Amazon търси нова реклама

Поглед - 10 стр.
Amazon търси нова реклама



Най-големият 8 света онлайн търговец Amazon.com обяви през юни невероятен конкурс. Собствениците на корпорацията търсят, сред своите клиенти създателят на нова реклама за компанията. Конкурсът е на интернет адрес Your Amazon Ad Contest u наградата е 20 хиляди долара.
Може да се кандидатства до 17 юли. Трябва да се изпрати на интернет адреса клип -който да е от 30 секунди. Същото става и на сайта на компанията.
Освен това до 6 септември купувачите в интернет- магазина могат да гласуват за своя клип-фаворит. От това гласуване ще бъде избран вторият победител.
Паричната награда ще бъде разделена по равно от създателите на телевизионната реклама, които са класирани на първите две места.
Окончателните резултати на конкурса ще бъдат обявени на 21 септември тази година.
Според неговите условия, участниците могат да използват всички официални материали на сайта на Amazon.com. Американският търговски сайт е създаден през 1994 година от Джеф Бесоз. Щабквартирата му е в Сиатъл, щата Вашингтон.

Шефът на Радио 1 оглави УС на АБРО

Поглед - 7 стр.
Шефът на Радио 1 оглави УС на АБРО



Ревизиите, които правят от Европейската комисия (ЕК) на европейските обществени оператори пък се извършват спрямо наличните директиви и разпореждания. За цялата структура „обществена медия" ЕС има много ясна представа.
И действително изглежда демагогски, когато всеки един от потенциалните 6 млн. и половина зрители каже: аз си плащам, за да гледам и искам да ми харесва. Няма как да се угоди на всеки. Затова обществеността на тези медии трябва да бъде спазвана и според мен обществеността трябва да бъде защитавана от държавата.
Бъдещето на обществените медии няма как да се реши с обществен дебат. За хората, когато се каже „телевизията", това е БНТ. Тя обаче повтаря най-лошото от частните телевизии. „Защо тогава хората да я гледат? Националната телевизия няма облик, за разлика от Националното радио. Като медия, радиото винаги се е отличавало с по-голяма инертност, но в определени моменти това играе положителна роля", смята Гоцев.
Обществените медии не стават обществени само поради факта, че са наречени така. Каква обществена функция изпълнява една медия, като генералния директор се избира от партийно избрана организация като СЕМ? Там са хора, избрани от партиите и президента. Съмнявам се, че има човешко същество, което може да е до такава степен индиферентно към всичко друго, че да е максимално честно.
„Моят добър приятел и също бивш генерален директор на БНТ Тома Иванов казваше: Що за телевизия е това, която има гледаемост 1-2 %? Но компромисът на „обществеността" на телевизията и радиото и интереса на аудиторията е въпрос на баланс. Обществената телевизия не може да си позволи голотии, лошия, брутален език, не може да си позволи това, което е позволено на търговските", категоричен е Кирил Гоцев.
Общото събрание на Асоциацията на българските радио-и телевизионни оператори (АБРО) избра управителят на Радио 1 Атанас Генов за председател на Управителния съвет (УС) на АБРО, съобщиха от организацията, цитирани от БТА. Членовете на Контролния съвет са избрали Огнян Димов за свой председател. Общото събрание е приело основните приоритети за следващата година, сред които са въвеждане на директивата за аудиовизуалните услуги в българското законодателство, намаляване на регулационната тежест, създаване на тригодишна комуникационна стратегия на АБРО и активна работа в полето на саморегулацията. За членове на УС бяха избрани Силва Зурлева (член на съвета на директорите на Нова тв), Светлана Василева (прокурист на Фокс Интернешънъл
Ченълс), Атанас Генов (управител на Радио 1), Вики Политова (генерален директор на bTV), Радосвет Радев (председател на съвета на директорите на Дарик Радио), Васил Димитров (управител на Радиокомпания Си.Джей), Николай Янчовичин (управител на БГ Радио), Виктория Миткова (управител на Алфа Радио) и Васила Самарски (управител на „Вие Виталис").
Ден преди общото събрание за членове на АБРО 8 асоциацията бяха приети Тв „Европа", М.САТ, телевизия „Черно Море" и радио „Сигнал Плюс". Ръководството на ТВ7 също е депозирало молба за членство, която ще бъде разгледана на първото заседание на новия управителен съвет в близките дни. Така АБРО затвърждава своите позиции на най-голямата, представителна и влиятелна медийна организация у нас.
Текст под снимка
Изпълнителният директор на АБРО Гриша Камбуров представи бюджета на организацията за следващата една година.

Никой не може да контролира интернет

Поглед - 11 стр.
Никой не може да контролира интернет

Бисера ЗАНКОВА

Софтуер да блокира вредното съдържание, препоръчва CDMC на конференция в Рейкявик
Правото на равен достъп има фундаментално значение в медийните условия днес. „Индивидът е в центъра на медийните отношения, тъй като той може да бъде едновременно потребител и създател на съдържание. Това му дава огромна сила, като го прави активен участник с различни роли, докато медията остава само като свързваща и постоянно променяща се среда", единодушно заявиха участниците в десетото заседание на Управителния комитет по медии и нови комуникационни услуги на Съвета на Европа (CDMC), както и Първата конференция на европейските министри по въпросите на медиите и новите комуникационни услуги, които се проведоха в исландската столица Рейкявик.
Официалната част на дискусиите засегна три ключови теми :„Нови медии - ново регулиране?", „Доверие в съдържанието -доверие в медиите" и „Взаимоотношения на медиите с индивида и с общността/общностите". Успоредно се проведоха и три дискусионни панела, като във втория от тях, посветен на медиите, новите комуникационни услуги и индивидите, участваше и председателят на ДАИТС - д-р Пламен Вачков. Наред с него в размяната на мнения взеха участие представители на обществени медии, на младежки и неправителствени организации. Журналистката Бирна Хелгадотир постави пред участниците акцентите на дебатите: „Обществени медии - за и против?", „Повече разнообразие, но какво?", „Нарастващото влияние на медиите" и „Действия и регулиране".
Въпросът за медийното образование беше посочен като ключов от всички участници в панела. Подчертана беше неразривната връзка между медийната подготовка и активното гражданство, като заключението беше, че медийното образование е елемент от гражданството днес. Медийното образование засяга не само младото поколение и по-специално децата. То обхваща всички поколения, като особено внимание трябва да се обърне на медийната грамотност и на по-възрастното поколение, на бабите и дядовците, които се грижат за своите внуци и е необходимо да ги насочват при работа в мрежата.
По отношение на рисковете, които крие интернет, всички се съгласиха,че никой не може да контролира мрежата, защото тя на практика е безкрайна. Отговорността на държавата е важна, защото хората имат доверие в институциите и очакват те да ги защитят от всякакви посегателства, вкл. виртуални. Съществува решение на проблема с отговорността, което се основава на технологиите. Вместо да се търсят подходящи начини за регулиране и саморегулиране, при които преценката принадлежи
на човека, може да се използва самата технология и да се създаде необходимият софтуер, който да блокира вредното съдържание. По този въпрос представителят на Европейският съюз за радиоразпръскване (EBU) се изказа в друга насока, като изрази подкрепа на идеята за засилване на саморегулирането.
Участниците в панела подкрепиха изказаното мнение, че в настоящата ситуация хората трябва да се научат да различават публичното от частното. В този смисъл бе подчертано, че на практика липсва задълбочено обсъждане на различните аспекти на интернет. Мрежата е както пазар, така и форум, тя служи и на публичността, и на личния живот, в нея могат да се разграничат различни нива и измерения, протичат сделки, предоставя се информация и кипи забавление.
По повод на установяването на правила на общуване в интернет беше повдигнат въпроса и за етикета в мрежата, т. нар. „нетикет".Нетикетът е важен, защото той обективира присъствието на обществото и на обществените ценности онлайн. По този начин се осъществява и връзката между реалния и виртуалния свят. Взаимодействието в интернет не може да бъде отделено от взаимодействието в живота и трябва да се подчинява на общо приети и утвърдени правила на общуване.
С много силен мотивиращ заряд прозвуча оценката, че интернет е една вечно жива приказка, която неудържимо привлича младите хора. Това може да се каже и за гюинадлежащите към другите поколения, за всеки един от нас, защото нима не искаме да се потопим в приказния и необуздан свят на нашите мечти? В нашия век мрежата ни предоставя тази уникална възможност и то непрекъснато, във всеки един момент. Така ние ставаме по-силни и по-свободни, но същевременно и по-уязвими, ето защо трябва да се стремим да компенсираме с различни средства рисковете, които засягат човешките права, без да пречим на позитивната роля и на високата социална стойност на интернет комуникацията.
Текст под снимка
Пет са жизненоважните теми за развитието на мрежата - достъп, разнообразие, отвореност, сигурност и гарантиране на основните ресурси, подчерта президентът на Форума за управление на интернет

Вземат от „Би Би Си" 100 млн. лири

Поглед - 10 стр.
Вземат от „Би Би Си" 100 млн. лири

Уляна ПЕТРОВА

Предлагат държавната субсидия да отиде в частни канали за регионални новини
Британското правителство се кани да ореже държавното субсидиране на единствения държавен канал за радио-, телевизия и новини, който плащат английските данъкоплатци. Министърът по комуникациите в местното правителство Лорд Картър предложи да бъдат преведени 100 милиона британски паунда от общия бюджет от 3,6 милиарда фунта стерлинги на „Би Би Си" (The British Broadcasting Corporation) - най-голямата в света медийна компания. Тя е държавна и се издържа от таксите, които английските жители плащат, за да получават телевизионни, радио и интернет новини.
Британското правителство сега обсъжда възможността да се предадат акции на държавния канал на частни собственици. Според вносителите на законопроекта това трябва да са комерсиални телевизии.
От „Би Би Си" вече обявиха, че са готови за битка с правителствените планове, които според корпорацията ще ги лишат от голямата част от общата им субсидия от 3,6 милиарда британски лири. Това е първият случай в историята на „Би Би Си", която е основана през 20-те години на миналия век.
Освен предложеното съкращение от 100 милиона в предложението на Лорд Картър става дума и за допълнителни 30 милиона - или малко повече, намаление на субсидирането от лицензните такси. Те позволяват на продуцентите да правят документални филми - които се предават по телевизията или по интернет.
Заедно с това се предвижда хонорарите на „звездите" на националната британска телевизия да бъдат намалени сериозно. На Острова чуват, че техните любими водещи Джонатан Рос, Джереми Кларксън и Грахъм Норт ще получават с 40 процента по-малко. Според вестник „Телеграф" (The Telegraph) новоназначеният министър на културата Бен Бардшоу вече води разговори с мениджмънта на „Би Би Си". Самият Брадшоу е бивш репортер на най-голямата в света медийна корпорация.
Страховете на шефовете на британския държавен концерн са, че шестгодишния договор за лицензионни такси ще бъде заменен от едногодишни споразумения. Те пък ще бъдат парафирани от министъра на комуникациите -което ще е сериозно нарушение на независимостта на медията.
Във Великобритания медийни източници твърдят, че това е удар срещу държавно субсидираната медия - и по този начин може да се промъкне политическо влияние.
Сър Майкъл Лайънс, председателят на борда на „Би Би Си", каза, че таксите не може да се използват „за цели, които нямат нищо общо със задачите на нашата държавна корпорация."
Според него англичаните трябва да помнят, че лицензионните такси са важни и парите се употребяват за „добри цели". Те отиват за издръжката на „Би Би Си".
Според критиците на държавната британска корпорация правителствената субсидия просто изчезва. Те настояват, че могат са се направят допълнителни икономии от бюджета на корпорацията.
От „Би Би Си" съобщиха за намаляване на заплатите на персонала. Заедно с това ще бъде съкратен и броят на служителите.

И нека Facebook бъде с вас!

Поглед - 7 стр.
И нека Facebook бъде с вас!

Ели АЛЕКСАНДРОВА

Свята технологична революция! Папа Бенедикт XVI вече е потребител на Facebook със собствен профил в мрежата! След като наскоро подкрепи създаването на страница на Ватикана в сайта за водеообмен YouTube, той благослови и най-голямата социална мрежа с присъствието си, а приложението Папата се запознава с теб ощастливи много негови поклонници с възможността за виртуална връзка със светия отец.
Не само папата обаче е заинтересован да привлече интереса на младите хора, каквито са повечето потребители на Facebook. Непосредствено преди изборите за Европейски парламент, които трябва да се състоят през юни, мрежата изобилства от предизборни кампании и агитаци от всякакъв характер, свързани с предстоящия вот. Много европейски партии активно използват сайта за привличане на младия електорат, който все по-често се въздържа от гласуване. Благодарение на мрежата партиите имат възможност да преставят кандидатите си във всички страни от общността и дори извън нея. Атрактивно предимство, особено имайки предвид актуалния брой потребители на мрежата, който от 150 млн. през януари, вече наброява над 200 млн. Души.
Присъствието на български политици във Facebook нарасна значително през май месец. Специфична възможност за комуникация в сайта са платените рекламни банери, които се появяват в дясното му поле при разглеждане на профили. Най-голямата социална мрежа в света се оказва атрактивна възможност за все повече рекламодатели в България. В условията на световна икономическа криза, намалените рекламни бюджети налагат все по-прецизно таргетиране на потенциални реципиенти на рекламните послания. В това отношение предимствата на социалната мрежа са големи -тя разполага с неограничена информация за потребителите си, предоставена доброволно от самите тях: пол, възраст, години, интереси и т.н. Така рекламата достига много по-лесно до подходящите хора и ефектът от нея би трябвало да бъде максимален.
Прехвърлянето на интереса от традиционни към социални медии е предпоставка и за бурното развитие на вторите в последните години. Социалните мрежи от своя страна също се адаптират към предпочитанията на потребителите, за да отговорят на техните очаквания. Така например конкурентната за Facebook социална мрежа Twitter създаде специализиран сайт, който ще следи публикациите в мрежата, свързани с изборите за Европейски парламент.
България бавно, но сигурно следва международните практики, а българските политици демонстрират, че ако не основоположници на тенденции, то поне могат да бъдат последователи на такива. Създаването на подобни приложения към социалните мрежи е нова възможност за напредничавите политици, която за пореден път доказва нарастващия ефект от предизборните кампании, водени онлайн.
***
Ели Александрова е медиен експерт към Лаборатория за медиен мониторинг, Микроанализи, Онлайн социални мрежи. Статията е публикувана със значителни съкращения.

Maтиас фон Финтел, секретар на Немския съюз на журналистите: Свободата на печата е под натиск

Поглед - 11 стр.
Maтиас фон Финтел, секретар на Немския съюз на журналистите: Свободата на печата е под натиск

Уляна ПЕТРОВА

В Интернет качеството на отделните издания заплашва да изчезне скоро
- Господин фон Финтел, какви са признаците на световната медийна криза, които обсъди на годишната си среща във Варна Европейската федерация на журналистите?
- Аз самият отговарям в нашия съюз за сключването на колективните трудови договори, за правата на журналистите от медийния сектор, за работещите в частните радио и телевизионни канали, както и киното. Така че имам много ясна представа какви са признаците на кризата в този сектор. Основното нещо е, че свободата на печата е под натиск. В целия свят, както и в държавите от Европа - така и в недемократичните страни от различните континенти. Силата на свободните медии е заплаха за властващите в политиката и икономиката. В нашата страна например през последните години германското правителство се опита няколко пъти да осъществи контрол над журналистите чрез секретните служби. Така че натискът върху свободните медии е налице в Германия, както във Франция или Великобритания. Вторият признак виждам в липсата на читатели за класическите медии - и това не е само финансов, а структурен проблем. Така е във всекидневниците, седмичниците и списанията - и това води до загуба на работни места. Едновременно с това намаля и рекламата в класическите медии. Рекламодателите с нарастващ успех имат все по-нарастващо влияние над съдържанието в медиите. Което отново е голяма заплаха за свободната журналистика. Третият признак е концентра-циятав сектора. Така че печатните .медии, електронните и интернет медиите ще бъдат скоро обединени в едно. Това е следващата стъпка - когато
вестниците ще се качат в световната мрежа. И това ще става с един и същ редакционен екип - така ще се загубят работни места. Следва загубата
на качествата на отделните ме-дийни сектори. Примерът са всекидневниците - с техните по-дълги материали като анализи или човешки истории, ре-
портажи и най-вече разследвания. Според мен това ще изчезне.
- Какво е конкретното проявление на кризата във вашата страна?
- В Германия има силна медийна концентрация - особено във вестниците. Имаме два случай през последните години. Единият е покупката на местни вестници от „Дю Мон" (Du Mont) и вторият е на компанията „Мадсак" (Madsack), които взеха издания на Аксел Шпрингер (Springer). Те станаха третата и петата най-голяма медийна компания в Германия. На второ място е интегрирането на съдържанието и интегрирането на журналистическите дейности - за които вече говорих. Така че един журналист трябва да „улови" новината, да я напише, да направи снимки, да добави звукова картина - и накрая да я качи в Интернет. Така за еднакви работни часове се върши няколко пъти повече. Това е по-голям стрес - за по-малко пари и нарушени професионални права. Това в нашата страна е последната проява на медийната криза.
Инструментът на директната демокрация
Медиите са инструментът на директната демокрация. Защото те осъществяват на практика правото на лично мнение, казва секретарят на Немския съюз на журналистите. Според него свободната преса - която не се Влияе от политиката и икономическите интереси, е основното
условие за граждански права. И ако го кажем накратко - продължава той, за нас, в Германия, това е основното, върху което се фокусираме при постигането на колективните трудови договори - не само в областта на медиите, а за всички работещи.

Европа без интернет реклама

Поглед - 9 стр.
Европа без интернет реклама

Уляна ПЕТРОВА

На местните пазари се очаква сериозен спад, американците са по-добре
През тази година на европейските пазари за интернет реклама се очаква сериозен спад, зад океана нещата са по-добри. Според европейския клон на Бюрото за интерактивна реклама (IAB Europe) там където, пазарите се развиват бързо, е възможно съществено намаляване на растежа в сравнение с 2008-а. Организацията се занимава с европейската ди-гитална и интерактивна рекламна индустрия и има 23 стра-ни-членки, представени с над 5 хиляди свои компании.
През миналата година пазарът на европейската интернет реклама е нараснал с 20 процента до 12,9 милиарда евро. В Америка цифрите са били 10,6 на сто и съответно 16, 6 милиарда евро - или до 23,4 милиарда долара. От бюрото казват, че 2008-а е била една от най-лошите години за всички рекламисти по света. В сегмента на онлайн медиите са били засегнати даже и десетте най-развити пазара, в които са 92 процента от рекламите. Шест от тях са отбелязали ръст от по-малко от 20 на сто - което всъщност е под средните показатели за индустрията.
Най-голямо увеличение на приходите имат малките пазари. Пример е Полша, където онлайн рекламата се е нараснала с 60 процента до 253 милиона евро. В Словения цифрата е още по-впечатляваща - 77 процента, или 19,6 милиона евро.
В Холандия - която е предишен първенец по приходи, за миналата година рекламата в интернет е само с 9 на сто повече през 2008 година. Така изглеждат и другите европейски пазари, които се считат за раз-вити.намаление във Франция -18,5, Великобритания, Германия и Швеция -19, Италия - 20 процента. Преминавайки „бариерата" Белгия отчита ръст от 21 процента, а Дания и Норвегия стигат 22 на сто. Първенец изглежда - според Бюрото за интерактивна реклама, Испания със своите 26 процента ръст на онлайн рекламата.
Увеличението й се дължи на търсенето в интернет мрежата - което се оказва най-стабилният формат в Европа. Сравнено на годишна база то е с 26 на сто повече през миналата година. Именно търсенето докарва 43 процента от рекламните приходи в 19 от изследваните от IAB Europe държави на континента. Те са отчели 5,6 милиарда евро от тази реклама.
Извън десетте най-големи рекламни пазара в сектора на Стария континент малките отбелязват изненадващо развитие. Тази година Бюрото за интерактивна реклама за първи
път представя в своя доклад още три европейски държави -Хърватия, Унгария и Румъния. Засега България не е включена в отчетите на IAB Europe.
Според президента и изпълнителен директор на Бюрото за интерактивна реклама Алън Хойрокс общата картина в Европа е с тенденция за нарастване. Но той твърди, че цифрите показват, че миналата година е била доста тежка за онлайн рекламата. Единственият ръст идва от търсенето в мрежата и малките обяви - което означава, че този сектор всъщност е пострадал сериозно от кризата.
За възстановяването му е необходима не само креативност, но и инвестиции, сочат от IAB Europe. От Бюрото се надяват да получат и помощ от Европейската комисия, която също е заинтересувана от развитието на независимите медии на континента.

Димитър Димитров: Пазарът ще се прегрупира

Поглед - 8 стр.
Димитър Димитров: Пазарът ще се прегрупира

Надежда НЕНОВА

У нас кризата просто ще отеква още поне година и половина
- Г-н Димитров, какво се случва в момента на рекламния пазар?
- Рекламният пазар е драстично свит, за съжаление. Той е като приказката за зъбните колела - като се завъртят големите, малките полудяват. В САЩ ръстът на рекламите е паднал с 15 %, което означава, че тук спадът ще бъде поне двойно по-голям.
- Как ще се отрази този спад на медиите у нас?
- На малките медии - зле. Възможно е профилираните медии, но със сериозна аудитория, ще оцелеят. Възможността за по-малките и профилираните медии е в тяхното обединение и продажбата на рекламното време в пакет. Например Би Би Ти може да продава в пакет с ТВ7, да се допълваме. Да, наистина цената на рекламата драстично ще падне, но трябва да се оцелее, а после може да се мисли за нормализиране на цените.
- Рекламодателите показват ли отношение към предстоящата цифровизация на ефира или се интересуват единствено от днешния ден, т.е. от ефективността на рекламата си в наличните телевизии?
- Дали ефирът е цифров или аналогов е без значение. В момента, да речем, има 100 телевизии. Част от тях ще минат на цифрово излъчване в национален ефир. Другите ще си останат както са. Какво би могло да се промени? Какво значение би могло да има за рекламното послание. Има едно понятие в живота „естествен подбор". И на мен ми е мъчно за фирма, която произвежда на месец 10 чифта обувки, но големите компании се налагат брутално и малката фирмичка естествено отпада. Може би малките телевизии няма да успеят да се справят, освен ако не са уникални с нещо както е Би Би Ти. Рекламодателите могат да се съобразяват единствено с най-ефективното пласиране на кампаниите си. Те няма защо да се интересуват от начина на излъчване на една телевизия, ако тя е достатъчно популярна.
- С какво е уникална Би Би Ти?
- Не го казвам, защото аз работя тук, а защото действително първа съобщава новините и дава най-пълна и точна информация. Когато стана последното земетресение, около минута и половина след него по Би Би Ти се излъчваха вече подробности. Нито една комерсиална телевизия не си прекъсна филма или течащо-
то в момента предаване, не дадоха информация дори като текст в лента, най-вероятно заради опасения, че може да имат проблеми с рекламодателите. Би Би Ти наистина е телевизия на зрителите, работи за тях и наистина няма кой да я конкурира поне за сега.
- Ще направи ли промени в телевизията новият собственик Ирена Кръстева?
- Не вярвам да направи генерални промени в телевизията. Щом се е нагърбил да купи такава голяма медия (ние сме на 30-то място по рейтинг при 180 налични тв канала, според
изследванията на GARB), трябва да си си направил много точна сметка. Никой няма да си купи телевизия, само за да каже: Имам си телевизия. Особено хора като новите ни собственици. Предишният собственик г-н Манджуков е изключително умен бизнесмен и със сигурност продажбата не предвижда промяна в профила на медията. Той е много интелигентен мъж, в когото най-много харесвам това, че знае какво иска. Едва ли такъв човек би се лишил от телевизията, ако не се е почувствал достатъчно удовлетворен от това, което е постигнал като медийно присъствие и не е оставил създаденото от него в добри ръце.
- Пречи или помага неясната собственост на медиите па рекламните постъпления?
- Когато гледам bTV и Нова тв не си задавам въпроса кой е собственикът на тези телевизии. И едва ли някой се интересува от това. Предполагам, че е редно да се знае, но едва ли зрителите се интересуват от това. Особено в провинцията. Там просто си гле-
дат телевизия. А дали някой знае на кого е БНТ? Тя би трябвало да е на общество-то,което пък ще рече - на държавата. А дали е така, не знам.
- До преди година бяхте маркетинг директор на БНТ. Можете ли да обобщите защото приходите от реклама в държавната медия са толкова ниски и не може да бъде оползотворено дори свитото рекламно време, предвидено в закона?
- Основната причина е във факта, че парите идват от държавата. Буквално държавата им ги дава. При нас идват след много здраво тичане и ухажване на рекламодателите. Увещаваме ги и ги гоним с месеци. Един клиент три месеца го гоня нон стоп и още не съм се отказал. В БНТ биха се отказали след третото обаждане или в момента, в който ми кажат „не". Тук не, защото ако не ги взема от рекламодателя, няма откъде да дойдат. Там парите са готови. Никой не се напряга много, за да ги получи. Съчувствам много на генералният директор г-жа Пръ-мова, защото за всичко, което се случва в телевизията отговорността е нейна.
- Бихте ли се върнал отново в БНТ, въпреки че бяхте уволнен от Пръмова заради ниски постъпления от рекламата?
- Болно ми е за телевизията, а и за хората, които работят там. Бих се върнал винаги в БНТ, ако ме поканят, защото само с приказки нещата не стават. Смятам, че мога много да помогна в тази област, особено в този момент на финансова криза във всички сектори на икономиката.
- Ще бъде ли безболезнено за БНТ преминаването й към цифрово разпространение?
- Можем само да гадаем, но държавата има всички инструменти, за да го наложи и да проследи реализирането му. В крайна сметка БНТ е телевизия на държавата. Тя трябва да излъчва парламентарните дебати, предаванията за малцинствата и т.н. Нищо не пречи на държавата да го реализира безболезнено.
- Как ще се развие медии-ния пазар до края па годината?
- Медиите ще стават все по-агресивни, а рекламодателите - все по-предпазливи. Те са предпазливи по обективни причини. Когато има криза, първото нещо, от което всеки се лишава е рекламата. След това започват да се лишават от хората. Разбирам, че все повече компании съкращават екипите си, което означава, че с рекламата вече са приключили.
- Изборите няма ли да окажат влияние върху кризата?
- Винаги, когато се сменя някакво ръководство някъде обаче, се отразява зле на събитията вътре в субекта. Когато се сменя ръководството на БНТ обикновено рекламодателите се отдръпват. Когато се сменя ръководството ще има прегрупиране на пазара.
***
Димитър Димитров е роден на 11 юли 1955 г. в София. Завършил в Техническия университет и „Маркетинг, реклама и бизнес комуникации" в УНСС. От 1996 г. до юни 2008 г. работи в отдел „Маркетинг и реклама" на БИТ. От 2004 г. бе шеф на дирекцията в държавната медия. От юли 2008 г. е рекламен мениджър на Би Би Ти.
***
Другите за него
Снежка Симеонова
Митко е един чудесен човек. И като колега е удоволствие да работя с него. Дълги години е работил 8 рекламните отдели на други телевизии и има изключително богат опит. Ние имаме предимството да използваме опита му в нашата телевизия.
Иво Драганов
Много добър професионалист. И нещо изключително рядко срещано качество - той е маркетинг директор, който разбира от програма. Знае, че програмата праВи телевизията гледана, а не служи за запълване на рекламни паузи.

Имат ли бъдеще БНТ и БНР

Поглед - 1 стр.
Имат ли бъдеще БНТ и БНР

Надежда НЕНОВА

Икономистът Красен Станчев иска те да бъдат приватизирани
ПОГЛЕД започва обществена дискусия за съдбата на държавните медии. В няколко по-
редни броя седмичникът на СБЖ ще представи мненията на изявени обществени фигури за съдбата на държавните телевизия и радио. Ще търсим
отговори на въпросите трябва ли държавните медии да станат частни, доколко въобще е обосновано тяхното съществуване в този им вид и оправда-
ни ли са милионите на данъкоплатеца, които отиват за субсидирането им.
„Генезисът на националните обществени медии не предполага да са застъпник на демокрацията. Идеята за тях възниква по време на Втората световна война, като съвършената пропагандна машина - в Италия по времето на Мусолини, в Съветска Русия по времето на Ленин и е използвана много добре от Хитлер и Сталин, а и след това. В САЩ, със същото се занимава президентът Рузвелт, с неговите прочути радио-предавания. Държавната медия е манипула-тивна. Дори в момента Би Би Си - развила се като отговор на немската пропаганда по време на войната и смятана за образец за подражание - продължава да изпълнява освен информационни, и манипулативни функции и е доста стопански неефективна и съвсем не обективна, когато се осветяват британски и европейски политически проблеми", каза за ПОГЛЕД председателят на управителния съвет на Института за пазарна икономика Красен Станчев
Картината, описана от него е следната: „Достатъчно е да се погледне как функционира СЕМ, как функционира парламентарната медийна комисия, как функционират БНТ и БНР, за да се добие ясна представа, че продължават да работят по стария модел, наложен от дикта-торските и тоталитарни режими."
Съществуването на държавните медии БНТ и БНР се оправдава с техния обществен характер, дефиниран в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ).
Тези критерии обаче са валидни както за БНТ и БНР, така и за останалите радио и телевизионни оператори с политематич-на програма. Официално в СЕМ са регистрирани 27радиа и 7 телевизии като обществени оператори. Част от тях са собственост на общини и държавни университети, но има и такива, които са частна собственост и задоволяват някаква обществена необходимост, която съществува въпреки държавните обществени медии.
Например новините на bTV са
с най-висок рейтинг и следователно изпълняват по-добре функцията по осигуряване на достъп до информация, отколкото тези на БНТ.
„Държавните радио и телевизия трябва да се приватизират. Няма нужда от такъв държавен бизнес, както няма нужда и от много други държавни предп-
риятия. При тези двете предприятия обаче има повече аргументи „за" приватизацията на телевизията, отколкото при повечето държавни предприятия,
които са свързани с някаква форма на ефективност и използване на чужди пари за несвойствени цели на правителството. Причината е, че рано или късно всяка една държавна медия се превръща в инструмент за манипулация", каза Красен Станчев.
През 1998 г. еврокомисарят по телекомуникациите Мартин Бангеман разви тезата, че обществените медии вече са изчерпали своята роля и функциите на основни информационни, публицистични и коментарни източници и тяхната роля се изпълняват от търговските телевизии. Тази теза предизвика публичен дебат, в който обаче надделяха привържениците на националните обществени телевизии, които въпреки всичко смятат, че само обществения оператор би могъл да защити обществения интерес.
„Нито в Европа, нито където и да било по света съществува такова неща като „обществен интерес". Обществото се състои от отделни хора, които имат някакви интереси и всяка личност или група от личности може да стане техен изразител. Общественият интерес обаче няма и по принцип не може да има, защото реално съществуват само частни интереси. По аналогичен начин е невъзможно съществуването на обществен интерес, когато се говори за определен тип телевизионни или радио програми, защото общуването, комуникацията е тук и сега, потреблението на продукта (новината, представлението) е строго индивидуално; определението на комуникациите като „масови" подвежда, смята Станчев.
В ЕС утвърждават идеята, че независимите радио и телевизия в дуалистичната система на обществени и търговски електронни медии представляват основен елемент на демокрацията и част от европейската политическа и културна идентичност.
ГЛАСЪТ НА ИКОНОМИСТА
В Красен Станчев
Какво точно е влиянието на държавните медии върху поведението на избирателите може да се изследва и да се прецени точно какВа е опасността и какъв сегмент от гласоподаватели е повлиян, но това вече е просто
предмет на интересно социологическо изследване. Ако следващият парламент има желание да съдейства за демокрацията, трябва да промени законите и цялата система за финансиране и управление на медиите.
Първообразът да държавните медии радио и телевизии е в средновековните деспоти от азиатски тип, например в монопола на наместниците на императора да издават дадзибао. В централноазиатските страни на бившия Съветски Съюз днес така функционира и пресата. Идеите по тази тема в днешна България са повлияни от Русия, в частност от това, че за господата Първанов и Сганишев, Путин е роле-ви модел за политическо поведение". В Европа обществените оператори са наследници на държавните електронни медии, дълги години монополисти на този пазар. След либерализацията на пазара е имало очаквания, че обществените оператори са на до-изживяване и постепенно функциите им ще се поемат от търговските оператори. Практиката в отделните страни на ЕС обаче не доказва тази тенденция. „Има само обективни причини, които мотивират приватизацията, т.нар. практика на ЕС е израз демократически дефицити и има същите мотиви като дадзибаото в средневековен Китай или по времето на Мао, кот-ролът върху пресата и телевизиите в Киргизстан, Казахстан и Русия", заявява Станчев. „Законите се променят. Българските управляващи гледат кой е най-лошия модел по света и го прилагат. Няма схема на приватизация, измислена по света, която да не беше приложена у нас. В случая с държавните медии и изобщо може би най-добрият вариант е чрез фондовата борса,"
Красен Станчев обаче не смята, че ще е трагедия, ако БНТ и БНР не бъдат приватизарани: „Опасността от налагането на държавните медии, се крие единствено във факта, че всеки, който е на власт ги използва за партийни цели. Това обаче не е трагедия, не е краят на света. Има алтернативи."

Авторски права за новината

Поглед - 10 стр.
Авторски права за новината

Уляна ПЕТРОВА

Как се печели от новина? Ако някой друг я препечата - и плати за това Но за това информацията трябва да е защитена с авторско право.
Оказва се, че по никое законодателства по света новината не е защитена от използването й от други медии - освен тази, която я е „създала". А пък тя е платила пари на своите журналисти, фотожурналисти и технически екипи, за да бъде първа в информационното пространство. Но ако за всички новини се плаща, тогава ще бъдат нарушени правата на гражданите да ги получават свободно, казват опонентите.
Дилемата е световен проблем -само едната й страна са парите. Другата - също толкова важна, е качеството на журналистиката. Това, което изключва нареченото на професионален жаргон „copy-paste".
Руската информационна агенция „Новости" - РИА „Новости", поиска с внасянето на законопроект авторски права за новините - като за стока, чието право на използване може да бъде ограничено от създателя й. Тя нарече проекта си „Проверено: плагиат". За кражбите на информациите на агенцията и некоректното им цитиране от интернет сайтове се следи всеки ден. Агенцията кани всеки читател или журналист да съобщава за новинарски кражби или неправилното им използване. РИА „Новости" търси сътрудничество и с други медии, които са първоизточник на информация.
„Всеки ден от нас препечатват или цитират десетки и стотици новини - и ние сме беззащитни срещу това", казва Леонид Бурмистров, заместник главен редактор. Според него причината е липсата на права върху техния собствен информационен продукт. Както навсякъде по света, и в Русия, авторският знак се отнася единствено до статиите и коментарите в медиите.
Засега законопроектът е само на първо четене. Критиците му казват, че е формулиран доста неясно. Местни юристи пък твърдят, че достъпът до информация може да се ограничи с други федерални закони. Според тях проектът е едностранчив.
Но от агенцията са категорични за загубите си от мултиплициране на техните новини. Към нея се присъединяват и други „първоизточници" на новини. „Интернет сайтовете, прикривайки се зад изискването за общодостъпна информация, просто вземат нашите текстове, пускат ги, така привличат читателска аудитория и самите те получават от това пари", твърди Алексей Гореславский, ръководител на интернет проектите на
„Интерфакс". Това е първата независима агенция след разпадането на Съветския съюз, която е създадена още през 1989 година.
Колко са крадците отговаря Антона Ворнхалова, анализатор в компанията iKS-Consulting. Според нея в руското уеб пространство - ру. нет, съществуват най-малко хиляда информационни сайта, които при това печелят и от реклама. Но фирмата все още не може да каже точните загуби на новинарските агенции от кражбите на техния труд. Пред „Ведомости" Леонид Бурмистров твърди, че става дума за около 2 500 рубли нереализиран доход при всяко цитиране на техен продукт без да се споменава РИА „Новости". По сегашния курс това са около 80 щатски долара. Той смята, че използването на новините трябва да става само по договор.

Продадоха и телевизия „Европа"

Поглед - 7 стр.
Продадоха и телевизия „Европа"

Надежда НЕНОВА

Карл фон Хабсбург взе 50 % от медията и сайта
Ааристократ Карл фон Хабсбург-Лотринген придоби 50 % от тв „Европа" и интернет сайта на медията, съобщиха от новинарската телевизия в четвъртък. Австрийската медийна компания STEVIA CoMMunications, чийто представител е фон Хабсбург е част от европейската медийна група Altelys, фокусирана в медийните инвестиции в Източна Европа. В България групата притежава няколко радиостанции. Основният партньор на фон Хабсбург в Altelys е Христо Грозев.
Председател на Съвета на директорите ще бъде Хабсбург, а Емил Стоянов ще остане акционер в медията. Стоянов заяви, че ще концентрира вниманието си в дейността си на евродепутат. Телевизията ще има двама изпълнителни директори, които да представляват интересите на двете страни - Любомир Попов и Мартин Минчев.
Задачата, която си поставя новото ръководство, е в рамките на 24 месеца да бъдат удвоени оборотът, печалбата и рейтингът на телевизия „Европа". Първата българска новинарска Тв „Европа" ще запази досегашния си формат на новинарска телевизия. Христо Грозев съобщи, че инвестиционните планове на компанията включват и пускане на втори телевизионен канал, който да бъде с по-развлекателно съдържание. По думите на Грозев идеята е новият канал да стартира след 2-3 месеца, ако не възникне проблем с регулаторната система. Избраният за евродепутат от ГЕРБ Емил Стоянов информира, че от септември телевизия „Европа" ще предава информация и от Брюксел, а кореспондент от там ще бъде лицето на информационната медия Маргарита Ралчева.
Инвестиционните планове на STEVIA CoMMunications включват нова техника за втория канал, която да подпомогне визуализирането на новините, нови средства за комуникация и инвестиции в графичен дизайн.
Новите съсобственици на телевизията подчертаха, че са избрали да купят точно „Европа" заради независимостта на електронната медия и обещаха да я съхранят.

Арто Ниеминен, президент на финландския съюз на журналистите: Медиите държат живи демократичните системи

Поглед - 13 стр.
Арто Ниеминен, президент на финландския съюз на журналистите: Медиите държат живи демократичните системи

Уляна ПЕТРОВА

- Господин Ниеминен, какви са признаците на световната медийни криза, която обсъди на годишната си среща във Варна Европейската федерация на журналистите?
- Основните признаци са намалените тиражи и съкращенията на журналисти. В Съединените щати те са огромни. В Европа положението не е толкова лошо - въпреки че кризата вече ни стигна. Финландия е страна, в която хората четат вестници. Мисля, че при нас е рекордът по брой на читателите. Печатните медии имат огромна роля в страната ни. Наистина интернет промени малко нещата, но във Финландия най-големите уеб сай-тове са базирани на медийни компании. „Санома нюз" е една от най-големите, Ем Ти Ви 3 - която е комерсиална телевизия е втората, както и третата - държавен канал. Така че виждате, че у нас е по-различно от други държави. Наистина тиражът на печатните медии спада непрекъснато, но не в толкова големи размери както например в САЩ или Великобритания.
- А има ли и други - но-различни, проявления на кризата във Вашата страна?
- Оказва се, че сега бързината има решаващо значение - с възможността да се качва в интернет събитието, което току що е станало. Но в този случай няма възможност за осигуряване на достоверност и правдоподоб-ност. Така доверието в медиите е застрашено - това е изключително важен глобален проблем, който чувстваме и във Финландия. Аз твърдо вярвам в бъдещето на печатните медии - ако те намерят начин да бъдат по-различни от информацията в интернет. И най-важното е да са достоверни - достоверността за мен е всичко.
- Какви са осповоите приоритети на вашия съюз?
- Ние сме професионален
съюз и в сегашната криза нашите приоритети са заплатите, работното време и условията на работа. Смятаме, че трябва да положим повече
усилия за обучението на журналистите. В момента във Финландия журналистическата професия е изключително популярна. Обаче хората, които навлизат в нея, не са обучени, защото те идват от пазара на труда след като са били уволнени от други места. Те заместват по-старите колеги, които също са съкращавани, защото заради стажа си изкарват повече пари. Досега сме загубили повече от 100 журналистически места. На други 1 200 души са намалени заплатите. Нашият съюз има 15 хиляди члена -почти всеки, който работи за медии, е в нашата организация.
- Какво е значението на медиите за демократичните системи?
- То е огромно. Вярвам, че политиците даже не си представят реално колко голямо е влиянието на медиите. Вижте примера с изборите за Европейски парламент. Във Финландия те не са популярни -казват, че и в България е така. Къде трябва да се говори по проблемите на обединена Европа? Кой трябва да дискутира решенията им? Това са медиите. Дебатът е в медиите - те го започват, те са критични. Затова те поддържат демократичните системи „живи".
***
Авторски права за фрилансърите
Изключителни авторски права върху създадените от тях журналистически материали искат журналистите на свободна практика, които работят за една от най-големите издателски компании В Европа - „Санома груп". Те настояват да могат да разполагат със своите публикации и да ги продават и на други медийни собственици. Европейската федерация на журналистите изпрати остро писмо да финландския министър на образованието през юли миналата година. ЕФЖ осъди намеренията на правителството да лиши фрилансърите от авторски права.

„Мюзик айдъл 3" спорен, но запомнящ се

Поглед - 7 стр.
„Мюзик айдъл 3" спорен, но запомнящ се



Само с 9 % пред македонеца Боян Стойков, българката Магдалена Джава-нарова стана новият „Мюзик айдъл". Финалът на шоуто, излъчен по bTV, отбеляза среден рейтинг 18,3% и среден дял 53,8%. Шоуто, което продължи повече от 3 часа, са гледали средно 1 335 000 зрители, сочат данните на TV Plan/TNS.
Пикът на зрителския интерес е между 22:30 - 22:45 ч., когато предаването е гледано от близо 1 700 000 зрители, а над 70% от цялата тв аудитория в понеделник е видяла обявяването на името на новия музикален идол Магдалена Джанава-рова след 23.00 часа. Най-активната таргет група е Жени 25-54 с близо 19 % среден рейтинг.
Третият сезон на музикалното шоу и втори за продуценти-
те Иван Христов и Андрей Арнаудов бе най-критикуваният, най-обсъжданият, не най-гледаният, но категорично най-запомнящият се. Спорното журито, скандалните кастинги, музикалната битка между България и Македония, драмата на сляпата Виктория и пренасите-ното с политици пространство около младите таланти показа ясно, че има балкански синдром и в лицензираните риалити формати.
„Мюзик айдъл 3" бе и най-гледаното риалити за първата половина на 2009 г. Изненадващо за анализаторите обаче, средният му рейтинг е малко над 13 %. Пред шоуто зрителите предпочитаха комидейната програма на bTV „Комиците" и bTV репортерите. Запад форматите след третия сезон, форматите започват да се изчерпват", категорични са част от медийните наблюдатели. Други обаче смятат, че генезисът на проблема е още в самото създаване на лицензи-онните риалити формати. „При внасянето на тези формати имаше надежда, че прекопи-рането им ще свърши изцяло работа и ще могат от само себе си да се възпроизведат в българските условия. Оказа се, че това не е така и че нашата публичност има собствени специ-фики и деформации, които диктуват твърде силното модифициране на форматите", смятат привържениците на тази теза. Повече са плюсовете отколкото минусите за третия сезон на най-популярното шоу за млади музикални таланти у нас. Иван и Андрей направиха големия си удар като вкараха и Македония в българската версия на „Айдъла". Ководещата Саня Николич бе сладка и естествена и допринесе изключително за сближаването с македонците. Съседите показаха и изключителни гласове, певци с дарба, която може да разруши много стени. Борбата на финала обаче бе не между талантите, а между България и Македония. Магдалена изпревари македонеца Боян само с 9 %, като се има предвид, че той бе един от най-силните певци в цялото шоу и тотален любимец на цялата публика. Въпреки това накрая надделя патриотизма на зрителите пред музикалната дарба. Забележителни бяха и участниците - интелигентни, забавни и изключително талантливи. Продуцентите обаче прекалиха в няколко аспекта, което допринесе много повече за срива на гледаемостта, отколкото умората от риалити шоутата у нас.
„Политическите и икономическите елити в ценностен план не будят доверие и симпатия, а артистичния елит е много силно доминиран от чалгата. Чалга изпълнителите действително са много популярни, но не са уважавани", обясняват медийни експерти. И това, според тях, създава нагласи, които даже могат да бъдат наречени издевателски по отношение на показваното на екрана, но в никакъв случай не предизвикват симпатия към риалити героите. Първата грешка на Иван и Андрей бе поканата към Мара Отварачката за член на журито в третия сезон. Глория и Есил Дю-ран също са си истински чалга звезда, но поне не изглеждаха нелепо в компанията на хора като Йорданка Христова и Вили Каза-сян. Мария обаче изглеждаше като карикатура само на фона на Фънки и Дони. Визията й е толкова изкуствана, че думите, които изричаше застиваха над нея като в балонче от комикс. Заради
нея, всички решения на журито, колкото и да бяха основателни, бяха оспорвани от зрителите ревносттно, та чак на моменти и яростно. Лоша преценка на продуцентите бе и заиграването с политици- те. Прекалено натрапчива бе включването на Бойко Борисов, Даниел Вълчев, Васил Иванов -Лучано и т.н. Особено на фона на изборите за евро и национален парламент. Една от най-отблъскващата зрителите прояви на продуцентите и журито обаче бе гаврата с кандидати, които видимо бяха с проблеми. Успехът на Данчо „шестте кокошки" и на Валентина Хасан с „Кен ли", предизвика Иван и Андрей да експлоатират тази ниша докрай. Обаче прекалиха. Зрителите заеха страната на ощетените и се обърнаха срещу продуцентите и журито. Доброволното участие на кандидатите не можеше да бъде оправдание. „Хората се смеят на всеки, който не само че не може да пее правилно, но и си няма и понятие от езика, на който пее. Конкретен случай е момче от Несебър, което се явява пред журито с известна чалга песен. Още в първите няколко секунди по жестовете и начина на поведение на момчето се вижда, че има психични проблеми и отклонения. Журито стои и му се подиграва в рамките на близо 5 минути ефирно време + единия от водещите Андрей, който си позволи дори да даде надежда на момчето, че ще премине напред. Това изключително опасно за здравето на момчето действие е допуснато от хората, които са били жури в предишните кръгове", възмущават се фенове на „Мю-зик айдъл" в интернет. В американските издания на „Мюзик Айдъл" също се гъбар-кат с кандидатите за слава, но го правят елегантно и без обиди. „Цитирате общества, в които човешките права са много високо в ценностната система, в която много трудно се пристъпват и почти никой не си го позволява. При нас правата от най-различно естество, включително и правото на неприкосновеност, е с много съмнително влияние върху нагласите на хората", заяви преди време доц. Георги Лозанов. Спорен него обществената нагласа, която се диктува до голяма степен и от властта е на пренебрежение към човешките права, а оттам и към човешката личност. Тези формати отразяват тези нагласи и се превръщат в нагласи на масовата аудитория.
Англосаксонците не позволяват да се стига до накърняване на личността, дори когато се смеят на някого. Южняците, и най-вече народите от Балканския полуост ров, са подигравчи и. За България е изключително характерно грубото навлизане в личния живот, фриволността в отношенията, която често стига до грубост.
Изключително преекспонира-на и много неприятна бе и историята със сляпата Виктория. Във всеки един момент - от първата й поява на кастинга до решението й да напусне предаването - личеше някакъв вид режисура. Колкото и да ни убеждаваха от екрана, че такава няма. В крайна сметка, за да бъдат избегнати съмненията, продуцентите, а и bTV можеха да дадат думата и на другата страна. Обвиненият в системен побой ба-рабанист Димитър Симеонов е бил избран за рекламно лице на американската компания за поръчкови барабани С&С CustOM Dtiims California. Поради здравословни причини и престой в болница, губи ценно време и дава повод на злите езици да говорят, че с кариерата му е свършено, твърдяха приятелите му в други медии. От екрана на телевизията на Мърдок Иван и Андрей публично обявиха, че „започват да се занимават с него" и обявиха кампания срещу домашното насилие. Същевременно така толерираха Виктория, че от момиче с хубав глас за зрителите тя се превърна в „сляпата, която bTV лансира". На финала на „Мюзик айдъл 3" бе обявена и сумата, събрана в подкрепа на продължаване на музикалното образование на Виктория Димитрова. Приходите от гласуването, от които bTV се отказва, възлизат на 38 000 лв., а сумата която М-Tel предоставя е 10 000 лв. С тези едва 48 000 лв. Ви-ки ще има възможността да специализира в продължение на 1 година в една от най-престижните световни музикални академии в Холандия. Най-вероятно действията на продуцентите наистина са продиктувани от добри намерения, но остава усещането за нескопосана пнар акция.
12.06

"Гугъл" дава $300 милиона за реклама при Мърдок

Поглед - 11 стр.
"Гугъл" дава $300 милиона за реклама при Мърдок

Уляна ПЕТРОВА

Неговата "Нюз корп" изгуби 6,4 милиарда долара за последните три месеца на 2008 година
Срещу 300 милиона долара на година световната тър-сачка „Гугъл" (Google) иска да получи възможност за публикуване на своя реклама на повече от принадлежащите на „Нюз корп" (News Corp) информационни ресурси. Компанията, чийто основател и директор е Рупърт Мърдок, е един от най-големите медийни конгломерати в света. Нейни са телевизионните канали „Туенти-ет сенчъри фокс" (20th Century Fox), „Фокс нюз" (Fox News) и „БиСкайБи" (BSkyB), както и вестниците „Уол стрийт джърнъл" (The Wall Street Journal), „Таймс" (The o TiMes), „Сън" (The Sun) и „Ню Йорк no-уст" (The New York Post). Мърдок владее и втората в света след „Фейсбук" (Facebook) социална мрежа „Май спейс" (MySpace).
Цифрата за сега не е потвърдена, но експертите от бранша твърдят, че в сегашната криза тя е възможна. Според сега действащия договор „Гугъл" може да слага реклама само на „Май спейс". Контрактът изтича след година и половина. За кои други медийни ресурси на Мърдок става дума в преговорите все още не е известно. Знае се само, че „Гугъл" се опитва да намали цената на сделката.
Тя е много важна за медийния магнат, чиято империя загуби само през последното тримесечие наминалата година 6,4 милиарда долара. Част от загубите се дължат на изписване на активи на стойност 8,4 милиарда в зелено.
Но и без тях чистата печалба на холдинга спадна в сравнение със същия период на 2007 година от 832 на 320 милиона долара -което е с 62 процента.
Както заяви самият Рупърт Мърдок, неговата компания е очаквала влошаване на условията на пазара, но никой не е предполагал, че рецесията ще се окаже толкова страшна „За да запазим печалбите си, ние сме длъжни да съкращаваме разходите и да уволняваме персонала, там където е възможно", каза магнатът.
Мърдок е губел по хиляда долара на всяка секунда през 2007 година, изчисли световният законодател на класациите американското списание „Форбс" (Forbes). Точната сума за една минута е била 3 802 долара. Според „Форбс" капитализацията на холдинга на Мърдок тогава е намаляла с 34 процента - или два милиарда в зелево. Въпреки слабия отчет тогава Мърдок изрази оптимизъм за бъдещето. „През всяка изминала рецесия, независимо дали тежка или не, ние сме преодолявали паниката и сме излизали от кризата по-силни", каза шефът на „Нюз корпорейшъя", цитиран от британски вестници. Мърдок заяви, че британският вестникарски бизнес на компанията му отчита намаляващи продажби, но за сметка на това тиражът на,,Уолстрийт джърнъл" се е увеличил. Предстои намаление на разходите, което ще включва съкращения, обясни
още Мърдок. „Никога не сме били компания, която търпи излишна тежест", коментира той.
Междувременно през август миналата година медиамагнатът съобщи, че се готви да вложи 100 милиона долара за 12 месеца в създаването на шест регионални
телевизионни канала в Индия. Те ще работят под името „Стар" (Star) - бренда на „Нюз Корп" в Китай.
Месец по-късно стана ясно, че неуморният магнат има на ум да купи и вестник „Ню Йорк таймс" (New York TiMes).

Нови членове в медийните комисии по етика

Поглед - 8 стр.
Нови членове в медийните комисии по етика



Новите членове на журналистическите квоти на Комисия за етика 8 печата и Комисия за етика в електронните медии, както и по двама от техните нови членове В независимите им квоти, бяха избрани през седмицата на общото събрание на българската журналистическа колегия.
В новия състав на Комисията за етика в печатните медии ще участват Генка Маркова (в. „24 часа"), Валерия Велева (в. „Труд"), Иван Матанов (в. .Стандарт"), Алексей Лазаров (8. „Капитал"). Журналистите са избрали и двама от общо 4-те представители на независимата квота В комисията -Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии и Петя Миронова от Съюза на българските журналисти.
Като нови членове на журналистическата квота на Комисията за етика в електронните медии са гласувани Татяна Величкова от Българското национално радио, Ренета Николова от Българска национална телевизия, Светла Петрова от bTV, Цветанка Ризова от Нова тв, а в независимата квота на комисията са били избрани Александър Кашъмов, адвокат по програма .Достъп до информация", и Румяна Бъчварова, изпълнителен директор на социологическа агенция „Маркет линкс".
Очаква се в следващите дни Съюзът на издателите в България (СИБ) u Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБ-РО) да излъчат останалите шест членове на всяка от Комисиите - четирима от квотата на издателите/операторите и по двама от независимите квоти на съставите. Комисиите за етика 8 печатните и електронните медии следят спазването на Етичния кодекс, приет на 25 ноември 2004г. от представители на над 200 печатни и електронни медии. Комисиите решават спорове между печатните медии и аудиторията, като разглеждат жалби на гражданите, срещу претенции за нарушения на кодекса.

Спаси медиите, спаси журналистиката

Поглед - 20 стр.
Спаси медиите, спаси журналистиката

Бисера ЗАНКОВА, БЪЛГАРСКИ ДЕЛЕГАТ НА CDMC*

Интернет убива слуховете, които са източник на информация в традиционна среда
Годишната среща на EFJ се проведе във Варна от 15 до 17 Май 2009 г. под мотото: „Спаси медиите, спаси журналистиката", в условията на драматичните финансови промени в целия свят. Журналисти от различни страни изразиха подкрепата си за усилията на европейския клон на IFJ, насочени към осигуряване на по-добри условия за живот и работа на журналистите и за независими медии.
Днешните медии са фактор, който е комплексен, променлив, медиатизиран и повлиян до голяма степен от технологиите и изобилстващата с конфликти сфера на публичното пространство, в което много често се явява като четвърта власт, която може да наклони везните при противоречиви права и интереси. Обществената функция на медиите става по-широка като обхват и независимо от разпространението на информация, мнения и забавления, преследва цели, които принадлежат към хуманитарния и културен прогрес на обществото, като поддържане на диалог между личностите, културите и религиите, утвърждаване на човешките права и демократично гражданско общество и спечелване на доверието на обществото чрез професионални и обективни репортажи. Новите задачи поставят съответно и нови отговорности, които превръщат журналистиката в професия, която е мултифункционална и която изисква като цяло нови умения и знания, отдаденост и висока духовна отговорност. Етиката на тези нови журналисти, които са отдадени на професията си, се споменава изрично в Декларацията за протекция и огласяване на разследващата журналистика на СМ от 26 септември 2007, в която се посочва че разследващите журналисти помагат да се създаде активна и знаеща гражданска прослойка и също така спомагат за информираността на общественото съзнание като цяло.
Новата комуникационна среда прибавя нови предизвикателства, тъй като предполага овластяване и специално обучение при използване на нови комуникационни услуги и платформи.
За да могат журналистите да работят ефективно в условията на тази нова и комплексна медийна среда, те трябва да се чувстват свободни и сигурни.
По време на дискусиите на годишната среща на МФЖ във Варна, участниците размениха мнения по отношение на огромните промени в глобалната медия и журналистика. Мнението на делегата от Кипър беше, че най-важното в условията на разтърсваната от кризи съвременност е да се инвестира в журналистика от високо качество.
Докато при използването на традиционните медии ние можем да си дадем ясна сметка за паричния баланс на приходите, когато се работи по интернет печалбата не е ясна.
Интернет включва само част от обществото в общата дискусия, също така в мрежата можем да говорим за директно манипулиране, както и за повишаване на степента на политизация. Обществената роля на участието на BBC on-line предлага на електронния форум класическите стойности на тази институция, и осигурява по-високи стандарти на информацията, която се предлага. Също така се издигнаха гласове в подкрепа на новите комуникационни офиси, като аргументите които се представиха бяха извлечени от това уникално участие на този тип медия.
Някои участници повдигнаха въпроса за критериите, по които се прави разлика между новите и традиционни медии. Паскал Риш отговори, че най-голямото предизвикателство на днешния ден е как да се установи по-високо качество в интернет. Това може да стане единствено ако критериите се прилагат еднакво към съдържанието, в интернет. Понякога интернет убива слуховете, които би могло да се използват като източник на информация в традиционна среда.
При обмяната на мнения относно решенията, някои делегати изразиха мнение, че диги-тализацията е дала отражение върху информацията, която се е превърнала в евтина стока и че журналистите са се превърнали в хора за всичко. Тяхното мнение е, че мултифункционалността на професиите в медиите нарушава правата им на журналисти, да бъдат третирани справедливо и да имат добри заплати.
* CDMC - Управителен комитет по медии и нови комуникационни услуги на Съвета на Европа.

Ейдън Уайт, генерален секретар на Международната федерация на журналистите: Качеството не позволява "copy - paste" журналистика

Поглед - 1 стр.
Ейдън Уайт, генерален секретар на Международната федерация на журналистите: Качеството не позволява "copy - paste" журналистика

Уляна ПЕТРОВА

Изчезва разследващият колега, защото е скъпо платен
- Господин Уайт, как световната криза се отрази на медиите?
- Според мен последната годишна среща на Европейската федерация на журналистите във Варна има историческо значение
- и заради декларацията, която приехме с името на вашата морска столица. Ние дискутирахме кризата, която се разрази в света
- и тя се отрази и на европейските медии. Признаците на медий-ната криза са очевидни - преминаването на изданията в световната мрежа, прехвърлянето на рекламата в Интернет. Така традиционната комуникация се променя - начинът да получаваш и да предаваш информация. Вече имаме цяло ново поколение, което си комуникира по различен начин - а не с традиционните средства в публичното пространство. И като резултат на този процес виждам, че традиционните медии губят своята аудитория. Вече кризата обхвана вестниците - тя стигна и до прайм тайма в телевизиите. Аудиторията мигрира от традиционните източници към Интернет. Така класическите медии се „свиват" - като персонал, като технически асистенти, като обучение - и като качество. Процесът стигна и до телевизиите - там вече имаме по-малко журналисти, те получават по-ниско заплащане, има по-малко технически персонал. Това е сериозен признак на световната медийна криза.
- А има ли промени и в съдържанието?
- Да, изчезва разследващата журналистика - която в условията на криза се оказва твърде скъпа. Това ограничава възможностите на медии да изобличават корупцията и да изпълняват ролята си на „четвъртата" власт като контрол на демократичното обществото. Затова кризата в сектора наистина е огромна. И журналистите са в капана - защото те са хората, които трябва да дават обективната информация. А тя се очаква от хората и обществото. Журналистиката в този случай е необходимият „филтър" на информация, който обществото очаква. Днес светът е „прекалено свързан" чрез световната мрежа, но това не прави новините по-обективни. Защото нямаме достъп до по-точна и истинна информация. Вече се убедихме, че световната мрежа няма филтър - и така в нея влизат недоказани факти и твърдения. Разбира се, има и такава секция от Интернет, която е качествена, но на огромната част от мрежата не може да се разчита. Особено ако става въпрос за журналистика - и фактологията, на която се базира тя. А за разследващата журналистика в този аспект изобщо ще може да се говори.
- Хората имат нужда от информация - идваща през медиите, която да им помогне да разберат както става в света днес. Затова са необходими професионални журналисти. Някои днес казват - за какво са нужни журналистите изобщо? Мисля си, че те правят голяма грешка. Защото - според мен, без журналистиката демокрацията и демократичните общества, ще пострадат твърде много. Няма да има достатъчно контрол и наблюдение на грешките на управляващите. Дали това са политиците, олигарсите или икономическите лидери, водачите на гражданското общество - винаги трябва да има контрол как те упражняват властта. Затова е необходима добрата журналистика.
- А каква е„добрата"журналистика?
- Според мен това е етичната журналистика. Затова Европейската федерация на журналистите поде инициативата за това. Това е важна и глобална кампания - в която ние фокусираме нашето внимание върху етиката. Целта е медиите да се държат етично - във всичко, което правят. Това означава, че те трябва да се придържат и уважават принципите на журналистиката, те трябва да казват истината, те не трябва да правят просто пропаганда. Те не трябва да обслужват интересите на търговски или политически кръгове и фигури. Те трябва да са отговорни - или както се казва „прозрачни" пред обществото. Когато журналистите направят грешки, трябва да са готови да си ги признаят. И когато журналистиката се прави по този начин, когато тя е отворена за обществото, когато тя е вярна на етичните принципи на професията - тогава тя има доверието на своите читатели, слушатели и зрители. На цялата си аудитория. За това е нашата инициатива за етична журналистика - за изграждането на доверие, което в кризата на медиите се губи. Иначе хората не ни вярват.
- Какво ще е бъдещето?
- Никой от нас не може да предскаже бъдещето. Никой днес не може да обрисува картината на идващите дни. И как медиите ще изглеждат след двадесет години. Нещата си променят много бързо и радикално. Така че сега „стреляме на тъмно". Знаеме само, че информацията -новините, се променят. Но няма да се промени нуждата от добри медии. Дали в бъдещето ще имаме друг вид вестници, дали ще получаваме информацията по друг начин - по мобилните си телефони, на своя лаптоп или блекбъри. Но по-важното днес е не техническия начин на пренос на информацията, а съдържанието й. И качеството й - това което получават хората. Хората имат нужда от информация с добро качество - затова им трябват журналисти. И докато си комуникираме един с друг, ще има нужда от журналистика, тя ще е част от обществото - и част от демокрацията. Затова си мисля, че е много важно да има доверие в журналистиката, в медиите. Затова говорихме на годишната среща на Европейската федерация на журналистите във Варна.
- А имат ли печатните медии бъдеще в този интернет свят?
- Мисля си, че печатните медии имат бъдеще. Защото винаги ще има нужда от тях за определен пазар - например хората, които работят в областта на бизнеса и търговията. Те винаги имат нужда от добра, качествена информация заради своите сделки. Те също чакат добри анализи в областта например на финансите. Така не виждам „Уол стрийт джърнал" или „Файнешър таймс" да бъдат закрити скоро. Защото медии от този тип ще продължават да обслужват специфични пазарни ниши. Ще остане нуждата от печатни медии и на местно равнище. Малките общности искат да знаят какво се случва в техния град - в тяхното училище, какво дават в местното кино, както е решил общинският им съвет. Истинският местен вестник - аз мисля, че ще остане. Както и повечето от печатните медии. Смятам, че пророците, които вещаят края на вестниците, не са прави.
- Какво мислите за безплатните вестници?
- Безплатните вестници все пак запълват една важна ниша. Не смятам, че ще успеят да изместят платените медии. Въпросът за мен е в качеството. То не позволява „копи - пейст" журналистика. Защото медиите винаги са били - и си остават „четвъртата власт" в обществото. Те трябва да следят как се „упражнява" властта и да информират хората. Това е особено важно за страните от Югоизточна Европа, които се присъединиха към Европейския съюз. Там, според мен, има политическа класа, която още не е зряла и затова е особено враждебна към всяка критика.
***
"Да ти кажа истината"
Книгата „Да ти кажа истината - Инициативата за етична журналистика" написах след като през последните четири - пет години бях въвлечен в сериозен дебат за ролята на медиите. Всичко започна с „кризата около карикатурите" на пророка Мохамед. И се видя, че свободата на словото и журналистиката могат да бъдат обект на политическа манипулация. Затова направих книгата - защото информацията трябва да помогне на хората да разберат какво става в света днес. Добрата журналистика е етичната, тя се основава на моралните принципи. Тя е против корупцията, казва истината, независима е. Тя се отнася с уважение към своята общност и хората в нея. Затова Европейската федерация на журналистите се зае с инициативата за етичната журналистика.

Само 4 000 рекламодатели останаха в Русия

Поглед - 15 стр.
Само 4 000 рекламодатели останаха в Русия

Уляна ПЕТРОВА

Телевизиите прехвърлиха плащанията си за след юли
В Русия останаха четири хиляди рекламодатели, съобщи анализаторската компания „Ти Ен Ес медия интелиджънс" (TNS Media Intelligence). Малко или много са те за необятната страна?
Руската федерация има територия от близо 18 милиона квадратни километра, а населението й е над 182 милиона души. Няма точна цифра за всичките фирми, които действат на това поле - малки и големи. Но от тях като рекламодатели след първите три месеца на тази година са останали едва четири хиляди. Което са тези мащаби не е много.
„Ти Ен Ес медия интелиджънс" оценява спада на рекламодателите на руския пазар на 11 на сто в сравнение със същия период на миналата година. До март 2008-а пари в медиите са давали за реклами 40132 местни компании. Сега техният брой е незначителен за огромния медиен пазар.
Най-големият спад се регистрира в сегмента на печатните издания - там цифрата е плапющите 34 на сто. В телевизиите рекламите са по-малко със 7 процента, в радиоканалите положението е по-добро - само 4 на сто надолу, а при външната реклама почти няма проблем. Там намалението за сега е едва 2 процента.
Но това, за което алармират анализаторите, е, че на руския рекламен пазар няма нито един сегмент, в който да има нарастване на приходите. Едно от обясненията е световната криза. Другото е намаляването на ръста на икономиката в страната. И както предричат наблюдателите в Русия такова ще е положението и пред следващите три месеца.
Според Асоциацията на комуникационните агенции (АКАР) ситуацията на руския рекламен пазар се е оказала по-лоша, отколкото са били даже и най-песимистичните прогнози преди това. Според АКАР за първите три месеца на тази година рекламните разходи в Русия са с 29 на сто по-малко в сравнение със същия период на 2008-а. Като при това е близо 42 милиарда рубли - а през миналата година те са били над 59 милиарда. Тук си казва думата и девалвацията на местната валута -която носи намаление над два и половина пъти на валутните приходи.
Руският рекламен пазар може да се окаже един от най-пострадалите от световната криза, твърди вестник „Коммерсант". Подкрепя го компанията „ГруупМ" (GroupM), според която през тази година разходите за реклама в Русия ще намалеят с 22 на сто. Анализаторите от „Карат" (Carat) са по-големи оптимисти. Те вярват в едни 8,6 процента спад. Не е така с „ЗенитОптимедия" (ZenithOptiMedia) - за които рекламният пазар ще се съкрати с повече от 24 на сто.
Но дори и да имат различие в прогнозите, руските анализатори са единни в мнението си, че в началото на тази година рекламният пазар в страната е преживял истински спад. И те не могат в момента да кажат как точно ще се излезе от него.
Дали руските медии са стигнали дъното на спада на рекламните приходи? Никой не се наема да отговори на този въпрос. Анализаторите от Москва твърдят, че тези, които са паднали „най-дълбоко", ще започнат да се възстановяват първи.
Никой обаче не се наема да каже името на вестник или списание, което първо ще се оттласне нагоре.

Залезът на независимата преса

Поглед - 16 стр.
Залезът на независимата преса

Надежда НИКОЛОВА

По време на криза концентрацията на медии продължава и съответно независимите, малки медии намаляват. След кризата се очаква още по-голямо напрежение, заради борбата за контрол над медиите", каза френският журналист Мишел Диар на годишната среща на федерацията на европейските журналисти във Варна
Според него концентрацията на медиите създава проблеми с авторските права, разпространението на информация и качествената журналистика
В повечето европейски страни няма ограничение за собствеността на медийния пазар. Това означава, че в изданията на големите европейски медийни групировки циркулират едни и същи материали.Медиите в цяла Европа са в истински пожар от проблеми и кризи, заяви и генералният секретар на Международната федерация на журналистите Ейдън Уайт. „Ще спомена само няколко: икономическата рецесия, политическия натиск върху журналистите, падащото обществено доверие в ролята на медиите в обществото. Медийните компании загубиха възможностите за големи печалби и затова режат драстично редакционните разходи. Все по-малко пари се влагат в подготовката на журналистите, в разследващата журналистика, все повече и повсеместно се влошават условията на труд на нашата професионална гилдия. В почти всички страни традиционните медии -вестници, списания, радио и телевизии, правят съкращения, а резултатът е срив на журналистическите стандарти и загубата на хиляди работни места", каза той. Проблемът с изчезването на независимите издания обаче е по-голям за журналистите, отколкото за обществото. В Турция например пет икономически групировки владеят целия медиен пазар. Между тях съществува нег-
ласно споразумение, когато един журналист бъде уволнен от медия, собственост на една от тях да не бъде назначаван на работа никъде другаде.
Медийната концентрация е проблем, чието развитие трябва да бъде отговорно отчетено. Мащабите са впечатляващи, особено в САЩ. „Уолт Дисни" купи Capital city/ ABC c прилежащите й 10 телевизионни станции, 21 радиостанции и значителни дялове в кабелни телевизионни мрежи. „Таим Уорнър" погълна TBS и още няколко популярни кабелни системи. През 2000 г. се създаде медийният конгломерат AOL/ „Таим Уорнър", който притежава цялостно (от производството до разпространението) много медийни продукти и услуги като вестници, списания, кни-гоздаваяе, радио, телевизии, кабел, музика, кино и Интернет. и макар напоследък тези мегаконг-ломерати да имат финансови проблеми на интернационално равнище, те произвеждат, разпространяват и продават съдържание, което може да доведе до своеобразна програмна унификация. Предвижданията са „Комкаст", „Нюзкорп" и „Таим Уорнър" да останат единствените конкуренти на световния пазар. Налице е формирането на нов „нов информационен ред", който интензивно се развива през последното десетилетие. Още през 1994 г. Комитетът на министрите в Съвета на Европа е приел документ „За мерките по осигуряване на прозрачност на средствата за масова информация". В него е записано следното: „плурализмът и разнообразието на средствата за масова информация имат важно значение за функционирането на гражданското общество, а концентрацията на медиите на национално и международно ниво може да има не само позитивно, но и пагубно въздействие върху плурализма и разнообразието на медиите, което да оправдае мерките, предприемани от правителството." Най-необходимото условие за демокрацията според европейските министри е прозрачността на медиите, за да могат всички да си изградят мнение за информацията, идеите и мненията, разпространявани от тези медии. Проблемът със собствеността и прозрачността на управление съществува и 15 години по-късно. Оказва се обаче, че и при ясна собственост медиите са силно зависими, особено в условията на силна медийна концентрация.
Всъщност вече изобщо не може да се говори за реална конкуренция и разнообразие в съдържанието на европейските медии. От една страна медийната концентрация има обективни предпоставки - оптимизиране на финансовите бюджети, които на свой ред също така обективно водят до централизация на оборотните капитали в сферата на масовите комуникации, поява на конкуренция между медиите на качествено ново ниво и формиране на мощни информационно-финансови групировки със специализирани корпоративни интереси. Под концентрация се разбира най-често монополизация, т.е такава икономическа организация за даден бранш, която позволява на един от участниците в пазарните отношения да налага своите корпоративни икономически цели както на контрагентите си, така и на обществеността като цяло. Същинската концентрация в медийната сфера, обаче, не може да се подведе под горното определение. Според Международната федерация на журналистите концентрацията в медиите се извършва в разнообразни форми: 1.влагане на капитала в организации и дейности по цялата верига на медийната сфера - от създаването на информацията до разпространеието й, а също така навлизане на чужди капитали; 2. количествено разрастване на отделна медия; 3. развитие на телевизионно и радио- разпространение, на телевизионни канали и периодични печатни издания чрез изкупуване на малки, независими медии или създаване на нови и 4. съчетаване на медии с други дейности. У нас „Нова Българска медийна група" на Ирена Кръстева в момента прилага третия вариант на концентрация и има всички шансове да се превърне в монополист на пазара. Все още не е открито печелившото оръжие в битката срещу медийния монопол. В САЩ основно средство са антитръстовите закони, във Франция, Великобритания, Норвегия има специални законодателни актове. В Германия действа федерален закон за монополите със специални положения, позволяващи осъществяването на контрол върху медийните обединения и не позволява един собственик да притежава повече от 30 % от медийния пазар. В Канада също има определяне на пазарни дялове. В Ирландия не съществуват никакви ограничения. В България в Закона за радиото и телевизията само два члена плахо визират антимонополизма

Вестниците са „измиращ вид"

Поглед - 15 стр.
Вестниците са „измиращ вид"

Уляна ПОПОВА

естнщите са измиращ вид", обяви американският сенатор Джон Кери, който е шеф на сенатската Комисия за комуникации, технологии и интернет. Депутатът от щата Масачусетс, който беше съперник на предишния президент Джордж Буш на изборите през 2004 година, е твърдо убеден, че „Като средства за предаване на информация в съвременността хартията и мастилото са вече остарели, те са затъмнени от мощността, ефективността и технологическото изящество на световната мрежа."
Изказването на Джон Кери не е изненадващо, защото само преди седмица прес секретарят на Белия дом Робърт Гибс съобщи, че от федералния бюджет няма да бъдат отпуснати никакви средства в помощ на изданията, които банкрутират.
А те в Съединените щати -както и навсякъде по света, не са малко. В Америка много вестници и списания търсят начини да намалят разходите си като съкращават журналисти и технически персонал, качват страниците си в Интернет - като редакторите едновременно пишат, снимат и отговарят за саундтрака на репортажите си. Трети се опитват да увеличат цената на изданията и обединяват кореспондентските пунктове в чужбина. Основната причина в условията на глобалната икономическа и финансова криза са намалелите приходи от реклама.Традиционните средства за масова информация в Америка през тази година ще загубят 5 процента от парите, които получават от рекламодатели, съобщи местната компания за анализи „Боръл асошиейтс" (Borrell Assciates). В сегмента на интернет рекламата - чийто ръст през последните години се измерваше в двуцифрени числа, очакваният спад е около 13 процента. Рецесията ще има дългосрочен ефект за всички рекламни формати. Бизнесите ще правят по-малко разходи, ще променят маркетинговите си стратегии и ще орязват своите рекламни бюджети. Дори след като икономиката се възстанови, рекламният пазар няма да се оживи бързо и някои от секторите изобщо няма да се върнат към успешните си периоди от миналото десетилетие. Това ще бъде един много дълъг период на съвземане на медиите", казва Кип Касино, вицепрезидент на „Боръл асошиейтс". Според него традиционните медии в момента са стигнали до нива, които са най-ниските за последните десет години. Сенатор Кери изрази съжаление за бъдещата смърт на водещи печатни издания и отбеляза, че според него най-оптимистични са перспективите на онлайн журналистиката. Той официално обяви, че представителите на властта трябва да развиват контактите си с електронните издания. Но заедно с това Джон Кери се журналистиката. Явно причината е намаляването на членовете на редакционните екипи - при което на един човек се налага да се заеме с няколко функции. Още повече, че рекламодателите се насочват най-вече в рекламите като онлайн видео. Засега това е ограничен сектор, но той набира инерция, защото е ефективен по отношение на разходите, с които се рекламират марки и продукти.