Журналистика за продан

Дневник - 9 стр.
Журналистика за продан

Светлана БОЖИЛОВА*

Медийното поведение в предизборен период лежи в основата на информирания избор на гражданите. Затова този период е обект на специална защита от страна на европейските институции и националните регулаторни органи. По време на предизборни кампании изискванията за плурализъм, равнопоставеност и честност са еднакви за обществените и частните медии. Националните регулаторни органи на страните от ЕС провеждат специализирано наблюдение за спазване на тези принципи. За съжаление у нас това целенасочено се забравя. В избирателните закони съществува регламент, фокусиран към обществените (държавни като издръжка) медии, и има няколко общи формулировки за платен достъп до медиите, съпроводени с общи принципи от Закона за радиото и телевизията. Няма предвидени правни инструменти за ефективен надзор и спазване на принципите за плурализъм, равнопоставеност и балансираност в представянето на различните политически виждания. ЦИК няма ресурси и компетентност за наблюдение, тя реагира само по сигнали. А Съветът за електронни медии е извън регулацията, сякаш е в безвремие.
През 1999 г. България подписа препоръката на Съвета на Европа за медийно поведение в предизборен период и пое ангажимент да пренесе стандартите в регулаторната си рамка. Почти 10 години промените в Закона за радиото и телевизията следват моментни корпоративно-политически интереси. В закона за избиране на народни представители принципите на равнопоставеност и плурализъм се свеждат до изискването медиите да прилагат единни финансови тарифи. В препоръката на Съвета на Европа се говори за праг на излъчваната политическа реклама, като се изисква от програмите на радио- и телевизионните оператори балансираност и плурализъм във всички журналистически предавания. Да не говорим, че в поредица от документи за обществените медии е записано, че дебатът е основна форма за социален плурализъм и защита на малцинствените мнения. У нас той не само е рядка птица, но в предизборния период с помощта на постановление на Министерския съвет става платен. Най-парадоксалното е, че медиите превърнаха в платено време голяма част от политическия живот. Цените на политическата реклама в някои от тях (регионални и местни) са по-високи от търговските. Тарифите са по-високи за платените журналистически форми, отколкото за рекламни клипове. Има сигнали, че редица медии буквално изваждат важни за цялата общност събития в платени форми. Медиите включват в свои рейтингови предавания платени интервюта и дебати, без те да са обозначени като платена форма. Парадоксалното е, че в последните години изборната активност е подчертано ниска, а медиите, вместо да представят възможни алтернативи, възпроизвеждат предимно политическото статукво. В България се оказва, че медийната демокрация струва скъпо. Във Франция и Германия платената политическа реклама е сведена до минимум и се залага на обществената мисия на медиите. Ако под платена реклама в Европа най-вече се разбират политическите клипове и информации за предизборни събития, в България се продава журналистика. Регулаторната рамка (ако въобще може да се говори за такава) възпроизвежда политическото статукво, осигурява медиен комфорт за партиите с пари и власт, а гражданското общество се самоорганизира чрез социални интернет мрежи. Защо у нас не е поставена бариера за купуване на рекламно време? Спазва ли се условието за недискриминиращо политическо представителство, базирано на прозрачни критерии, различни от търговските? Оставям на вас отговорите на тези въпроси. Национален оператор е записал в своите правила, че възможност за участие в конкретно журналистическо предаване се дава само на парламентарно представени политически партии. В България се купуват не само гласове, но и достъп до публичност, така че възможността за промяна да бъде изтрита от хоризонта. И за съжаление медиите също носят отговорност за това.
*Авторът е преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ „Св. Кл. Охридски“ и бивш член на медийния регулатор.