Атанас ЧОБАНОВ, основател и издател на седмичника „Парижки Вести": Българските медии са зависими от властта и бизнеса

Гласове - 5 стр.
Атанас ЧОБАНОВ, основател и издател на седмичника „Парижки Вести": Българските медии са зависими от властта и бизнеса

Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА

- Вие сте основател и издател на седмичника „Парижки Вести", поддържате и интернет сайта на адрес http:// www.parisvcsti.com. Разкажете за вашата работа.
- Ние сме миниатюрен екип и всичко си плащаме от джоба. Както виждате, правим основно анализи на българската действителност през призмата на френския ни опит. Не знам дали ще се задържим дълго в този формат, защото имаме планове за друга медия, но е рано да ги споделяме.
- Какви бяха мотивите да се обявите против патронажа на президента Първанов на поредната Среща на българоезичните медии от цял свят?
- Независимите и свободни медии са призвани да отстояват ценности като истина, справедливост и прозрачност в обществените отношения. Как виждате един доказан доносник и лъжец като патрон на техен форум? Тук има антагонизъм и нашата първа цел е да го подчертаем чрез това открито писмо. Освен това искаме да привлечем вниманието върху свободата на пресата в България, която е в регрес. Медиите не са равноотдалечени от властта и бизнеса. Прекалено видими са зависимостите и това като цяло вреди на свободата на словото.
- Защо незначителен брой колеги подкрепиха с подписите си тази декларация?
- Обяснявам си го със зависимости на колегите, които не им правят чест. Въпросът за тях е дали читателите ще смелят напудрения крайщник, който се опитват да им пробутат, възхвалявайки единството на медии, власт и бизнес за прослава на България. Какво ще е доверието в такива автори?
- Пълноценно ли се използват възможностите за сътрудничество между отделните българоезични издания по света?
- Полезно е да се срещат хората, но не в такъв формат. В Мадрид има над 50 души правителствена и бизнес делегация, повече са от журналистите. Не съм убеден, че събирането на кьорсофра с властта веднъж годишно дава силен импулс на сътрудничеството. Който има желание, общува всеки ден по скайп и имейл с колегите, пък ако ще да са в Огнена земя.
- Какво мислите за отношенията „медии - власт"? Какви трябва да са в идеално типичния вариант и какви са в действителност?
- Отношенията трябва да са като в картината на Иля Репин: „Казаци пишат писмо на турския султан". Това, което виждаме в Мадрид и с което ни заливат от сайта на БТА и страниците на вестниците, прилича повече на други картини от късния соц. арт от типа „Главни редактори пишат реч на „Първия".
Какви са отношенията, си личи и от класацията на „Фрийдъм Хаус", в която всички западни и централноевропейски страни са в категорията на свободните медии, а Румъния и България - в категорията на частично свободните. Много неща има в тази „частичност": мафия, корупция, клиентилизъм, натиск и репресии от страна на властта.
- Има ли цензура в България, или журналистите no-скоро се самоцензурират?
- По-лоша цензура от самоцен-зурата и страха няма. Срещу цензурата можеш да се изправиш с достойнството си и с името си и ще намериш подкрепа от свободолюбивите хора. Срещу самоцензу-рата с какво да се изправиш?
- Смятате ли, че гражданите в България, като страна в обществените отношения, са достатъчно активни? Не трябва ли повече да изискваме не само от управляващите, но и от журналистите?
- Най-лесно се обяснява случващото се с манталитета, с някаква обществена вина. Вината според мен е индивидуална. Всеки си носи отговорността за сни-шаването, но дали си дава сметка, че децата му ще го сочат с пръст и ще го презират като мекотело? Аз виждам все повече хора, които не желаят да бъдат заложници на стадото и са граждански активни. Те нямат достъп до конвенционалните медии,
но погледнете какво става по форумите, в блоговете...
- Как оценявате управлението в България през последните години? Непрекъснатите скандали, свързани с корупция и злоупотреба с власт, оказват ли влияние върху усещането на обществото за справедливост и морал?
- Оценявам го като лошо. Искрено желая осъдителни присъди за високопоставени политици и чиновници, каквото желаят и в Брюксел. Скандалите не трябва да прекъсват и не трябва да се залъгваме, че били оздравителни. Да сте чули за оздравяващ ефект от болката при рак? България трябва да живее в перманентен и грозен скандал, докато обществото се реши на хирургическа интервенция. Защото туморът е тук и расте. На този етап болкоуспо-кояващите са противопоказни, освен ако не приемем, че сме в безнадежден терминален стадий.
- Кой от последните скандали у нас намери най-широк отзвук в Европа и защо?
- МВР скандалът, защото видяхме документирана симбиозата на мафия и власт. Впрочем тепърва ще има нови трусове. В момента работим над професионални преводи на справката за СРС-та-та и стенограмата от заседанието на Комисията по сигурността с изслушването на Ваньо Танов. Ще ги публикуваме на френски и на английски и ще ги изпратим на еврочиновниците, за да не посмеят да омекнат в последния момент в доклада си за България. Така разбираме ние, свободните български медии в чужбина, борбата против мафията и за доброто на България. Властта ще ни обвини, че работим против България. Ние я обвиняваме, че тя работи против България, а ние работим против такава власт, както си му е редът.
- Какви са вашите впечатления от българските общности по света? Мислите ли, че българските емигранти ще започнат да се завръщат в България, или напротив - емиграцията ни ще се увеличава?
- Труден въпрос. Мисля, че моментът за ирландски сценарий е минал, той беше в края на 90-те години. За младите, които не се замислят толкова за сигурност, здраве, образование за децата си, България може да бъде Елдорадо за бизнес, тъй като има глад за кадри, знания и опит. Но не всичко е пари. За по-улегналите хора, които имат семейство и стабилна професия, е много проблематично да сменят начина си на живот и да се върнат в една страна с африканско ниво на здравеопазване, а както четем, и на образование. Да не говорим за чалга средата. Хората на духа, на науката трудно виреят в такава среда. Тяхната емиграция ще продължи и България ще продължи да се обездушава, освен ако не се случи чудо в близките години.
Има междинен вариант и той е )хората от чужбина да си купуват собственост в България и да прекарват по-голяма част от ваканциите си там. Така ще поддържат връзка с родината, с близките си и с местните хора, ще внасят освен пари друг манталитет и мироглед. Но при това диво унищожаване на природата от строителния бизнес не знам дали ще останат привлекателни места.
- Спомням си, че след парламентарните избори през 2005 г. участвахте в учредяването на гражданското сдружение Съюз на българите по света „Бъдеще", искахте да решите някои проблеми на българите в чужбина. Най-сетне с общи усилия и с помощта на няколко депутати успяхте да извоювате опрощаване на здравноосигурителните дългове на българите в чужбина...
- Да, успяхме с упорство и донякъде с хитрост да променим този идиотски закон, който ни завеща правителството на СДС чрез правните си корифеи. Искам да го подчертая - този закон е продукт на сините Илко Семерджиев, зам-министър на здравеопазването, а после шеф на НЗОК, и проф. д-р Красимира Средкова. Заради такива хора в правителството на Костов то изгуби електорално доверие и нормалното развитие на страната пропадна за години напред. Комунистите успяха да пробутат царя и да се върнат на власт. Резултатите ги виждаме днес. Илко Семерджиев сега е шеф на здравен фонд „Дом и здраве". Ще призовем всички емигранти да съобщят на близките си да не се осигуряват там. Красимира Средкова наскоро излезе с мнение, че убийствата без съд и присъда между 9 и 12 септември 1944 г. били легитимно отмъщение над народни изедници. Какво повече да коментираме?
- А какво ще кажете за новата правителствена стратегия за българите в чужбина?
- Стратегията на правителството е след дъжд качулка. В нея има добри пожелания, но намерението му е те да се реализират чрез създаване на чиновнически синекури. Българите в чужбина не могат да търпят чиновниците в посолствата, тяхната арогантност и невежество. Сънародниците ни в Молдова, Украйна, Македония плащат астрономически подкупи на цяла верига чиновници, за да получат българско гражданство. Ако правителството иска да направи нещо конкретно и полезно, трябва да започне с преназначаване на целия персонал на посолствата с открит конкурс за българите, живеещи и учещи в чужбина, да намали безумните тарифи за юридически услуги, да опрости максимално издаването на документи чрез посолствата, да въведе електронни услуги. Ето това са нещата, които всеки ще усети по джоба си. Много важно, че в София дремят в комфортни кресла и получават заплати една сюрия членове на Съвета за българите в чужбина. От това за нас полза няма, а за данъкоплатеца има вреда.
Конфликтът за здравните осигуровки показа, че макар и далеч от държавата, ние не можем да се спасим от жилото й. За да я променим и да я направим по-човечна, имаме нужда от политическо представителство, от законодателна инициатива. Но олигархията няма да допусне българите в чужбина да могат да избират лесно свои представители, например чрез дистанционен вот. Ние обаче ще си ги изберем по друг начин, имаме идеи за това.
***
Атанас Чобанов е роден през 1968 г. 6 София. Завършва Френската гимназия, и първи курс френска филология в СУ „Климент Охридски". След това заминава за Париж, където учи лингвистика. Прави докторат на тема „Моделиране на фонологични примитиви с изкуствени невронни мрежи" в Университет Париж 10. От 2004 г. е научен сътрудник в CNRS лаборатория MODYCO в същия университет. Основател и издател заедно с Александър Градинаров на в. „Парижки вести".

петък, 23 май 2008 07:30:42