Европейците - масово онлайн, но не и българите

Дневник - Компании&Финанси - XVI стр.
Европейците - масово онлайн, но не и българите
Мариана АСЕНОВА

Повече от половината жители на Европейския съюз редовно използват интернет, в България потребителите на световната мрежа са едва 35%. Данните са от разпространения в самия край на миналата седмица доклад на комисията, която следи развитието на стратегията на ЕС „Европейско информационно общество за растеж и нови работни места“. Стратегията от 2005 г., известна като i2010, ангажира страните членки да насърчават развитието на информационните и комуникационните технологии както на общоевропейско ниво, така и на национално. Три години по-късно авторите на изследването констатират, че само през изминалата година близо 40 млн. европейци са били привлечени от възможностите на мрежата. Така общият брой на редовните потребители на интернет достига 250 млн. от приблизително 490 млн. население на ЕС. Ниво, което надхвърля средните показатели за останалите части на света като цяло. Тези данни са добър показател за конкурентоспособността на Европа в международен аспект. По показател широколентов достъп например към януари 2008 г. Европа изпреварва технологични сили като САЩ, Япония и Корея. Независимо от констатираните добри резултати обаче еврокомисарят по информационното общество и медиите Вивиан Рединг не пропусна да подчертае, че „някои части на ЕС все още изостават и не са напълно свързани с интернет“. Като цяло около 40% от жителите на съюза все още не използват изобщо интернет. Този показател естествено варира за различните държави. Ако за Дания и Холандия той е едва 13 на сто, България и Румъния имат сериозен „принос“ съответно с 65 и 69 на сто. Тези данни изпращат страната ни на предпоследно място, изпреварена (за мен лично изненадващо) само от северната ни съседка по процент жители, които не използват мрежата. Пред нас в тази класация са гърците (с 61% неизкушени от интернет). Затова и еврокомисарят Вивиан Рединг не пропусна да призове както тези страни, така и всички държави от ЕС да „работят усилено, за да се премахнат различията, да усъвършенстват трансграничните съобщителни услуги и услугите за селските и отдалечените райони“. Сериозни различия се наблюдават и в сравнението на достъпа на жителите на отделните страни членки до високоскоростен интернет. Не е изненада, че страни като Дания, Финландия, Швеция и Холандия дават основание в доклада да се говори за сериозни постижения в тази област. Именно цитираните страни водят групата на държавите с висок процент broadband покритие около 30%. Следват ги Великобритания, Белгия и Франция. България в тази класация е на дъното със 7%. Покритие, което не само е далече от нивата в посочените страни лидери, но и от средните стойности за ЕС от 20 на сто. Сред сериозните постижения, констатирани в доклада, са и данните за предприятията, училищата и общопрактикуващите лекари. Висок процент предприятия - 77 на сто, над половината от училищата - 67%, както и почти половината от лекарите - 48 на сто, използват именно широколентовата връзка към мрежата. Данните в тези три области заслужават малко по-детайлно разглеждане. Докладът констатира, че в момента едва около 4% от европейските училища все още не са свързани към интернет. От 96-те процента с достъп две трети ползват високоскоростни мрежи. За сравнение - през 2001 г. процентът на училища с достъп до broadband е бил почти равен на нула. За съжаление графиката за училищата, публикувана в доклада, е изготвена през 2006 г. и не включва България и Румъния. По отношение на предприятията за две години броят на тези, които използват широколентов достъп на територията на ЕС, се е увеличил с 15 на сто. В проценти нарастването е от 62% през 2005 до 77% през изминалата 2007. По-малко от очакваното е регистрираното нарастване на броя на юридическите субекти, които използват онлайн банкирането. Седем процента повече или 77% (70% през 2005-а) използват интернет, когато извършват банкови операции. По този показател (предприятия - интернет) България и Румъния отново са на опашката. Графиката в доклада показва, че у нас през 2005 г. около 20 на сто от фирмите използват интернет. През 2007 г. регистрираното увеличение е под 10%, т.е. все още не достига и 30 на сто. Интересно е да се знае, че данните са получени на база на следните показатели: достъп до интернет, достъп до широколентови мрежи, електронно банкиране, но също така и предоставяни онлайн услуги за фирмите и гражданите (eGovernment), електронен бизнес и електронна търговия. Не случайно обръщам внимание на показателя eGovernment. В частта публични услуги за бизнеса страната ни отново е посочена като пример за държава, която изостава. България е регистрирана с най-ниския процент, едва 15 на сто, предоставяне на онлайн услуги за фирмите. За сравнение - държави като Австрия, Малта, Португалия, но и Чехия предоставят на биз неса 100% от основните публични услуги онлайн. В третия ключов сектор, този на здравеопазването, експертите отчитат растежа на базата на сравнение с 2002 г. Днес 57% от общопрактикуващите лекари в Европейския съюз използват електронна поща за обмен на данни за пациенти. Това прави 40% увеличение от 17-те на сто, регистрирани преди 5 години. Малко под половината от лекарите - 46%, получават електронно лабораторни резултати, или 35 на сто увеличение от скромните 11% през 2002 г. По този показател страната ни отново е на дъното на класацията, на почетното трето място (от дъното нагоре), с едни от най-ниските проценти на лекари, които използват ИКТ в своята работа, следвана от Словакия и Румъния. И тук лидери с най-високи проценти са „обичайните заподозрени“ като Финландия, Дания и Швеция с над 90 на сто покритие. След броени дни, през май, комисията ще стартира нови проекти в подкрепа на паневропейски публични услуги като трансгранично удостоверяване на електронна самоличност. Още един знак, че страните членки на ЕС, разчитат на развитието на информационните и комуникационните технологии за достигане на реална конкурентоспособност в международен мащаб. Както и че ЕК и другите институции на съюза ще продължат да насърчават изграждането на единен пазар на онлайн услуги. А доколко всяка страна ще се възползва, е въпрос на избор на самата страна. четвъртък, 24 април 2008 05:39:14