А ти блогна ли се вече?

Новинар - 15 стр.
А ти блогна ли се вече?

Румяна БОЖКОВА

Блоговете се превръщат във фактор за формиране на общественото мнение
Баба ми е на “ти” с модерните технологии. Вече борави с една ръка с дистанционното на телевизора, а отскоро се оправя и с мобилния телефон (стига преди това да й припомниш неколкократно за какво служеше червеното копче и за какво зеленото).
Баба ми наистина е на “ти” с технологиите. Ама явно не съвсем. Защото когато съобщават по вечерните новини, че руският президент си е открил свой личен блог, тя бърза да възкликне: “Ууууу, че за какво пък му е цял блок”.
Търпеливо й обяснявам, че не става въпрос за жилищна сграда, а за личен сайт в интернет. Баба ми гледа неразбиращо и едва когато допълвам, че това е като да си водиш дневник “по компютъра”, явно нещо й просветва (или поне си дава вид, че е така).
Баба ми сигурно е един от малкото хора, родени след Първата световна война, които не знаят що е “блог”.
За повечето от нас обаче това англоезично понятие отдавна се е превърнало в част от нашата информационна и културна среда.Много от блоговете в мрежата функционират по-скоро като онлайн-дневници, чиито автори публикуват свои лични преживявания, мисли, впечатления или любопитни линкове. Други обаче, обикновено специализирани в сфери като политика, изкуство, музика, развлекателен бизнес, представляват
широки платформи за дискусии
и обмен на мнения.Тези блогове притежават няколко безспорни предимства пред традиционните канали за комуникация, включително медиите. От една страна, те са много по-достъпни, по-бързи и по-“демократични”. Всеки, който разполага с компютър и интернет, може за секунди да влезе в някой от политическите, технологични, развлекателни или други блогове и да се запознае почти в реално време с последните новини и анализи в сферата, без да е необходимо да чака до следващата новинарска емисия.
Неограничеността на интернет-пространството дава възможност за безкрайно разнообразие от специализирани или неспециализирани коментари и постинги по огромен брой въпроси, които се обогатяват буквално с всяка минута. Същевременно информацията може да бъде коригирана и актуализирана непрекъснато, позволявайки максимална точност и изчерпателност.
Това превръща най-популярните блогъри в реални фактори за формиране на общественото мнение. Достатъчно е да погледнем влиятелния американски политически блог Хъфингтън пост или пък развлекателния блог на Перез Хилтън с новини и коментари за знаменитостите.
Както политиците, така и бизнесът отдавна са осъзнали огромния потенциал на интернет-пространството като канал за ефективна комуникация и агитация. През последните години се нароиха десетки “лични уеб-дневници” на министри, премиери, президенти, кметове и кметчета, въобще де що има представители на вида “политическо животно”. Със свои блогове разполагат лидери като руския президент Дмитрий Медведев, иранския му колега Махмуд Ахмадинеджад и повечето еврокомисари. Много български политици също откриха свои лични интернет-пространства.
Сред тях са еврокомисарят Меглена Кунева, евродепутатът Николай Младенов, министрите Ивайло Калфин, Евгений Желев и Гергана Паси, настоящият лидер на СДС Мартин Димитров и бившият шеф на партията Пламен Юруков, представителите на “Новото време” Борислав Цеков и Мирослав Севлиевски и други.
Традиционните медии също често прибягват до бързо преравяне на най-популярните блогове като добър начин да “напипат” пулса на аудиторията и да се ориентират в темите, които са актуални в момента. Част от тях дори разполагат със собствени блогове, в които читателите могат да поместват свои коментари.С нарастването на броя и на влиянието на блоговете обаче започнаха да се проявяват и негативните страни на това явление. В САЩ и в други страни вече се появиха платени блогъри, които получават хонорари за скрита реклама за дадена фирма, политик, идея или политическа платформа.
В момента само в Съединените щати има около 20 млн. души, които водят собствени уеб-дневници. От тях 1,7 млн. изкарват пари от тази си дейност, а за 452 000 това е основен източник на доходи. По данни на “Уолстрийт джърнъл” при около 100 000 посещения на месец в личното му уеб-пространство един блогър може да си докара около 75 000 долара на година. Най-добрите професионални блогъри в САЩ, които работят за корпорации, могат да изкарат до 200 000 годишно както от рекламни банери и линкове, поместени в блога им, така и от техни платени постинги в популярни сайтове.
За много компании това се оказа ефикасен и най-вече евтин начин за реклама. Срещу сравнително ниски възнаграждения те плащат на няколкостотин блогъра да поместят постинг или линк към уебстраницата на фирмата, осигурявайки си по този начин по-челно място при евентуално търсене в Гугъл.
Един от примерите, за който съобщиха американски медии, е рекламната агенция USWeb, платила по 5 долара на 2000 блогъра, за да споменат в постингите си продукти и услуги на нейни клиенти. След тази кампания само за три месеца продажбите на клиента – фирма за онлайн-продажба на цветя, са се удвоили. Някои компании дори наемат блогъри на пълен работен ден.
И точно тук щраква капанът. Няма закон, който да задължи даден блогър да разкрие дали получава заплащане за хвалебствените си коментари, или го прави от чисто сърце. Това зависи единствено от етиката на самия блогър и на съответната фирма.Липсата на ефективна регулация в т.нар. блогосфера открива огромна пробойна за сериозни изкривявания и неетични рекламни практики. Проблемът придобива допълнителна тежест, тъй като в него вече се намесва и политиката. В края на 2004 г. в САЩ се разрази скандал, след като стана ясно, че авторите на два известни политически блога в Южна Дакота, подкрепили кандидата за Сената от Републиканската партия Джон Тюн и очерняли съперника му Том Дашъл, са работили като платени съветници за кампанията за Тюн.
Нито един от блогърите обаче не е разкрил официално този факт в сайта си.Случаят породи множество въпроси за отговорността на блогърите пред читателите им и за потенциала за манипулации в блогосферата. Само преди броени дни, този път в Обединеното кралство, избухна още един скандал.
Деймиън Макбрайд, един от най-близките съветници на премиера Гордън Браун, бе принуден да подаде оставка, след като в медиите изтече информация, че е планирал кампания по очерняне на опозиционни лидери заедно с един от най-известните блогъри в страната.
Двамата с пролейбъристки настроения блогър Дерек Драпър замисляли разпространяването в интернет на скандални “разкрития” от личен характер с цел дискредитиране на опозицията преди предстоящите избори идната година.
Въпреки тези изкривявания обаче блоговете си остават едни от най-ефективните, евтини и демократични начини за обмен на информация, мнения и лични впечатления.
Което означава, че блогосферата ще продължи да се разраства, докато има хора, които смятат, че има какво да кажат. Пък току-виж баба ми също открие скоро свой личен блог, в който да съобщава за предстоящото почистване на градинката пред кооперацията (което тя упорито продължава да нарича “съботник”) или да клейми неприятния доберман на съседката Стоименка от втория етаж. Кой знае, може пък и да стане...