140 знака свобода*

Капитал - 36 стр.
140 знака свобода*

Калина КАЛЧЕВА, Огнян ГЕОРГИЕВ

"Зеленото" движение в Иран може и да не постигна победа, но изпрати важно послание към света: информацията не може да бъде спряна
всички статии от този автор
Огромна група хора протестира на една от централните улици в Техеран. Ненадейно в нея се врязват мотористи, които всъщност са цивилно облечени членове на паравоенна група, както и стотици униформени полицаи. На няколкостотин метра от истинския сблъсък в настаналото задръстване едно момиче слиза от таксито си, за да види какво се случва. Куршум се врязва в дробовете й, докато стои на паважа. Момичето умира буквално за секунди - на средата на пътя, в ръцете на спътниците си...
Тази нелепа смърт можеше да остане просто един от многото инциденти, станали тези дни в Иран. Някой обаче записва на телефона си трагичната картина. Малко по-късно я качва онлайн. Друг я препредава чрез Twitter, трети открива името на момичето,а четвърти твърди, че е умряла от нарочен изстрел на паравоенните отряди.Историята на Неда - както се казва 26-годишната иранка - става достояние на целия свят в рамките на няколко часа.
Иранските власти, разбира се, правят всичко възможно, за да осуетят изтичането на подобни картини към света, и то с ефективността, с която се отличават всички репресивни режими. Чуждестранните журналисти, които отразяват ситуацията в страната, са почти арестувани - повечето от тях в хотел "Естеглал". Ако това се беше случило преди десет години, истината за събитията в Иран щеше да умре по същия начин, по който издъхна Неда. Фактът, че това не се случи, а новините от иранските улици продължаваха да пробиват информационната завеса по всички възможни канали и начини, е доказателство за една друга революция, която пристигна в реално време с гръм и трясък. Тя не е онази, на която иранските опозиционери се надяваха, но е не по-малко важна. Иран не е първата държава, в която властите запушват устата на хората, но е първата, в която интернет срази тоталния контрол на информация, който режимът се опита да наложи. Тази победа показва, че да се криеш от света е тактика, обречена на неуспех.
Откачането от интернет - неуспешно
Тълпите протестиращи пълнят улиците още в утрото на 13 юни, а минути след обявяването на резултатите в социалната мрежа за микроблогинг Twitter се появяват първите съобщения на очевидци. Тези сведения за случващото се в Техеран няма да спрат да нарастват лавинообразно в следващите няколко дни и постепенно ще се окажат ако не единственият, то със сигурност основният канал за информация от Иран. Иранци пишат на света за престрелки, протести, за появилото се масово желание за промяна. Властите, разбира се, са подготвени - още в дните преди изборите достъпът до Facebook и Youtube е строго филтриран - други подобни сайтове също са недостъпни, както между другото и мобилната телефонна мрежа. С разрастването на протестите обаче този контрол се оказва недостатъчен. Разбивка на международния интернет трафик на технологичната компания Arbor Networks ясно показва, че в 13.30 часа по Гринуич на 13 юни рязко е спрян почти целият интернет достъп в страната.
Иран обаче не може да си позволи дълго да остане "откачен" от световната мрежа. При подобно развитие на ситуацията биха пострадали държавната администация, банковия сектор и икономиката. Според експерта по киберсигурност Стивън Спунамор абсолютното спиране на интернет в часовете след началото на протестите е довело дори до... спирането на електрическата мрежа в част от столицата на Иран. Той твърди, че липсата на електричество в Техеран не е нарочен ефект от страна на правителството, а технологичен - електрическата мрежа е управлявана частично онлайн. Така малко по-късно онлайн свързаността е подновена, макар и с много ниска скорост.
В Иран от години се прилага филтриране на цялата телекомуникационна и интернет комуникация, включително чрез DPI (Deep Packet Inspection) филтриране на всеки конкретен разговор онлайн. В същото време обаче в страната има 23 милиона онлайн потребители или 1/3 от общото населението на страната. Това са млади и просветени хора (в страната има 80% грамотност), които в голямата си част знаят как да ползват интернет, заобикаляйки забраните. Те са наясно как действат proxy сървърите, чрез които да скрият самоличността си, как да ползват социалните мрежи през допълнителен софтуер и са предпазливи. Уменията, помагали преди да гледат " неподходящи" клипчета онлайн, сега правят възможно изнасянето на информация за протестите.
Според Итън Зукерман от Berkman Center for Internet and Society в университета Harvard, "колкото по-дълго властите налагат цензура и колкото по-агресивна е тя, толкова по-стимулирани са гражданите да се научат как да я заобиколят". В Иран говорим за държава, в която за блогване има тежки присъди, които може да са дори смъртни, ако нарушат моралните норми - за това се грижи специална полицейска част. "Иран се отличава като държава, в която блогърите и активните хора в интернет биват преследвани ", коментира за "Капитал" авторката на изследването "Интернет врагове" на "Репортери без граници" Клотилд Льоклоз.
Моusavi1388**
В първите дни на протестите в Twitter се появяват по 222 хиляди съобщения с тема изборите в Иран ( #iranelections). Социалната мрежа за микроблогинг е най-мощното оръжие в ръцете на протестиращите, защото е платформа, в която може да се влезе от много места чрез допълнителни софтуерни приложения, а информацията в нея е прегледно подредена (вж. карето). Качват се снимки във фотографския сайт Flickr, а традиционните медии, намиращи се все така под блокадата на властите, се позовават на тях при отразяването на протестите.
Разбира се, тази непрекъсната, но тънка връзка с Иран е само малка част от общия поток на информация и голяма част от нея не може да бъде напълно потвърдена - съобщения като това за танкове по улиците например се оказаха неверни. Историята на Неда пък бе пример за това как информацията може да се превърне в дезинформация - първоначално бе съобщено, че момичето е на 16 и е починало в ръцете на баща си (и двете се оказаха погрешни). Това обаче е обяснимо. Част от информацията в Тwitter с адрес Техеран (1/3 по данни на изследователя Майк Едуардс ) е повторение на съществуващи съобщения. Това говори за осъзнатата комуникационна стратегия спрямо външния свят, а също и за личната кауза на много хора. Според Клей Шърки, преподавател в университета на Ню Йорк, "колкото по-бърза става една медия, толкова по-емоционална е тя. Чувстваме по-бързо, отколкото мислим". Каченият в YouTube клип на издъхващата Неда е пример за това. Колкото и цинично да звучи, в пренаситения с информация свят, хората биват силно разтърсени само от смърт в реално време.
Защо Иран е важен
Иран не е първият случай, в който властта се опитва да заглуши хората. В доклада на "Репортери без граници" са посочени 12 държави с враждебно отношение към интернет, много от които правят такива неща редовно. През 2004 г. Северна Корея спря всички интернет и мобилни линии в страната, за да "защити севернокорейците от чужди новини", след като влак с химикали експлодира до границата с Китай и уби 161 души. През септември 2007 г. пък Бирма се постара да затвори всеки възможен канал за информация, когато будистки монаси протестираха срещу военния режим. Тогава на света му отне дни и дори седмици, докато добие поне бегла представа за случващото се зад затворените граници.
Както става ясно от статистиката обаче (виж инфографиката), това са страни изключения. В тях интернет разпространението е ужасно слабо (официално в Северна Корея има 2 регистрирани сайта), броят на хората онлайн - пренебрежимо малък, а повечето от институциите и бизнеса там не са свързани с мрежата. Това, което прави случая на Иран уникален, е, че за пръв път държава със средно ниво на интернет пенетрация се опита да наложи пълен контрол над информацията, която излиза от нея, и се провали.
"Става невъзможно да спреш потока, дори да имаш високо ниво на техническа експертиза. Дори в Китай (където е най-мащабната държавна мрежа за филтриране - бел. авт.), блогърите намират начин да заобикалят цензурата не само технически - те играят с думите, за да вадят съобщения навън", смята Клотилд Льоклоз. Това, че гласът им не може да бъде напълно заглушен, е добра новина за хората в останалите държави от списъка и за други подобни места по света. Лошото е, че този глас е все още твърде слаб. В списъка попадат страни с интернет пенетрация под 5%. "Така е много по-лесно да се целиш в отделни потребители", казва Льоклоз.
Една от теориите за Иран гласи, че благодарение на филтриращите системи, страната вече трупа бази данни за инакомислещите и малко по-късно предстои масирано "прочистване". Тази бележка вероятно ще си вземат и други режими. Революцията се случи, но явно предстои да бъде отстоявана.
-----
*Максималният брой знаци в социалната мрежа за микроблогинг Twitter
**Името на един от най-популярните опозиционните Twitter акаунти - по името на опозиционния кандидат Мир Хосейн Мусави.
***
Защо точно Twitter
Активистите в Техеран всъщност не използват Twitter за организиране на протести. Социалната мрежа е средството да се стигне до света, да се изнесе случващото се навън. Twitter е по-труден за филтриране, защото има много входове за достъп – чрез приставки към интернет браузъра, допълнителни софтуери и т.н. Заради свободния си приложно-програмен интерфейс всеки може да създаде ново приложение за връзка със социалната мрежа за микроблогинг. Още нещо – Twitter е изградена на основата на кратки съобщения (до 140 знака). Лаконичната форма отнема по-малко време, изисква по-малко трафик, а в същото време е по-изразителна и въздействаща. Информацията в Twitter е по-прегледна за потребителите – може да се търси по-лесно в реално време и може да се подреди в тематични информационни канали, в които се акумулират съобщенията на много потребители.
***
Как реагира светът?
Самата мрежа Twitter отлага планирано спиране на сайта си за поддръжка, за да не пречи на революцията. Google предлага превод на услугите си на персийски. Много съпричастни на протестиращите помагат като предоставят адреси на нови proxy сървъри, чрез които иранските онлайн активисти могат да заличат следите си назад и да се защитят от гоненията на властите. Най-големият сайт за торенти The Pirate Bay започна сайт за протестите, който според основателите му крие IP адресите на потребители му и им осигурява безопасната анонимност.