Креативната мощ на тълпата

Капитал - 36 стр.
Креативната мощ на тълпата



"Количествените натрупвания водят до качествени изменения", заключил преди много, много години германският философ Георг Вилхелм Фридрих Хегел. Ако беше творил през последните две десетилетия и се беше занимавал с онлайн технологии, Хегел вероятно щеше да обобщи тезата си с една дума - Crowdsourcing.
Може би сте чували този термин, а може би не.Ето два примера какво точно се крие зад него. Сергей Брин, един от основателите на Google, се надява да събере достатъчно информация за тежката болест Паркинсон чрез онлайн споделен опит на пострадали от нея. LG набира идеи за нов смартфон сред дизайнери аматьори. Описаните инициативи се причисляват към увеличаващия се брой проекти, използващи потенциала на множество хора за решаване на конкретен проблем.
Crowdsourcing
е набрал популярност термин, първоначално използван през 2006 г. в материал на Jeff Howeза популярния технологичен сайт Wired. Понятието означава делегиране на работа на множество непознати онлайн потребители - безплатно или срещу малко възнаграждение. За разлика от outsourcing-а (чийто дериват се явява въпросният термин) прехвърляните задачи се разпределят не само на професионалисти, но и на аматьори, като се разчита на силата на колективния разум. Вече е трудно да се предположи коя идея наистина има бъдеще и какво ще е началото й. "Светът става твърде бърз, твърде сложен и твърде взаимосвързан, за да може една компания да стигне сама до всички отговори", обяснява идеята за свободна иновация (open innovation) Yochai Benkler от университета "Йейл". С други думи, компаниите все по-често са готови да предизвикат oбсъждане на идеи.
Както знаем обаче, подобна структура, в която си партнират много хора, се нуждае от сериозна регулация. Джими Уелс, един от основателите на Wikipedia - най-голямата онлайн енциклопедия и типичен пример за crowdsourcing, твърди, че всяка компания, решила да делегира на потребителите си цялата работа по един проект, напълно е сбъркала подхода. Ако имат нужната рамка, в която да развиват идеите си обаче, хората могат да се превърнат в неоценим работен двигател. Все пак Wikipedia има над 2.6 милиона статии на английски, изготвени от доброволци. Какво още могат да постигнат подобни проекти?
Киберсигурност и SMS-и
Най-голямата стойност на crowdsourcing-а е, че се мобилизира неизползван до момента човешки потенциал. От една страна, така се решават практически задачи, а от друга, участниците в проекта се насърчават да развиват интересите си, били те и извън трудовата им характеристика. В някои случаи това е и шанс за поне малко по-добър живот... Пример за нещо такова е компанията Тxteagle, която предоставя консултантски услуги чрез мобилни телефони. Хиляди хора в развиващите се страни биха могли да припечелят допълнително, като например извършват преводи на кратки фрази и думи от родния си език на английски. Размяната на информация става чрез SMS-и, а партньор по проекта е финландският производител на телефони Nokia.
Факт е, че за много задачи не е нужна експертиза, а голям брой участници, и именно това е силата на crowdsourcing идеята. Борбата с компютърните вируси е една от областите, в които доброволци могат да дадат своят принос. Досега компаниите разчитаха на собствените си специалисти, които да изготвят черни списъци със зловредни сайтове и софтуер. "Лошите" онлайн обаче се развиват твърде бързо, за да бъдат подобни селекции достатъчно актуални. На нередности (за съжаление) първи се натъкват потребителите и именно на тях се възлагат надеждите за по-успешно справяне с проблемите на киберсигурността. Компанията за антивирусна защита Symantec например ще изследва кои програми са най-разпространени и кои са рядко срещани, за да прецени "репутацията" им сред хората. Колективното знание е своеобразно сито за лавината от нова информация и за пръв път може да бъде използвано като такова в реално време и достатъчно голям мащаб за достоверни резултати.
Аматьорите
Цели индустрии обаче се обявиха против някои форми на crowdsourcing. Американският институт за графични изкуства (AIGA) отправи официален призив към членовете си (около 22 000) да не участват в подобни инициативи, в които авторски проекти, изработени по задание от клиент, се състезават един с друг. Сайтовете, "помещаващи" подобни свободни конкурси за изработка на лого, дизайн за уебсайт и т.н., в момента процъфтяват. В рамките на няколко дни обикновено се получават над 100 предложения на аматьори, млади дизайнери или такива на свободна практика. В CrowdSpring, един подобен сайт, клиентът, възлагащ поръчка, е длъжен да си купи дизайн, ако по задачата му са получени над 25 концепции. Комерсиалната платформа пък получава 15% от авторския хонорар. Друг е въпросът, че заплащането често е в порядък 200 - 300 долара или няколко пъти по-малко, отколкото би поискало едно традиционно студио за уебдизайн.
Пословичен стана случаят, в който социалната мрежа Twitter купи изображение на птиче, по-късно използвано върху рекламни банери, за 6 долара от автор посредством iStockphoto. В крайна сметка обаче всеки сам решава дали иска да участва с труда си, а crowdsourcing платформите са шанс за мнозина, особено в сегашните икономически условия. Според сп. Forbes само в САЩ има 80 хиляди дизайнери на свободна практика.
Страхът на индустрията, че стойността на труда й ще бъде обезценена, не е съвсем обоснован. В крайна сметка повечето клиенти на платформи като CrowdSpring всъщност не са потенциални клиенти на наложените агенции, защото не могат да си позволят скъп проект. Големите корпорации пък, въпреки че искат да експериментират, ясно осъзнават рисковете, които работата с аматьори би могла да донесе - трудна комуникация, липса на опит и задълбоченост и т.н. Crowdsourcing-ът обаче може да се справи с последните две неща, защото развива скритите възможности на доброволците, докато решава големи проблеми, засягащи не само компаниите, но и... самите доброволци.