74 години от създаването на държавно радио в България

БНР (Хоризонт) - Обеден осведомителен бюлетин 12:00 ч.
74 години от създаването на държавно радио в България



11. Новина
Навършват се 74 години от създаването на държавно радио в България. На 25 януари 1935 цар Борис III издава указ, с който радиоразпръскването става държавен монопол. Дотогава в София излъчва радио станция, управлявана и стопанисвана от общественото сдружение „Родно радио”, в което участват големи български интелектуалци. Междувременно регионални станции на подобен принцип са създадени и във Варна и Стара Загора. За първи директор на държавното радио „София” е назначен Панайот Тодоров, известен с псевдонима Сирак Скитник. Със създаването на държавното радио програмата се разширява по обем и обхват, обогатява се и съдържанието й, като освен музика има и сказки с научно- популярен характер и новини. Създават се и първите музикални радио състави.

Българският бизнес подготвя етичен кодекс за саморегулация в рекламата

БНР (Хоризонт) - Преди всички 06:04 ч.
Българският бизнес подготвя етичен кодекс за саморегулация в рекламата



Водещ: Може би е добре любителите на пиво, а и всички, които са загрижени за чистотата на рекламното пространство у нас да се вслушат в следващия репортаж. Българският бизнес подготвя свой етичен кодекс за саморегулация в рекламата, която ще заимства и част от действащите правила за етична реклама на пивоварите. Предвижда се да действа обществен съвет за саморегулация, в който да влизат и журналисти.
Репортер: От 1937 година функционира един кодекс на Международната търговска камара. В Румъния са натрупали известен опит в областта на саморегулацията. Защо България изостана толкова в този процес
„Темпото на развитие на саморегулацията е темпо на развитие и на демократичното мислене”.
„Тези правила, които са на Международната камара, те са правени в продължение на много години и там има разпоредби, които касаят всички сфери, чувствителни към обществения интерес. Като се започне от деца, изображения на жени, разпоредби, свързани с храни, алкохоли и т.н. и се стигне дори до околна среда.”
Репортер: Това обясняват Ели Герганова и Ивана Радомирова, ангажирани с работата на Обществения съвет за саморегулация в рекламата. Смисълът на саморегулацията за бизнеса:
„Да помисли за това какъв принос е индустрията. Извън мисленето за печалба и развитие на съответния технологичен продукт, да мисли и за социалната приложност. Тоест вяска една фирма да се изживява като гражданин на държавата”.
Репортер: Конкретните ползи на саморегулацията за отделните компании. Преди една реклама да излезе на пазара, тя може да мине етап на предварително одобрение.
„Всяка компания безплатно има право да поиска такава предварителна консултация. Трябва да се покани този независим съвет от трима представители – журналист, рекламист, юрист. Разглежда се, коментира се с тези трима експерти и ако някъде има дори съмнения, че би могъл да бъде нарушена на първо място законодателната уредба на страната и след това нашите правила, се дава препоръка това нещо да се оправи.”
Репортер: Пивоварите вече имат свои вътрешни правила за етика в рекламата, разказва Ивана Радомирова. Какви са гаранциите, че компаниите не са в скрито съгласие за дадена реклама?
„Постмониторингът се извършва на практика от всички компании, които по между си в колкото и добри отношения да са, те са конкуренти и никой няма да допусне, един път, самият имидж на индустрията по този начин да бъде накърнен, а втори път от гледна точка на самите правила за добра практика в конкуренцията.”
Репортер: Ако не вярвате, че рекламата се съобразява и с културните традиции на дадена страна, чуйте аргументите:
„Има страни, в които по определени въпроси са много по-чувствителни, отколкото в някакви други сфери. И в тези случаи не може да се изисква еднозначно прилагане на правилата в единия край на Европа или в другия край на Европа. Примерно в едни страни е прието жените да са някакъв идол. Често пъти там се допуска и някакви малко по-фриволни в това отношение закачки. В други страни това е много строго и се счита за дискриминация. Една реклама в Италия, в която жената е показана в по-предизвикателно облекло, би била приета абсолютно нормално и никой не е считал, че по този начин са нарушени правата. В други страни, мисля, че конкретният случай беше в Ирландия, тази реклама, понеже тя е била мултинационална, се е счела за голяма обида и тя била забранена.
Репортер: Какво означава овластяване на консуматора в целия този процес?
„В Европа като че ли забелязвам някаква тенденция на замяна на думата защита на потребителя с думата овластяване, той да има властта на бъде уважавания член на обществото, уважавания от бизнеса член. И всеки един бизнес в крайна сметка цели някакъв потребител.
петък, 7 ноември 2008 08:54:43

Десетият Икономически форум за Югоизточна Европа започва днес в София

БНР (Хоризонт) - Сутрешен осведомителен бюлетин 07:00 ч.
Десетият Икономически форум за Югоизточна Европа започва днес в София



7. Новина
Десетият Икономически форум за Югоизточна Европа започва днес в София. Той ще бъде открит от председателя на Народното събрание Георги Пирински и от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
Специално за десетото юбилейно издание на Икономическия форум за Югоизточна Европа у нас пристига професорът по приложна икономика в университета „Джон Хопкинс” Стив Ханке. Тази година форумът, който е под егидата на Министерство на икономиката и енергетиката, ще се проведе съвместно с традиционното финансово изложение „Финанси за всички”. За участие в събитието са поканени членове на правителствата, известни икономисти, политици и бизнес лидери на страните от региона. Глобалните финансови тенденции в Югоизточна Европа, проблемите на инфраструктурата, енергетиката, енергийната ефективност, околната среда и телекомуникациите ще бъдат сред основните теми през втория ден на форума.
сряда, 5 ноември 2008 08:43:52

Правата за ЕВРО`08

БНР (Хоризонт) - Неделя 150 09:30 ч.
Правата за ЕВРО`08



Доц. Нели Огнянова, медиен експерт

Водещ: Сега, въпрос на седмицата, който донякъде бързо ще ни придвижи към други актуални теми като изборния закон. Съветът за електронни медии (СЕМ) обсъди нашумелия случай с правата, авторските права за Евро 2008. Говореше се, че след това обсъждане е възможно тези права да бъдат преотстъпени на БНТ. Тази тема, това обсъждане, поставя принципно важни неща за бъдещето на обществените, националните медии в България. Как се отнася към това доц. Нели Огнянова, която е медиен експерт и специалист, също така и по европейско законодателство? Защо се оказва, че не са известни, така да се каже, как се защитават обществените интереси? Не са известни тези подробности. Няма списък. И всичко това във времена, в които общо взето се говори за голямо съгласуване с европейските закономерности.
Нели Огнянова: Аз бих започнала с един цитат от госпожа Плугчиева, нашият нов вицепремиер, защото ми се струва изключително уместен по въпроса, който специално ми задавате. Когато тя дойде в началото на май и управляващите проведоха обсъждане на това, което се случва с държавата България като цяло, в първите си изявления госпожа Плугчиева каза, че тя констатира за огромно свое съжаление една имитация на реформа. Виждаме доста често доказателства за имитация на реформа и това, което се случва в момента със защитата на правото на информация по време на европейското първенство по футбол мога директно, като лично мнение, да го квалифицирам отново като имитация на реформа.
Водещ: От страна на кого?
Нели Огнянова: Наистина съществува правна рамка. Наистина съществуват дори два нормативни акта в България, това е нашият закон, който е хармонизиран с директива и самата Конвенция за трансгранична телевизия на Съвета на Европа, които защитават българската аудитория, би трябвало да защитават българската аудитория и нейния достъп до отразяване на т.нар. значими събития. Правната рамка казва, че регулаторът във всяка отделна страна от ЕС трябва да създаде т.нар. списък на значими събития. По-рано е било лесно, когато е имало един държавен монополист – държавната телевизия. Тогава тя е придобивала правата, тя е имала практически национално покритие и всички хора са имали достъп до събития като олимпийски игри, първенствата по футбол и други важни събития. По-късно, обаче, пазарът се либерализира. Появяват се най-разнообразни други субекти. Някои са търговски, някои са с национален обхват, други не са. Някои разпространяват програмите си чрез радиочестотен спектър, други чрез кабел. И възникват два риска най-малко. Единият риск е, че правата на много важни събития като световните и европейски първенства по футбол могат да отидат у оператор, който няма национален обхват. А другият риск е, че те могат да отидат у такъв оператор с национален или регионален или местен обхват, който пък да пожелае да ги разпространява кодирано. ЕС намира, че това на него не му харесва и тогава той решава да се включи и на базата на пазарния принцип да приложи малко регулиране, така че да защити специално достъпа до някои значими събития. За целта, обаче, за да може да работи директивата, се иска нещо да бъде извършено от националните регулатори. Те точно трябва да кажат за конкретната държава кои са тези значими събития. Защото в различните държави от ЕС, те са различни. И след това втората част от упражнението е те точно, националните регулатори, трябва да кажат за така определените за така определените значими събития какви точно мерки за достъп на аудиторията ще бъдат прилагани.
Водещ: Нещо, което много изненада българския регулатор.
Нели Огнянова: В интерес на истината тази норма стои от 2000 година в Закона за радиото и телевизията, т.е. 8 години, а в Конвенцията за трансгранична телевизия още от преди това. Така че регулаторът по два начина е обезопасен в тази своя функция и оставаше само да го извърши. Оказа се, че списъкът със значими събития, който по начало би трябвало и да се актуализира, защото животът много динамично се развива, в България е приет, до колкото аз знам, към 2003 година и не е актуализиран. Той не е приет и по процедурата, която ЕС предвижда. А освен това, пък и най-вече, към този списък, в който се включва наистина първенствата по футбол от различен вид, няма предвидени мерки за защита на аудиторията. Мерките, които другите държави приемат, трябва да кажат кой точно оператор, какъв точно оператор може да придобива правата...
Водещ: Т.е. това трябва да извършва българският СЕМ?
Нели Огнянова: ... и как точно българският регулатор, и как точно тези събития ще се разпространяват. Работа на българския регулатор е да каже, че само оператор, който има, да речем, национален обхват...
Водещ: А не както е в нашия случай?
Нели Огнянова: ... като в другите държави този национален обхват конкретно се определя с процент от населението, до което достига програмата. Ирландия е казала, да речем, 95, а пък Малта е казала 80, а пък другите страни са разположени някъде в тези проценти. Т.е. ако говорим за оператора, който е придобил правата, той няма никаква вина. Той се е явил, гледано формално, понеже не познавам подробности по търга, той се е явил на един търг. Допускаме, че този търг е бил прозрачен, честен, недискриминационен. Операторът го е спечелил. Също така аз не виждам в конкретния случай някаква особена вина на обществения оператор БНТ, който, допускам аз без да знам подробности, също се е явил на същия търг, предложил някаква сума, не е спечелил. Но въпросът е защо операторът, който е спечелил, изобщо е имал възможността, правната възможност да се яви на този търг, след като той, научаваме се, има някакво покритие около 60%. А би трябвало мерките, предвидени от регулатора, да не допускат това.
Водещ: Е кой трябваше да каже „не”?
Нели Огнянова: Трябваше регулаторът да бъде готов. Сега вече на тази фаза, след като стана ясно как се развива действието и че не е изпълнена директивата, т.е. съществена част от населението е лишена от достъп, регулаторът извърши телодвижение в различни посоки, които не бяха обосновани. Първо, чу се от членове на регулатора, че ще се сигнализира Европейската комисия. Но всъщност за какво? Европейската комисия, ЕС си е дал правната рамка и всъщност тази идея беше самият регулатор като да уведоми комисията, че той не е приложил правилата на комисията. Другото, което регулаторът чувам, че е обсъждал, е да прекрати правото на отразяване, което е придобил операторът, търговският оператор и по някакъв административен начин, който аз не познавам като юрист, тези права да бъдат прехвърлени или отстъпени или продадени или, не зная точно как, на БНТ, което изобщо не е реалистично и ми се струва, че няма нужда...
Водещ: Вече даже е и късно. Безнадеждно късно.
Нели Огнянова: И освен това е късно. Само че хубаво е да излезем от този казус и да гледаме напред, защото това не е последното първенство, което се случва. Така че по-добре е да се правят изводи.
Водещ: Изводите са твърде неблагоприятни за СЕМ, който всъщност е в едно положение, че има девалвация на неговия авторитет, смятам. Смятам това за важно. И заради авторитета на националното радио, което също е обществена медия. Но как се отнасяте вие, доц. Огнянова, към проблема с т.нар. агенции за PR и с агенциите за връзки с обществеността и корупционните схеми, които са възможни и за които българския президент се наложи да обяснява какво е имал предвид или, че ги уличава в корупция?
Нели Огнянова: За голямо съжаление аз не съм чула българският президент да е обяснил какво е имал предвид. Струва ми се, че при него има достатъчно много информация. И когато той прецени, че има икономически субекти, които действат непрозрачно, нещо повече, които перат пари, а перат пари е уличаване в престъпление, доколкото аз мога да кажа, струва ми се, че той трябва да направи крачка и по-нататък. Защото той има и отговорността по закон да направи тази крачка по-нататък. Разбира се, принципът, за който тук трябва да говорим, е прозрачност. Не става въпрос само за PR агенциите, става въпрос изобщо за субектите, които работят с информация. По същия начин въпросът стои за собствеността на медиите. По същия начин ние трябва да знаем кой говори. И аз нямам никакво съмнение и колебание в това. Медиите и PR агенциите и това кой говори има отношение към медийния образ на България, за което вече днес ставаше дума. Аз разбирам това, че хората, които са на власт, винаги искат да има, както каза министър Калфин, балансиран образ на България. Но питам се, все пак, на каква цена се балансира този образ? Защото, ако има достатъчно много тежки проблеми и ако, от друга страна, както и на Катарино чухме, ни призовават да бъдем много активни в борбата с корупцията и негативните явления, как тогава този балансиран образ ще се формира, като ние се въздържаме от...
Водещ: От сопване, е думата, според автентичния израз на Сергей Станишев в интервю пред електронна медия.
неделя, 22 юни 2008 13:45:51

От днес БНР започва експериментално цифрово излъчване като стъпка към цифровизация на медията

БНР (Хоризонт) - Новини 09:00 ч.
От днес БНР започва експериментално цифрово излъчване като стъпка към цифровизация на медията



7.Новина
От днес БНР започва експериментално цифрово излъчване като стъпка към цифровизация на медията. На този етап ще се излъчва шестчасова сборна програма на „Хоризонт”, „Христо Ботев” и „Радио България”. Предаванията ще бъдат насочени към Централна и Западна Европа, тъй като у нас развитието на тази технология тепърва предстои. Днес ще бъдат оповестени и подробности за кампанията „Десет дни на БНР”.


понеделник, 26 май 2008 09:37:56

Националната университетска телевизия ”Алма Матер” ще започне излъчване на 25 ноември

БНР (Хоризонт) - Новини 01:00 ч.
Националната университетска телевизия ”Алма Матер” ще започне излъчване на 25 ноември


2.Новина Националната университетска телевизия ”Алма Матер” ще започне излъчване на 25 ноември. Първоначално ефира на Българската национална телевизия, концепцията предвижда поетапно да бъде създадена 24-часова програма излъчвана по кабел, сателит и Интернет. Телевизията ще бъде със статут на обществен оператор. Студентската програма вече има цифрово студио и цифрова монтажна и репортажна техника. Програмата на студентската телевизия ще включва дискусионни студия, студентска проблематика, младежкия поглед към обществените програми, пародийно музикално развлекателни предавания. Отново ще оживее и студентската програма ”Куку”, това идеята на студентите по журналистика. ”Надявам се да бъде изпълнена с повече студентска продукция, която ние да така или иначе в крайна сметка изготвяме по време на учебната си практика. Различни репортажи, портрети, в зависимост, дори и дипломни работи също така”. ”Предимно ще бъде за студентска аудитория, за млади хора според мен, ще се правят, от млади хора с по-разчупено мислене не толкова ориентирана политически трябва да бъде”. ”Студентите наистина имат какво да покажат, още по-хубаво е това, че те могат да го направят професионално”. ”Телевизия ”Алма Матер” ще има една много голяма аудитория, изключително интересно ще бъде на зрителите например да гледат едно възродено ”Куку” предаване”. Случва се нещо изключително с историята на Софийския университет, каза ректорът проф. Иван Илчев и уточни, че за да се превърне телевизията в една истинска студентска програма тя се нуждае от: Иван Илчев: Помощта, финансова, материална и в апаратура на представителите на българския бизнес.
четвъртък, 15 май 2008 01:47:55

Тази година България е извадена от негативния на Съединените щати за държави с проблеми в спазването на авторските права в компютърни продукти

БНР (Хоризонт) - Новини 00:00 ч.

Тази година България е извадена от негативния на Съединените щати за държави с проблеми в спазването на авторските права в компютърни продукти

6.Новина Тази година България е извадена от негативния на Съединените щати за държави с проблеми в спазването на авторските права в компютърни продукти. Това каза за Националното радио Явор Колев директор на сектор „Компютърни престъпления” в ГДБОП. Все повече българи се обръщат към полицията когато станат свидетели на престъпления в Интернет, като най-често се сигнализира за случаи на детска порнография. Зачестяват и опитите за банкови измами по Интернет, каза още Колев.

събота, 3 май 2008 00:49:10

България е на 76 място по свобода на печата сред 195 страни

БНР (Хоризонт) - Новини 06:00 ч.
България е на 76 място по свобода на печата сред 195 страни


4.Новина България е на 76 място по свобода на печата сред 195 страни се посочва в годишния доклад на правозащитната организация „Фрийдъм хаус”. На първо и второ място по свобода на медиите са Исландия и Финландия.
сряда, 30 април 2008 06:14:26

Снощи към 21 часа в “Пирогов” е постъпил главният редактор на списание “Слава” Борис Ангелов

БНР (Хоризонт) - Новини 09:00 ч.
Снощи към 21 часа в “Пирогов” е постъпил главният редактор на списание “Слава” Борис Ангелов


5.Новина Снощи към 21 часа в “Пирогов” е постъпил главният редактор на списание “Слава” Борис Ангелов, съобщиха от болницата. Журналистът се прибирал в дома си в ж.к. “Лагера”, когато е бил нападнат от двама непознати, които най-вероятно са ползвали железни боксове. Ангелов е с наранявания в областта на главата след като е бил прегледан от неврохирург е бил освободен за домашно лечение.
четвъртък, 24 април 2008 09:28:26

Програма “Хоризонт” на БНР запазва лидерството си в националния ефирБНР

Програма “Хоризонт” на БНР запазва лидерството си в националния ефирБНР
новини в 15.00 часа

6.Новина Програма “Хоризонт” на БНР запазва лидерството си в националния ефир и е увеличила значително аудиторията си. Това сочи анализ на “Алфа Рисърч”. Според проучването от септември 2007 година до януари 2008 година редовната аудитория на програмата се е увеличила с 9,4%, а общата с 7,2%. Това означава, че 38% от пълнолетното население на страната слуша “Хоризонт”.

Четвъртата световна среща на българските медии ще се състои в Мадрид от 18 до 22 май.

Четвъртата световна среща на българските медии ще се състои в Мадрид от 18 до 22 май.
БНР, новини в 19.00 часа

8.Новина Четвъртата световна среща на българските медии ще се състои в Мадрид от 18 до 22 май. Работното заглавие е “Медиите - задължителният “трети” в междукултурния диалог”. На откриването ще присъстват президентът Георги Първанов и кметът на испанската столица. Традиционно световните срещи на българските медии представят и българската култура. Медийната общност се събира в Мадрид заради най-компактното българско емигрантско присъствие в Европа и един от най-популярните наши вестници – испанския “Нова дума” с 10-хиляден тираж. Генералният директор на БТА Максим Минчев отчете засилен интерес към събитието от испанска страна. Партньор на медийната среща ще бъде испанската информационна агенция – ЕФЕ. Освен испанският превод на кратката история на България на Николай Овчарив и концерти в Мадрид ще бъде откриването на изложбата “Буквите на България – азбука на Европа”. “Изложбата е една плакатна акция. Тя се състои от 29 плаката, изобразяващи всеки един от тях една буква от българската азбука. Всеки един художник е автор на един плакат, на една буква. Авторите им са световноизвестни плакатисти от целия свят.” Планира се и представяне на българския туризъм.

Аня Дайнова: Политическата класа има голям проблем с управлението на комуникации

Аня Дайнова: Политическата класа има голям проблем с управлението на комуникации
БНР, Неделя 150

София. Политическата класа има голям проблем с управлението на комуникации. Това каза в интервю за предаването “Неделя 150” на БНР Аня Дайнова, председател на Асоциацията на имиджмейкърите и специалисти по PR в България "ИМАГИНЕС". “Когато отиваш да разглеждаш актуализирана програма, която всъщност е амбициозна, има добри неща заложени за хората, да излезеш от там за новината за следващия мандат е малко странно”, заяви Аня Дайнова относно заседанието на политическия съвет на управляващата коалиция. Дори и паритетно отразяване на тези два акцента, вече не са в полза на мнението, добави тя. Относно вотът на недоверие, Дайнова коментира, че това е нормална практика, нищо особено няма в това, но въпросът е пак в управлението на комуникации. “Субектите, които се обединяват зад този вот, за мен са твърде странни”, допълни Аня Дайнова и добави: “също така ще ми е интересно, как новообразувалото се нещо от НДСВ ще настоява за смяна на правителство, искайки да останат техните министри”.

Две нови предавания започват по програма “Хоризонт” по БНР на 11 февруари в понеделник

Две нови предавания започват по програма “Хоризонт” по БНР на 11 февруари в понеделник
БНР, новини в 19.00 часа

8.Новина
Две нови предавания започват по програма “Хоризонт” по БНР на 11 февруари в понеделник. От 19.05 часа за първи път ще прозвучи “Хоризонт+5”. Предаването ще се излъчва едновременно и по петте регионални радиостанции по БНР – Благоевград, Варна, Пловдив, Стара Загора и Шумен. До 21.00 часа кореспонденти и репортери ще предоставят живота в общините такъв какъвто е. В рубриката “Пари до поискване”, експерти ще разясняват как пари от еврофондовете за България ще стигнат до точния адресат и как се създава успешен проект за тяхното получаване. Второто ново предаване по “Хоризонт” е “Рок лавина”. То е посветено на вечния жанр рок и ще направи своя дебют на 13 февруари сряда от 21.00 часа. Рокът е музиката, с която всички сме израснали и оформени като личности, споделя авторът и водещият на предаването Калин Тонев.

Маргарита Пешева: За да се осъществи цифровият преход е необходимо да има достатъчно свободен честотен ресурс

Маргарита Пешева: За да се осъществи цифровият преход е необходимо да има достатъчно свободен честотен ресурс
БНР “Нещо повече”

Маргарита Пешева, изпълнителен секретар на Съвета за електронни медии Водещ: Сега още за медиите и надзора над електронните медии. Съвестните читатели на вестници, дори и да не се интересуват от СЕМ днес са видели във всички централни вестници заглавия като “Вирусът във СЕМ отложи пак електронните лицензи”, “СЕМ се разболя, за да не довърши телевизионните конкурси” и така нататък. Цитирана е Диляна Грозданова, която каза: “Това е смешно и арогантно на тяхно място бих се срамувала” и според тълкувание, друго тълкувание с бездействието си надзорниците реално удължават работата на телевизионните оператори с временни лицензи и така нататък. Не мога да цитирам всички писания по тази тема, но мажем сега да говорим с Маргарита Пешева, на която между другото се иска оставката като изпълнителен директор на СЕМ, която е ръководила заседанието в отсъствието на Мария Стефанова. Между другото разболелите са Мария Стефанова, Мая Вапцарова и Милен Вълков. Маргарита Пешева и Бойчо Кулински са двамата, които са били против точката за лицензите да бъде в дневния ред. По какви съображения сега ще чуем. Други четирима са били “за”. И по тази причина, защото няма петима, които да са “за” разглеждането на тази точка в дневния ред, редовно заседание на СЕМ всъщност не се провело. Добър ден, г-жо Пешева. Маргарита Пешева: Добър ден, благодаря ви за поканата. Водещ: Сигурна съм, че не сте чели с удоволствие вестници днес, но както...? Маргарита Пешева: Напротив, четох ги с голямо удоволствие, г-жо Вълканова. Водещ: Така ли? Маргарита Пешева: Да, защото смятам, че оставката на изпълнителния секретар на СЕМ, може да се иска само от членовете на СЕМ съгласно Устройствения правилник. Освен това не виждам причина за подобно искане на оставка, тъй като съм провела заседанието изцяло според правилника на СЕМ, в който правилник пише, че всеки и в Закона за радиото и телевизията, че всеки член на СЕМ има правото да гласува “за”, “против” и “въздържал се”, по време, при приемането на дневния ред да внася корекции в оповестения дневен ред, да предлага или оттегля предварително обявени точки от него. Така че не виждам какво съм нарушила. Може би главната ми вина, г-жо Вълканова, е че аз не съм се разболяла от грип. Водещ: Да. Маргарита Пешева: А съм била на заседанието и съм го водила това заседание. Що се отнася до моята лична позиция аз съм я формулирала като мотиви за отрицателен вот. Тя е последователна и непроменена от година и половина насам, след отказа на членовете на Комисията за регулиране на съобщенията да участват в експертните комисии. Това направи конкурсните процедури незаконосъобразни. Освен това един основен мотив, е че имат нови обстоятелства. Министерският съвет прие Националния цифров план, с който всъщност се утвърждава държавната политика в областта на сектора, като Министерският съвет отдава приоритет на цифровизацията и всички необходими честоти са включени в плана за предстоящото цифрово наземно-телевизионно разпространение. Своевременно на четвърти февруари Комисията за регулиране на съобщенията, която е органът упълномощен да взима решения относно управлението на спектъра ни изпрати писмо, в което доктор Веселин Божков, председателят на комисията ясно заявява, че честотният спектър, за който СЕМ е обявил телевизионни аналогови конкурси не е свободен, защото е предназначен за първите две фази на цифровизацията. Получихме аналогично писмо и от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, която е изработила този план, така че аз лично мисля, че имам достатъчно сериозни основания. Още повече, че в съвета, на заседанието на съвета бяха внесени протоколи и доклади на експертните комисии за осемте телевизионни конкурси, които не са подписани от членовете на Комисията за регулиране на съобщенията, а също така шест от тези протоколи и доклади, за шест конкурса не са подписани от един член на СЕМ, който категорично отказва да ги подпише, след приемането на Националния цифров план от Министерския съвет. Водещ: Така че и да нямаше грип вие просто няма да се придвижи въпросът с тези лицензи. Маргарита Пешева: При всички случаи, досега съм гласувала “против”. Внасяла съм няколко пъти мотиви за отрицателен вот, предоставила съм ги на медиите, така че те не са никаква тайна. Освен това всички финализирани конкурсни процедури досега от съвета са ставали в присъствието на председателя на СЕМ, а не в негово отсъствие. Това би било много сериозен прецедент да се финализират толкова сериозни конкурсни процедури при отсъствие на председателя на СЕМ. Така че има много сериозни основания, за да гласувам “против” в този дневен ред, и както виждате не съм се разболяла. Водещ: Да, разбира се но болестта не е причина, искам да кажа... Маргарита Пешева: Да, разбира се.. Водещ: ... дори да бяха там и Мария Стефанова, и Мая Вапцарова да не бяха болни пак... Маргарита Пешева: Не, моята позиция би била пак същата. И тя не е изненада. Бих произвела една новина в ефира на уважаваната от мен програма “Хоризонт”. Водещ: Заповядайте. Маргарита Пешева: Съветът ще излезе, вероятно всеки момент ще се качи на сайта декларация на СЕМ, в която съветът обръща внимание на всички участници в медийната среда на операторите и неправителствените организации на медийните потребители, че както и досега в дейността си ще се придържа към следните принципи. Ако ми разрешите ще ги маркирам накратко. Водещ: Те не са много сигурно. Маргарита Пешева: Не са много. Като независим орган СЕМ ще продължи да работи в пряко сътрудничество и диалог с държавните органи, медийния сектор и медийните потребители. Регулирането на електронните медии изцяло са в правомощията на СЕМ, като СЕМ ще упражнява медийна регулация в защита на държавната политика за развитие на сектора, чийто основен приоритет в този момент е цифровизацията. Няма да допуснем опити за външен натиск върху решенията на СЕМ или върху отделни негови членове. СЕМ ще продължи да работи в съответствие с изискванията на Медийния закон и устройствения си правилник, според който всеки член на СЕМ в цялостната си дейност има правото да изразява и отстоява своята професионална позиция като гласува “за”, “против” и “въздържал се”. Това са някой от основните принципи, които са изброени в тази декларация. Водещ: Тази декларация са я подписали и болните сигурно, така ли е? Маргарита Пешева: Тази декларация е подписана за сега от петима членове на СЕМ. Водещ: Което я прави достатъчно представителна. Маргарита Пешева: Да, достатъчно представителна, тъй като всички решения на СЕМ, съгласно изискванията на закона, освен в отделно предвидените случаи се вземат с обикновено мнозинство от пет гласа. По същия начин и, за да може да бъде приет един дневен ред на съвета трябва да гласуват най-малко петима членове. Водещ: Да, заради това не се е провело вчера това заседание, разбрах. Маргарита Пешева: Но аз не виждам каква е моята вина в случая? Водещ: Ясно, добре, а какво ще обсъждате тогава утре в парламента с Медийната комисия? Какъв проблем, тези лицензи какво? Маргарита Пешева: По принцип проблемът е свързан с Националния план за цифровизация, който предвижда, че през юни 2008 година трябва да стартира процесът на цифровизация. Проблемът е свързан с това, че честотният ресурс е общ. В единият случай той може да се използва върху аналогова платформа за излъчване на аналогова телевизия, в другият случай за цифрова телевизия. И, за да може да стартира нормално цифровата телевизия, нормално да се осъществи цифровият преход е необходимо да има достатъчно свободен честотен ресурс. Водещ: Така че в крайна сметка, това което вчера не сте решили, което вчера не е влязло в дневния ред няма да бъде и решено? Така ли да разбирам най-общо. Маргарита Пешева: Не, с общи линии това е право на колегиалния орган. Аз не веднъж съм казвала, че моята позиция е само на един член на СЕМ и ще уважа колегиалната воля. Органът преценява как ще реши този казус. Водещ: Да, но..., разбрахме вашата позиция. Маргарита Пешева: Моята позиция е в съответствие с изискванията на закона. Водещ: Така е, но каква е прогнозата ви, какво е предвиждането ви? Ще бъде ли гледан този въпрос някога? Маргарита Пешева: При всички случаи дори в тази декларация е казано, която току що ви представих, е казано: Предстои съветът в най-кратък срок да излезе с решение по въпроса с обявените аналогови конкурси. Финализирането на обявените конкурсни процедури не може да бъде извършено ако не се вземат предвид нововъзникналите обстоятелства в медийния сектор, а именно планът за въвеждане на наземно цифрово разпръскване, който на 31 януари прие Министерският съвет. Така че при всички случай в най-кратък срок СЕМ трябва да излезе с решение по този въпрос, в най-кратък срок. Водещ: Ще се произнесе, като отмине грипът... Маргарита Пешева: Да, трябва да се произнесе. Водещ:...и някой други празници. Добре, а ще има ли скоро нов СЕМ? Маргарита Пешева: Това не е въпрос, отправен към мен. Водещ: Да, знам че парламентът трябва да го реши. Знам, че президентът си избра човек. Маргарита Пешева:..а няма компетенция. Доколкото зная президентът издаде указ и назначи своя представител от президентската квота. Доколкото зная и имената за парламентарната квота са представени в Народното събрание. Водещ: Имена, няколко така ли, защото...? Маргарита Пешева: Не, такава информация четох в новинарските сайтове. Водещ: Аз четох, че само една номинация има - на Мария Стефанова. Маргарита Пешева: Не, има още една номинация, която мисля, че днес е внесена. Водещ: Ако е днес не знам, коя е тя? Маргарита Пешева: На г-н Александров, говорителят на ЦИК. Водещ: Тя от кого е? Маргарита Пешева: Не мога да кажа такива подробности. Водещ: А, не знаете коя група, да. Маргарита Пешева: Не мога да кажа такива подробности, но прочетох в сайтовете за тази новина. Водещ: Значи имаме вече две номинации, може би и парламентът един ден ще се накани да... Маргарита Пешева: Това е право на парламентът. Той преценява, кога ще извърши ротацията в съвета. Водещ: Да, знаем че тези решения не ги вземат, така, много навреме и в срок, но то си е техен стил и каквото решат, това могат да правят. Благодаря ви. Маргарита Пешева, изпълнителен секретар на СЕМ.