събота, 30 май 2009 г.

Рекламодателите са на кино

сп. BusinessWeek - 59 стр.
Рекламодателите са на кино



Ясно: рекламодателите свиват разходите за почти всички онлайн и офлайн медии. Но и 6 този оголен пейзаж се мяркат островчета зелена трева. Обзалагам се обаче, че няма да познаете коя нова ниша стана любимо дете на медийния бизнес. Не, не е Amazon.com. He е и Google. Нито зле пострадал конгломерат, подвизаваш, се временно извън картината. Това е компания, която през 2008 направи около 90% от приходите си от реклама - и нито цент от тях не дойде от интер-нет. Казва се National CineMedia, най-голямата американска фирма за реклама в кината. Тя произвежда материали за салоните, които хързулват реклами между заемането на местата и началото на филма. Излъчваща реклами на големи, известни национални рекламодатели като Ford, Sprint u Holiday Inn на почти 17 000 екрана, National CineMedia се листва на борсата през февруари 2007. Киноверигите АМС Entertainment, Cinemark Holdings u Regal Entertainment Group са колективни собственици на над половината от компанията, чиито приходи за миналата година бяха $330.3 млн. Акциите й скочиха с 53% до началото на май 2009, преди да спаднат от пиковите си нива. "Повечето медии ще отчетат слаба година - признава председателят и главен изпълнителен директор на CineMedia Кърт Хол. - Но ние сме в една от щастливите нови ниши мани. (Знам, защото съм един от тях.) Но те се харесват на друга част от аудиторията по същата причина, поради която феновете скъридт със зъби: в тъмното си сам с масивно и невъзможно за игнориране рекламно послание, проснало се върху екран с размерите на пътнически кораб. "Нагласата на хората в киносалона е много различна от тази на гледащите телевизия", уточнява Тим Чейни, директор реклама в Kia Motors America, току-що приключила кампания от кинореклами за новия си модел Soul. "Телевизията до голяма степен се превръща във фонов шум, а в киното хората са дошли да се съсредоточат", подчертава Чейни, допълвайки, че неприязънта на аудиторията към кинорекламите значително е намаляла. Кинорекламите позволяват на рекламодателите да излъчват и по-дълги клипове, както направи Kia c едноминутния си спот за Soul, в който звездите са... хамстери, каращи модела. А и рекламирането по кината е далеч по-малка ниша от телевизионното - според Barclays Capital миналата година са похарчени над $908 млн. за реклама в киносалоните, срещу над $70 млрд. за телевизии. БЕЗ ПРЕВЪРТАНЕ, БЕЗ ИЗКЛЮЧВАНЕ НА ЗВУКА
"Киното е едно от редките места, където няма как да изключиш рекламата", казва Кърт Хол. Анализаторът от инвестиционна агенция Piper Jaffray Джеймс Марш допълва, че кинолентите привличат по-млада публика, "която телевизиите трудно достигнат". Освен това годината бе далеч по-добра от очакваното за седмото изкуство - и посещаемостта, и приходите скочиха с двуцифрени проценти. Тоест, в много случаи планът е преизпълнен: рекламите се гледат от повече хора, отколкото рекламодателите плащат, пояснява Марш. (Немного тв мрежи могат да се похвалят със същото.) И още: компанията получава около 85% от рекламните си приходи от рекламодатели на национално ниво, справили се с икономическата криза по-добре от тежко пострадалите местни конкуренти. Ако телевизионните мрежи продължават да искат бонуси за стесняващите се аудитории заради оскъдната наличност на рекламно време (в крайна сметка толкова спотове има само в American Idol), кината също го могат. Те все още поддържат рекламите до относителен минимум. Според анализатори това работи в тяхна полза. Ако една от причините рекламодателите да се придържат към телевизията е склонността да представят продуктите си като телевизионни звезди, не е ли още по-добре, ако те станат кинозвезди?

ТВ рекламите слизат от мода

сп. BusinessWeek - 58 стр.
ТВ рекламите слизат от мода



Десетилетия компаниите налагаха продуктите си чрез телевизията.
И ето че миналата есен Procter & Gamble представи четката за зъби Oral-B Pulsonic без нито една тв реклама. След успеха на четката P&G прави същото с Oral Spice и с най-новото повторение на ароматизаторите Febreze. P&G не е единствена. Неотдавна Unilever, Kimberly-Clark u Microsoft пуснаха също свои продукти без спотове. Телевизията остава средство за реклама № 1 в САЩ, както и в повечето страни, оставяйки зад себе си мрежата с разлика 4.5 към 1. Но във времена на икономии много компании търсят по-евтина алтернатива. Да, брандовете могат да достигнат до потребители по-лесно, защото тв аудиторията е много широка. Това е добре за всеки установен продукт с масова притегателна сила. Но за новите продукти е по-трудно да се докажат на рафтовете. Ето защо повечето фирми все така разчитат на телевизията, за да рекламират по-важните си брандове, но идентифицират продуктите, които могат да се пласират без реклами, главно тези, насочени към младите и пристрастените към мрежата. Те все още гледат много телевизия, но прекарват часове в блогове и видео-сайтове, където рекламните тарифи са далеч по-евтини. Миналата година Microsoft използва една тв кампания, за да рекламира Zune Pass - онлайн музикална услуга. Тъй като отново предлага услугата с агресивно скъп абонаментен план, Microsoft пак прибягна до 30-секундни спотове, но ги пуска само онлайн. Купуването на реклами от малки сайтове, твърди глобалният маркетингов директор на Zune Крие Стивънсън, му позволява да е по-педантичен. Той казва, че кампанията, която стартирал на 11 май, достига до толкова мъже техничари, до колкото и 6 тв реклами през миналата година, но на половин цена. "Когато купувате American Idol или просто MTV, вие купувате огромно количество фира", подчертава Стивънсън.
ДО МАЙКИТЕ НА СТОЛЕТИЕТО
Когато Kimberly-Clark пуснаха през април своя бранд памперси Huggies Pure & Natural, me имаха за цел да стигнат до "майките на столетието", които трябваше да бъдат с по-оформено съзнание към околната среда. Вместо по телевизията компанията рекламира в блогове, където много млади майки проучваха въпроси за бременността и допълниха рекламната кампания с реклами в специализирани списания. Kimberly-Clark използва старомодна маркетингова хитрост, макар че даде на блогърите и на читателите им безплатни мостри на някои памперси, което бе най-големият разход на кампанията. Без 30-секундните спотове брандовете трябва да измислят креативни начини, за стигнат до потребителите. За да предизвиква интерес към четката за зъби Oral-B Pulsonic, насочена към хора, които се водят от модата и могат да платят по $70, миналата есен P&G спонсорира промоция на седмицата на модата в Ню Йорк. Там, на събитието "Стил 360", компанията направи дизайна на баня, в която Майкъл Молъни, интериорният дизайнер на "Пълна промяна", се изфука с четката. P&G я представи в модно шоу за пижами и нощници, на което моделите се разхождаха с четки за зъби в ръцете. Тази хитрост си върна парите, генерирайки отразяване в пресата и в блоговете за стил и мода, както и в основните вестници. Продажбите на четката за зъби Pulsonic надхвърлиха всички очаквания.

Танцуващият крал залитна

сп. BusinessWeek - 48 стр.
Танцуващият крал залитна



Burger King вдига шум с непочтителни реклами. В една от тях мъже се мръщят на "шикозна храна", за да се доберат до Texas Double Whopper. Главният герой в налагането на този сандвич е човечец с цветна шапка, познат като "ниския колоритен мексиканец". А тази пролет Burger King излъчва тв реклама, в която крал танцува до закръглени жени с "квадратни" задници. Шегата и престижа настрани, но главният изпълнителен директор Джон Чидси има грижи. Той пропусна острия завой в потребителското търсене. Докато конкуренти като McDonald's засенчват пазара с доларови сделки тази пролет, Burger King зацикли с реклами, които примамват суперфеновете мъже, но отблъскват хиляди родители. Продажбите през април го доказват: 7% повишение за McDonald's, докато печалбите на Burger King остават слаби на много пазари след драматичния спад през март. "Това ни свари малко неподготвени", признава 46-годишният Чидси. ВЕРЕН НА ПОСЛАНИЕТО Чидси остава верен на стратегията да привлича млади мъже, които нарича "нашите основни клиенти". Той казва, че Burger King ще вложи повече от своя $300 млн. рекламен бюджет в промоционални оферти и планира да увеличи рекламата като цяло до
25% през 2010. Но след години внимателна работа по възстановяването на отношенията с веригата от 1200 франчайза, Чидси неотдавна разпореди да се взимат 20% от плащанията, които маркетолозите дават на собствениците, и да се насочват към щабквартирата, за да се увеличи глобалният рекламен бюджет, франчайз предприятията, притежаващи 90% от 11 800 ресторанта на Burger King, заведоха дело в съда на 4 май, искайки Burger King да върне парите. Само преди няколко седмици всички се възхищаваха на печелив шия бизнес на Чидси. Откакто той пое нещата през 2006, продажбите се вдигаха всяко тримесечие, а веригата добавяше стотици нови ресторанти годишно. Компанията, сменила 11 главни изпълнителни директори за по-малко от 20 години, най-сетне изглеждаше, че е на прав път. Ръководството се почувства като "съблекалня на печелившия отбор", твърди Джеф Хикс, главен изпълнителен директор на рекламната агенция на Burger King Crispin Porter + Bogusky. Чидси не вижда нужда от радикална промяна. "Мисля, че вършим правилните неш,а - твърди той. - Нещо повече: трябва да си изиграем паса." Но критиците се чудят дали Burger King може ефективно да предложи неща като сандвича Whopper Jr. за $1, докато строи бранд, базиран на дръзко ориентирани към мъжете послания. Междувременно собствениците на ресторанти се оплакват, че рекламите вредят. Една от тях е гледана 500 000 пъти в YouTube, но им коствала бизнеса. Показваща как кралят измерва женските "квадратни задници", тя породи 10 000 гневни писма и според собствениците не предизвика по-големи продажби. Чидси отбелязва, че веригата е трябвало да убеди собствениците да възприемат други ходове, които по-късно са се оказали печеливши. "Това е четвъртият от петте пъти напоследък, когато спорим с наши франчайз агенти - отбелязва Чидси. - Но ако ги попитате "Доволни ли сте, ако имате стойностно меню сега", те ще отговорят положително." Дори при слабите продажби Чидси запазва силната си подкрепа за триото от фирми, купили Burger King през декември 2002 -Bain Capital, Goldman Sachs и TPG Capital (преди това познати като Texas Pacific Group). Те още контролират 32% от компанията, а възвръщаемостта им е четирикратно по-голяма от инвестицията. С вълнението на истински суперфен Чидси все пак твърди, че с желание ще се конкурира с McDonald's: "За мен е по-забавно да скоча там, където водата ври."

Контролират посланията

сп. BusinessWeek - 21 стр.
Контролират посланията



Славният изпълнителен директор на чикагската бутикова рекламна агенция Luxuryreach Закари Уейнър напоследък си прекарва страхотно в света на социалните мрежи. Скорошните му приключения включват служители, оплакващи се колко е взискателен Уейнър, колко претоварени се чувстват и колко "абсолютно извън" клиента са те. Идва ред и на служителка и приятеля й, които лобират за убийство на профилите си и за сексуални обиди във Facebook. "Не мога да лъжа, почти искам да чуя как свършва всичко това. Забавно е", признава Уейнър. Да, забавно е. Но за директорите, притеснени за репутацията на компаниите си, е ужасяващо. Изглежда, всеки ден избухва по някой скандал в социалната мрежа, като например вирусния постинг на жената, написала: "Cisco току-що ми предложиха работа! Сега трябва да претегля удобството на тлъстата заплата спрямо всекидневното пътуване до Сан Хосе и да си мразя работата." Или директорът по връзки с обществеността от Ketchum, който казал за родния град на клиента си FedEx: "Бих умрял, ако трябваше да живея там."
Социалните мрежи са връзки на любов и омраза. От една страна, мениджърите искат служителите им да експериментират, за да овладяват умения от новия свят. Служителите като посланици на марката! Продукти, превърнати чрез постинги в хитове за една нощ! Но, от друга страна, шефовете са изпълнени с лоши предчувствия за тъмната страна на социалните мрежи - издаване на фирмени тайни на конкуренти, корпоративното неудобство от безцелни, блуждаещи послания от служители, ставащи най-новата жертва на злъчната тълпа. "Работниците казват: "Необходими са ми тези решения, за да съм продуктивен", а юристите казват: "Това наистина може да експлодира и наистина можем да имаме сериозен проблем - казва главният информационен директор на Intel Диан Бриант. - С приказки можеш да се въвлечеш във всякакви страховити сценарии." Затова и компании като Enterprise Rent-A-Car блокират достъпа на служителите си до определени социални сайтове. Те държат под око и онлайн размишленията на работниците си. "Ако споменеш името на компанията или на колега в постинг, почти със сигурност някой ще го види", отбелязва Кристи Конрад, вицепрезидент по корпоративни комуникации. Екипът й разчита на сигнали от Google, за да бъде осведомен, когато някой включва дадена дума в постинг. Други компании, като Zappos.com, предприемат ненамеса. Да погледнем IBM. През 2005, виждайки, че стотици служители се захващат с писане в блогове през свободното си работно време, IBM изготви "насоки за социални изчисления", които налагат на членовете на екипа да бъдат открити за идентичността си, да помнят, че са лично отговорни за всичко, което публикуват, и да си поемат дъх, преди да натиснат бутона "Изпрати". Припомнят им също да "стоят далече от спорни теми, несвързани с ролята ви в IBM".
Докато мнозина дават воля на вътрешното си аз в Twitter, IBM изисква служителите й да "добавят стойност" във всичките си онлайн постинги. Сам изграждаш социалната си репутация, затова не искаш да си фриволна или безинтересна личност. Ако просто казваш "Закусвах палачинки", това не добавя реална стойност.
ТЕ НЕ МИСЛЯТ Но и най-здравата политика не може да предотврати това, което директорите на Intel наричат "пробиви" (в превод: нежелани събития, като служител, нарушаващ уговорките). "Колкото повече хора използват социалните мрежи, толкова по-активно трябва да им припомняш за задълженията им", казва Бриант от Intel. Пример: на 14 април Бриант получила спешно обаждане на мобилния си телефон за високорисков пробив - служител на Intel разкрил чат стая извън защитната стена на компанията, за да обсъжда обявяване на финансовите резултати на Intel, планирано за същия ден. Подобно на много компании и Intel има софтуер, който действа като автоматизиран "специален отряд", пресяващ онлайн света за интелектуална собственост и лични данни. Някога компаниите можеха да филтрират само за сайтове. Сега с нови продукти за сигурност от компании като Websense u Barracuda Networks те могат да проследяват съдържанието им чак до всеки отделен постиш. Някои работодатели наемат и фирми като Cyveillance, която ги таксува по над $100 000 годишно, за да пресява социалните мрежи за изтичане на конфиденциална или вредна информация. Дори когато се защитават, компаниите са наясно, че социалните мрежи бързо се превръщат в начин хората и фирмите да си сътрудничат и да откриват нови полета за бизнес. Това е една от причините General Electric да разгърне Tweet отряд. По модела на Geek отряда на Best Buy той е съставен от 10 млади служители, които помагат на представителите на бейби бум поколението и средната възраст в GE да овладеят социалните връзки. Междувременно доста фирми работят усилено по създаването на собствени социални инструменти зад защитната си стена. Идеята е да се вкара вътре част от случващото се навън. Така наречените корпоративни социални мрежи са обещаващи - дигитален архив с възможност за търсене на всички събития и познания в дадена компания. Мечтата е един ден тези социални медийни светове да се удвоят под формата на виртуални централни офиси.
Този месец застрахователят MetLife разгърна именно такъв инструмент за сътрудничество във вътрешна социална мрежа, наречен connect.MetLife. Служителите, които влизат в сайта, виждат страница, подобна на тази, с която са свикнали във Facebook.

Спаси медиите, спаси журналистиката

Поглед - 20 стр.
Спаси медиите, спаси журналистиката

Бисера ЗАНКОВА, БЪЛГАРСКИ ДЕЛЕГАТ НА CDMC*

Интернет убива слуховете, които са източник на информация в традиционна среда
Годишната среща на EFJ се проведе във Варна от 15 до 17 Май 2009 г. под мотото: „Спаси медиите, спаси журналистиката", в условията на драматичните финансови промени в целия свят. Журналисти от различни страни изразиха подкрепата си за усилията на европейския клон на IFJ, насочени към осигуряване на по-добри условия за живот и работа на журналистите и за независими медии.
Днешните медии са фактор, който е комплексен, променлив, медиатизиран и повлиян до голяма степен от технологиите и изобилстващата с конфликти сфера на публичното пространство, в което много често се явява като четвърта власт, която може да наклони везните при противоречиви права и интереси. Обществената функция на медиите става по-широка като обхват и независимо от разпространението на информация, мнения и забавления, преследва цели, които принадлежат към хуманитарния и културен прогрес на обществото, като поддържане на диалог между личностите, културите и религиите, утвърждаване на човешките права и демократично гражданско общество и спечелване на доверието на обществото чрез професионални и обективни репортажи. Новите задачи поставят съответно и нови отговорности, които превръщат журналистиката в професия, която е мултифункционална и която изисква като цяло нови умения и знания, отдаденост и висока духовна отговорност. Етиката на тези нови журналисти, които са отдадени на професията си, се споменава изрично в Декларацията за протекция и огласяване на разследващата журналистика на СМ от 26 септември 2007, в която се посочва че разследващите журналисти помагат да се създаде активна и знаеща гражданска прослойка и също така спомагат за информираността на общественото съзнание като цяло.
Новата комуникационна среда прибавя нови предизвикателства, тъй като предполага овластяване и специално обучение при използване на нови комуникационни услуги и платформи.
За да могат журналистите да работят ефективно в условията на тази нова и комплексна медийна среда, те трябва да се чувстват свободни и сигурни.
По време на дискусиите на годишната среща на МФЖ във Варна, участниците размениха мнения по отношение на огромните промени в глобалната медия и журналистика. Мнението на делегата от Кипър беше, че най-важното в условията на разтърсваната от кризи съвременност е да се инвестира в журналистика от високо качество.
Докато при използването на традиционните медии ние можем да си дадем ясна сметка за паричния баланс на приходите, когато се работи по интернет печалбата не е ясна.
Интернет включва само част от обществото в общата дискусия, също така в мрежата можем да говорим за директно манипулиране, както и за повишаване на степента на политизация. Обществената роля на участието на BBC on-line предлага на електронния форум класическите стойности на тази институция, и осигурява по-високи стандарти на информацията, която се предлага. Също така се издигнаха гласове в подкрепа на новите комуникационни офиси, като аргументите които се представиха бяха извлечени от това уникално участие на този тип медия.
Някои участници повдигнаха въпроса за критериите, по които се прави разлика между новите и традиционни медии. Паскал Риш отговори, че най-голямото предизвикателство на днешния ден е как да се установи по-високо качество в интернет. Това може да стане единствено ако критериите се прилагат еднакво към съдържанието, в интернет. Понякога интернет убива слуховете, които би могло да се използват като източник на информация в традиционна среда.
При обмяната на мнения относно решенията, някои делегати изразиха мнение, че диги-тализацията е дала отражение върху информацията, която се е превърнала в евтина стока и че журналистите са се превърнали в хора за всичко. Тяхното мнение е, че мултифункционалността на професиите в медиите нарушава правата им на журналисти, да бъдат третирани справедливо и да имат добри заплати.
* CDMC - Управителен комитет по медии и нови комуникационни услуги на Съвета на Европа.

Ейдън Уайт, генерален секретар на Международната федерация на журналистите: Качеството не позволява "copy - paste" журналистика

Поглед - 1 стр.
Ейдън Уайт, генерален секретар на Международната федерация на журналистите: Качеството не позволява "copy - paste" журналистика

Уляна ПЕТРОВА

Изчезва разследващият колега, защото е скъпо платен
- Господин Уайт, как световната криза се отрази на медиите?
- Според мен последната годишна среща на Европейската федерация на журналистите във Варна има историческо значение
- и заради декларацията, която приехме с името на вашата морска столица. Ние дискутирахме кризата, която се разрази в света
- и тя се отрази и на европейските медии. Признаците на медий-ната криза са очевидни - преминаването на изданията в световната мрежа, прехвърлянето на рекламата в Интернет. Така традиционната комуникация се променя - начинът да получаваш и да предаваш информация. Вече имаме цяло ново поколение, което си комуникира по различен начин - а не с традиционните средства в публичното пространство. И като резултат на този процес виждам, че традиционните медии губят своята аудитория. Вече кризата обхвана вестниците - тя стигна и до прайм тайма в телевизиите. Аудиторията мигрира от традиционните източници към Интернет. Така класическите медии се „свиват" - като персонал, като технически асистенти, като обучение - и като качество. Процесът стигна и до телевизиите - там вече имаме по-малко журналисти, те получават по-ниско заплащане, има по-малко технически персонал. Това е сериозен признак на световната медийна криза.
- А има ли промени и в съдържанието?
- Да, изчезва разследващата журналистика - която в условията на криза се оказва твърде скъпа. Това ограничава възможностите на медии да изобличават корупцията и да изпълняват ролята си на „четвъртата" власт като контрол на демократичното обществото. Затова кризата в сектора наистина е огромна. И журналистите са в капана - защото те са хората, които трябва да дават обективната информация. А тя се очаква от хората и обществото. Журналистиката в този случай е необходимият „филтър" на информация, който обществото очаква. Днес светът е „прекалено свързан" чрез световната мрежа, но това не прави новините по-обективни. Защото нямаме достъп до по-точна и истинна информация. Вече се убедихме, че световната мрежа няма филтър - и така в нея влизат недоказани факти и твърдения. Разбира се, има и такава секция от Интернет, която е качествена, но на огромната част от мрежата не може да се разчита. Особено ако става въпрос за журналистика - и фактологията, на която се базира тя. А за разследващата журналистика в този аспект изобщо ще може да се говори.
- Хората имат нужда от информация - идваща през медиите, която да им помогне да разберат както става в света днес. Затова са необходими професионални журналисти. Някои днес казват - за какво са нужни журналистите изобщо? Мисля си, че те правят голяма грешка. Защото - според мен, без журналистиката демокрацията и демократичните общества, ще пострадат твърде много. Няма да има достатъчно контрол и наблюдение на грешките на управляващите. Дали това са политиците, олигарсите или икономическите лидери, водачите на гражданското общество - винаги трябва да има контрол как те упражняват властта. Затова е необходима добрата журналистика.
- А каква е„добрата"журналистика?
- Според мен това е етичната журналистика. Затова Европейската федерация на журналистите поде инициативата за това. Това е важна и глобална кампания - в която ние фокусираме нашето внимание върху етиката. Целта е медиите да се държат етично - във всичко, което правят. Това означава, че те трябва да се придържат и уважават принципите на журналистиката, те трябва да казват истината, те не трябва да правят просто пропаганда. Те не трябва да обслужват интересите на търговски или политически кръгове и фигури. Те трябва да са отговорни - или както се казва „прозрачни" пред обществото. Когато журналистите направят грешки, трябва да са готови да си ги признаят. И когато журналистиката се прави по този начин, когато тя е отворена за обществото, когато тя е вярна на етичните принципи на професията - тогава тя има доверието на своите читатели, слушатели и зрители. На цялата си аудитория. За това е нашата инициатива за етична журналистика - за изграждането на доверие, което в кризата на медиите се губи. Иначе хората не ни вярват.
- Какво ще е бъдещето?
- Никой от нас не може да предскаже бъдещето. Никой днес не може да обрисува картината на идващите дни. И как медиите ще изглеждат след двадесет години. Нещата си променят много бързо и радикално. Така че сега „стреляме на тъмно". Знаеме само, че информацията -новините, се променят. Но няма да се промени нуждата от добри медии. Дали в бъдещето ще имаме друг вид вестници, дали ще получаваме информацията по друг начин - по мобилните си телефони, на своя лаптоп или блекбъри. Но по-важното днес е не техническия начин на пренос на информацията, а съдържанието й. И качеството й - това което получават хората. Хората имат нужда от информация с добро качество - затова им трябват журналисти. И докато си комуникираме един с друг, ще има нужда от журналистика, тя ще е част от обществото - и част от демокрацията. Затова си мисля, че е много важно да има доверие в журналистиката, в медиите. Затова говорихме на годишната среща на Европейската федерация на журналистите във Варна.
- А имат ли печатните медии бъдеще в този интернет свят?
- Мисля си, че печатните медии имат бъдеще. Защото винаги ще има нужда от тях за определен пазар - например хората, които работят в областта на бизнеса и търговията. Те винаги имат нужда от добра, качествена информация заради своите сделки. Те също чакат добри анализи в областта например на финансите. Така не виждам „Уол стрийт джърнал" или „Файнешър таймс" да бъдат закрити скоро. Защото медии от този тип ще продължават да обслужват специфични пазарни ниши. Ще остане нуждата от печатни медии и на местно равнище. Малките общности искат да знаят какво се случва в техния град - в тяхното училище, какво дават в местното кино, както е решил общинският им съвет. Истинският местен вестник - аз мисля, че ще остане. Както и повечето от печатните медии. Смятам, че пророците, които вещаят края на вестниците, не са прави.
- Какво мислите за безплатните вестници?
- Безплатните вестници все пак запълват една важна ниша. Не смятам, че ще успеят да изместят платените медии. Въпросът за мен е в качеството. То не позволява „копи - пейст" журналистика. Защото медиите винаги са били - и си остават „четвъртата власт" в обществото. Те трябва да следят как се „упражнява" властта и да информират хората. Това е особено важно за страните от Югоизточна Европа, които се присъединиха към Европейския съюз. Там, според мен, има политическа класа, която още не е зряла и затова е особено враждебна към всяка критика.
***
"Да ти кажа истината"
Книгата „Да ти кажа истината - Инициативата за етична журналистика" написах след като през последните четири - пет години бях въвлечен в сериозен дебат за ролята на медиите. Всичко започна с „кризата около карикатурите" на пророка Мохамед. И се видя, че свободата на словото и журналистиката могат да бъдат обект на политическа манипулация. Затова направих книгата - защото информацията трябва да помогне на хората да разберат какво става в света днес. Добрата журналистика е етичната, тя се основава на моралните принципи. Тя е против корупцията, казва истината, независима е. Тя се отнася с уважение към своята общност и хората в нея. Затова Европейската федерация на журналистите се зае с инициативата за етичната журналистика.

Само 4 000 рекламодатели останаха в Русия

Поглед - 15 стр.
Само 4 000 рекламодатели останаха в Русия

Уляна ПЕТРОВА

Телевизиите прехвърлиха плащанията си за след юли
В Русия останаха четири хиляди рекламодатели, съобщи анализаторската компания „Ти Ен Ес медия интелиджънс" (TNS Media Intelligence). Малко или много са те за необятната страна?
Руската федерация има територия от близо 18 милиона квадратни километра, а населението й е над 182 милиона души. Няма точна цифра за всичките фирми, които действат на това поле - малки и големи. Но от тях като рекламодатели след първите три месеца на тази година са останали едва четири хиляди. Което са тези мащаби не е много.
„Ти Ен Ес медия интелиджънс" оценява спада на рекламодателите на руския пазар на 11 на сто в сравнение със същия период на миналата година. До март 2008-а пари в медиите са давали за реклами 40132 местни компании. Сега техният брой е незначителен за огромния медиен пазар.
Най-големият спад се регистрира в сегмента на печатните издания - там цифрата е плапющите 34 на сто. В телевизиите рекламите са по-малко със 7 процента, в радиоканалите положението е по-добро - само 4 на сто надолу, а при външната реклама почти няма проблем. Там намалението за сега е едва 2 процента.
Но това, за което алармират анализаторите, е, че на руския рекламен пазар няма нито един сегмент, в който да има нарастване на приходите. Едно от обясненията е световната криза. Другото е намаляването на ръста на икономиката в страната. И както предричат наблюдателите в Русия такова ще е положението и пред следващите три месеца.
Според Асоциацията на комуникационните агенции (АКАР) ситуацията на руския рекламен пазар се е оказала по-лоша, отколкото са били даже и най-песимистичните прогнози преди това. Според АКАР за първите три месеца на тази година рекламните разходи в Русия са с 29 на сто по-малко в сравнение със същия период на 2008-а. Като при това е близо 42 милиарда рубли - а през миналата година те са били над 59 милиарда. Тук си казва думата и девалвацията на местната валута -която носи намаление над два и половина пъти на валутните приходи.
Руският рекламен пазар може да се окаже един от най-пострадалите от световната криза, твърди вестник „Коммерсант". Подкрепя го компанията „ГруупМ" (GroupM), според която през тази година разходите за реклама в Русия ще намалеят с 22 на сто. Анализаторите от „Карат" (Carat) са по-големи оптимисти. Те вярват в едни 8,6 процента спад. Не е така с „ЗенитОптимедия" (ZenithOptiMedia) - за които рекламният пазар ще се съкрати с повече от 24 на сто.
Но дори и да имат различие в прогнозите, руските анализатори са единни в мнението си, че в началото на тази година рекламният пазар в страната е преживял истински спад. И те не могат в момента да кажат как точно ще се излезе от него.
Дали руските медии са стигнали дъното на спада на рекламните приходи? Никой не се наема да отговори на този въпрос. Анализаторите от Москва твърдят, че тези, които са паднали „най-дълбоко", ще започнат да се възстановяват първи.
Никой обаче не се наема да каже името на вестник или списание, което първо ще се оттласне нагоре.

Полъх на оптимизъм

Капитал - 33 стр.
Полъх на оптимизъм

Весислава АНТОНОВА

Инвестициите във всекидневните издания дърпат пазара надолу
Ако новините от големите и развити пазари на списания в Западна Европа и Америка са песимистични и и икономическата криза буквално всеки месец взема нова жертва, по-слабо развитият български пазар прави опити да създава оптимистични новини.
Преди няколко дни легендарният издател на едно от най-популярните мъжки списания - Playboy - Хю Хефнър обяви пред американската преса, че списанието е в криза, и той обмисля да продаде ръководената от него медийна империя, ако намери добър купувач, който да му предложи подходяща цена. Изпълнителният директор на Playboy Джеръм Керн пък е категоричен, че "предстоят радикални промени" за марката. Засега е известно, че за месеците юли и август ще бъде издаден само един брой на списанието. Освен тиражите изданието ще съкрати драстично и разходите си за реклама.
В България все още няма издатели, които да дават индикации или да признават, че някои от списанията в портфолиото им са застрашени от фалит. Ако се съди по данните на TNS/TV Plan, за началото на тази година списанията започват да бележат спад в рекламните си приходи. Въпреки че не го признават, много от изданията са намалили и рекламните си тарифи. През първите два месеца на новата година утвърдените лидери на пазара отчитат спад на рекламните приходи, който се компенсира от добро представяне (по официални тарифи) на издания като Intro, Hi Fi и други. Накратко, издателствата вече усещат ефектите от свитите рекламни бюджети на рекламодателите. Така например едни от най-активните инвеститори в реклама в списанията - автомобилните вносители, са едни от най-засегнатите индустрии от рецесията.
Напук на кризата обаче представителят на CondeNast за Източна Европа - Liberis Мedia Group, пусна на пазара женското списание Glamour. Първият брой на изданието е с впечатляващия за българския пазар тираж от 50 хил. бройки при очаквана аудитория според издателя от 250 хил. читатели. Цената на списанието ще е 2.90 лв. и 4.90 лв., когато е с подарък. Glamour е пряк конурент на Cosmopolitan.
Гръцката компания Liberis в края на миналата година регистрира съвместно дружество с бизнесмена Спас Русев, за да започне издаването някои от марките в портфолиото на най-голямата издателска група в света - CondеNast Publications. В крайна сметка обаче излиза само единият от двата и шумно рекламирани проекта - женското Glamour. Проектът за мъжкото GQ в момента е замразен в очакване на по-добри времена.
До края на годината на пазара ще са Forbes (през октомври) и Shape (до седмици). Със списание Forbes всъщност се увеличава броят на международните издателства, представени на българския пазар. Чрез него тук стъпва ForbesMedia, която освен Forbes поддържа още сайта Forbes.com, Forbes - Азия, както и списанията ForbesLife, ForbesLife Executive Woman и ForbesLife MountainTime. В България партньор на Forbes ще бъде издателство "Атика Медиа", в чието портфолио влизат водещите мъжки брандове Maxim и Playboy, женското Grazia, светското Joy и др.
Според представителите на рекламния бизнес въпреки финансовата криза появата на нови марки е логично явление, тъй като в Западна Европа е пренаситено от броя на изданията и чуждестранните издателства разчитат на източноевропейския пазар, който е сравнително неразвит в тази област. Рекламните експерти смятат, че по-голямата част от списанията, особено новите издания, пораждат интерес и със сигурност се четат поне в началото. Колко от тях ще успеят успешно да се наложат и да задържат позицията си зависи основно от качеството на съдържанието им. Защото във времена на криза хората харчат парите си само за неща, от които имат полза и научават нещо, което им е полезно във всекидневието.
По отношение на рекламните инвестиции в списанията те се определят от три основни фактора: аудиторията, политиката на рекламодателите и тенденциите на пазара. Колкото по-голяма аудитория има едно списание, толкова по-големи са и рекламните бюджети, които се заделят. От друга страна, има рекламодатели, които задължително рекламират в списанията, и те ще продължат да го правят. Особено тези, които са таргетирани към женската аудитория.

„Нет Инфо.БГ“ пусна музикално радио онлайн

Капитал - 42 стр.
„Нет Инфо.БГ“ пусна музикално радио онлайн



ИНОВАЦИЯ Най-голямата българска интернет медийна група, „Нет Инфо. БГ“, създаде музикалното радио vmusic.bg. На сайта има качени песни от разнообразни стилове с уредени авторски права. Хората могат да ги слушат безплатно и да създават свои плейлисти. Порталът е достъпен само от територията на страната. Засега на сайта са качени песни от каталозите на „Пайнер мюзик“ и Vitality Music. Така Vmusic.bg влиза в конкуренция с mp3.bg, собственост на Investor.bg, и 4fun. bg, проект на БТК.

КАДРУВАНЕТО В КРС ДАВИ ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИТЕ

Банкер - 27 стр.
КАДРУВАНЕТО В КРС ДАВИ ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИТЕ



Огромната власт и контролът над пазар, формиращ изключително сериозни финансови потоци, доведе през последните няколко години до големи деформации в регулирането на българския телекомуникационен сектор. Която и политическа сила да управлява страната, неизменно назначава свои хора на ключови позиции в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Изключение от това неписано правило не направи и тройната коалиция, която на финала на мандата си успя, чрез законодателни промени, да се „окопае" в регулатора до 2015 година. По подобен начин през 2004-а НДСВ назначи Гергана Сърбова за председател на КРС и така си гарантира безпроблемната продажба на БТК. Броени дни след като сделката приключи, тя напусна, но веднага стана административен директор на теле-кома, при положение че дотогава в компанията такава длъжност изобщо не съществуваше. Подобно „преливане" на кадри между институциите и големите играчи на нашия пазар не подмина и „Мо-билтел", където в борда на директорите и досега са бившият „жълт" министър на транспорта Пламен Петров, както и заместникът му Николай Николов.
Проблемът е, че кадруването спъва реалната либерализация на сектора, както и изпълнението на ангажименти, поети от страната ни като член на Европейския съюз. Това няма как да не предизвиква реакции от Брюксел. Да не забравяме, че сегашният председател на КРС Веселин Божков бе назначен в края на 2007-а, но едва след като от ЕС обявиха, че започват наказателна процедура срещу България заради липсата близо девет месеца на легитимен шеф на комисията.
Явно обаче никой не си е извадил поука и регулацията в телекомуникациите продължава да се осъществява повече с тояга, отколкото с морков. Преносимостта на номерата между мобилните оператори беше въведена едва през април миналата го- i ^^ дина, и то отново след натиск от белгийска-
та столица, а само преди дни бе открита нова наказателна процедура срещу държавата - този път заради неизпълнението на поетия ангажимент от 1 януари 2009-а всеки потребител на фиксирана мрежа да може да смени телефонния си оператор, като запази същия номер. Това би трябвало да даде възможност и на алтернативните телекоми да стъпят на пазара, който сега буквално е узурпирай от БТК. Бившата държавна компания държи 97% от фиксираната телефония и без съмнение ще е най-ощетената от въвеждането на стационарната преносимост. Само че нещата са така само на теория, а реалността е доста по-различна. Наистина, непосредствено след като дойде последното предупреждението на Евросъюза, КРС обяви, че е необходимо до средата на юни преносимостта на фиксираните телефони да е факт. „Няма да допуснем да се премине към следващи етапи на наказателната процедура, наложена от Брюксел", каза председателят Веселин Божков. По думите му глоби от 1000 до 10 хил. лв. седмично очакват оператора, който не изпълни решението на комисията, а отделно лицето, което представлява компанията, ще бъде глобявано до 1000 лв. седмично. Въпросът е, че самите оператори не могат да се разберат помежду си за правилата, по които ще се осъществява преносимостта.
„Условията в момента изобщо не са добри. Под натиска на КРС се приема една процедура, която реално няма да работи. Тя трябва да се промени, в противен случай за пореден път губещи ще бъдат българските потребители", коментира за „БАНКЕРЪ" Теодор Захов, председател на сдружението, обединяващо алтернативните телекоми. Според него цената за смяната на номера ще е твърде висока - 25 лв, и то без ДДС. Другата спънка е прекалено дългият срок на операцията - 25 дни. За сравнение, в някои страни от Европейския съюз преносът на стационарен номер е безплатен, а средният срок за смяна на оператор в общността е около седем дни.
Процедурата предвижда клиентът първо да подаде писмено заявление до доставчика си, че желае да пренесе телефонния си номер. В рамките на два работни дни се издава сертификат, който се внася в офи-сите на новия оператор. Тоест човек ще е принуден да посети и двете компании, което без съмнение ще намали драстично бройката на мераклиите, желаещи да сменят доставчика си на фиксирана телефонна услуга.
Най-подготвеният конкурент на БТК засега като че ли е „Некском". фирмата вече обяви, че подкрепя въвеждането на преносимостта на фиксирани номера и има готовност максимално бързо да предложи атрактивни условия за всички потребители на стационарни телефони. „Етапът на подготовка завърши и вече имаме реална възможност да посрещнем всички желащи да пренесат фиксирания си телефон в нашата мрежа", подчерта маркетинг директорът Иван Павлов.
В „Некском" са убедени, че хората ще тръгнат да си прехвърлят номера към нов оператор, ако той е готов да им предложи по-добро качество, цена и обслужване. В този смисъл операторите ще са още по-мотивирани да подобряват качеството на услугите си и да оптимизират цените, за да привлекат по-голям брой потребители в своите мрежи.
Дали тези светли перспективи действително ще се реализират, днес е трудно да се каже. Безспорно е обаче, че заради прекалено голямата бумащина далеч по-дългоочакваната смяна на мобилен оператор със запазване на номера не даде кой знае какви резултати. От април до декември миналата година от тази възможност са се възползвали едва около 24 хил. души, показват данните на „Мобилтел", „Глобул" и „Вивател". Като нищо същото може да се повтори и с фиксираната телефония. Така либерализацията пак ще си остане само на хартия, а алтернативните телекоми ще продължат да роптаят срещу почти пълния пазарен монопол на БТК. В Комисията за регулиране на съобщенията добре осъзнават ситуацията, но не предприемат никакви съществени мерки, за да променят статуквото.
***
Страната ни успя да се размине на косъм със санкциите заради забавеното въвеждане на телефона за спешни повиквания 112. Сега е надвиснала нова заплаха - този път заради забавената преносимост на фиксираните номера.
***
Комисията за защита на конкуренцията наложи през седмицата имуществена санкция от 155 375 лв. на БТК. Производството е образувано по молба на „Глобул" за установяване на евентуално извършени нарушения при предоставяне на програмата на телекома „У дома 250". Планът включва 1000 минути за провеждане на селищни и междуселищни разговори, 250 минути за международни разговори и за връзка към мобилната мрежа на БТК срещу месечен абонамент от 24 лева.
Антимонополното ведомство е установило, че в писмо до Комисията за регулиране на съобщенията БТК е заявила изменение на цените на фиксираната гласова телефонна услуга за абонаментния план „У дома 250" с включени до 250 безплатни минути и към мобилната си мрежа. В отговор регулаторът е определил, че заявените цени са несъответстващи на закона и е дал задължителни указания за изключване на разговорите към мобилната мрежа от абонаментния план. От своя страна БТК е предложила промяна на ценовите условия и е изключила безплатните минути към мобилната си мрежа от абонаментния план, но месец по-късно ги рекламира с масирана кампания.
Според Комисията за защита на конкуренцията поведението на БТК не отговаря на добросъвестната търговска практика. Дружеството е провело рекламна кампания на продукт, за който е знаело от задължителните указания на регулатора, че не отговаря на законовите изисквания и по този начин реално е подвело потребителите.

"Евроком България" вече е Нова българска телевизия

Класа - 11 стр.
"Евроком България" вече е Нова българска телевизия



Нова българска телевизия е името, с което вече излиза в ефира телевизия "Евроком България", собственост на "Международен панаир-Пловдив", съобщи "Фокус". Смяната отразява обновената концепция и визия на телевизията. Националният изложбен център издава всекидневника "Новият глас" и подготвя старта на радио. През последната седмица тв каналът пусна две нови предавания. 45-минутният политически обзор "феърплей" ще се излъчва на живо всяка събота от 10,30 ч с водещ Симона Маджарова. "Капиталът" пък е икономическото предаване на Таня Костадинова, което ще върви всяка сряда от 20,00 часа. В продължение на 30 минути с репортажи и интервюта в студиото се проследяват процесите в икономиката и отражението на кризата. Гости ще бъдат известни икономисти и политици, които взимат решения, засягащи бизнеса.

"Нощен труд" спря, 10-ина журналисти остават във ВАЦ

Класа - 11 стр.
"Нощен труд" спря, 10-ина журналисти остават във ВАЦ



Последният брой на "Нощен труд" излезе вчера, а десетина журналисти от екипа на изданието остават на работа във вестник "Труд". Единственият вечерен вестник у нас спря след 17 г. заради икономическата криза, твърдят от "Вестникарска група България". Въпреки че вестникът престана да съществува, марката "Нощен труд" не се продава, а ще бъде запазена от издателите. Първият брой на "Нощен труд" се появи на 23 март 1992 г. Пикът на вечерното издание бе през футболно лято на световното по футбол в САЩ през 1994 г. Първият главен "редактор на "Нощен труд" е Пламен Каменов, който през 1999 г. е заменен от Димитър Шумналиев.

Джей Лено напуска The Tonight Show

Класа - 11 стр.
Джей Лено напуска The Tonight Show



Водещият на вечерното The Tonight Show no американската телевизия Ен Би Си Джей Лено ще се оттегли от предаването, предаде сайтът webhush. Лено бе домакин на шоуто в продължение на 17 г., а рейтингите му все още са много високи. Мястото му като водещ ще заеме 47-годишният Конан О"Брайън от 1 юни. Джей Лено ще остане да работи в Ен Би Си, но ще се премести в нов времеви слот, в който от есента ще води The Jay Leno Show. Решението е на телевизията, а новият часови слот все още не е тестван и това ще бъде експеримент за медията. The Tonight Show всъщност стартира през 1954 г. с водещ Стив Алън.

Рекламите "крещят" в тв ефира

Труд - 16 стр.
Рекламите "крещят" в тв ефира

Соня СПАСОВА

Колкото повече, толкова повече. С това правило на Мечо Пух може най-лесно да се обясни защо рекламите „крещят" в тв ефира. Понякога техният звук е дори два пъти по-висок спрямо останалата продукция, която те прекъсват.
Някои от слотовете „пищят" просто защото включват звънене на телефон, което раздира сърцето, или пък са на фона на рок музика. В други случаи по-високият звук може да бъде и резултат от субективно усещане - особено ако са в паузата на филм, в който преобладават „тихите" сцени. А истината е, че цялото звучене на рекламите се обработва, за да станат те „по-контрастни", обясняват спецовете. С други думи -за 30 секунди, колкото траят клиповете обикновено, средната мощност на сигнала е по-висока от нивото на останалата програма. Целта е една - зрителят да види и да чуе за продукта, който се продава. Дали връзката е правопропорционална, е доста спорно. Успоредно с шума нараства и рискът, вместо да се заинтересува, човек да се пресегне към дистанционното и да изключи звука, докато мине рекламната пауза. Все пак не е нужно съседите му да разберат коя телевизия гледа само като чуят през стената рекламната й „шапка". „Това си е селски тарикатлък - виковете няма да ви убедят, че трябва да купите дадена стока", смята рекламният експерт Антоан Хлебаров. Според него има и много „кротки" реклами, които обаче са с голяма ефективност.
Естествено вина за „крещенето" имат не само авторите на рекламните слотове, но и телевизиите. Все пак частните медии разчитат именно на рекламата и за тях е много важно да я представят така, че зрителите да й обърнат внимание. Под сурдинка се носи слухът, че телевизиите си „затварят ушите" пред по-високия звук на клиповете на рекламодателите и така им дават бонус към излъчването. „Тук е като в джунгла. Нито една телевизия не е определила точните параметри за студията, които произвеждат реклами. Досега само от анимационния канал „Джетикс" са ми подавали изисквания за звука", обяснява Марио Балтаджиев, шеф на студио М BOX, което озвучава реклами и предавания. Според него само цифровизацията на тв ефира, която трябва да случи след 2-3 г., може да реши проблема.
Обикновено най-високото ниво на излъчване на тв продукцията е -12 децибела (например, когато избухне кола в щатски екшън - бел. ред.), обяснява Кирил Петрушев-Бъсти, тонрежисьор в „Камера". Случвало се е обаче звукът в някоя реклама да стигне до -6 децибела, допълва той.
„Една от причините рекламите да са с по-високо ниво е тази, че при тях звукът е по-динамичен и има повече звукови източници. Все пак това са реклами, а не телевизионен театър", казва Иван Георгиев, шеф на дирекция „Технологии и технически средства" в БНТ. По думите му рекламите постъпват в държавната телевизия готови,но с различно ниво на звука. „БНТ спазва техническите стандарти и при обработката и монтирането на блоковете се изравнява и звуковото ниво на рекламите", казва той. Нито в Комисията за регулиране на съобщенията, нито в Съвета за електронни медии (СЕМ) обаче следят нивото на звука на рекламите, установи проверка на „Труд". Не са получавали и жалби от зрители.
„Вероятно всичко се прави, за да се привлича вниманието на гледащите. Ние бихме могли да се самосезираме, но и за това трябва да имаме сигнали от нашия мониторинг", коментира Мария Стефанова от СЕМ. „Крещенето" в рекламните паузи не е проблем само за българския зрител. Преди месец сенаторката от Калифорния, САЩ, Ана Ишу предложи законопроект, наречен Акт за приглушаване на шума от тв рекламите. Според нейната идея федералната комисия по комуникации трябва да забрани да се излъчват такива, които са на по-висок звук от програмите, които прекъсват. „Писна ми не само да падам от дивана, но и да излизам от вкъщи, когато започва рекламната пауза", обяснява Ишу.
***
Текст под снимка
Това е една от рекламните шапки на БНТ 1. Освен визуално началото на рекламния блок по телевизиите често се отличава и звуково от останалата продукция.

Представиха Google Wave

19min.bg - Технологии
Представиха Google Wave



Google показа новата си услуга Google Wave, обединяваща функциите на електронна поща и система за размяна на незабавни съобщения, като насърчи разработчиците да я включват в програмите си, предаде АФП.
Анонсът е публикуван в официалният блог на компанията. Прототипът на услугата беше показан на конференцията на разработчиците Google I/O. Google Wave позволява на потребителите да общуват във "вълна", която може едновременно да се редактира, допълва с текст и картинки и да се дели на общи и лични части. "Вълната" съчетава свойствата на документ, чат-сессия и серия писма за електронна поща. "Вълна" може да се публикува в Мрежата, или в нея да се превърнат части от сайт. Например, блогерите ще могат да превърнат своите записи във "вълнова" площадка за общуване, предоставяща повече възможности от обикновените коментари. Google Wave използва последните уеб-стандарти, включително HTML 5, които за момента не се поддържат от всички браузъри. Не е известно кога ще се обезпечи пълна поддръжка от всички фирми, някои от които са конкуренти на Гугъл. Засега разработниците не съобщават краен срок за пускането на услугата, предаде БГНЕС.

Интерактивният „зъб” на рекламата

Money.bg - Медии и реклама
Интерактивният „зъб” на рекламата

Спас Стамболски,

Неотдавна масовата реклама у нас намери нова форма на разпространение - чрез Bluetooth технологията (син зъб - от англ. език), която позволява да се обменя съдържание както между мобилни устройства,така и със сървъри, които са инсталирани на някоя „гореща точка". В такива точки се превърнаха десет от спирките на градския транспорт в София, разположени предимно в централната градска част.
Особеността на този вид реклама е, че чакащите на спирките или хората, които се намират на разстояние 20-30 метра от тях, могат освен да видят билборда на известна букмейкърска къща например, но и на предлаганите от нея коефициенти за различни спортни състезания - футбол, тенис, автомобилизъм и др. Това става възможно, когато се включи Bluetooth канала на мобилен апарат, преносим компютър или друго устройство и бъде одобрено приемането на предложен от рекламодателя файл.
Пионер в тази нова платформа за реклама е българската компания JT International. Обработените данни от началото на кампанията показват, че средно около 5000-6000 всеки ден се съгласяват да приемат дадено съобщение. По думите на съдружниците в иновативната фирма Борис Колев и Виолетка Минкова този канал на комуникация може да бъде използван за изпращане на всякакъв вид търговски послания под формата на забавни и информативни видеоклипове, картинки, текст, игри, мелодии и др. и по този начин приемащите съобщението да не получат поредната реклама, но и добавена стойност към нея. Платформата може да бъде използвана и за разпространение на безплатни съобщения и да се водят чат разговори.
Провеждането на първата за България Bluetooth рекламна кампания е плод на двегодишен труд и проучвания на младите собственици от JT International. Те са преминали различни етапи в разработване на услугата
„Първото тестово устройство, което инсталирахме, беше през 2007 година", припомни Минкова. Тогава са реализирани и две проучвания. Едното е било съвместно със Столична община и рекламната фирма „Метромедия". Чрез експеримента са били преброени първоначално хората, които са с включен Bluetooth в метрото. Оказало се, че на всеки 1000 около 42-ма са отворили този канал за електронна комуникация на мобилните си устройства. „Tрябва все пак да отчетем, че немалък процент от тях едва ли са подозирали за нашия експеримент. На следващия ден поставихме на рекламните пространства в метростанциите призив, които подканяха чакащите да включат bluetooth, а в отговор ще получат поздравително съобщение от общината. Регистрирахме сериозен ръст. Броят на хората, които бяха включили устройствата си, се повиши до над 480 на 1000. При това, без да имаме жив контакт чрез промоутъри", уточнява Минкова. След това веригата магазини Germanos оповестява резултатите от направен анализ, според които 80% от продадените апарати след 2004 г. имат bluetooth свързаност.
Първата комерсиална употреба
на технологията у нас се е състояла в един столичен клуб. Тогава посетителите са били приканени да получат графичен файл, който представлява логото на заведението. Тези, които са го направили, са получили възможност през следващата седмица да посетят клуба, без да заплащат вход. „В онази вечер посетителите бяха близо 110 човека. От тях около 80 се съгласиха да получат логото. Интересното бе, че до края на следващата седмица се оказа, че над 600 човека са посетили куба, показвайки логото му на мобилния си апарат", разясни подробности от първата кампания Минкова. В последствие подобни кампании е имало и в различни клубове, пиано барове и др. заведения. Така от bluetooth акцията навлезе и в територията на
„вирусния" маркетинг
който разчита основно на предаване на рекламно съобщение от „уста на уста". За съжаление обаче този вид разпространение на информацията не се поддава на точни анализи и е трудно да се изчисли колко точно човека са получили рекламното съобщение.
„Това, което можем да кажем със сигурност, е колко точно потребителите са свалили дадено съдържание от нашите точки, които са разположени в метростанции, молове, спирки и др. места в столицата, но последващото разпространение е трудно да бъде отчетено", уточни Борис Колев.
Съдружниците в иновативната фирма JT International Борис Колев и Виолетка Минкова стартират бизнеса си като ученическа фирма, но после получават помощ от организацията „Джуниър ачийвмънт", като първоначално тя е PR в компанията пордкрепяща младежкото предприемачество
В момента от JT International работят и по
два нови проекта
за да разширят обхвата на услугите, които предлага Bluetooth. Единият от тях е разпространение на безплатни вестници. Услугата най-вероятно ще стартира от есента. Bluetooth точки ще бъдат разположени в метростанциите и моловете в София, каза още управителят Борис Колев. Принципът ще е същият както при рекламата, и всеки, който иска, ще може да приеме съдържанието на вестника. Пакетът от информация, в който ще се съдържа изданието, ще е със средна големина от 100 килобайта, което ще позволи трансферът на данните да се осъществи за по-малко от 3 секунди.
Начало на услугата ще бъде дадено през септември, когато започва и активният рекламен сезон. На този етап се водят преговори с Economedia, която има намерение да възобнови издаването на безплатния „Градски вестник".
По думите на Минкова съдържанието на електронните вестници ще бъде обновявано веднъж сутринта и след това вечерта, когато хората отиват и се прибират от работа. Тя прогнозира, че това ще е бъдещето на безплатните издания. Едно от предимствата на Bluetooth разпространението е, че издателите ще намаляват разходите си за печат върху традиционния хартиен носител. Независимо от този иновативен начин за достигане до читателите рекламните полета в безплатните вестници ще имат място и в Bluetooth изданията, увериха от JT International.
Друга инициатива е разработването на платформа за чат на принципа на потребител към потребител, който да позволява двама души да се свързват, ако са в обсега на дадена гореща точка (заведение, плаж, спирка и др.), без да преминават през мрежата на мобилните оператори, т. е „разговорът" се извършва напълно безплатно.
Инвестицията
направена от компанията за развитието на bluetooth маркетинга, е около 100 хил. лв. Тези средства са вложени през последните две години, но са акумулирани от други дейности на компанията", каза Колев. На практика почти всички приходи, които получава компанията, се реинвестират в иновативната услуга. „Ние преценихме, че през следващите две години този тип реклама ще има голямо бъдеще в страната", прогнозира управителят на JТ Intrenational.
Колев отбеляза, че фирмата е била създадена преди около 2 години, а първоначалният капитал е натрупан от отдела за IT услуги, който и досега разработва уеб страници, различни платформи и е сред основните двигатели на дружеството. Преди да бъде създадена, компанията е съществувала като ученическа фирма в една от известните гимназии в София и впоследствие подкрепена от организацията „Джуниър ачийвмънт", която насърчава предприемачеството сред младите хора.
Интересно е да се отбележи, че екипът на JТ Intrenational, който се състои от 7 души, е съставен изключително от млади хора под 24 години. По думите на Колев това е и сериозна пречка, когато сме търсили подкрепа за нашите инициативи от банки или грантови схеми. За това на този етап компанията е реализирала всичките си начинания и инвестиции със собствени средства.
„Друг проблем е, че доскоро и рекламодателите в България не ни възприемаха насериозно, но вече имаме сключени договори с няколко агенции, като усилията ни са насочени да изтъкваме предимствата на услугата, която предлагаме", каза още Колев. То допълни, че в момента търсят инвестиции, за да подсигурят нови сървъри, които ще им помогнат да разширят дейността си не само в София, но и в други градове. На този етап са постигнати договорености за поставане на Bluetooth станции в моловете във Варна, Пловдив и Стара Загора.
Какво е Bluetooth маркетниг
Началото на този вид услуга е поставено през 2006 г. Един от първопроходците в бранша е английската компания Hypertag, която вече разполага с над 80 горещи точки в Лондон. Първият й проект е представяне на сингъла на групата Gorillaz - DARE. Тя се осъществява чрез 40 секунден рингтон, който преминаващите покрай устройствата са имали възможност да чуят. Впоследствие световни гиганти като Coca Cola и Pepsi си представят продуктите по този начин, а звезди от ранга на Мадона изпращат до присъстващите на концертите им полезна информация за изпълненията и програмата на шоуто.
Като цяло този тип маркетинг е част от рекламирането, което е базирано на някаква локация. Към него спадат още рекламата от мобилните оператори, изпращащите съобщения до техните клиенти, които се намират в определена зона. Това се определя от инсталираните клетки, които са определили местоположението на потребителя. Доставчиците, които предлагат Wi-Fi и WiMax услуги, също имат възможност да реализират подобен вид таргетиране по локация.

Идва социалният интернет

сп. BusinessWeek - 62 стр.
Идва социалният интернет



Когато говорим за портали, сещаме се за Google, Yahoo!, MSN на Microsoft и AOL на Time Warner. C Google начело me отчитат или посредничат за 90% от брутните суми, харчени за онлайн реклама. Четирите портала получават и огромен трафик, защото милиони потребители избират един от тях за своя стартова странииа. Все-
ки от сайтовете продължава да привлича над 100 млн. уникални посетители месечно.
Но в следващия етап на битката за влияние в нета и други играчи стават портали. Това е еволюционен напредък, който ще промени начина, по който използваме интернет и поведението на рекламодателите. Промяната се случва в социалните мрежи, където нови приложения и междусайтови партньорства превръщат Facebook, MySpace и подобните им в универсални магазини за милиони потребители - тоест в платформи за онлайн оферти. Нови инструменти ще позволяват да пренасяме идентичността ни от социалните медии, когато посещаваме други сайтове. След като се венчае за определена платформа за контакти, "социалната ни графика" - парола, профил, списък с приятели - става преносима. С други думи, докато сърфираме, все по-често ще определяме себе си чрез първичната ни социална мрежа. Това е грандиозно. То сигнализира, че уеб компаниите вече не са в надпревара да изграждат "дестилационни сайтове", привличащи огромен брой потребители. Вместо това те ще се надбягват да разширят влиянието си над целия нет, като експортират социалните си секции
към всички сайтове.
Съдържанието, комуникациите, търговията и търсенето вече не са уникално царство на Голямата четворка. Доскоро само тя предлагаше безплатен мейл. Сега и MySpace със своите 300 млн. потребители набира скорост в предлагането на електронна поща. Той представи и тулбар, който позволява на членовете да виждат "материали" от приятели - какво те виждат или купуват на други сайтове. Facebook, вече надхвърлил 200 млн. активни потребители, предлага имейл, чат, качване на снимки и обмен на видеоклипове. В някои случаи членовете могат да пазаруват, без да напускат сайта. И да споделят с приятели от своята социална мрежа за покупките, които правят.
Мислете за това като за социален вариант на новинарските секции, предлагани от Google, Yahoo u MSN. Според блога TechCrunch тъкмо такъв елемент е позволил на Facebook да добави 40 млн. нови потребители само през февруари.
Сега има 276 млн. уникални посетители месечно -два пъти повече от трафика на всеки от Голямата четворка,
включително Google.
И докато потреблението се измества към тези мрежи, един социален пласт се разпространява из целия нет. До различна степен и Facebook Connect, u MySpacelD позволяват на членовете да сърфират, използвайки паролите си от социалната мрежа и - в някои случаи - да чатят с "приятели", които откриват на несоци-ални сайтове. Порталите правят всичко по силите си да наваксат. Google има Friend Connect, a Microsoft - подобна секция в новия си пакет Windows Live за онлайн услуги. Дори кретащият AOL опитва да влезе в играта с преносим lifestreaming (noc-тинги от приятели в реално време) и чат.

Колко струва приятелят?

сп. BusinessWeek - 24 стр.
Колко струва приятелят?



Ако имате 347 последователи на сайта на Twitter за микроблогове, какъв е шансът те да кликнат на същата онлайн реклама, която вие гледахте миналата вечер? Рекламодателите умират да разберат това. Или, да кажем, вие и колега си разменяте имейли в събота вечер - могат ли мениджърите да приемат, че имате сериозни служебни отношения? Изследователи от IBM и Масачузетския технологичен институт проучват това. Приятелствата не са каквото бяха. Сега имаме инструменти, като имейл и соииални мрежи, за да общуваме с хора; които преди десетилетие биха избледнели в далечни спомени. На практика всяко стискане на ръка и всяка размяна на визитки може да доведе, понякога за броени минути, до покана за „приятелство" в Linkedln или Facebook. Какво разкриват тези взаимоотношения за нас и хората в социалните мрежи? Компании, въоръжени с изобилни нови данни и мощни компютри, откриват, че дигиталните приятелства подсказват много за нас като потребители и работници и разшифроването на данните би довело до пе челивши прозрения. Калкулирането на стойността на тези връзки се превръща в основно предизвикателство за фирми и отделни лица.Рекламистите водят колоната. Според тях, ако нашите приятели купят нещо, шансът и ние да го купим е повече от среден. Това просто прозрение може да породи целенасочени послания във време на растящ медиен хаос. Втората област на проучвания са компаниите отвътре. Hewlett-Packard и IBM изследват взаимоотношенията на служителите си, за да ускорят потока на познания и генерирането на идеи. Екип в IBM Research, проучващ анонимни данни за консултанти на Синия гигант, заключава, че служители, изковали по-плътни връзки с шефовете си чрез имейли, са донесли средно с $588 повече месечни приходи. Проучването е на ранен етап, но целта е да се извлекат модели на успешни комуникации и да се повторят ценните връзки из цялата компания.
За повечето от нас бизнес стойността на приятелите в мрежата е обвързана с трета област, лична възможност. Освен че са добра компания, приятелите онлайн представляват и супермасивна картотека за предприемачи и търсачи на работа във и извън фирмите. Тези колекции от контакти разширяват социалните хоризонти, поддържат ни в общуване с повече хора, които могат да предложат идеи, отговори, концепции и дори правни съвети. Владеещите тези контакти определено печелят предимство.
ЛАБОРАТОРИЯ ЗА ОТНОШЕНИЯ
Оформя се огромна лаборатория за междуличностни отношения. Милиони от нас играят, работят и флиртуват онлайн, произвеждайки океани от данни. Дънкан Уотс, социолог от Columbia University, в момента в отпуска, за да оглави изследователския отдел на Yahoo!, е удивен. „Когато започнах проучване на мрежите преди 12 години, почти нямахме данни", казва той. Сега с екипа му следят поведението на 295 млн. изпращачи на мейлове и легиони от 200-та милиона потребители на Facebook. За социалните науки, според Уотс, този потоп от данни може да има такава трансформираща сила като телескопа на Галилей за физиката. ,Дава ни нова представа за нашия свят и за нас самите." Но управлението на стотици или дори хиляди връзки е трънливо предизвикателство. Кои приятели къде отиват? Преди няколко месеца Фред Уилсън, брокер по рискови капитали от Ню Йорк, решил да намали тълпата от 360 души в профила си във Facebook дo тесен кръг приятели. Запазил56, koumo решил, че може да покани на сватба. Останалите? „Взривих ги", признава той. Други намират смисъл в мащабно следване. По-рано тази година Джейсън Калаканис, основател на търсачката Mahalo, предложил да плати на Twitter $250 000, за да включи акаунта си в препоръчан списък за потребителите на услугата. Казва, че „почти се шегувал", но вярва, че инвестицията му се е изплатила. По негови сметки препоръката трябва да е привлякла между 5 и 15 млн. последователи за две години и мнозина сигурно са си пробили път до сайта на компанията му. „Ако 10% от тях кликнат на линк (към Mahalo) веднъж месечно, имаме около 1 млн. посещения годишно. Значи съм платил по 5 цента за последовател", отбелязва Калаканис в имейл. Много компании, според него, могат да извлекат полза от такива следвания. Авиокомпанията JetBlue предложи отстъпки за първите 1000 души, които отговорят „никога няма празни места за полетите". Докато Калаканис опитва да изгради тълпи, рекламодателите са по-заинтересовани да разберат отделните личности. Мнозина вярват, че разшифроването на приятелството ще е ключ към привличането на потребителското внимание. Някога информацията бе оскъдна, но и времето беше евтино. До неотдавна милиони изчакваха цели новинарски емисии, за да разберат кой е спечелил някоя игра или какво ще е времето утре. Това бе идеално за рекламодателите, защото държаха публиката в плен. Сега плуваме в информация. Искаме и получаваме почти всяка новина, музика, забавление. Практически има толкова много от всичко, че са ни необходими филтри, за да блокират досадните или неподходящи елементи и да ни помогнат да открием тези, които ни трябват. Това създаде т. нар. икономика на вниманието. Директорът на лабораторията за динамика на информацията към Hewlett-Packard Бернардо Хъбърман казва: „Стойността на по-голяма част от информацията се срина до нула. Единственият оскъден ресурс е вниманието." И така, как да определим накъде да го насочим? Най-лесният начин е да получим съвети от приятели. Те са достоверният ни източник. Поне няколко от тях ни познават по-добре, отколкото всеки алгоритъм би могъл да разбере. Нищо чудно тогава, че компаниите, най-силно желаещи да държат вниманието ни, проучват кои приятели слушаме. Онлайн приятелствата са гореща точка за Facebook, Google u Yahoo. Те се надпреварват да наемат водещи социолози и микроикономисти от МГГ, Harvard и Berkeley. Microsoft току-що учреди в Кембридж, Масачузетс, научно поделение, фокусирано върху социалните науки.
Статистически приятелите показват тенденция към сходно поведение. Преди няколко години изследователи в Yahoo откриват, че ако някой кликне върху онлайн реклама, три или четири пъти по-вероятно е хората от неговия чат списък да кликнат върху същата реклама, когато я видят. Нормално, приятелите имат общи интереси. Но кои типове приятели имат най-значими отношения помежду си? Хората винаги са се доверявали на малък кръг близки, най-често двама-трима. Освен това имат по-широки кръгове от експерти за специфични съвети - например за коли или за готвене. След това идва още по-широкият кръг познати, чието мнение е с по-малка тежест, но все пак могат да създадат шум около някой нов ресторант или кандидат за парламента. Чрез проучване на моделите на взаимодействие в мрежите изследователите опитват да предскажат на кои приятели вярваме и на кои обръщаме внимание в живота си. Данните може да са трудни за тълкуване, казва дана бойд, доктор на науките от Berkeley, наскоро включила се в Microsoft Research. (Тя сама изписа името си с малки букви.) В офис над University Avenue в Пало Алто 32-годишен дипломант от Media Lab към Масачузетския технологичен институт съсредоточено обмисля данните, свързвайки милиони точки. Камерън Марлоу, научен сътрудник във Facebook, има може би най-огромната лаборатория за изследване на приятелството. Той проучва социални комуникации, включително постинги, обяви, споделени
снимки, мейли и запитвания от приятели между 200 млн.
души.
ИГНОРИРАНЕ НА РЕКЛАМИТЕ
Въпреки популярността си Facebook тепърВа ще се доказва като платформа за рекламиране. Посетителите, изглежда, се концентрират върху приятелите си и обръщат бегло внимание на рекламите. Малцина кликват върху тях, а рекламодателите плащат центове за разглеждане на страницата. Съответно Facebook c прогнозните си приходи от $300 млн. за тази година едва докарва две пари на месец за всеки член. Надеждата е, че ако Марлоу и екип успеят да проследят пътеките на влияние между общностите в сайта, компанията евентуално ще може да предлага по-ефективни и примамливи реклами и промоции.
Ранна стъпка в тази посока е разделянето на приятелите на всеки потребител в групи. Марлоу разгръща графика, илюстрираща социалната мрежа на колегата си Алекс Смит. Тя показва различни групи точки и свързващите ги линии. Една голяма и активна група представлява колеги от Facebook. Други са приятели от гимназията, семейството, роднини, университетски братства и пр. Правилното разбиране на тези типове връзки може да осигури ценен материал.
Екипът на Марлоу наскоро проведе проучване колко сме близки с приятелите си онлайн. Те следели колко често хората кликват върху новините или снимките на приятелите си, колко често си общуват и дали комуникацията протича в двете посоки. След като обработили данните, определили, че един среден потребител на Facebook c 500 приятели активно следи новините за едва 40 от тях, общува с 20 и поддържа близък контакт с около 10. Тези с по-малки мрежи ги следят още по-слабо. Какво могат да научат рекламодателите от това? Хората не обръщат много внимание на онлайн приятелите си. Като фокусират кампаниите си към хора, реално общуващи помежду си, вероятно ще получат по-добри резултати. И така купища стартиращи фирми впрягат анализи на приятелството за рекламни и медийни кампании. Нюйоркската фирма 33Across има партньорства със социални мрежи, оператори на чатове и производители на онлайн приложения, известни като джаджи. Всеки от тези партньори прикачва на потребителите части от проследяващ код, известни като „бисквитки". Те позволяват на 33Across да сглоби профили за приятелствата на десетки милиони хора, казва главният изпълнителен директор Ерик Уилър. Хората си остават безименни числа, но компанията знае кои с кои са свързани, колко силна е връзката и колко други контакти има в техните кръгове. В работата си с компании за пакетирани храни 33 Across се фокусира върху хиляди хора, които са си купили продукт онлайн, и пръска реклами за същата стока по онлайн пътечките на милиони техни приятели.
РЕШАВАЩИ ДАННИ
Рекламната агенция от Сан франциско Rapleaf провела основаваща се на приятелствата кампания за фирма за кредитни карти, която искала да продава банкови продукти на наличните си клиенти. Индивидуалните оферти, разработени въз основа на отговорите на приятели, вдигнали средното ниво на кликване на рекламата от 0.9% на 2.7%. Въпреки че 97.3% от сърфиращите подминавали рекламата, броят на кликващите върху нея се утроил.
Натрупала данни от блогове, онлайн форуми и социални мрежи, Rapleaf казва, че следи онлайн поВедението на 480 млн. души. Агенцията предоставя данни за приятелствата, за да помага на клиентите за фината настройка на кампаниите им. Проучванията й посочват, че кредито-получателите са по-добър залог, ако приятелите им имат по-висок кредитен рейтинг. Това означава, че купувач на къща със среден сбор на кредитен риск от 550 точки ще бъде третиран като по-близо до 600 точки, ако повечето от приятелите му са в този диапазон, пояснява главният изпълнителен директор на Rapleaf Орън Хофман.
С цел да изгради комуникации вътре в компанията, IBM Research преравя мрежите си за служители със сходни интереси и опит и допуска, че са приятели. Една от ключовите лаборатории за IBM е вътрешната й социална мрежа Beehive, в която почти 60 000 служители обсъждат патенти, софтуерни кодове и дори качват снимки на домашни любимци. Анализаторът Уернър Гейър и екипът му пресяват Beehive за взаимовръзки. Работейки с контролна група от 3000 служители, Гейър анализира думите, които използват служителите, общите им приятели, блоговете, на които оставят коментари. След това посочва възможни приятели. Най-успешната група добавила средно 3.68 нови приятели към мрежите си - над три пъти повече от средното за контролната група. Идеята: всеки нов приятел отвежда служител на IBM в друга сфера на познания и междуличностно общуване. „Това може да са важни упътващи връзки", казва Гейър.
За мнозина въпросът не е как да тълкуват данните за приятелствата, а как да управляват тези мрежи.

Microsoft се отказа от изслушване пред ЕС по антитръстово дело за IE

Computerworld - 16 стр.
Microsoft се отказа от изслушване пред ЕС по антитръстово дело за IE



Компанията обвини ЕС в липса на гъвкавост и целенасочено игнориране на защитата
Microsoft обяви, че се е отказала от изслушване по антитръстовото дело на ЕС относно поставения от компанията „щит" над Internet Explorer, блокиращ конкуренцията му. Изслушването бе насрочено за началото на юни. Компанията обясни, че най-важните особи, които трябва да присъстват на изслушването, няма да са там.
Комисията по конкуренцията на ЕС е насрочила въпросното изслушване 3а 3-5 юни. Тогава на Microsoft ще бъде позволено да оспорва обвиненията, направени през януари, че компанията прилага нечестна схема на дистрибуция на IE, включвайки го в операционната система.
Microsoft обвини ЕС в липса на гъвкавост. Според компанията, налице е конфликт с графиците, заради който от изслушването ще отсъстват най-важните регулатори. Това обезсмисля изслушването. За компанията „правенето на каквато и да е презентация е Загуба на време".
„Датите, които Комисията избра за нашето изслушване, 3-5 юни, съвпадат с най-важното международно междуправителствено заседание по законите за конкуренцията - срещата на Международната мрежа по конкуренцията ICN. Тя ще се състои тази година в Цюрих, Швейцария" - заяви Дейв Хайнер, зам.-юридически съветник 3а Microsoft.
По думите му, в резултат на това се оказва, че множество от най-влиятелните представители на комисията и националните агенции по конкуренцията, чието присъствие е най-важно за корпорацията, ще бъдат в Цюрих по времето на изслушването. Те няма да могат да присъстват в Брюксел.
Когато Microsoft е подала неколкостотин страници писмен отговор по обвиненията на ЕС, са й дадени юнските дати за евентуално изслушване. Компанията незабавно е поискала Комисията да пренасочи датата на изслушването, заяви още Хайнер. ЕК е отказала. „Комисията ни информира, че датите 3-5 юни са единствените дати, когато има подходяща зала за изслушване в Брюксел."
Предвид евентуалната липса на важните представители на ЕС по време на изслушването, Microsoft е решила да се откаже, заяви Хайнер. В редмънтската компания считат подобно упражнение за безсмислено. За Еврокомисията пък отказът на Microsoft да се яви на 3-5 юни се разглежда като техническо оттегляне на искането й.
Делото, по което Microsoft щеше да се изкаже, датира от 2007 г. То бе заведено от Opera Software. Обвинението е, че щатската фирма „обвързва" IE с Windows, което й дава нечестно предимство.

Не три в едно, а Quarto

Капитал - 36 стр.
Не три в едно, а Quarto

Андриан ГЕОРГИЕВ

"Мобилтел" се изправя срещу кабелните оператори и пуска цифрова телевизия през интернет
Няма печатна грешка. Да, "Мобилтел" стартира кабелна телевизия и тя не се казва Quatro, а Quarto. Идеята обаче е същата. Това е четвъртата основна услуга на "Мобилтел" след предлагането на мобилна и фиксирана телефония и безжичен интернет.
Quarto включва различни телевизионни програми, разделени в - хм, познайте - четири пакета. Услугата е достъпна в София, Варна и Бургас. Най-скъпият абонамент предлага осем тв канала с високо качество (HD - High Definition). Това са Eurosport, National Geographic, Fashion TV, History Channel, Zen, Discovery, Voom и Rush.
Освен телевизия клиентите на Quarto могат да гледат филми по поръчка. Заглавията са от каталозите на Националния филмов център, Multivision, а скоро и на "Амотера", които са представители на повечето холивудски студиа. Филмите се наемат за 24 часа срещу заплащане, което се калкулира в месечния абонамент.
Quarto излъчва не само телевизия на живо, но и дава достъп до архив със записи. Засега става дума само за телевизия "Европа", но скоро се очакват предавания на БНТ, bTV и "Нова".
Клиентите на кабелната телевизия на "Мобилтел" получават декодер. Местният LAN доставчик, партньор на мобилния оператор, свързва устройството с интернет кабел, по който се пренася сигналът. То излъчва картината директно върху телевизора и се управлява с дистанционно. Quarto работи с почти всички видове телевизори в България, твърдят от "Мобилтел". В комплекта влиза аналогов кабел, така че декодерът може да се свърже и с по-стари приемници. И все пак е необходим модерен телевизор, ако искате да гледате HD телевизия.
На вниманието на рекламодателите
Quarto е услуга тип IPTV (Internet Protocol Television), тъй като видеото стига до декодера през интернет. "Мобилтел" си сътрудничи с телекома Neterra и локални интернет доставчици, за да може съдържанието да стигне до домашния телевизор. Neterra осигурява две важни неща - национална оптична мрежа за разпространение и декодер за крайния клиент. Всъщност първоначалната концепция е дело на Neterra и дори компанията планира сама да наложи видеоуслугата на пазара. Но на един по-късен в лицето на "Мобилтел" намира по-силен партньор с необходимите ресурси. Начело на общия проект са Милен Стаматов и Мария Опренова. Стаматов е директор "Услуги с добавена стойност" в "Мобилтел", а Опренова има опит в рекламни агенции, CNBC Europe и "HBO Бъглария".
Сред LAN доставчиците, предлагащи Quarto, са софийските "Онлайн директ", "Юнайтед нет", "КоресНЕТ", "БГ Лан". До този момент партньори в страната са "Варна нет" и бургаският "Унакс". До два месеца услугата ще се появи в още шест града, а след година вероятно във всички 42 населени места, където Neterra има мрежа.
Телекомът "Вестител.БГ", собственост на "Овъргаз", е директен конкурент на Neterra. По същия начин той предлага на интернет доставчици мрежа и платформа за излъчване на IPTV. Някои от неговите партньори са Speedy Net и "Спектър нет" (собственост на Теодор Захов и "Алфа телеком", фирма на "Алфа финанс холдинг", чийто основен акционер е Иво Прокопиев, съиздател на "Капитал"). "Мегалан", Net Is Sat и Power Net също смятат да излъчват IPTV и да влязат в конкуренция с "Мобилтел" и "Вестител.БГ".
Трябва да се отбележи също така, че Quarto залага на LAN оператори и това поражда съмнения в качеството на доставяната телевизия, твърдят някои кабелни оператори. Димитър Радев, главен изпълнителен директор на конкурентния "Кейбълтел", е убеден в перспективата на IPTV, но прогнозира, че при рязко увеличаване на клиентите дадена LAN мрежа може да не издържи. Магдалена Георгиева, изпълнителен директор на Асоциацията на българските кабелни оператори, е на същото мнение. Зависи от мрежата, ако е добре построена, няма проблем, заключава пък Теодор Захов, председател на Сдружението за електронни комуникации.
В бъдеще освен телевизия Quarto вероятно ще може да доставя и интернет услуги. Така на по-късен етап на телевизора могат да се гледат клипове в YouTube, снимки във Flickr и да се преглежда електронната поща. Платформата на Neterra има още функции. С Quarto може да се измерва гледаемостта на програмите, обясняват от компанията. Тя следи много неща - от "качеството на сигнала при потребителя, евентуални аварии при партньорите ни, до това коя реклама на колко телевизора е била излъчена, кой канал включва сутринта потребителят и с кой заспива", твърдят от Neterra. До голяма степен това ще помогне на рекламодателите при насочването на техните съобщения към конкретните хора.
Повече конкуренция
Новата услуга на "Мобилтел" влиза в директна битка със сегашните кабелни оператори. "Влизането на мобилен оператор на пазара показва, че пазарът е либерален и отворен. Конкуренция съществува", казва Петьо Стайков, председател на борда на директорите на конкурентния "Евроком кабел". Преди месеци компанията се опита да купи другия голям играч - "Кейбълтел", но финансовата криза имаше особено мнение. В последните години се забелязва усилена концентрация между операторите. Основни купувачи са именно "Евроком" и "Кейбълтел". Така че навлизането на "Мобилтел" ще увеличи конкуренцията по отношение на цените и качеството на услугата, обяснява Красен Йотов, анализатор от Industry Watch.
За "Мобилтел" Quarto е опит за разнообразяване източниците на приходи. Телекомуникационните оператори са под засилен регулаторен натиск да намалят цените си. В този смисъл кабелната телевизия има потенциал да намали зависимостта на компанията от гласовата телефония. Красен Йотов обобщава: "В чужбина е често разпространена практика телекомуникационни компании да оперират паралелно в сегментите на мобилните услуги и кабелна телевизия с оглед диверсификация на дейността и намаляване на бизнес риска."

Facebook "говорит по русский"

Капитал - 48 стр.
Facebook "говорит по русский"

Константин НИКОЛОВ

Оценка от десет милиарда долара за компания, която не носи сериозни приходи? Няма проблем - представяме ви най-голямата социална мрежа в света Facebook. Сайтът не се търгува на борсата и стойността му може да бъде определена само чрез навлизането на различни инвеститори в него и платените от тях пари за подобно удоволствие. Например през 2007 г. Microsoft купи дял от 1.6% във Facebook за 240 млн. долара, оценявайки тогава компанията на 15 млрд. долара. И то за сайт, създаден от студента в "Харвард" Марк Зъкърбърг с едничката цел да сваля колежки?
Но новината за последния засега инвеститор във Facebook не е интересна само заради платените пари, а и заради произхода му. Руската инвестиционна група Digital Sky Technologies обяви, че плаща 200 млн. долара за дял от 1.96% във Facebook. Тази сума оценява социалната мрежа на 10 млрд. долара.
От Facebook веднага обявиха, че са били ухажвани от редица потенциални инвеститори, но са се спрели на DST заради "впечатляващия растеж и финансови постижения" на руската група. Наистина поне на хартия резюмето на Digital Sky изглежда впечатляващо. Сред активите им са руският портал с 50 млн. потребители Mail.ru, двете най-големи социални мрежи в Русия - Vkontakte.ru и Odnoklassniki.ru, както и Nasza-Klasa.pl в Poland, One.lv в Латвия и One.lt в Литва, като самата компания оценява бизнеса си на 1 млрд. долара. Мениджърите й твърдят, че нейните сайтове държат 70% от посещенията на руските уебстраници. DST и до днес е контролирана от двамата си основатели Юрий Милнер и Григорий Фингер. Самият Милнер влезе в светлината на прожекторите още през 1990 г. като първия съветски студент в един от най-престижните бизнес университети в САЩ - Wharton School. Още тогава младият руснак заяви, че перестройката на Горбачов ще му даде възможност да наложи американския стил капитализъм в СССР. Почти 20 години по-късно мечтата му явно не само се е сбъднала, но и се е разширила значително. Освен Милнер и Фингер инвеститор в DST e и Алишер Усманов - руски олигарх с интереси в металодобива. Той нашумя през последната година с опита си да получи пълен контрол над лондонския футболен клуб "Арсенал", което беше посрещнато на нож от привържениците на отбора. В момента милиардерът държи над 25% в "Арсенал". Според в. "Комерсант" (който също е собственост на Усманов) делът му в DST е около 32%.
Facebook обяви, че руската инвестиция не е свързана с нужда от пари. "DST ще подпомогне растежа ни в Източна Европа", заяви пред сп. Fortune оперативният директор на американската компанията Шерил Сандбърг. Руската група без съмнение ще допринесе с ноу-хау как се прави бизнес в Русия и региона. Digital Sky Technologies е инвеститор в някои от най-големите интернет компании в Русия, което позволява на групата да опитва различни бизнес стратегии. Лидерската позиция на DST също така дава възможност за създаване на регионална рекламна мрежа за всички сайтове, към които може да се включи и Facebook. Но не става въпрос само за реклама - в DST имат опит с продажбата на виртуални стоки и различни методи за електронни плащания - области, в които Facebook има сериозни амбиции. А и Милнер е убеден в добрата си инвестиция. "Постоянно слушам как социалните мрежи нямат изграден бизнес модел или че Facebook не носи пари. Но според мен е точно обратното. Именно по тази причина станахме партньори", заяви руският бизнесмен пред специализираното издание Venture Beat.
Коментаторът в технологичния сайт CNET Рейф Нидълмън твърди, че Facebook ще има и още по-голяма полза от сътрудничеството си с DST заради връзките на групата с руското правителство. Държавата официално няма никакви финансови отношения с местния интернет гигант, но според запознати Digital Sky се ползва със съответните протекции на високи нива, твърдят руски блогъри. Тамошният пазар е известен с недоброто си отношение към навлизащите чужди компании и подобни връзки ще са важни в случаите, когато Facebook търси да наеме местни специалисти или евентуално да придобие руски фирми.
Според специалистите Facebook ще трябва да докаже през следващите месеци и години, че може да носи пари, за да оправдае неофициалната си оценка от 10 млрд. долара. Компанията обяви, че приходите й ще достигнат 500 млн. долара през тази година и ще излезе на печалба през 2010 г. Някои рекламодатели все още не са сигурни в ефекта на социалната мрежа, тъй като според неофициални източници всеки от 220-те милиона нейни потребители е донесъл приход под 1 долар през 2008 г. Но въпреки тези опасения рекламите на сайта се увеличиха през последната година. Истинската стойност на Facebook ще стане ясна при листване на борсата. Зъкърбърг отдавна говори за превръщането на социалната мрежа в публична компания, но никой не може да каже кога ще стане това, особено при сегашните пазарни условия. Дотогава стойността й ще се оценява според навлизането на различни инвеститори като руската DST.

Ще купя. Скоро

Капитал - 41 стр.
Ще купя. Скоро

Мара ГЕОРГИЕВА

"Банкeрът е човек, който ти дава чадър само когато е слънчево." Според предприемача Елвин Гури тази мисъл на Марк Твен е особено актуална днес. Но финансовият дъждобран в кризисното време може да дойде от другаде - дузина фондове за дялови придобивания все още имат неизползван, привлечен преди време, капитал. Има инвеститори с пари, които са склонни да купят фирма, но изгодно. Предприемачите продавачи обаче запазват нереалистичните си очаквания за високи цени. Това замразява пазара на дялови инвестиции в България, но представителите на фондовете са оптимисти, че промяната ще дойде скоро.
Такава накратко е картината на бизнеса с дялови инвестиции, очертана на четвъртата конференция "Дяловото инвестиране в България и региона", организирана от "Капитал" в партньорство с DLA Piper, Global Finance, EmporikiBank и MMC (новото име на "ММ Консулт").
Готови за инвестиция
Последните 7-8 месеца почти липсваха подобни сделки в България, Румъния и Сърбия. Миналата година дяловите инвестиции в трите държави бяха за около 500 млн. евро. Рекордът обаче бе през 2007 г., когато сумата достигна 2.5 млрд. евро. Но тази статистика едва ли ще се повтори, тъй като в нея се включва и продажбата на БТК за 1.9 млрд. евро, която все още държи приза за най-голямата сделка на фонд за дялово инвестиране (AIG Inc) в Източна Европа.
Все пак интересът към региона не е изчезнал и по експертни оценки на участници в конференцията в следващите три години за трите държави е предвиден капитал от около 1.5 млрд. евро. В сектора очакват в близките шест месеца сделките да се раздвижат. Притиснати от трудностите, все повече предприемачи ще се принудят да приземят космическите си очаквания за цена, а успокояването на пазарите ще направи фондовете по-смели.
Близо десет фонда се интересуват от региона на Централна и Източна Европа и имат средства, с които да придобиват компании, сочат наблюдения на представители от бранша. В това число влизат GED, Global Finance, Balkan Accession Fund, Bancroft, ARX (новото име на DBG), Mid Europa Partners, както и специализираните в технологични фирми фондове 3TS Cisco и NEVEQ. Бившият собственик на БТК - Advent - също е активен, но търси по-големи проекти. Напоследък хит са и държавните фондове на петролните страни, като в България вече влезе такъв инвеститор от Оман.
"Всеки внимава в какво и за какво влага пари", обясни Петър Недялков, главен технически консултант в NEVEQ. Той прогнозира, че заради изключително предпазливото си поведение най-големите и най-малките фондове ще оцелеят. NEVEQ вече управлява седем проекта. Фондът започна дейност преди две години, а набраният капитал е 30 млн. евро, от които половината вече са инвестирани. "Разглеждаме нови предложения, но няма нищо обвързващо. Заради кризата сме по-внимателни при подбора", казва Недялков.
Бистра Кирова, съдружник в BAF, обясни, че фондът се е фокусирал върху управлението на своите проекти в България (BМ Leasing и сладоледите "Дарко") и в Румъния. Капиталът на BAF за региона e 110 млн. евро, от които около половината са инвестирани. Възможно е да направят сделка и през тази година, като размерът на една инвестиция обикновено е между 5 и 15 млн. евро.
Global Finance в момента управлява осем проекта в страната и възнамерява да направи поне още една инвестиция за над 10 млн. евро до края на годината, обясни Ивайло Симов, директор на компанията за България. Последният фонд на Global Finance е 350 млн. евро, от които в България са вложени около 100 млн. евро за три години.
Някои други дялови инвеститори обаче открито заявяват, че засега се фокусират единствено върху управлението на настоящите си проекти. Такъв е случаят със SEAF, който притежава миноритарни дялове в четири компании. Капиталът от 7 милиона долара е изцяло вложен. Миналата година фондът направи опит за изход от инвестицията си в "Меркуриус" (търговия с канцеларски материали) и дори получи разрешение от Комисията за защита на конкуренцията. "Заради кризата стратегическият инвеститор се отказа от покупката", каза Данаил Данаилов, главен инвестиционен експерт в SEAF, и добави, че според него не е реалистично да се смята, че в тази ситуация фондът може да набере нов капитал.
Сделката за "Меркуриус" не е единствената не случила се през последните месеци. Не се състоя продажбата на доставчика на сателитна телевизия ITV Partner, който преговаряше с Mid Europa. Аналогична ситуация имаше и с фонда, собствeник на "Евроком кабел", който се отказа да купи местния конкурент "Кейбълтел". После обаче друг фонд - EQT V се договори да придобие оператора. Сделката за "Кейбълтел" е една от малкото, приключили в България през 2009 г. Другата е за "Инвестор.БГ", в който фонд на 3TS Cisco купи миноритарен дял.
Отворени, но не към всички
Всеки фонд, разбира се, си има своята стратегия, но представителите им очертават няколко любими направления за инвестиране. На първо място, това са "обичайните заподозрени" антициклични сектори - хранително-вкусовата индустрия и земеделието. "На планетата живеят 6 млрд. души и до 2030 г. на земята ще са нужни 50% повече храни от сега", обяснява образно Филип Ромбаут, изпълнителен директор на "Агрополихим".
Дяловите инвеститори припомниха интересите си към телекомуникациите и кабелните телевизии. Дилян Димитров, вицепрезидент на Bedminster Capital Management, добави акцент върху здравеопазването и фармацията. Според него здравните услуги не са развити по отношение на качеството, което прави сектора много актуален, с очаквания за чувствителен растеж. Енергетиката и възобновяемите източници също представляват интерес, макар че инвестицията в тези сектори е доста трудна и свързана с много финансови ресурси.
Засега фондовете не се плашат от фирми с парични проблеми и дори смятат, че при тях може да се постигнат най-добри сделки. Има инвеститори, които даже са специализирани в придобиването на проблемни дружества. "Ако компанията има финансови затруднения, можем да инвестираме, стига да не фалира, преди да е готов анализът за сделката. Но ако има проблеми на оперативно равнище заради лош мениджмънт, много трудно ще се решим на сделка, защото тогава е трудно да обърнеш развитието на фирмата на 180 градуса", казва Робърт Люк, управляващ директор на GED.

Защо босът на Oracle ненавижда Бил Гейтс

Банкер - 41 стр.
Защо босът на Oracle ненавижда Бил Гейтс



За едни кризата е изпитание, за други - звезден миг. Шестдесет и четири годишният Лари Елисън смята, че сегашната ситуация е най-благоприятна, за да осъществи отдавнашната си мечта - да надмине Microsoft. Някои биха се усмихнали на подобна идея, други - ще се прекръстят. Лари Елисън обаче е преизпълнен от този стремеж: „Искам Oracle да стане софтуерна компания номер 1 в света -заявява той - и продължавам да мисля, че можем да надминем Microsoft и да станем по-важна компания от нея".
Скромността никога не е била отличителна черта на Лари нито в бизнеса, нито в оценката на собствените му възможности спрямо способностите на другите, нито в личния му живот, нито в развлеченията и увлеченията му. В една от биографиите на основателя на корпорацията Oracle се казва: „С какво Бог се отличава от Лари Елисън?". Отговорът е известен на всички, които са се докосвали до света на информационните технологии: „Бог не мисли, че е Лари Елисън..."
Последната придобивка на Елисън - покупката на друга знакова компания от Силиконовата долина - Sun Microsystems, за 7.4 млрд. долара, е сериозна крачка в реализирането на амбициите му.
Как двамата големи се скараха
Съперничеството между Елисън и Гейтс датира от 1986 г., когато имената им за първи път се появяват в списъка на най-богатите хора на списание „Форбс". Гейтс е по-напред - с 315 млн., а Елисън по-назад - със 185 млн. долара. Шефът на Oracle обаче кой знае защо е убеден, че скоро нещата ще се обърнат в негова полза. Оттогава той не крие неприязънта си към Гейтс и не пропуска възможност да каже някоя гадост по адрес на съперника си. Например: „Бил Гейтс иска хората да го възприемат като изобретателя Едисън, но в действителност е Рокфелер. Не е правилно да го наричат най-умния човек в Америка, богатството и интелектът не са едно и също нещо". През 2000 г. Елисън дори надмина за кратко Гейтс. Тогава, включвайки се далновидно в ИНТЕРНЕТ търговията, той успя да увеличи състоянието си за една година с 4 млрд. долара. А шефът на Microsoft загуби над 10 млрд. заради антимонополен съдебен процес срещу корпорацията. Впрочем Елисън беше един от малцината „пирати от Силиконовата
долина", които в този случай открито застанаха на страната на обвинението. Той го поддържаше морално със саркастични изявления от рода на: „Ако някъде се появи софтуерна иновация, Microsoft я копира и я прави част от Windows... Ho това не е иновация. Това е краят на иновациите". Както и съвсем материално, създавайки собствена група за разследване, която тайно издирваше свидетелства срещу главния му конкурент. Неговите детективи например изкопаха чернови, потвърждаващи, че Microsoft е участвала в подкупването на експерти от Националния съюз на данъкоплатците, отстояващи интересите на Гейтс в качеството на независими защитници.
Когато тези съмнителни от етична гледна точка действия изплуваха на повърхността, Елисън дори не се опита да се разграничи от тях или да измисли благовидно оправдание. „Да - каза той - правил съм го и не виждам нищо осъдително в това. Та не виждате ли те какво са вършили!".
Върхът на неприязънта му към Microsoft беше полетът, който осъществи над къщата на Гейтс с личния си изтребител „Маркети" на ниска височина и с див рев. Защо с изтребител? Ами защото е Лари Елисън. Другите имат корпоративни джетове и наемни пилоти. А той - италиански изтребител „Маркети" и още няколко самолета.
Елисън е лицензиран пилот и сам управлява ескадрилата си. Веднъж дори се опита да придобие руски „МиГ" срещу 20 млн. долара, но федералните служби на САЩ му попречиха. След това Елисън укроти антигейтсовските си атаки за известно време и едва с началото на световната криза неукротимото му честолюбие отново се събуди. Преди една година той бе на 14-о място в класацията на най-богатите на „форбс" със състояние от 25 млрд. долара. Гейтс пък беше трети с 58 милиарда. Макар че в най-новата класация Гейтс е пръв
загубите му също са огромни - 18 млрд. долара. А Елисън, който загуби само 2.5 милиарда, се изкачи на четвърто място със състояние в размер 22.5 млрд. долара и нови надежди. Които далеч не са неоснователни. Oracle е на второ място по обем на продажби на пазара на програмните продукти след Microsoft. Затова пък в сегмента на своя основен продукт - системи за управление на бази с данни - корпорацията на Елисън притежава 61% от пазара. Тя заема тези позиции от над 20 години и засега на хоризонта няма реална заплаха това да се промени. Системите на Oracle за управление на бази с данни се използват от финансови институции, банки, авиокомпании, търговски мрежи, държавни учреждения, държавни корпорации и фирми. Чрез тях се обработват списъци на клиентите, данни за оборудване, отчетни карти на сътрудниците, финансови записи и отчети, истории на сделките, делова преписка, юридически и други документи.
Специален талант
Смята се, че дългогодишната стабилност на Oracle се дължи на два фактора. От една страна - непрекъснати иновации, вярна оценка на огромния потенциал на зараждащия се ИНТЕРНЕТ и своевременно включване на собствени продукти и приложения, позволяващи ефективното му използване. От друга - фантастичната способност на Лари Елисън да продава продуктите си и да внушава на клиентите, че без тях няма да доживеят до следващия ден. Всъщност целият му живот е доказателство, че бизнесът не може да се научи от учебниците. Затова са необходими вътрешна предразположеност и специален талант.
Мореплавател и строител
За разлика от съперника си Гейтс и от най-добрия си приятел Стив Джобс от Apple, Елисън не е роб на корпорацията си. „Животът е кратък", казва той. Пък и има много други интереси. Освен самолетния парк Елисън притежава прекрасна колекция от състезателни автомобили. Друга негова прищявка е да ходи на работа или на гости с екзотичните Audi R8 или McLaren F1. Любимата му кола обаче е Acura NSX.
Лари обича безумно сърфинга, въпреки че на 47 години, точно по време на кризата в компанията му, си счупва врата. Но нищо не може да сравни със страстта му по ветроходството. Той е професионалист и в това. През 1998-а с яхтата си Sayonara Елисън спечели престижната регата „Сидни-Хобарт" в невероятно трудни условия. Върху участниците в състезанието се стовари страшна буря, която разби няколко съда. Заедно с холивудския магнат Дейвид Гефен Елисън притежава една от най-големите яхти в света - Rising Sun, c дължина 138 метра, чието построяване струва 200 млн. долара.
Колкото до къщите му, те са отделна песен. Само в Калифорния предприемачът притежава дузина недвижими имоти на стойност 180 млн. долара. Но всички те бледнеят пред имението му в Удсайд. Ансамбълът от сгради е изпълнен в стила на древната японска архитектура върху участък от 10 хектара, засадени с вишневи дръвчета. За стена на банята към основната спалня служи 30-тонен къс скала. В имението има изкуствено езеро, пълно с питейна вода. Там се намира и копие на мост от XVI в., направен от китайски майстори, разглобен и изпратен през океана. В изкуствения водопад е вградена машина, която пуска мъгла. А връзката между отделните сгради се осъществява чрез няколко мили подземни коридори.
В целия този разкош Лари живее с четвъртата си съпруга, романистката Мелани Крафт, по-млада от него с 25 години. Двамата се ожениха през декември 2003 г. и личен фотограф им беше не друг, а Стивън Джобс. Трите предишни опита за семеен живот приключиха с развод, оставяйки дълбоки белези в душата на Лари. За романите му знаеше цяла Америка. Освен моделите и звездите от Холивуд той не пренебрегваше и служителките в собствената си компания.
Елисън не лицемерничи и не крие нито богатството си, нито скъпоструващите си прищевки. Той не ходи на работа с джинси като събратята си от клуба на милиардерите. Лари предпочита костюмите на Армани и не се притеснява да носи обувки за над хиляда долара. Занимава и с благотворителност, но твърде избирателно.
Както писа един калифорнийски вестник: „Той отказва да играе по неписаните правила на американския успех - да изглежда скромен и ориентиран към благото на ближния".
След като през 90-те години Елисън успя да събере опитни специалисти и да спаси компанията си, тя възстанови капитализацията си. Разширяването на търговията чрез
ИНТЕРНЕТ донесе високи печалби на Oracle. A самият Елисън бе обсе-бен от една друга идея -да изкупува фирми. До началото на 2009 неговата компания е похарчила за това около 35 млрд. долара. Сделката със Sun Microsystems е продължение на тази й линия и опит да издигне Oracle до нови висоти.Чрез нея компанията на Елисън ще се превърне от производител на корпоративно програмно обезпечение в доставчик на още по-широк спектър на 1Т-систе-ми, които ще се конкурират пряко с IBM, Hewlett-Packard, Dell, Cisco и с някои от най-новите продукти на Microsoft. Година след сделката Oracle предвижда да увеличи печалбата си с 1.5 млрд. долара, а след това и с още повече. И това не е за чудене - Пари Елисън никога не се е отличавал със скромност.
***
Пътят към върха
Деветнадесетгодишната майка на Лорьнс Джоузеф Елисън го родила на 17 август 1944 г. в Ню Йорк. Когато деветмесечното бебе се разболяло от жестока инфекция на белите дробове, леля му и съпругът й го взели при себе си в Чикаго и повече не се отделили от него. Приемният му баща - Луис Елисън - бил евреин, емигрирал от Крим. фамилията си копирал от названието на остров Елис в Ню Йорк, през който влязъл в САЩ. До 12-ата си година Лари не знаел, че е осиновен, а майка си видял за първи път едва през 1990 г., когато я издирил чрез частни детективи.
Лари бил способно, но непослушно момче с отрано оформено, собствено отношение към света. Той демонстрирал безусловни постижения само в математиката. Възнамерявал да отиде в медицинско училище, но после се отказал. В края на краищата постъпил в Илинойския университет в Ърбана-Шампейн, но в края на втори курс го напуснал. Като причина изтъкнал смъртта на приемната си майка. Лятото прекарал с приятел в Калифорния. След това се записал в Чикагския университет, но напуснал и него, въпреки че тъкмо там се сблъскал с компютрите и програмирането. На 20-годишна възраст отново се озовал в Калифорния, и то за дълго. В продължение на 13 години се прехранвал със случайни дейности, но всички те били свързани със създаването на компютърни технологии. В началото на 70-те години в компанията Атрех Corp. Лари се занимавал с проект по поръчка на ЦРУ за развиването на база данни. Проектът се наричал Oracle. По онова време пред очите му попаднала и статията на специалиста от IBM Едгар Код, която съдържала идеята за релационни бази от данни. Във фирмата на самия Код тя била преценена като безперспективна. Тридесет и три годишният Елисън обаче не мислел така и през 1977 г.с2 хил. долара и двама приятели създал компанията Software Development Laboratories. След две години я преименувал на Relational Software Inc., а през 1983-а тя се превърнала в Oracle Corporation. Първата търговска хитрост, която Елисън приложил, била да нарече първоначалното издание на системата си за управление на база данни Oracle-2. Той бил наясно, че потребителите се отнасят скептично към първите версии на продуктите и затова се решил на тази дребна измама. Последвал огромен успех. През 1980 г. в компанията на Лари работели осем служители, а годишният 0 доход едва достигал 1 млн. долара. През следващите години продажбите непрекъснато се удвоявали и към 1987-а щатът на Oracle достигнал 400 човека, а печалбата се измервала с милиарди. Точно тогава Елисън решил да натрие носа на Гейтс.
Уви, през 1990-а го чакало фиаско. Oracle едва избегнала банкрута. Кризата била предизвикана от грешка на мениджърите, които не можели да се справят с новите мащаби и изисквания. Затова се искало друго ниво на мислене и квалификация. Елисън безжалостно изхвърлил партньорите си навън и тръгнал сам по пътя към възхода.