Интернет по български

Интернет по български
Дневник - 2 стр.

У нас глобалната мрежа се използва предимно за разговори и развлечения, но не и за услуги, търговия или плащания България живее в интернет епохата, но тук ползването на глобалната мрежа не е съвсем това, което би трябвало да бъде. Това накратко е заключението на сравнението на страната с останалите членове на ЕС, направено в публикувано в края на миналата седмица изследване на Европейската комисия. Краските, в които е нарисувана българската картина, не са мрачни, но и не са розови. Българите, които редовно ползват мрежата, са почти два пъти по-малко, отколкото в останалите европейски страни, огромен е броят на тези, които никога не са се докосвали да мрежата, а проектите за електронно правителство, услуги и онлайн финансови операции изостават драстично. Проучването на Брюксел отчита, че българите ползват интернет най-вече за безплатни телефонни и видеоразговори - дейности, които извършват повече от средния европеец. Всеки четвърти използва мрежата за електронна поща, а десет процента - за да четат вестници или новини. Най-голямата разлика с останалата част на ЕС е при онлайн банкирането - средно в съюза една четвърт от хората се възползват от тази възможност, докато в България - едва 2 процента от населението. Българите, които изобщо не умеят да боравят с интернет, са доста повече дори от средното за съюза. Докато за ЕС този дял е 40 процента от населението, тук той е 66 на сто. Добрата новина е, че броят на напълно неуките намалява всяка година - през 2006 г. е бил с 6 пункта повече. В същото време делът на хората с високи интернет познания е почти сходен на средния за общността. Домакинствата в България, които имат интернет вкъщи, са по-малко от една пета, докато в ЕС средно половината жилища са снабдени със свързан с мрежата компютър. Докладът обаче обръща внимание на важен детайл - тотално доминират домакинствата с LAN мрежи - 81% от домовете с интернет са изоставили модемите и връзката по телефона. За ЕС този процент е с няколко пункта по-малък. По този повод авторите на доклада прогнозират, че България може да направи качествен скок и да премине директно към по-модерни технологии. Макар общият процент на ползващите мрежата да е малък, увеличението на хората, които използват високоскоростен интернет, е двойно за последната година. Процентът на фирмите с високоскоростна връзка също се увеличава бързо. През 2004 г. те са били едва 28 на сто, докато през миналата са достигнали 61 сто. Болният въпрос е какво могат да ползват фирми и граждани по мрежата. Електронното правителство и онлайн услугите изостават - докато в ЕС така са достъпни половината, у нас това се отнася за една четвърт от услугите. В Австрия например всички видове услуги могат да бъдат намерени в интернет. В същото време докладът отчита, че в България дори за бизнеса няма нито една услуга, която да е изцяло достъпна онлайн. В Европа този дял е 72 на сто. Нищожен остава и броят на българите, ползващи електронното правителство - едва 6 на сто, докато в ЕС 30 на сто от гражданите са се доверили на този начин за общуване с администрацията. Бизнесът страда и защото българите не се доверяват да пазаруват или дори да поръчват стоки онлайн. Едва 2 процента от предприемачите, предлагащи онлайн поръчки за стоки, отчитат, че са получили такава, а „електронният" дял от цялата търговия в България е само 1 процент. Все пак има и с какво да се гордеем. Един от малкото показатели, по които страната не е в последната тройка, е използването на електронен подпис от бизнеса - 28 на сто от фирмите имат такъв, докато средният процент за Европа е 16 на сто. Това поставя България на четвърто място сред европейските страни. *** Как е в Европа Въпреки че по много показатели България не се представя добре, докладът на Европейската комисия отчита, че подобно е положението и при други страни. Макар и да е логично да има разлика между старите и новите членове на ЕС, разделението по отношение на интернет в Европа е по-скоро между добре развития Север и догонващия Юг. Средиземноморските и балканските страни изостават драстично пред скандинавските и дори балтийските. Най-назад са България, Румъния, Кипър, Гърция и Полша, а най-технологично развити са Дания, Финландия, Холандия и Швеция. Коментарът на Брюксел по този повод е, че разделението отслабва и ползите от общия пазар. Общата оценка на комисията е, че макар и да изпреварва САЩ по интернет показатели, Европа изостава от собствените си цели, наричани още i2010. Общо в ЕС 250 млн. души редовно използват интернет, като обаче в Румъния близо 70 на сто от хората никога не са се докосвали до него. За сравнение, в Холандия „несвързани" са едва 13 на сто. Докладът на Брюксел отчита също така, че темпото, с което високоскоростният интернет навлиза в Европа, не е особено задоволително. Забелязва се обаче една интересна тенденция - макар някои от южните страни да се представят зле по всички останали показатели, навлизането на високоскоростния интернет при тях върви с пълна газ. В Гърция например през 2002 г. е нямало нито една високоскоростна линия, докато сега те са една десета от всички. Европейските потребители на мрежата я ползват най-много за участие в т.нар. социални мрежи (създаване онлайн на запознанства, поддържане на приятелства и сформирани на виртуални общности - бел. ред.) и за размяна на всевъзможно съдържание. Само във Великобритания онлайн пазарът на музика е излязъл със 103 млн. евро печалба за 2007 г.
понеделник, 21 април 2008 03:32:16