За цената на слуховете

Класа - 13 стр.
За цената на слуховете
Николай ТАНЕВ, анализатор "Политикъл кепитъл-България"

В разразилата се през миналата седмица истерия около безпочвения слух за фалит на Първа инвестиционна банка (ПИБ) имаше поне едно хубаво нещо - в България все пак функционират множество социални мрежи, което дава някакви надежди, че някога ще можем да се похвалим с гражданско общество. Именно на подобни мисли ме наведе и едно от първите мнения в темата "за фалита на една банка" от форума на bg mamma: "И аз бях чула такова нещо за ПИБ. Някакво момче от друга банка казало на мъжа ми, който е таксиметров шофьор, а на мен никак не ми изглеждаше реално, ама знае ли човек..." Впечатлението ми за неподозирано големия социален капитал в обществото се засили още повече на фона на многото въпроси и предупреждения от приятели през последните дни в тази посока, уж всичките почерпани от "вътрешни хора". Организирани "бг мами" Ако оставим настрана работещите социални мрежи между нас, налице остава първият голям проблем пред българската банкова система през последните десет години. Кой има интерес да предизвика криза в една от най-големите български банки, е въпрос, който едва ли може да получи отговор, фактът, че отговорността се прехвърля от организирани "бг мами" през "бивши ченгета" (според единия от мажоритарните акционери в ПИБ Цеко Минев) до Бойко Борисов (според намека на министъра на икономиката Петър Димитров), само показва, че до реално разплитане на източника на слуховете едва ли ще се стигне. Тук е мястото да се каже, че слуховете за проблеми в ПИБ циркулират упорито във форума на investor.bg още от есента на 2007 г. Още тогава предимно новорегистрирани потребители твърдяха, че ПИБ и още една публична банка ще претърпят сериозни загуби от американската кредитна криза. Отчетите за последното тримесечие на годината, естествено, не показаха подобно нещо. Този слух беше старателно подновен през април, когато силно се спекулираше, че ПИБ ще излезе на сериозна загуба за първото тримесечие на 2008 г. Официалният счетоводен отчет на банката отново показа стабилен ръст на печалбата и депозитите, но цените на акциите на компанията така и не се възстановиха след силния спад през последните месеци. Последната фаза на събитията се разви от началото на май, когато на няколко места в интернет се пусна слухът за предстоящ фалит на банката. Останалите събития вероятно вече са познати на всички, следили същите форуми, медийните репортажи или просто обезпокоени обаждания от роднини. Опашката на крушката Как тогава един слух може да предизвика криза, или има ли крушката опашка? Да тръгнем оттам, че банките съществуват, защото извършват една важна посредническа дейност между тези, които условно имат пари, но не знаят какво да правят с тях, и тези, които нямат пари, но имат идеи за това какво да правят с тях. Тези две страни обикновено имат различни интереси вложителите искат свобода и лесен достъп до спестяванията си по всяко време, а длъжниците искат предвидимост и гаранция, че няма да се сблъскат с искания за предсрочно погасяване на задълженията им. В нормалния случай банките съчетават лесно тези две функции - вложителите имат достъп по всяко време до парите си, въпреки че по-голямата част от средствата в една банка са вложени за дълъг период. Причината е, че обемът на тегленията до голяма степен е предвидим и постоянен и до голяма степен се покрива от новите депозити, така че банките се нуждаят от малки обеми кешови наличности, за да спазят задълженията си. В два случая обаче банките не могат да удовлетворяват задълженията на своите вложители. В единия те изпадат в несъстоятелност, защото пазарната стойност на техните активи става по-малка от пазарна стойност на привлечените депозити и кредити. В другия случай - често вследствие на слухове, банките изпадат в ситуация, при която едновременно много хора се опитват да изтеглят парите си. В такава ситуация дори една стабилна банка може да изпадне в ситуация да няма възможност да покрие задълженията си към вложителите. Само преди няколко седмици главният изпълнителен директор на фалиралата инвестиционна банка Bear Steams Алън Шварц обвини целенасочените слухове на спекуланти за скорошния фалит на 85-годишната институция. На специално изслушване пред Комисията по финанси в американския Сенат Шварц посочи, че никога не е мислил, че е възможно толкова бързо изтегляне на пари от банката. Само в рамките на един ден от Bear Steams бяха изтеглени 10 млрд. долара, което оставя банката практически без ликвидни средства в рамките на броени часове след масовото изтегляне на финансов ресурс от клиенти и инвеститори. Подобни слухове от месеци насам циркулират и за други големи банки като например за най-големия ипотечен кредитор в САЩ Countryside и една от най-големите корпорации в света -Citigroup. В иначе привидната аналогия на слуховете около ПИБ с американските банки обаче има една съществена разлика - американските банки наистина изпитват трудности. Състоянието на много американски и европейски банки беше влошено вследствие на обсъжданата почти до втръсване ипотечна криза в САЩ. Проблемът с американските ипотеки стана глобален, тъй като те не остават в актива на банките, които са раздали кредита, а чрез различни вторични финансови инструменти се продават на инвестиционни банки, пенсионни фондове и други големи институционални инвеститори от цял свят. Това на практика беше единствената българска банка, която призна, че притежава подобни активи. И тъй като ПИБ е u една от малкото български банки, които не разполагат с трезор майка в чужбина, който да ги финансира на ниска цена, това доведе до засилване на слуховете за затруднения. Всички публикувани официални отчети до момента обаче показаха, че ПИБ продължава да бъде стабилна институция с добра печалба и ръст на активите. Дори да предположим, че трезорът не е успял да продаде всички свои активи в CDO и те всички са били обезпечени с нискокачествени ипотечни кредити, то обемът на експозицията отново не е толкова голям, че да предизвика големи загуби или липса на ликвидност (за сравнение резервите на банката възлизат на повече от 119 млн. лева към края на март). От друга страна, трудно е да си представим, че в условията на добра икономическа конюнктура в страната (т.е. липса на криза на имотния пазар, на забавяне в реалния сектор или на дългова криза при домакинствата, при висока възвращаемост на активите и капитала, при увеличаваща се капиталова база, при добър маркетинг и водещи позиции в много сегменти) ПИБ може да има сериозни финансови затруднения. При все това мениджмънтът на банката допусна някои грешки в създалата се ситуация - пр. преминаването към нова банкова информационна система точно в момента на засилване на слуховете и реалното спиране на системата за електронно банкиране точно в часовете, в които паниката за ликвидната криза в банката се разпространяваше със скоростта на светлината. Едва ли и най-правилният ход от ПР гледна точка в разгара на кризата беше да се каже, че "който се чувства несигурен, да заповяда да си изтегли парите". Въпреки бавната първоначална реакция и недобрата ПР стратегия фактите говорят, че банката продължава да бъде стабилна. Каква част от свободния ресурс на трезора е бил изтеглен в рамките на последните няколко дни, едва ли ще се разбере. Въпреки това непрекъснатото несбъдване на прогнозите, че банката "фалира утре", вероятно е най-голямото уверение за вложителите, че основание за криза няма. За момента са ясни и първите печеливши от станалото - тези, които купуваха акциите на ПИБ миналия четвъртък и реализираха 10% печалба в рамките на няколко дни, както и съответно първите губещи - тези, които продаваха. Това е и второто хубаво нещо в цялата криза много хора научиха, че безпочвените слухове имат съвсем реална цена.
сряда, 21 май 2008 05:06:48