Интернет “яде“ рекламата от пресата

Поглед - 16 стр.

Интернет “яде“ рекламата от пресата

И дината това твърдение придоби ясна форма. Още на 12-ата годишна среща на Асоциацията на рекламните агенции (АРА) Красимир Гергов заяви, че от общия обем на рекламния пазар в България глобалната мрежа бележи най-висок ръст на инвестиции за миналата година. В цифри това означава, че постъпленията в мрежата са близо 7 млн. евро, което е с 89% повече от 2006 г. Собствениците на най-популярните (български онлайн медийни групи са единодушни, че интернет бизнесът „яде" от рекламните приходи на пресата и радиото. „Доскоро хората се информираха от [вестниците и телевизията, а сега научават всичко от мрежата. Става дума за промяна в навиците, на медийната консумация от страна на потребителите", смята собственикът на dir. bg Владимир Жеглов. Около 35-40% вече са интернет потребигелите у нас. Това е още една причина за по-големия интерес от страна на рекламодателите към бизнеса. „Повечето млади хора имат компютри и е нормално да се насочват към глобалната мрежа", допълва Ивайло Лаков, оперативен мениджър на групата lnvestor.bg. Развитието на американския и европейския пазар е най-голямото доказателство, че бизнесът у нас тепърва ще расте. В Дания например парите, инвестирани в интернет реклама, са сто пъти повече в сравнение с интернет инвестициите у нас и с 50% повече от постъпленията в датските телевизии. Въпреки че като население сме равни. Печатът стана онлайн, но губи Усетили силния интерес на рекламодателите към мрежата, голяма част от печатните издания у нас развиха свои интернет версии. Сред добрите се открояват „Капитал", „Дневник" и „Стандарт", които пускат в мрежата различна информация от печатната си версия. По-всяка вероятност пресата се опитва да се приспособи към новата среда, е мнението на големите онлайн медийни групи. „Вестниците създадоха сайтове, защото хващат тенденциите на пазара. Виждат реалното му разширяване и затова не могат да не заложат на него. Новинарските сайтове печелят от бързината. От това, че нямат четири новинарски емисии на ден, които трябва да чакаш, а влизаш в интернет и веднага четеш какво се е случило преди 30 минути", смятат от Webground. Много популярни журналисти, медийни експерти и PR практици като Иван Бедров, Иво Инджев и Нели Огнянова пишат в личните си блогове по теми, които не успяват да развият в другите медии. Там авторите казват всичко, което по политически или икономически причини не стига до читателите на печатните издания. Въпреки ясните тенденции в полза на мрежата, през 2007 година фирмите са похарчили общо 19 млн. евро за рекламни кампании в пресата, което е увеличение от 8%. „Не съм привърженик на тезата, че интернет ще унищожи пресата. Вестниците имат чар, хората обичат да ги разлистват. Ние също четем вестници всеки ден - използваме ги като коректив. Те ни дават информация за това, къде се намираме, но в интерес на истината нещата, които чета днес в пресата, съм ги чел вчера или онзиден в интернет", каза Ивайло Лаков от Investor.bg. Бизнесът в пета - прозрачен като кристал Има една шега, която гласи, че половината пари, инвестирани в реклама, са хвърлени на вятъра, но проблемът е, че никой не знае коя точно половина. Тук се крие и големият коз на популярните портали, профилирани уебсайтове, блогове и форуми. Няколко крачки в правилната посока промениха всеобщото мнение, че онлайн пазарът е място с размити данни и задкулисни игри. „Този бизнес днес е повече от чист и регулируем", категоричен е Жеглов от dir. bg. Благодарение на стъпването у нас на две от световноизвесните фирми за онлайн метрика - Nielson online и GeMius, интернет се превръща в най-лесния начин фирмите да се прицелят в таргетирана аудитория. Всеки месец двете компании на базата на различни показатели - брой потребители, демографски данни и др., ще разпространяват официални анализи за трафика на най-популярните български сайтове и портали. В последното изследване на GeMius за месец март начело в първата петица на класацията е Investor.bg с около 1 300 000 реални посещения и ръст от 4%, следван от dir.bg с 1 230 000 реални посещения, econoMedia, wgg и darik радио. Не само фирмите в интернет обаче ще спечелят от ясните регламенти и реални показатели на аудиториите им. Най-голямата полза се очертава за рекламодателите, които вече ще имат достъп до много по-богати демографски данни за конкретните уебсайтове. „Искаме да сме отворени и прозрачни, за да спечелим още повече доверието на рекламодателите, затова се измерваме и с двете фирми за метрика", сподели бранд мениджърът на Webgroung Светослав Димов. Доказателство, че пийпълметрията за поведението на интернет аудиторията у нас е правилен ход, са именно дванайсетте фирми, с общо 120 сайта, които подписаха договори с Nielson Online и още осемдесет известни уебсайта, които измерват аудиторията си с GeMius. По правило все още в интернет съществуват и сайтове, които предпочитат да изнасят сами данни за аудиторията си. „Тези, които не подписват с фирмите за метрика, нямат интерес да им бъдат видени данните. Това би довело до отлив на приходи от рекламните им бюджети - категоричен е Ивайло Лаков от Investor.bg. - Това е инвестиция, която, ако не доведе до успех, няма защо да я правиш". Как е у нас В България интернет се използва преди всичко за безплатни телефонни разговори, се твърди в изследване на Европейската комисия. Само по този показател средният българин е пред средния европеец. Изследването за страната ни е част от по-голямо проучване на Комисията за постигнатия напредък по стратегията i2010 - приета през 2005 г. и целяща насърчаване на развитието на информационните и комуникационните технологии, както на равнището на целия ЕС, така и на национално ниво. У нас всеки четвърти използва мрежата за електронна поща, а 10% - за да четат новини или онлайн версиите на вестници. Европейските потребители на интернет го използват най-често, за да влизат в „социални мрежи" и за обмен на съдържание. Най-голямата разлика с останалата част на ЕС е при онлайн банкирането. В ЕС средно една четвърт от хората го използват, а в България - само 2%. Домакинствата в България, които имат интернет в дома си, са под 20%, а в ЕС средно 50% от жилищата са с компютър. Според анализаторите на изследването България може да направи качествен скок и да премине направо към помодерните технологии.

събота, 26 април 2008 07:34:35