Капитал - 46 стр. | ||
| ||
Весислава АНТОНОВА | ||
Доклад на „Отворено общество", отново препоръча създаване на регистър за собствеността на медиите Ако сте слушали информацията за нивото на река Дунав в сантиметри по БНР, няма как да не ви е направила впечатление емблематичната реплика - Sans changement (*от френски - без изменение). Словосъчетанието е идеално приложимо към състоянието на медийния пазар в България. Ситуацията от 2005 г. до днес е непроменена. Много препоръки, много обещания и нищо, което да е знак, че секторът се развива по нормални правила. Поне това констатира докладът на института „Отворено общество", Европейската програма за наблюдение и подкрепа (EUMAP) и Регионалната медийна програма (NMP), озаглавен „Телевизията в Европа: Последващи доклади 2008". Автор на частта за България е програмния директор на „Програма Европейски политики и гражданско участие" в „Отворено общество" Ася Кавръкова. Сегашният текст актуализира и надгражда мониторинговите доклади „Телевизията в Европа: законодателна рамка, практики и независимост" за 20-те наблюдавани тогава държави, публикувани в края на 2005 г. Мразим конкуренцията Две са основните констатации за развитието на българската медийна среда през последните години. В негативно отношение -секторът не успя да включи нови играчи на тв пазара, каквато бе надеждата, свързана с лицензирането и приемането на „Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност" през 2005 г. след четиригодишен застой. Не заработи и общественият фонд, който трябваше да финансира държавните БНТ и БНР. Единственото позитивно развитие е приемането на Етичен кодекс на медиите. Концентрацията на медийната собственост продължи заради липсата на закон, ограничаващ подобна тенденция. „Секторът се нуждае от дебат за здравословните нива на консолидация, за да се гарантира медийният плурализъм", пише в доклада. През 2005-2006 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обсъди и разреши концентрации във всички медийни сектори. През октомври 2006 г. Balkan News Corporation, която е собственик на националната телевизия bTV, купи радиокомпанията CJ, която управлява радиостанциите Шоу, Classic FM и Jazz FM. Нов канал с почти национално покритие - TV2, пренебрегна напълно лицензионния процес и обяви, че започва излъчване. Публична тайна е, че собственик в сянка на медната е рекламният могул Красимир Гергов. Тя излъчва на 27 регионални честоти в цяла България. Това стана възможно в резултат на комбинирането на пакет от далекосъобщителни лицензи, собственост на компанията CTN и програмен лиценз, получен от TV2 през 2000 г. от тогавашния регулаторен орган - Националнияс ъвет за радио и телевизия (НСРТ). Гергов консултира (тъй като медийният закон му забранява да е собственик на медии, след като има рекламни агенции), както той обича да казва, но всъщност е собственик в сянка на още няколко тв канала освен TV2 с ефирно разпространение: GTV, ВВТ и кабелните „Здраве" и „Ринг". Констатациите на доклада за пазара в България са, че „икономическите интереси на собствениците на електронни медии често влияят на независимостта на журналистите. Този проблем е особено осезаем в по-малките населени места, където икономическите и политическите интереси се намесват в работата на медиите". Текстът отбелязва, че липсата на прозрачност на капитала е в ущърб на икономическата и политическата независимост на радио и тв операторите. Много от констатациите съвпадат с изводите от първото изследване на тв пазара, проведено през 2005 г. Още тогава експертизата беше регистрирала политическа зависимост, икономическа намеса и корпоративни интереси в управлението на медиите, както и отсъствието на регистър за собствеността на медиите. При търговските медии липсата на прозрачност на собствеността не беше адресирана като проблем от нито една от институциите, имаща глас на пазара. За да са ефективни, мерките в това отношение би трябвало да включват набор от механизми за регистриране на собствеността на медиите и нормативна уредба, която да не позволява на притежателите на лицензи да прехвърлят собствеността на съответните станции на тъмно, както се случи с TV2 например. Наред с това съществуващата нормативна среда на практика насърчава медийната концентрация поради липсата на ограничения относно консолидирането на собствеността. Постижение за медийната независимост като цяло през 2006 г. беше стартирането на дейността на двете комисии, натоварени със задачата да следят за спазването на Етичния кодекс на българските медии. Позитивно беше също така и въвеждането през 2006 г. на втора пийпълметрична система за измерване на аудиторията, което даде възможност да се сравняват данните за пазара. От друга страна, медийният сектор най-после се сдоби със система за саморегулация, която заработи - приетия отново през 2005 г. Етичен кодекс. „Днес основната движеща сила на законодателния процес е представена от бизнес интересите на собствениците на медии", пише в заключение докладът. | ||
събота, 26 април 2008 07:10:01 |
събота, 26 април 2008 г.
Sans changement*
Етикети: в. Капитал
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар