници на свободата на словото се случват странни неща. Редица правителства, парламенти и съдилища смятат, че тези граници не са наложени достатъчно ясно в интернет пространството и че това изисква донаписването на разни стари правила или създаването на нови, специално за мрежата. Последното решение на съда в Страсбург, който се съгласи със заключение на британски съд, е стъпка в посока на разделението - медиите вече са временно отговорни за своите твърдения, положени на хартия, но пожизнено отговорни за същите твърдения, ако са ги пуснали в уебсайта.
Тук не става дума за това дали е справедливо медиите да носят повече или по-малко отговорност за това, което пишат. Става дума за това как неусетно интернет се сдобива със собствена регулация.
Решението на съда в Страсбург прилича на едно решение на британски съд от по-миналия век. В него става дума за германски благородник, който се обърнал към лондонска библиотека в търсене на вестник със 17-годишна давност. Получил вестника, а после опитал да го получи и втори път - вече от архива на издателя. Получил го и оттам. В търсения брой на вестника имало статия, от която той се почувствал обиден. Подал жалба срещу редакцията и английският съд я уважил независимо от изтеклите 17 години между публикуването и завеждането на дело. В решението се казва, че една публикация се смята за нова всеки път, когато някой я получи и прочете. От момента на това получаване започва да тече и нов давностен срок за клевета. Това решение е взето през 1849 г. Един век по-късно американски съд е принуден да тълкува този прецедент и го обявява за остарял. На територията на САЩ влиза в сила правилото за еднократната публикация. В Англия обаче продължава да действа старото решение от 1849 г.
Миналата седмица съдът в Страсбург трябваше не просто да разреши един спор за клевета в интернет, но и да каже дали в наши дни е приложимо решението, навършило век и половина, което днес може да се определи само като смехотворно.
В модерната си версия спорът е между вестник "Таймс" и руския бизнесмен Григорий Лучански. В две поредни публикации на вестника от 1999 г. Лучански е определен като ръководител на организирана престъпна група, като перач на пари през Bank of New York и като контрабандист на ядрени материали. Когато Лучански завежда дело за клевета заради тези твърдения, вестникът не премахва статиите от своя уебархив. Това дава повод на бизнесмена да атакува вестника с ново дело, този път за интернет версията на статията, оставената в мрежата.
"Таймс" загуби делото в националните съдилища и потърси справедливост в Страсбург. Миналата седмица загуби и там. Съдът в Страсбург не намери нередност в националните решения. Той фактически подкрепи мнението за това, че всеки път, когато някой отвори статия в интернет, за тази публикация започва да тече нов давностен срок. Така се отвори смущаваща нова ера в подхода към понятието за клевета. Тя вече е с две лица: преходна на хартия, вечно жива в интернет.
Татяна Ваксберг е журналистка и експерт по институционални изследвания във фондация "РискМонитор". Автор е на книгата "Милошевич и трибуналът" и на филма "Технология на злото" за насилствената асимилация на българските турци. Била е кореспондент на радио "Свободна Европа" в Хага и Вашингтон. Има три национални награди за разследваща и аналитична журналистика

Nokia e любимата марка на българските потребители

Класа - 22 стр.
Nokia e любимата марка на българските потребители

Даниела СТЕФАНОВА

Нейни подгласници В различните категории са BMW, Zagorka, bTV, Jack Daniels
"Любима марка" за 2008 на потребителите в България е Notoa, обявиха от списанието за икономика и мениджмънт "BG бизнес бюлетин", организатор на класацията. Марката мобилни телефони е и големият победител в конкурса, събирайки най-много гласове на потребители. Конкурсът се провежда за първа година и според главния редактор на списанието Дачо Дачев то е първата подобна инициатива не само в България, но и в света, защото измерва популярността на брандовете не по пазарни данни, а според вкуса и предпочитанията на потребителите, независимо дали са си купили или не продукт от марката, за която са гласували. Призовете са разделени в десет отрасъла. Любима марка в сектор "Хранителни продукти" стана Milka. В категория "Черна техника" потребителите избраха Sony. Nivea е лидер в отрасъл "Хигиенни продукти и козметика". Coca-Cola зае първо място при безалкохолните напитки. Марката BMW спечели състезанието в раздел "Автомобили". В категория "Медия" първа е bTV, в "Спортно облекло и принадлежности" - Adidas, във "Високоалкохолни напитки" - Jack Daniels, а за сектор "Нискоалкохолни напитки" - бира Zagorka. "За второто издание на класацията следващата година смятаме да прецизираме отраслите и най-вероятно ще ги увеличим. Не включихме например отрасъл "Телекомуникации", за- щото там има 4-5 марки и следователно конкуренцията е по-малка", каза още Дачев. Състезанието "Любимите марки" се проведе в три етапа. На първия бяха определени 19 категории, в които потребителите сами посочват любими марки. На втори етап участваха топ 6 от брандовете във всяка от селектираните групи, като целта беше да се излъчат трите най-любими марки в 10-те най-активни категории. Третият, последен етап, определи "любимата марка" сред 10-те най-активни категории, събрали най-много гласове на втория етап.

Стартират Аналог на Skype

Монитор - 26 стр.
Стартират Аналог на Skype



Аналог на Skype с висока резолюция стартира компанията Tandberg. Софтуерът, наречен Movi, се базира на интелигентна мрежа, която осигурява предаване на данни през защитни стени, многоточкови видеоконференции, запис, архивиране и възможност за включване на по-старите ISDN услуги. Movi може да свърже няколко хиляди потребители по едно и също време. Освен това програмата поддържа множество телефонни книги и директории. Както и при Skype, потребителите могат да видят кой е достъпен в момента и да установят връзка с едно кликване.

Нова търсачка ще дава точни отговори

Монитор - 26 стр.
Нова търсачка ще дава точни отговори



Нова британска интернет търсачка ще дава точни отговори на въпросите. Сайтът, разработван от физика проф. Стивън Уолфрам, ще бъде пуснат през май. Софтуерът, наречен Wolfram Alpha, се очаква да бъде почти толкова значим, колкото и Google.
Първата фаза от работата над търсачката е почти завършена. За разлика от повечето търсачки, които сканират милиарди уеб страници за ключови думи или изрази, новата услуга ще може да отговаря на въпроси, които вече са били задавани. Така потребителите ще могат да проверяват различни факти, без да откриват нещо ново. Уолфрам твърди, че Wolfram Alpha ще може да разбира какво го питате и да дава точен отговор.
Така, например ще може да отговаря на въпроси като "Какво е местоположението на Тимбукту", "Колко протона се съдържат в атома на водорода" и "Къде е Международната космическа станция". Способността на интернет търсачката да разбира както обикновения разговорен език, така и компютърния език за програмиране, може да се окаже скок в общуването на хората с компютрите, смята Уолфрам. Подобни машини сега съществуват само в научната фантастика, като корабния компютър в "Стар трек" или компютъра "Deep Thought" от "Пътеводител на галактическия стопаджия".

сряда, 18 март 2009 г.

Google News пуска услуга за контекстуални реклами

Класа - 11 стр.
Google News пуска услуга за контекстуални реклами



Google News се съюзи с осем европейски новинарски агенции за откриването на контекстуална рекламна услуга, която да изобразява реклами около техните материали, предаде Utalkmarketing, цитирана от PR Kernel. Търсачката гигант сключи сделки с информационните агенции EFE, работеща в Испания и Латинска Америка, LUSA (Португалия и Бразилия), Keystone (Швейцария), АРА (Австрия), РАР (Полша), MTI (Гърция) и Belga (Белгия). Новинарските агенции ще поставят контекстуални реклами до статии, които присъстват в сайтовете си, предлагащи Google News. Информационната услуга на Google събира новини и "стопанисва" съдържание от компании, които не притежават свои потребителско-насочени уебсайтове. Контекстуалните реклами ще се появяват заедно със съдържание от сегашните партньори на Google -AFP, UK Press Association, АР и Canada Press.

Японци разработиха виртуален кубичен дисплей

Класа - 10 стр.
Японци разработиха виртуален кубичен дисплей



Устройството създава илюзия за обемност, без за това да са необходими специални виртуални очила
Японски изследователи са разработили кубичен дисплей, чувствителен на допир, с който могат да се разглеждат триизмерни виртуални обекти, съобщава TechOn!
Устройството, наречено gCubik, представлява съвкупност от шест малки чувствителни на допир екрана, които позволяват да се разглеждат триизмерни изображения от всички страни, създавайки илюзията за обемност, без за това да е необходимо носенето на специални очила. Продуктът е разработен от Японския национален институт по информационни и комуникационни технологии. Концепцията за gCubik се базира на интегралната фотография - технология, пресъздаваща триизмерни изображения, които могат да се наблюдават с невъоръжено око. При повечето 3d дисплеи се създава илюзията, че изображенията, които се показват, се намират извън тях. В случая виртуалният куб вкарва образите в себе си. Когато прототип на gCubik е бил демонстриран през август, само три от страните му са били екипираш с екран. Този път всяка от шестте плоскости с дължина 10 см, разполага с 3,5-инчов дисплей с графична резолюция VGA 640 х 480 пиксела, която показва образа под 18 х 18 визуални ъгъла. Разработката бележи значителен напредък от първоначалния модел и триизмерната му картина може да се наблюдава и при нормално осветление. В устройството са вградени уреди за измерване на ускорението и говорители, така че 3d образът да може да бъде контролиран интерактивно. По думите на Шунсуке Йошида в бъдеще gCubik ще бъде усъвършенстван по такъв начин, че виртуалният образ в него да се мърда при докосване и поклащане на устройството, досущ като реален обект. Засега виртуалното изображение леко се завърта при допир. Проблем остава ниското качество на образа, продължава Йошида, но това ще бъде преодоляно в бъдеще чрез екрани, които ще осигурят висока резолюция, приемлива за потребителите. Илюзията за обем е търсено качество и от компанията Seiko Epson. През август миналата година от фирмата демонстрираха екран за мобилен телефон, който чрез специални лещи може да проектира триизмерни изображения.

вторник, 17 март 2009 г.

Ан Мортън: Умните в бизнеса залагат на активната комуникация

Пари - 21 стр.
Ан Мортън: Умните в бизнеса залагат на активната комуникация



Ако не инвестираме в комуникацията с нашите клиенти, тогава не можем да очакваме те да продължат да ни предпочитат. Това каза за в. Пари Ан Мортън, PR мениджър на British Airways за Европа, Африка и Азиатско-тихоокеанския регион. Великобритания е една от най-засегнатите от кризата страни в света. Фалити на медии, съкращения в големи компании и икономически трудности бележат състоянието й. Ан Мортън разказа как British Airways гледа на рекламата, на връзките с медиите и кризисния PR.
В кризата
Устойчивата и постоянна комуникация с нашите ключови публики е много важна по всяко време и ние продължаваме да поддържаме връзките с медиите, за да може нашите гости да са добре информирани за продуктите, услугите и специалните възможности, които предлагаме, казва Мортън. Това също така ни позволява да ги държим близо до развитието на нашия бизнес, за да осигурим постоянно качество в тези трудни условия. Във Великобритания със сигурност рецесията се усеща толкова, колкото и в другите страни. Тук секторът на финансовите услуги играе особено голяма роля в икономиката и дори може да се каже, че изгледите за близкото бъдеще са още по-мрачни, отколкото на други места. Печеливша стъпка за British Airways според Мор-тън се оказа увеличаването на активността на пазарите с по-силни местни валути, където компанията печели от разликата в обменния курс.
Конкуренцията
Ролята на PR и рекламата е да повиши информираността на гостите ни относно реалната стойност на продуктите и услугите, които British Airways предлага. Според Мортън PR и рекламата са изключително необходими, особено когато конкуренцията на нискотарифните авиокомпании е изключително силна. Категорично вярвам, че на пазара има място и за традиционните, и за ниско-тарифните авиокомпании. Те може да съществуват и функционират паралелно и да се конкурират успешно успоредно едни с други, допълва Мортън.
бюджетите
Редица от PR експертите прогнозираха увеличаване на бюджетите през настоящата година за сметка на намаляване разходите за реклама. В ролята си на PR мениджър аз подкрепям преразпределянето на
бюджета в полза на PR активностите, казва Мортън. И все пак смятам, че една кампания би дала най-добри резултати, ако се използва подходящият микс от всички възможни маркетингови комуникационни канали. Ние разпределяме бюджетите си на годишна база в зависимост от бизнес приоритетите ни и комуникационната ни стратегия. Корпоративните комуникации винаги са ключов инструмент в маркетинговия микс и за тях се предвижда съответният подходящ бюджет, отбелязва в заключение Мортън.

Топрекламисти пристигат за 13-ия форум на АРА

Класа - 11 стр.
Топрекламисти пристигат за 13-ия форум на АРА



Топрекламистите Стефан Пер, Бернхард Майер и Мартин Рол ще бъдат лектори на 13-ия форум на Асоциацията на рекламните агенции (АРА), съобщиха от организацията.
Семинарът ще се проведе на 26 март в Зала 6 на НДК. Гост-лекторът Стефан Пер е онлайн рекламен мениджър на списание Economist за Европа, Средния изток и Африка, работил е за телевизиите France 2, Eurosport International, Eurosport Spain, Canal +, както и за Yahoo.На форума на АРА той ще презентира темата "Бран-динг срещу представяне: възможности и заплахи за ме-дийния уебсайт". Лекцията на Бернхард Майер ще отговори на въпроса "Ще остане ли медийната и рекламна индустрия съшата след кризата". Майер е медия директор за Централна и Източна Европа на козметичния гигант Beiersdorf. Работил е още като маркетинг директор в медия агенциите OMD Австрия, Media Direction Варшава, както и в подразделенията на BBDO за Централна Европа, Австрия и Ню Йфк. Третият лектор, който ще се включи във форума на АРА - Мартин рол, е основател и главен изпълнителен директор на VentureRepublic, преподава стратегически мениджмънт fta бранда в Китайско-европейското международно бизнес училище в Шанхай и има 15-годишен опит в световната рекламна индустрия. На 26 март в НДК Рол ще говори за това как лидерството на марките губи инерция в условията на икономически спад.

"Россел медия" инвестира €2 млн. в безплатни вестници у нас

Класа - 11 стр.
"Россел медия" инвестира €2 млн. в безплатни вестници у нас



2 млн. евро ще инвестира в безплатни издания втората no-големина белгийска медийна група "Россел медия". Това съобщи за "Класа" изпълнителният директор на "Россел медия" ЕАД Пол Калбо. Средствата ще бъдат изразходвани до края на годината. Първият проект - безплатният седмичник "Анонс", вчера дебютира 6 София със 100 000 тираж. Вестникът, предназначен за икономически активното население, ще се разпространява всеки понеделник. Идеята е той да стигне до 350 000 копия, като излиза и в Пловдив, и във Велико Търново. Изданията там ще са различни от столичните - с локални новини и информации. "Позитивизмът в статиите ще бъде акцент на изданието", допълни Валя Колева, главен редактор на седмичника. Тя уточни още, че в момента страниците са 24, но тенденцията е те да се увеличават. Според Пол Калбо стъпването на чужда медийна група на българския пазар е положителен знак за развитието на сектора на безплатна преса и е доказателство за възможността да се правят успешни инвестиции в България. "Няма да ви натоварим с политически и криминални истории, ще се опитаме да говорим позитивно и ще публикуваме полезна и интересна информация за много сфери от живота," каза още Калбо. Той допълни, че "Россел медия" има дългосрочни планове за инвестиции в България, като ще навлезе и с проекти в интернет пространството. Концепцията за създаването на "Анонс" е по подобие на известните издания на медийната група в Белгия - безплатния седмичник "Влан" и безплатния ежедневник "Метро", които започват да излизат през 1962 г. 47 г. по-късно "Влан" е лидер сред безплатната белгийска преса със своите 3 милиона читатели седмично, 800 000 посетители месечно на интернет страницата и около 60 000 малки обяви седмично. "Россел" е партньор на частната група TVi (RTL Group), на радиостанциите Bel-RTL u Radio Contact, притежава и собствени медия топове и рекламни агенции - Via Fred, Via Ros-sel, Trustmedia и др., както и печатници в Белгия и Франция.