Автор: Интернет

Капитал - 35 стр.
Автор: Интернет

Зорница СТОИЛОВА

В България вече има две успешно приключили дела за нарушаване на авторското право в мрежата
Ако една снимка се намира в интернет или пък в Google, то тя е за обществено ползване. Ако върху същата снимка няма знак за авторско право или пък не я използвам за комерсиални цели, то тогава не ми е нужно разрешение. Ако променя или използвам само част от нея, мога да го направя без позволение.
Това са само част от популярните митове, свързани с онлайн съдържанието, които за съжаление се споделят не само от обикновените потребители на интернет, но и от професионалните медии в България. Когато разгърнеш някой вестник, често можеш да видиш снимка, подписана с "автор: интернет". Това, разбира се, е неправилно, нечестно и незаконно.
Положителното обаче е, че вече има съдебна практика за защита на авторското право в интернет и две успешно приключили дела в полза на носителите му.
Еленко Еленков срещу "24 часа"
Преди две години Еленко Еленков* публикува в собствения си блог снимка на кола с необичаен номер с шест еднакви цифри, която е направил с мобилния си телефон. Няколко месеца по-късно вижда своята снимка на първата страница във вестник "24 часа", подписана с "автор: интернет". Той изпраща електронно писмо до редакцията на всекидневника с искане да му бъде признато авторството над снимката и получава обаждане от отговорния редактор на изданието, който, по думите на Еленков, твърди, че "няма представа как снимката се е озовала във вестника и че вероятно е от тези, които се разпространяват в интернет".
Два дни по-късно "24 часа" публикува уточнение със заглавието: "И снимките в интернет си имат автор", което леко иронично обяснява, че "в редакцията се обади г-н Еленко Еленков от София, който заяви, че снимката е направена от него и поиска този факт да бъде оповестен." В публикацията се казва още, че фотографията е била поместена в "един от форумите в интернет".
Според главния юрист на "Вестникарска група България"(компанията, собственик на вестник "24 часа") Радомир Чолаков извинението е било поднесено по възможно най-публичния и недвусмислен начин. "След като беше установено, че снимката, публикувана във вестник "24 часа", на кола с особен номер, е била свалена от интернет страница на друг автор, вестникът още на следващия ден публикува извинение към него, подчерта неговото авторство и го покани да се споразумеем", обясни Чолаков пред "Капитал".
Еленко Еленков разказва, че е изпратил нотариална покана до редакцията на изданието, в която настоява да му бъде изплатено обезщетение. Но не получава отговор. И решава да заведе дело срещу вестника по закона за авторското право за нанесени материални и нематериални щети. Той обяснява, че е подходил към делото експериментално – да провери доколко един обикновен човек, който създава произведения и ги публикува в собствен сайт в интернет може да се обърне към държавата да защити правата му. "Целта на това дело е да се създаде идея в българското общество, че когато създадеш нещо, имаш право на него", коментира Еленков.
Година и половина по-късно Софийският градски съд признава авторството на блогъра и осъжда вестник "24 часа" да заплати обезщетение от 100 лева за нарушеното авторско право. Съдебният състав обаче не присъжда нематериалните щети на Еленко Еленков и той е решен да обжалва. Защото вярва, че един професионален издател носи отговорност за онова, което публикува, и когато сгреши, следва да му бъде наложено наказание, а не просто обезщетение.
"Ако ние бяхме двама души, които спорят за имот, това засяга само нас, обществото не го касае. Но тук нещата са едно ниво над това и тъй като това се случва за първи път, съдът би трябвало да покаже на обществото, че така не бива да се постъпва със съответната глоба на извършителя", обяснява мотивите си да продължи борбата Еленков. Според адвоката му Калин Ангелов смисълът от подобно дело е именно в наказанието на извършителя, защото то трябва да въздейства възпиращо както на самия нарушител, така и на обществото.
Еленко Еленков дава пример с подобен казус в Холандия, където местен блогър се изправя срещу седмичното списание Weekend, коeто препечатва негова снимка, качена в глобалната база за споделяне на снимки flickr.com. Случаят е идентичен с делото на Еленко Еленков срещу "24 часа" с изключение на това, че холандският съд обръща внимание, че една професионална медия е длъжна да прави внимателна проверка, преди да публикува снимки или информация, които произхождат от интернет. И отсъжда наказание за списание Weekend, защото отчита, че е в полза на обществото да има качествени медии.
Подобен извод не само не се среща в решението на Софийски градски съд, но в него присъства и притеснителната констатация на съдебния състав, че "контролът за спазването на авторските права в интернет не е от първостепенна важност". "Това означава, че съдът разделя авторските права според средата, в която се твори", възмущава се Еленков. "Самият закон (за авторското право – бел. авт.) не прави разлика как си решил да разпространиш произведението си", категоричен е и неговият адвокат Калин Ангелов. Еленков и неговият защитник обръщат внимание, че е от особено значение българският съд да дефинира кое е право и кое не именно в интернет, защото тепърва ще му се налага да решава казуси с нарушаване на права на произведения именно в тази среда.
Главният юрист на "Вестникарска група България" Радомир Чолаков е на мнение, че проблемът е можел да бъде разрешен и без съд, но подкрепя говоренето по темата за нарушаването на авторските права в интернет, защото смята, че ще доведе до дисциплинирането на пазара като цяло. "През изминалите 20 години отношението към авторските права в България беше твърде свободно и това се отнася както за големите медии, така и за онлайн медиите и блоговете", коментира той. И добавя, че ако професионалните медии са допускали пропуски и са публикували снимки, които не са техни, то в по-голяма степен е вярно обратното, че авторското съдържание на традиционните медии е буквално източено в интернет. "По-настойчивата защита на авторските права е в крайна сметка в интерес на творчеството, на креативността", коментира Чолаков.
Guliver Photos срещу "Телеграф" и "Монитор"
Разглеждането на интернет като среда от второстепенна важност от съда в казуса на блогъра Еленко Еленков е притеснително и защото освен пространство за свободно изказване на мнение и споделяне на информация, интернет е и среда за развитието на много бизнеси. Които според това тълкувание трябва да наречем второстепенни.
Още със стъпването си на българския пазар през 2004 една от най-големите компании, представляващи престижни международни имидж банки и пресагенции, Guliver се сблъсква с порочната практика на редица медии в България да свалят снимки от интернет и да ги публикуват без разрешение. За търговско дружество, което се издържа от продажбата на фотографии за редакционна и комерсиална употреба, това представлява буквално заплаха за бизнеса му.
"Нашата работа е да продаваме снимки и в момента, в който някой си ги взима не от нас, ние губим", обяснява простичко Елена Василева, мениджър "Продажби" в отдел Медии на българския офис на Guliver и добавя, че освен това те са поели ангажимент и към фотографите, които им предоставят работите си и към клиентите, които си купуват легално снимките от тях, да оправдаят доверието им.
От Guliver твърдят, че най-проблемни са всекидневниците и новинарските и клюкарски сайтове в интернет и че са срещали всякакви вариации на подписването на техни снимки, свалени от интернет – като www или .net. А обичайната и далеч непрофесионална реакция на нарушителите обикновено е "защо точно при мен идвате; тези снимки ги има навсякъде", разказват те.
В момента компанията води две дела срещу вестниците "Монитор" и "Телеграф", собственост на Ирена Кръстева, за неправомерното публикуване на фотографии, върху които Guliver притежава изключителни лицензионни права. Делото срещу вестник "Телеграф" приключи в края на миналата седмица в полза на компанията, собственик на снимките, като изданието е осъдено да изплати обезщетение в размер на 22 225 хил. лева. Изходът от делото срещу вестник "Монитор" се очаква през октомври.
От Guliver коментираха, че решението на съда е важно и с това, че развенчава мита, че всичко в интернет е безплатно и не ти е необходимо разрешение, за да го използваш. Всъщност цялата защита на вестник "Телеграф" в съда се гради на подобно тълкувание, а именно, че снимките са свалени от "сайтове със свободен достъп", сред които са посочени и интернет страниците на големи чужди медии, като The Daily Mail например.
Елена Василева от Guliver обяснява, че дори и "сайтовете със свободен достъп" задължително имат секция с правила и условия, които обясняват как може да се използва информацията, публикувана там. Но никой не ги чете. Оказва се - дори и професионалните издатели. "Сайтовете, от които са свалени снимките и са публикувани във вестник "Телеграф", са собственост на големи медии, които си купуват права да използват снимки, с които да си илюстрират материалите си, от Getty Images. Но те не са собственици на кадъра", подчертава Василева и добавя: "Ако българска медия иска да ползва тази снимка, тя трябва са обърне към нас."
"Надяваме се, че това решение ще помогне да се разруши все още широко разпространеният мит, че "сайт със свободен достъп" е равнозначно на "сайт със свободни авторски права", обобщават от Guliver.
*Еленко Еленков е част от онлайн екипа на "Икономедиа", издателят на "Капитал" и "Дневник"