1789 г. срещу 1984 г.

Дневник - 11 стр.
1789 г. срещу 1984 г.

Татяна ВАКСБЕРГ

Списъкът на човешките права от няколко дни е увеличен с още едно: достъпа до интернет. Решението принадлежи на френския конституционен съд, но ще се отрази на повечето жители на европейския континент. С него ще трябва да се съобразяват международните съдилища, а това ще го извади от националните граници на френската юрисдикция. Уникалното в това решение не е толкова самото схващане, колкото фактът, че схващането е положено на хартия и превърнато в норма. Досега има и други решения, основани на презумпцията, че достъпът на гражданите до интернет не може да бъде ограничаван, но сега този достъп е посочен изрично като елемент от основните човешки права, описани в член 11 на Декларацията за правата на човека и гражданина от 1789 г.
Преди два века в този текст е записано, че „всеки гражданин може свободно да говори, пише и печата“ и че това е „едно от най-съкровените човешки права“. Страната, създала този текст, през миналата седмица внесе допълнение към него: „Предвид общото развитие на услугите за онлайн комуникация с публиката и предвид важността, която тези услуги са придобили за участието в демократичния живот и за изразяването на идеи и мнения, (посоченото по-горе) право предполага свобода на достъп до тези услуги.“ Тази разширена интерпретация на основното право на изразяване не доби популярност на момента, защото решението съдържаше преди всичко друг, по-впечатляващ елемент. С него се отменяха части от френския рестриктивен закон, наказващ пиратството в интернет с изключване на пирата от мрежата. Този закон замалко да материализира „1984“ на Оруел с това, че разрешаваше на административен орган да следи целия трафик, сам да преценява кой е нарушител и да получава личните му данни, а после и да го наказва, без да отнася въпроса до съда. Законът не мина. Просто го победи Декларацията от 1789 г. За много европейци, окрилени от успеха на шведската Пиратска партия на изборите за европейски парламент, Франция е добавила своя дял в провъзгласяването на свободата в интернет, тъй като с един удар е издигнала пиратското знаме и е обявила интернет за човешко право. Не е точно така. В решението на Конституционния съд не се долавя толкова симпатия към пиратската дейност, колкото антипатия към всичко, което би могло да ограничи свободата на изразяване. Това е заявка, че както и да се пренапише този закон, през каквито и вратички да мине една бъдеща рестрикция, има принцип, който няма да й бъде позволено да наруши или заобиколи. Въпреки всички революционни елементи, с които е натоварено, решението съдържа и неясноти, които неизбежно биха изисквали нови тълкувания. А те на свой ред биха натоварили мрежата с риск от прекомерна регулация. Не е ясно например как следва да се гледа на жителите на по-изостанали райони, в които няма провайдъри. Ако самият достъп до интернет услуги е обявен за човешко право, то дали и доколко битово обусловената липса на услуга е също толкова нарушение, колкото и административният отказ на достъп до нея? Отговорът изглежда очевиден и без допълнителни уточнения, но такъв не е случаят с едно правораздаване, свикнало с максимална кодификация и изрично упоменаване на различни хипотези и изключения. Но това са твърде далеч отиващи подозрения. Днешната тема е друга - че свободата все пак бележи триумф, колкото и авторитетни да са институциите, които посягат да я ограничат.
Татяна Ваксберг е журналистка и експерт по институционални изследвания във фондация „РискМонитор“. Автор е на книгата „Милошевич и трибуналът“ и на филма „Технология на злото“ за насилствената асимилация на българските турци. Била е кореспондент на радио „Свободна Европа“ в Хага и Вашингтон. Има три национални награди за разследваща и аналитична журналистика.