Социални мрежи по български

Социални мрежи по български
Рекламата продължава да бъде най-силният генератор на приходи за онлайн общностите у нас
в. Капитал

Словосъчетанието "социална мрежа" натрапчиво се промъква в ежедневната ни реч. В неговото поле попадат различни онлайн явления, обединени така: те предлагат възможност на групи хора да осъществяват контакт помежду си на различни равнища и с различни цели. Има само един сериозен проблем: обикновено посетителите на социалните мрежи не изгарят от желание да харчат пари, докато се опитват да завържат приятелство или да поддържат разговор в обособена група себеподобни. От какво тогава печелят създателите на тези онлайн общества? Ами да - от реклама. И ако съдим по плановете на създателите и управителите на съществуващите български социални мрежи, това едва ли ще се промени в обозримо бъдеще. Пазарът на интернет реклама в България през 2007 г. е бил в размер на 12 млн. лева по данни на "Инвестор.БГ" АД. Това е с 60% повече от 2006 г. Според същия анализ обемът на този пазар ще достигне 18 млн. лева до края на 2008 г.

Индиректно таксуване
Развитието на дадена социална мрежа може да се осъществи по два начина. Да се наблегне на отвореността и да се направи опит да се привлекат всевъзможни хора, които да генерират трафик - това е единият вариант. Другият е фокусиране върху сравнително малка, но влиятелна група хора, за чието присъствие на даден сайт рекламодателите биха желали да дадат парите си. Без значение дали са отворени към всякакъв вид потребители, или изповядват идеологията, че затворената мрежа е по-добър вариант, българските социални мрежи разчитат на рекламата като основно средство за печалба. И най-вече на ясно таргетираните послания.

Малък процент от приходите на сайтовете за запознанства идват и от платени услуги.

Според Владимир Босев, създател на sladur.com, сайт за запознанства, напоследък се забелязва положителна тенденция за повишаване на рекламните приходи за сметка на тези, генерирани от таксуване на потребителите. А това е добре едновременно и за посетителите, и за собствениците на сайтовете. Проектът sladur.com расте устойчиво през последните четири години с по 70% на всеки 12 месеца, като изключение прави само 2007 г., където развитието се забавя до 50%, твърди Босев. Тези цифри се отнасят както за нарастването на броя потребители, така и за увеличаването на приходите.

Съществено развитие отбелязва и сайтът за запознанства aha.bg, стопанисван от "Инвестор.БГ". Към момента в него има регистрирани над 450 хил. потребители, от които една четвърт са активни всеки ден. Ежедневно те си разменят над 500 хил. съобщения, а профилите се разглеждат над 2 млн. пъти. Приходите за 2007 г. пък са се увеличили петкратно, сравнено с 2006 г., твърдят от компанията. "През миналата година интерес към aha.bg проявиха за първи път едни от най-големите мобилни оператори, производители на мобилна техника, телевизионни предавания и др.", коментираха за "Капитал" от компанията.

Но най-успешният български онлайн проект, който се вписва в определението за социална медия (подробности на 63 стр.), е сайтът vbox7, който копира концепцията на свръхпопулярната страница за обмен на видео YouTube. Той генерира завиден брой уникални посещения, превръщайки се в може би най-желаната онлайн рекламна дестинация за България. "Ние сме отворени към всякакви нови форми, които могат да направят рекламата по-контекстнозависима и по-малко натрапчива", казва Слави Николов, един от създателите и настоящ управител на Vbox7, изразявайки намеренията на екипа да търси развитие в тази насока.

Клонингите (на digg.com) атакуват
Друга разновидност на социалните мрежи, населили българския уеб през последната година, са тези, които копират модела на популярната уебдестинация digg.com. Тя сортира интересни линкове и новини в зависимост от предпочитанията на аудиторията си, или както някои го определят -social bookmarking сайтове. Най-разпознаваните проекти са svejo.net, dao.bg, pipe.bg и ping.bg. На пръв поглед те си приличат, но в действителност общото между тях е само по линия на заимстваната им основна идея.

Така например dao.bg се "появява като експеримент, с който се опитваме да покажем, че е възможно да се направи качествен проект с минимални средства", казва Огнян Младенов, един от създателите му и настоящ собственик. Той е твърдо убеден, че това е правилният подход - първо се изгражда качествен продукт, а след това се мисли за неговата монетаризация, а не обратното. И въпреки че в dao.bg реално не се вливат никакви средства, той се развива добре. За четирите месеца от създаване му вече има около 1300 уникални посещения към началната страница на ден и няколко предложения за купуването му.

Уебдестинацията pipe.bg също е създадена, без да се възлагат големи надежди за нейното развитие. И в този случай не се инвестират средства за реклама и поддръжка, проектът е по-скоро страничен и експериментален. Това обаче не пречи на екипа, стоящ зад него, да разработва първия му "фейслифт", който ще стане реалност в близките два месеца.

"Потенциалът на продукт като Digg или Ping в сегашното му състояние е доста ограничен в България", казва един от създателите на ping.bg - Атанас Юруков. Въпреки това той разкри пред "Капитал", че в момента работи върху разширяването на Ping Network - т.е. планира създаването на една обща платформа, посредством която обикновени хора общуват чрез съдържанието. Ping за момента не генерира приходи поради убеждението на създателите си, "че първо трябва да имаш перфектен продукт и чак след това да го предложиш на рекламодатели и партньори".

Единственият проект от този тип, който е разработен с ясната цел да се превърне в голям и печеливш сайт, е svejo.net. Той е и най-старият, но отскоро живее втори живот, след като интернет групата "Нет инфо БГ" закупи 50% от него. Комбинацията от по-дългия престой в мрежата, алгоритъмът, който сортира информацията, разработен от създателите на сайта, и подкрепата на "Нет инфо БГ" правят от svejo.net едноличен водач в тази онлайн ниша. За момента той може да се похвали с качествена функционалност и посещение в рамките на 9 хил. индивидуални презареждания дневно и около 1 млн. импресии месечно. Целта на създателите му Станислав Божков и Явор Иванов, които все още притежават 50% от него, е до края на годината сайтът да генерира по 50 хил. индивидуални посещения дневно и те да покачат приходите от реклама, които са основният инструмент за печалба до момента.