Реклама за дъвка в театъра

Труд - 22 стр.
Реклама за дъвка в театъра

Богдана КОСТУРКОВА

Втората пиеса на Яна Борисова „Тихи невидими хора" (Младежки театър) е на път да достигне феноменалния успех на първата - „Малка пиеса за детска стая" (Театър „199"). Новият й текст вече има номинация за „Аскеер" в 4 категории: за съвременна българска драматургия, за режисура (Десислава Шпатова), за поддържаща мъжка роля (Владимир Пенев) и за поддържаща женска роля (Ангелина Славова)
Още в рекламните материали към спектакъла Десислава Шпатова заявява, че прави авторски спектакъл. След като видях постановката, прочетох и пиесата. Видях разликите, харесах и двете. Защото постановката излъчва задъхана енергия - иронично наслагване на епизоди, владеене на интригата. Режисурата се отличава с деликатност и чувствителност в анализа на конфликтите. Тя противопоставя обичайното на илюзорното, разумното на алогичното, спокойствието на мъчителната треска, като смята всяко едно от тях за равностойна съставка на живота.
Преди да прочета в пресата, че Яна Борисова е писала героите за конкретни артисти, усетих, че персонажите са по мярката на актьорското можене и дават простор на артистизма на Станка Калчева, Ангелина Славова, Вежен Велчовски. Малин Кръстев, Николай Луканов и Владимир Пенев. Те са прекрасен ансамбъл, 8 който всеки свети със собствена светлина. Затворени са в едно пространство, за да изработят рекламна стратегия за продажбата на една дъвка, с убедеността, че това, което правят, е важно и потребно. Уверени в собствената си значимост, те неусетно изпадат в необходимостта да направят своя избор. Да прекарат доста време заедно в невъзможноспа си да общуват пълноценно. Предлага им се пространство, където да изградят нова реалност, магическа, невидима, интригуваща...
Докато авторът описва безкрайно любопитно бъги-то, отприщило втурването в
паралелните пространства, то режисьорът предпочита да не го материализира, да остави свобода на въображението на зрителя да го създаде за собствено ползване.
„Тихи, невидими хора" е постановка за всички, които
търсят духовни пространства, искат и могат да се забавляват с абсурда на делника ни и не се страхуват да мечтаят. Дори и за Луна, която не мълчи, Луна - въздишка от кристали, както се пее в народната новозеландска песен в спектакъла.