ДЖОН ПРЕСКЪТ: Пазарът ще определя цифровите канали

ДЖОН ПРЕСКЪТ: Пазарът ще определя цифровите канали
в. Дума
Искра МИЛЕВА

ДЖОН ПРЕСКЪТ е започнал кариерата си Би Би Си като продуцент на програми културна и социална насоченост. През 1984 г е избран за директор на центъра за продукция в Бристол, а през 1986 г. е назначен За ръководител на програмата за Южна и Западна Англия. През 1991 г. напуска Би Би Си и става директор на Westcountry ^ Television - нова комерсиална станция За Югозападна Англия. От 1995 г. е член на Кралското телевизионно общество, както и на работната медийна група за защита на общественин интерес към ЮНЕСКО. В продължение на десет години е член на борда на Европейската асоциация За регионална телевизия. Автор е на наръчник на ЮНЕСКО по управление на медиите. Британският медиен експерт Джон Прескът дойде в България за семинар на Съвета за електронни медии относно цифровизацията на телевизиите. Това, което го впечатли, бе предложението да се въведе нов регистър за операторите. Прескът бе учуден защо цифровите оператори веднъж ще получават разрешение от СЕМ и след това друго от въпросния регистър. Нашите експерти му обясниха, че операторите веднъж ще получават лиценз за честота, а второто разрешение от регистъра ще е за съдържанието на програмите, които ще излъчват. Г-н Прескът, как изглежда във вашите очи проектът за цифровизация в България? - Разбрах за процеса на стартиране на цифровото излъчване на българските телевизии с идването си във вашата страна. Вече знам, че има времева граница за започването на този процес, разпределението на честотите, широчината и пр. Интересно ще ми бъде да науча как българският зрител ще получи нещо различно от това, което се случва в момента, защото трябва да се разпределят лицензите, да се знае как ще се дават програмите и как зрителят ще получи тази различна информация.
■ Вие сте наблюдавали процеса на цифровизация в доста европейски страни. Според вас какви трябва да са критериите, според които да се дават лицензите на операторите? - Класически има два подхода. Единият е този, в който държавата и регулативните органи - като Съвета за електронни медии (СЕМ), разпределят минимални системни изисквания, които операторите трябва да притежават по отношение на съдържанието на програмите, за да получат лиценз.
■ А вторият подход? - При него държавата и регулативните органи изчакват на базата на пазарния принцип различните оператори да предлагат идеи и да излизат с различни програми, за да могат да се отсява по този начин по-доброто качество и да се прави подбор. Не ми стана ясно България кой от двата подхода ще избере. Истината е, че се предлага огромен мащаб по отношение на канали - така публиката може доста точно да подбере и вместо това разпространение, с което сме свикнали като широко понятие, то да се превърне в много тясно, но многопосочно и конкретно достигане до зрителя.
■ Трябва ли да има рекламна кампания, чрез която зрителите да разберат за какво става въпрос? - В света като цяло няма достатъчно информация за дигита-лизирането и хората навсякъде не са много наясно за какво става въпрос. Това, което разбирам тук, и това, което се случва във Великобритания, е, че изясняването на въпроса става на различни сектори. Във Великобритания т.г. един цял район ще започне да приема цифровото излъчване. Интересното е, че този регион е много рядко населен. Правителството поетапно и чрез натрупване разяснява процеса на дигитализация, информира все повече и повече населението на принципа на завъртащото се колело.
■ Какво вълнува най-много хората? - Честно казано, първото, за което питат, е "Колко ще ми струва?". Трябва ли да си купуват нов телевизор, трябва ли да купуват крайния приемник, защо трябва да плащат за нещо, което не са искали. Това е процесът, който трябва да се изясни на хората. Най-вече трябва да им стане ясно какво ще получат като краен продукт.
■ Да разкажем как е решен "проблемът" с крайните приемници? Тук се появи предложение българското социално министерство да помогне на по-възрастните хора например. - Наземната дигитална телевизия съществува в Англия. Аз имам вече такъв краен приемник. При нас като че ли това не е такъв проблем, тъй като устройствата струват 15-20 лири стерлинги. Новите телевизори пък няма да се нуждаят от това устройство, тъй като ще имат декодери на каналите вътре в тях. Някои от програмите обаче няма да могат да си позволят да преминат към дигитализация. Например един спортен канал или канал за готвене, които са тясно специализирани, едва ли ще искат да преминат към по-високите технологии. Дигитализацията обаче ще е доста желана от по-мащабни канали, които се гледат много по-често, като например футболни, филмови, научнопопулярни. Много от телевизиите записват на по-високо ниво и хората сега не могат да приемат програмите им. Така с цифровизацията ще могат да се приемат например програми на Би Би Си, които правят доста спортни предавания и филми.
■ В другите държави съществува ли проблемът с кабелните телевизии, който у нас притеснява най-много процеса на цифровизация? - Да, имаме кабелни телевизии. Те са задължени, освен всички телевизии, които си плащат, за да се предават през тях, да качат и тези, които са безплатни. Така например Би Би Си предава безплатно всички канали, които се издържат от продажби. Има клауза, която задължава операторите - кабелните, наземните и сателитните, като за кабелните и сателитните важат тези правила.
■ Възможно ли е един оператор да кандидатства и да вземе всички мултиплекси (цифровите платформи, които ще излъчват каналите)? - При нас притежанието на различни медии в различни области се следи от доста стриктна система. Например една вестникарска група не може да притежава повече от 25 процента от друга излъчваща медия. Това обаче по някакъв начин ще се промени и в момента не знам как точно ще се прехвърли върху дигитализацията. Разбира се, в европейското законодателство, което започва да се прилага все повече, настъпват промени. Например чуждестранният дял в компаниите започва да намалява. Все пак регулативните органи стигат до заключението, че пазарът движи нещата и започват все повече да регулират, отколкото да поръчват по някакакъв начин. При появата на много различни канали приходите от реклами падат и това е нормално, тъй като когато те имат препоръки да излъчват дадени програми, когато се появи нова комерсиална програма, приходите се разпределят и първата започва да избягва уговорките с регулативните органи, защото е принудена да прави по-комерсиални неща. Така и регулативният орган лекаполека оставя програмите да се измъкват, защото вижда, че нещата се определят от пазара. Най-много от това страдат регионалните програми, които постепенно започват да се изключват от каналите. стр. 8